Религиозна търпимост circa 2011

Много не съм фен на Свидетелите на Йехова. Нито на каквито и да е религиозни и сектантски организации. Особено когато ми се бутат в живота, без да ме интересуват и без да ги търся, а гореспоменатите са точно такива. Въпреки това нямам проблем да съществуват, защото не са крайни, дори помагат на някои хора (една бивша хазяйка).

Тази сутрин медиите говорят за сблъсък между представители на "Свидетелите на Йехова" и ВМРО в гр. Бургас. Освен споменатата партия, в протеста се включват и фенклубове на бургаски отбори, както и нещо с името "Родолюбие". Това е достатъчно, че да говори за проблем, но полицията позволява тези хора да имат протест. А "сблъсък" е доста мека дума.

За пореден път група лумпени под покровителството на политическа партия, футболен отбор и някаква безумна организация, която ни пази от "нашествието" на чужди неща, видиш ли заляти сме. Няколко въпроса ми се въртят в главата и все повече назряват - кога най-накрая ще се сложи край на това безумие и на кого по дяволите му е от полза подобно етническо и религиозно напрежение? И най-вече - кога по дяволите ще има осъдени лумпени?

Видеото говори само за себе си и е снимано от някой горд представител на ВМРО(от)

Две е повече от едно

Не съм от хората, които държат да споделят живота си, но той е доста забавен, дори когато си говорим за сериозни неща. По-редовните читатели помнят за тоалетната ми драма от преди няколко месеца. Интересното е, че тази драма доведе до много занимателни събития.

Около месец след като се лиших от удоволствията на душ вкъщи и притичване до тоалетната посред нощ, се наложи да се лиша и от наличието ми в тогавашната квартира. За голям късмет и щастие обаче нямах ново място, където да се настаня и се наложи да досадя на приятел. Този приятел се оказа, че ще да бъде Пе, който едва ли не ме нахока, че не съм отишъл още миналата година. При него изкарах около месец, в който удвоявах населението в дома му. Така в неговата боксониера имаше двама души, които се опитваха да не пречат на другия и се правеха, че всичко е ОК. Всичкото наистина си беше наред, с изключение на ония дребните неща, които психясват обстановката. 

Пе попринцип е доста подреден човек и домът му изглежда като най-близкия роднина на аптеката, но с набръчкан мокет. За сметка на това аз съм пословично хаотичен в личното си пространство и всеки, който е идвал в дома ми се опитва да ме убеди, че "може и по-зле". Не, че "може по-зле", а "И по-зле"... Много мило.

За този месец, който преживях в дома на Пе, успях да постигна перфектният баланс между това да бъда себе си и това да не се развихрям, което си беше усилие. Най-яркият пример за липсата на развихряне е прането. Моя милост си изпира дрехите, простира ги и после ги облича от простора, без да губя време в сгъването им. Тази практика е в разрез с разбиранията на  подредените хора. Затова стъпка първа от процеса последващ прането беше да простра. Стъпка втора се състоеше в създаването на следната среща в телефона ми - Среща с Прането, на *рандъм дата и час*, в дома на Пе, с цел да си прибера дрехите. Получи се и беше неприятно. 

Второто най-голямо премеждие за милата ми персона беше леглото. То си беше много удобно, безкрайно гостоприемно и дори оборудвано със завивки. Но трябваше да го оправям. Всяка сутрин. Защото не е възпитано да оставиш неоправеното си легло в чужда стая. Пък аз сутрин се занимавам с по-важни неща, като например да си видя фейсбука, да се почесвам, да гледам влюбено кафеварката или просто да излитам след успиване. Е, преодолях и това, в името на домашното щастие.

Хоби - още познат като "най-яката котка на света"

Пе беше много добър домакин. Пропуснах да спомена, че освен мен той прие и "най-яката котка на света". Освен безумното ми възхищение и благодарност, това му действие му докара и типично котешките проблеми в ежедневието. Като за начало трябваше да се отучи от навика да затваря врати, защото негово величество не обича на затворено. После се мина през отношението на черньо, което почти липсваше и за капак на всичко слагаме тоалетните навици. Те са много добри, но моето неналичие в доста моменти налагаше на Пе да чисти котешки пиш и ако прекалено често.
Предполагам и други неща са го притеснявали в нашето присъствие, но той го приема философски и се радваше на компанията, като накрая дори ми се "обиди", че го изоставям.
В крайна сметка този един месец ми помогна да разбера, че всъщност при хората и отношенията им, освен че две е повече от едно, две не е равно на едно плюс едно, като причината не е само в наличната котка. За месец с Пе научихме някои интересни неща за себе си, а и се научихме един-друг на интересни неща за света и другите хора. А Хоби научи, че мокета е най-върховното място, на което можеш да си наточиш ноктите.

