Новите думи на старите учени

Речник на новите думи в Българския език обявиха вчера от БАН. Той включва около 5000 неологизма, които са навлезли в езика ни в последните 10-20 години. Веднага след като информацията беше разпространена всичкото форумци, туитърджии и подобни елементи скокнаха в хор да псуват и плюят "тия дъртаци" от БАН.
Каква българска дума била ъпгрейд или ъплоуд? От къде накъде ще сейввам вместо да запазвам? Как може да атачваме, като си има българска дума за това? Е, явно може да го правим, защото този речник не е направен по просташката приумица на група откачени старчета, както повечето интелигенти си мислят. Този речник е резултат на промени в езика, които всички виждаме, а езика се променя от тези, които го ползват. Никой в БАН не може да ти нареди да атачваш, вместо да прикачаш, нито пък ще те поправя като ъплоудваш.
Учудващо много хора използват тези чуждици ежедневно и дори проявяват неразбиране при употреба на изцяло българските им еквиваленти. Пример от тази сутрин е един мой клиент, който не разбра за устройството, но дивайса му беше ясен. Пример съм и самият аз, защото не си кълча езика да обясня каква скорост на сваляне имам, а какъв добър даунлоад постигам.
В същото време си обичам езика и повечето хора, които ме познават ме мислят за леко откачен, че често отказвам да отговарям ако ми се пише на латиница. Питали са ме откъде имам нервите да слагам запетаи и точки, както и за какво да се тормозя да пиша главни букви в чат. Въпреки това използвам повечето гореспоменати думички, защото те са част от ежедневието ми. Всеки ден цъкам бутони даунлоад, всеки ден сейввам документи и ми се налага да кропвам, делийтвам, пействам и копирам. Да, може и да има български еквиваленти, но в средата, в която сме обградени тези думи не звучат на място, особено за тези конкретни действия. И за това, неприятно според някои, явление не са виновни дъртите учени от БАН. "Виновни" сме си ние. Виновни са ни технологиите, виновна е липсата на локализиран софтуер.
А за последното са виновни пиратите, които не си купуват софтуер, за което е виновна държавата, че нямаме пари. (това последното в кръга на шегата).
Така вместо другия път да изсипете кофа обиди за БАНаните, по-добре се постарайте да изхвърлите по една чуждица на седмица от речника си. Преведете адекватно 20 реда във Facebook и дайте линкове към български сайт, вместо към американски. Това са по-добри инструменти за запазване на езика ни.
__________________________________________
ПП:
В речника са включени и думички като абсурдистан, чалгизация, бананизиране, ченгесар, агиткаджия, мравки, люспи, клиентелист, обръч от фирми, за които няма да отворя дума тъй като голяма част от тях са вкарани в речниците на много хора, както и в моя, посредством форуми, блогъри, вестници и всякакви други места, от които се предполага, че получаваш адекватна представа за език.

Aniventure 2010 - Ден 2 - Косплеят

За разлика от миналите издания на Анивенчър, тази година организаторите заложиха на стратегията "Ден 2 = косплей". Докато миналата година косплея се проведе в края на цялата програма, то тази година представянето на косплейърите се случи по обяд. После имаше косплей търг, с който се помагаше на някаква благотворителна кауза.
Вече става клиширано след всяко косплей събитие да се казва, но косплейърите на тазгодишния анивенчър бяха най-добрите до момента в България. И откъм костюми, и откъм сценки, и откъм техническа страна. Дори декорите бяха по-добри от обичайното.

Ерза - Fairy Tail
Снимка - hardwarebg.com

Началото бе дадено с косплей ревю, на което видяхме всички костюми, косплейърите се покълчиха на сцената и показаха най-доброто от себе си. Особен фурор създадоха пичовете и мацките от групата Black Rock Shooter и големите им оръжия. Групата на Fairy Tail не отстъпи по нищо. Особено добър беше косплея на Ерза, както и на Мираджейн в някаква форма с крила (назад съм с мангата, сори). Грей също беше адски добър, но това се дължеше главно на невероятната физическа прилика на косплейъра и героя. Най-впечтляващите костюми, обаче, бяха на C.C. и Lelouche от Code Geass. Всички детайли в кралския костюм на Lelouche, който виждаме в края на анимето бяха пипнати перфектно. А C.C. беше като изкочила от анимето, с изключение на косата. Но онова зелено няма как да се докара.

