Да си 22-годишен мухльо, освен очевидните визуални и физически предимства, крие особени недостатъци. Те прозират в прости дейности като работа, почивка и забавление, но са очеизбождащи при офрмянето на критична и аналитична мисъл, особено породена от писмено произведение. Не особено тайната причина се крие в очакваната липса на опит, както и в абсолютното, фактическо и обектвно оправдано отсъствие на спомени за периоди от време по-ранни от, в случая, преди 10-15 години.
Незабележимата връзка между две книги, които сами по себе си са безкрайно далечни една от друга, се крие в темата, която засягат. В „Невидимите кризи“* Георги Господинов връща лентата в едно уж забравено време, за което младият читател само е слушал и чел, но има натрапчивото чувство, че познава много добре. В това време Николас Кар говори за непознати времена, в които Google е била неоформена мечта на отделни луди учени, докато нищи влиянието на Интернет върху паметта и мозъка ни в „Под повърхността: Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта“**.
На пръв поглед сближаването на тематиките в двете книги би трябвало е резултат на втората част на сборника на Господинов, в която са включени коментари за бъдещето на книгата и начина по-който тя и светът се променят. Това допускане обаче се оказва наивно и първосигнално, тъй като Господинов реално не казва нищо ново по темата, дори напротив - задълбава в красива литературност, която в общи линии е приятна за четене, а предвид факта, че голяма част от текстовете са речи, вероятно и за слушане, но не обогатява разбирането за книгата, макар да го вкарва в красиви думи. „Под повърхността“ е в абсолютната противоположност, що се отнася до книгата, като успява да очертае, както историята и настоящето, така и бъдещето й чрез научни методи, които се концентрират върху влиянието на книгата върху читателя.
Смислова близост, макар и изключително мъглива и далечна, двете книги постигат благодарение на първата част от „Невидимите кризи“ на Господинов, която е своеобразен реверанс към миналото на автора и родината му. Една носталгична критика на загубената система, която все пак успява да се прокрадва в ежедневието ни по един или друг начин. Всъщност описание на здраво застиналата в една остаряла линейна „книга“ България, която напомня на здравите мозъчни връзки, описани от Кар.
Писането на Господинов засяга неосъзнатите реалности на една застаряваща България, която е чужда на днешните млади. Точно както историите в първата част на сборника и споменатите от Кар справки в библиотеката или живот без Google. И докато Господинов се простира в паметта на локално ниво, Кар успешно ни кара да се замислим за неосъзнатите реалности, които влияят на целия свят, вглъбен в разсейващия медуим Интернет.
Докато Господинов се мотае в „колективното ни (и не само литературно) несъзнавано“, по един изумително литературен начин, той успява да достигне до някои реалности, за които пише Кар. Със сигурност „сакатлъкът умствен“ на Господинов, който води до „сакатлък телесен“ не визира значителните мозъчни промени, може би сакатлъци, до които води употребата на Интернет. Дори напротив, сякаш още на идейно ниво „Невидимите кризи“ обслужва „новия“ мозък на модерния читател, със селекцията от кратки, бомбастични текстове, които не изискват концентрация на вниманието.
Неподправеният нюх на Господинов го доближава до реалността още веднъж, когато говори за книгата. „Литературата е бавна медия“, пише той, обърквайки литературното изкуство с медията книга, по един типичен за литературните мозъци начин, „но бавното трае дълго“. И въпреки фактическото недоразумение, стига до може би най-ценното качество на книгата, което е развивано в продължение на хилядолетия, за да може човекът да се отдава на усамотено, бавно и линейно четене, а именно свойството й да се възприема бавно и задълбочено. Използваната от Господинов история за „бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат“ е страхотна литературна метафора на необходимото на мозъка време, в което да обработи, систематизира и запамети поетата информация. „Скоростта на душата е друга“, продължава той, без да осъзнава, че живее и пише във време, в което изискванията към душата са да премине на по-висока скорост.