_____________________________________________

Целият този разказ написах благодарение на LG, които ми дават много приятен повод да разкажа за жилищната драма в моя живот, като организират една много интересна блог игра. Условието е да се блогне пост на име "Две е повече от едно", а наградата отива при поста събрал най-много уникални и реални коментари. Реални коментари са тези, които са написани с линк към профила ви към някоя социална мрежа - Twitter, FAILbook, LinkedIn, каквото се сетите. Наградата е новият LG Optimus 2X, който е първият двуядрен телефон у нас. Адски много искам андроидски телефон, а този е най-върховното нещо, което може да има човек в момента, така че моля ви помогнете, като пуснете коментар и пратите линка на приятели/

Пишман рекламист или как Facebook ме прецака.

Сряда, 6-и април около 19ч. Аз, Илия Темелков, получавам следната задача от Saatchi & Saatchi - "Рекламирай, че искаш да работиш за нас, в социалните мрежи и ако до неделя в 24:00 ч. направиш нещо, което да ни впечатли, те взимаме". Не повече от 6 часа по-късно съм събрал скайп съвещание с Templar и ID. След мъдрене и обсъждане стигнахме до следната идея.

Сутринта пускаме страница във Фейсбук, в която моята любима леля пише, че съм изчезнал и моли хората за помощ, като започва от приятелите ми. Бях убеден, че началото ще е такова, каквото се получи - учудени хора, които питат дали не е номер.

Дотук добре. Планът беше да пуснем страницата сутринта, да ъпдейтнем статус, по един линк на стените на агентите и да изчакаме. За съжаление тук дойде и първата ни грешка. Още в началото знаех, че това трябва да бъде forced meme, а това изисква онлайн активност, която можех да проявя чак следобед, защото нямах достъп до акаунтите на хората. За сметка на това имаше и момента, в който никой не отговори прекалено дълго време, заради което почти се отказахме, вместо да се активизираме допълнително.

Идеята беше следобед да се пусне видео в YouTube, в което леля ми да обяснява кога са ме видяли за последно, а вечерта или в петък сутринта друго видео, в което, пак тя, да разкаже, че ме е видяла да гоня количка с бира. Това щеше и да е момента, в който идва съмнението за гавра, когато би трябвало да се съберат и тролове, които да разпространяват страницата и клиповете.

Следващата стъпка бяха статуси в страницата, които да съобщават, че съм забелязан на най-различни места в безумни ситуации - крадящ слушалки от магазин, с преливащи от кренвирши джобове да гоня рейс и т.н.

Според реакцията на хората, цялото нещо можеше да продължи до неделя вечер или да приключи още в събота, като да оставя неделя за истинската история, която се представя във финален клип, в който аз се оказвам у дома, зарит в хартия и мислещ какво да направя за да работя за Saatchi.

За съжаление активността започна в момент, в който нямаше никой агент онлайн и след като се бяхме отказали от клиповете, защото след цял ден имаше 2-ма души, които бяха натиснали "Like".

За капак на всичко фейсбук се движеше с около 20 минути закъснение от постването на нещо до виждането му от хората, като при някои отнемаше по 10-ина, а при други повече от 40. Аз лично виждах развитието благодарение на мейловете от Фейсбук, но нямаше никакъв начин да отреагирам адекватно с коментари.

В крайна сметка видях, че @svetlaen се е притеснила адски много, заради което и писах за какво става дума, но тя реши, че подобно нещо е неприемливо и разпространи "тайната". Доколко е права си решете сами, аз я разбирам и по никакъв начин не критикувам решението, което е взела.

Сред морето от грешки най-ярко изпъква факта, че пропуснах да уведомя всички близки и приятели, които наистина биха фрийкнали, макар да се изненадах от някои реакции. Втората основна грешка е, че избързахме, и със старта, и с изводите, че това няма да се получи. Оттам нататък всичко, което куцаше, беше комуникация.

Интерсното е, че за малко над 2 часа страницата събра 70 харесвания, като мухата се пусна от поста на загрижената ми леля (истинска е, аз я помолих да пише, а в един момент аз поех щафетата), след който се започна едно издирване на моя милост от "феновете", а страницата събра над 30 коментара. В Туитър аз засякох поне 40 туита, като 30-ина от тях включваха mention към мен.

По моите лични критерии задачата ми е провалена, а и очаквам още утре да бъда нахокан на поне шест фронта, но важното е, че се забавлявах и се убедих отново, че социалните мрежи имат неподозиран потенциал, който просто трябва да използваме.

Овен на Templar и ID искам да благодаря на zbl, Петя, Жоро и Люси.