Уолтър от Helsing
Снимка: Матилда Йолашка

Другите ключови косплеи бяха тези на Уолтър от Хелсинг и на Дейдара от Наруто. Първият беше дело на миналогодшният шампион във всички категории - Кирил a.k.a. Мармота, който отново показа как трябва да се държи един косплейър на сцена. И извън нея. Дори по време на снимките присъстваше Уолтър, а не Киро. А Дейдара беше дело на момичето, което прави косплей на Сакура на миналия Анивенчър и на Темари на тазгодишния Аниплей. За мен това беше най-доброто представяне. Особено ми хареса частта с поздрава: "Добре дошли на всички гости от Селото скрито в София", която реплика накара цялата зала да избухне в смях, а аз дори пуснах няколко мелодраматични сълзи.
Косплей търгът премина доста бурно, поне в моя сектор. Имаше една мацка, която сякаш искаше да се отърве от гърлото си вовеки. При наддаването за Грей (продаден за невероятните ~80 лева ако помня правилно) момичето просто се свлече на земята пищейки и скимтейки и май си остана там прекалено дълго време. По-късно я видях дишаща и здрава, така че спокойно.
Последва почивка от косплея, за да можем да се наснимаме с всичките косплейъри и да видим какво се случва в другите зали. Този ден реших да отделя повече внимание на гейм залата, защото на първия ден беше пренебрегната.
Изпробвах Mafia II с 3D очила и 3D монитор и единственото, което ми хрумна в първия момент беше УАУ! Второто беше "Искам е-е-е-ей такива огромни колони, че да бучи и дрънчи като стрелям", а третото беше "Искам го вкъщи". Реално нищо не излиза от монитора, въпреки представите на много хора, но за сметка на това всичко що е 3D на монитора ви изглежда... ъ-ъ-ъ-ъ по-3D от обичайното. Светлините и овалите са по-реални и като цяло красивата Mafia II стана неузнаваемо красивата Mafia II. До конзолите не се добрах, но и не държах, защото SSF IV и Tekken 6 не са ми слабост, а и няма кой знае колко noob-ове като мен, с които да меря сили. Пропуснах шанса и за Star Craft II, тъй като нея я разцъквам на други места, но за сметка на това представянето на сайта cosplay-bg.com ми беше доста интересно, макар и Еликс да не разкри нищо ново, поне за мен, около сайта. Всъщност основното събитие за деня беше присъствието на Роро, който обясни малко неща за Мист. Разбрахме, че концепцията ще е същата, но реализирана по доста по-различен и иновативен начин. Личните ми очаквания се повишиха с още няколко степени. Яд ме е, че OmegaKo не се появи, за да разкаже какво се случва с animerulezzz.org, за който сайт писах и аз.
След това отклонение всички отново се събрахме в зала 1, за да видим и косплей сценките, които тази година бяха на адски високо ниво. Всъщност първата сценка видяхме веднага след косплей ревюто. Това беше сценката на Pokemon, която спечели и първото място в награждаването за най-добра сцена. Аз лично не съм съгласен с журито, тъй като сценката се проточи прекалено много. В един момент повечето хора се питаха кога ще свърши. Да, сценарият им беше идеен, но изпълнението накуцваше. Да не говорим, че и костюмите им не бяха нищо кой знае колко сложно за изпълнение. Докато сценката, която отпадна от награждаването - Black Rock Shooter - беше също комедия, но в нито един момент не омръзна или подразни. Дори разбрах, че е имало доста голям гаф, който са забелязали само запознатите със сценария. Fairy Tail беше сценката, която спечели третата позиция, но според мен незаслужено. Основната причина е, че участниците просто не съумяха да се справят с възникналите технически проблеми. Чухме кой микрофон трябва да се включи или изключи, не чухме репликите в няколко момента, а и като цяло на сцената беше лека какофония. Code Geass се представиха с някакво кратичко нещо, което беше свързано с мозъци и яденето им. Точка.
Основния губещ, за мен, са групата на Basilisk, тъй като там бяхме свидетели на най-добрите ефекти и игра в сценките, но имаха прекалено дълги технически паузи, които убиха доста от скоростта на действие, макар и да бяха прикрити като оправяне на свръх модерния 3D телевизор.
Та, личната класация е Basilisk, Black Rock Shooter, Pokemon, а не като на журито Pokemon, Basilisk, Fairy Tail. Края беше даден с поредния айс-брейкър на Хипито, като този път бяхме пингвини.
Най-вероятно съм пропуснал нещо в тази стена от текст, но все пак това не е просто аниме събитиице, а цял аниме фест, който трябва да изживеете, за да разберете колко яко е всъщност.
Очаквайте галерия със снимки от косплея в cosplay-bg.com, а в това време може да разгледате снимки в hardwarebg.com, както и видео от косплея, за целта цъкнете тук.

