В някакви моменти просто се чудя, защо по дяволите не съм се снабдил с лап-топ?!? Все ми хрумват едни такива словоизлияния на път за работа или в градинката докато си пия бирата, пък все нямам как да ги публикувам, а на ръка да пиша не ми се отдава. И това е нещото, което ме притеснява. Кога станахме такива технолози? Допреди година компютъра за мен беше единствено извор на забавление, което макар и непрестанно, в един момент ми писваше, докато в момента се е превърнал в начин на живот. С 90% от хората около мен общувам предимно чрез интернет. За техните интереси разбирам от Facebook, някой форум или от mood-а в Skype, а не както в доброто старо време от усмивка и похвалване "на живо" или "пискане" от кеф по телефона. И това се случва, но все по-рядко. Хубаво е да се общува чрез текст, доста повече неща могат да се кажат, но пък от друга страна го няма духа, особено с всичките IM-и, които ползваме ежедневно.
Последното ми е-гладуване беше миналата седмица, когато отидох на една забита вила в Кюстендилско за уикенда и с изненада на втория ден установих, че искам РС. Това ми се случи за първи път в живота и леко ме стресна. Естествено, исках РС, защото исках информация, исках и музика... Преживях го бързо, но шокинга остана, а за преживяването помогна телефона (да живее мобилния интернет). Тогава осъзнах, че Интернет е станал начин на живот за мен и възнамерявам да променя това, само че веднага се изпречват разни условия, като това, че по 40ч. седмично съм пред компютър, ща, не ща - работа му викат. И още поне 2-3 часа вкъщи, за да си тегля музика и филми, от които нямам намерение да се откажа, както и 2 часа в училище, което пак е задължение. И така се оказва, че от 168 часовата седмица, аз изкарвам по ок. 50 часа пред РС, което си е 1/3 от времето ми... дори спя по-малко. И това е само по задължение...
Давайте съвети.