Скорост, която Николас Кар доказва, че е недостижима за мозъка ни и която ни кара да работим освен с фиксации при четенето на думи и с „фиксации“ при усвояването на факти. Фиксации на вниманието, които се оказват недостатъчни за оформянето на познанието и интелекта, с който човечеството е свикнало благодарение на печатната книга. Очевидно налагащата се от Интернет и новите медии скорост не е скоростта на бедуинската душа.
И като отново изключва нелитературните книги, Господинов достига до заключението, че „литературата знае повече за тази скорост“. Едно твърдение, което сякаш случайно поставя правилната диагноза на модерния човек, който не се съобразява със скоростта зададена му от технологията-демоде, която представлява книгата.
Като изключим случайните литературни начертания на научно доказани и доказуеми факти, Господинов представя един изненадващ прозорец към душевността на българина от предното поколение. Всъщност не толкова към душевността, колкото към оформящите фактори, които и до ден днешен оказват силно влияние на родителите на 22-годишния мухльо. Факти, житейски реалности и културни особености, които тровят живота на въпросния сополанко, докато успяват искрено да го забавляват.
В същото време Кар завежда всеки не-мухльо в главата на въпросния, чрез методите и езика на науката. Епикризата на модерния млад човек, която представлява „Под повърхността“, е далеч по-плашеща от локалните терзания, породени от едно загубено време, но все пак причиняващи множество от „невидимите кризи“. Всъщност ако промените в работата на мозъка ни, предизвикани от използването на Интернет и описани от Кар, продължат с тези темпове, това ще е повод за още много нови кризи, които ще са видими за родителите, но крайно невидими за самия мухльо.
В този смисъл „Под повърхността“ може да се прочете като „Невидимите кризи“ на новото поколение. С огромната разлика, че новите кризи са, позволете да повторя, не просто „сакатлък умствен“, а един краен, вероятно труднообратим, „сакатлък телесен“. Другата ключова разлика е, че новите кризи все още могат да бъдат преодоляни, докато невидимите по-скоро трябва да бъдат преживяни.
Извън всички тези странни, вероятно измъчени, опити за паралелно разглеждане на две наистина коренно различни книги, остава фактът, че те са изключителни. В първата си част „Невидимтие кризи“ на Георги Господинов е колективен и все пак личен спомен, въпреки че 22-годишния мухльо не е бил част от онзи колектив, че да се хвали с лични спомени. Но пък Господинов умело събира себе си от 20. век, с читателя от 21. век в „ничията земя на една“ в случая не принудителна пауза, която успява за малко да въведе всеки в онзи колектив. Във втората си част „Невидимите кризи“ е сборник от извънконтекстни текстове, които някак висят в пространството, въпреки че са богати на ценни мисли относно книгите, наричани за авторовото удобство или поради незнание „литература“.
В това време „Под повърхността“ описва може би най-главният проблем и генералната промяна, която дойде с масовото навлизане на Интернет и дигиталните технологии в живота ни. В тази книга Николас Кар ни разхожда в историята на книгата, мозъкът и пластичността му, компютрите и интелектуалните технологии и още други теми, чрез които да покаже неизменимата връзка между технологиите и човешкият мозък. Може би последният пирон в ковчега на твърдението, че технологиите не ни променят, е и аларма за може би пагубното влияние на модерните медии.
Всъщност и двете книги могат да се похвалят с едно голямо постижение. То е контрапункт на кризата на „Изчерпване на залежите от смисъл“, за която говори Господинов. Защото и двете книги са част от „литературата (отново, да се чете книгите), като произвеждаща смисъл“, за която Господинов предсказва „страхотното бъдеще“. Онзи „алтернативен енергиен източник“, който е толкова необходим на новооформилия се интернет мозък.
_______________
* Господинов, Георги. Невидимите кризи. Пловдив, Жанет 45, 2013.
** Кар, Николас. Под повърхността - Как интернет влияе на мозъка ни. София, ИнфоДАР, 2012.
Няма коментари:
Публикуване на коментар