PS:Видяло се е, че ще има трета част, в която ще разгледам по-подробно фенфика и манга конкурса, както арт нещата. Няма да е утре, обаче.

Aniventure 2010

Може би прекалих с забавянето на впечатленията от тазгодишният Aniventure, но пък ето един добър повод да си припомним събитията от единствения фестивал за аниме, манга и японска култура в България.
Ден нулев - Разчупи леда
Както се изрази soreМама, фестивала беше пълен с много усмихнати хора и лъхаше на позитивизъм. Още от откриването на 3-и забавлението тръгна с kick start. Станахме свидетели на първата лекция тази година, която си беше по-скоро презентанция, на тема "Историята на Aniventure". Това спести доста обяснения, а и върна някой спомени. Най-запомнящото се от откриването беше ice-brake-ъра на който ни подложи Хипи, както и танцът на мейдките и хостовете, който може да видите по-долу.

Последвалото парти е било добро, доколкото разбрах, аз лично пропуснах.

Ден първи - Боен ден

След перипетии със ставането и отекчително пътуване се озовахме в Парти центъра към 8:15 сутринта. Тъй като бях сред доброволците (за втора поредна година), трябваше да се занимавам с нещо. Реших да се заема с пропусквателната дейност, тъй като отговорника по въпроса се видя в чудо. Е и аз успях да се видя в чудо, но все пак работата се получи и като цяло на самия фестивал нямаше проблеми с пропусквателния режим, освен момента, в който имаше данъчна проверка.

Снимка: Eliks - cosplay-bg.com

Както споменах бях доброволец, заради което трябваше да събирам левчета и да давам награди в томболата на Накама. А въпросната беше хита на годината. Една мацка спечели 4 броя на сп. Шогун, преди да нацели празно късметче и да си вземе бленувания стикер. Аз лично намазах от томболата с няколко стикера и безплатно посещение в мейд кафето. Томболата приключи за около 2 часа, което ме остави без задължения за следващите два дни, поне без планирани такива. От лекцията за нинджите хванах аплодисментите накрая, но за сметка на това гледах бойната демонстрация, която беше адски интересна и забавна. Имаше разни cool бойни изкуства, махлен... ъ-ъ-ъ бокс и две мацки, които направиха демонстрация с мечове. Вярно, че бяха доста бавни и внимателни, но въпреки това останах силно впечатлен.
После изпуснах и лекцията за гимназистките и модата и се появих чак за въпросите. Имаше сравнително интересни въпроси, покрай които си изясних някой странности в няколко анимета, които съм гледал. Особено ме озадъчи факта, че в Япония има хора, които си избират училището по това каква униформа се носи в него. Последва типичната лекция на Манци (a.k.a. Виктор Турмаков) за културата на пиене на японците. Аз лично съм способен да не вярвам на всичко, което човека ни обясни, защото ми звучи прекалено прекалено, но такива са японците - крайно различни. Края на деня беше даден от AMV конкурса, който тази година беше на отчайващо ниво. В един момент от драмата просто си излезнах за една цигара. Очаквах много от AMV създателите, особено след миналогодишния фурор на AMV конкурса, но реално имаше няколко добри AMV-та. Накрадите обра Perfect Blue с едно доста непретенциозно AMV, което просто беше най-доброто от всичките, не че е нещо прекалено добро. Ако цъкнете тук ще можете да се убедите и сами (линка е към торент с всички AMV-та). Препоръчвам папка некласирали се да не я теглите дори.

Снимка: Eliks - cosplay-bg.com

През деня успях да пробвам една от свръх машините на hardware-bg, на която разцъках Blade X, която пък е доста скучна геймка, но е адски красива. Огледах щанда на клуб Шиоказе (варненски аниме и манга клуб), където се продаваха най-сладурските котешки опашки и ушички в България, както и най-бруталните значки - Echi Lover, Bishie Addicted и подобни заплашителни надписи. Единствения проблем (поне за мен) беше, че всичктие бяха огромни, което ме спря да си взема някоя яка значка на Soul Eater или D.Gray-man. Точно до Шиоказе бяха и клубовете OtakU и Сеишин, от Свищов и Русе, съответно. Срещу тях имаше и сборен пункт на всичкото фенове там - щанда с аниме мърчъндайз - ключодържатели, плюшени играчки, плакати и още куп неща, включително и мега яките Death Notes. Аз лично си взех само 2 плаката - Kuroshitsuji и Soul Eater, тъй като повечето неща ми бяха скъпички. По-нататък беше къщата на гейшите, заедно с мейд кафето и хост клуба. Аз лично се насладих на услугите на една подскачаща хиперактивна мейдка, за което "благодаря" на "милата" Калина, която избра къде да отидем. Продължаваме с представители на някакъв роботски клуб, които се фукаха с роботите си, които бяха толкова готини, че си бяха за фукане. Един скорпион упорито си пускаше LEGO жилото в крака ми, но още дишам. Интересното около роботите е, че са направени от малко сензори и части от LEGO. По ред на разположението бяха приятелите от Manga.bg, с чиято подкрепа тагнахме повечето посетители с едни много сладурски рекламни стикерчета, а хората го възприеха с усмивка, което ми беше леко изненадващо. И последната атракция в зала 3 беше кътчето на Next Page, където можеше да се насладите на някой европейски комикс, в удобството на фотьойл, както и да се почерпите ябълка. Или да си вземете абсолютно безплатно книгата-игра "Ромски лабиринт". Доста идеен щанд, а и цялата идея на организацията е доста интересна, може да видите повече инфо тук. Както и в този блог малко по-нататък.
Зала 3 беше залата на геймърите. SSF IV, Tekken 6, Blade X и StarCraft II бяха основните забавления, но и TCG играта Magic The Gathering, до която така и не се доредих, не отстъпваше по внимание от гостите на Анивенчър. Имаше и един тъч скрийн монитор, на който талантливи мацки (мъжове не видях да го пробват) рисуваха разни якости. Аз лично го пробвах ей тъй за спорта и мога да кажа, че не искам такова нещо у дома. Или поне докато не се появи някой Windows с големи бутони, които да могат да се натискат без нокът. И някаква по-удобна on-screan клавиатура би била бонус, защото настоящата е кофти. Имаше една свръх-мега-хипер-гига машина (по хипер-мега от другите) на която разцъках Blade X, а мишката, клавиатурата, пада и слушалките бяха Razer. Един вид най-класна геймърска глезотия. В зала 4 пък имаше работилнички до които просто нямаше как да стигна. Исках да пробвам калиграфия, но не можах да се доредя от наплива желаещи, а за арт-конкурс ме няма никакъв.
В най-общи линии това е от първият ден на Aniventure 2010. За ден две ще разкажа подробно след няколко дни, защото и без това се разпрострях. Очаквайте и много готини снимки предоставени от Матилда Йолашка, която беше част от доброволците на Анивенчър, но това не и попречи да снима най-интересното от феста.

Виновен!

Днес Българския Хелзински Комитет обяви резултатите от проверката на домовете за деца с увреждания, проведена съвместно с прокуратурата. Резултатите са очаквани. Трагични и втрещяващи, но в същото време поредното безумие, за което повечето хора ще си кажат "Нормално, в България сме".
Яна Бюрер Тавание е един от хората, които участват в тази проверка. Тя е и автор на един от най-потресаващите материали, които съм чел във вестник Дневник. Тя твърди, че има виновни. Аз твърдя, че всички сме виновни. Друг материал от днешния Дневник твърди, че няма дъно на националното говеене. Браво, Дневник, теза и доказателство в един ден.
Дано поне този път не спазим ритуала.

Вервайте ми

Сериозно, хора, WTF е религията? Никой не ми отговаря точно и конкретно какво точно е религията, никой не иска да ми даде обяснение на явлението през 21-ви век. А какво всъщност е религията за мен, дори и аз не знам.
Знам само, че религията убива. Убивала е и преди. Разликата е в оправданията и убийците. Ако преди са били съответно ереста и Инквизицията, то сега са терористите и парите. Ако преди са убивали жени с червени коси, сега гледат с лошо око на мъже с тъмна кожа и брада. Накрая сигурно пак ще се появи някой, който да се извини, както папата е направил 350 години след смъртта на Галилей, например.
Всъщност основната ми чуденка е как политиката на една страна, била тя и САЩ, успява да повлияе на целия свят и на това как целия свят възприема мюсюлманите, арабите и всички, които са различни от изградения модел за примерен гражданин. Въпреки, че не харесвам религиите като явление, нито пък съумявам защо са религиозни хората, нямам против това.
Пра-баба ми беше набожна християнка и това никога не ми е пречило. Разни хора ми пожелават Бог да ме поживи или нещо подобно, което също не ми пречи. Защо тогава да ми пречи нещо от рода на "Аллах да бди над теб"? Или брадата на събеседника ми? Дали християнството прави пра-баба ми инквизиторка? Или Коранът до леглото на един от най-добрите ми приятели го прави терорист? А може би друг много близък до мен човек е стиснат само защото има еврейска кръв? Не мисля така. Последния дава мило и драго за всеки в нужда, вторият ми е помагал в изключително трудни ситуации, а пра-баба ми правеше на мравката път.

Протестиращи мюсюлмани в Афганистан

Снимка: dnevnik.bg

Протестиращите на тази снимка дали са терористи? Дали имат за цел да рушат западното общество и да помюсюлманстват (или както се нарича) света? Едва ли. Плаката им призовава един подтисник, който дори няма много общо с тях, да ги остави на мира. Хората искат да си живеят живота, без някой да ги преследва заради произхода или вярванията им. Нещо нередно ли има в това?
А сега нека видим хипотетично публично горене на Библия в ислямския свят. Каква ще е реакцията, според вас?

Социализиране

Ха, говорете ми сега, моля ви се. Много обичам когато споделя, че ползвам Twitter да получа за отговор "Ама това е много тъпо". Или пък като спомена словосъчетанието "социална мрежа" на хората да им изниква Facebook в главата.
Първо да спомена какъв е тоя изблик. На 16-и септември присъствах на #twitterbloggerbeer. За незапознатите, това е нещо като среща на блогъри, които използват Twitter и са в София. Тъй като и трите условия ги покривам, реших да се включа в инициативата и бях много приятно изненадан. Първо, на това нещо присъстваха сигурно към 40-50 човека. Второ, това бяха хора, които са свързани с няколко общи неща, но иначе доста различни и като среда, и като възраст, и като социален статус, и т.н. И трето, но не на последно място, това беше резултат на участие в една силно пренебрегвана (в България) социална мрежа. В крайна сметка се оказва, че единствената социална мрежа, която ме социализира с хора, които не познавам, но биха били/са ми интересни е точно Twitter. Във Facebook добавям само приятели, в Buzz само псувам, че не го искам, в LinkedIn не съм се ориентирал, в MySpace не съм влизал от поне година. Единственото друго място онлайн, което е било източник на нови познанства за мен са форумите, които са форуми, а не социални мрежи, така че отпадат от листата.
Та, честито мили Българи, вие се социализирате в една много анти-социална мрежа, която смятате за много куул, само защото си имате синьо животно, голяма ферма и вървежно кафене, докато аз се социализирам в скучния и безсмислен Twitter. Благодаря, дано не мигрирате.

________________________
PS. Да, Фейсбук хейта е очевиден и нарочен, благодаря, знам.

Към 15 годишните

От устата и клавиатурата на 19 годишен звучи адски глупаво и не на място като каже на някой връстник, който още разчита на мама и тате, че "ще порастнеш и ще видиш", но по дяволите няма как да не го казвам от време на време. Не че съм видял кой знае какво, нито пък съм някакъв апотеоз на здравия разум и "възрастното" мислене. Дори напротив, лигльо и хлапак съм и се опитвам да си остана такъв.
Но това не ми пречи да се чудя и мая на заслепените от розовите отражения, от портфейлите на мама и тате, тийнове, които с лека ръка ти казват "Е, какво толкова 20-30 лева непредвиден разход?". Отговора ми е "Е, какво толкова, че аз работя цял ден за тези 20-30 лева?". Отсреща получавам празен поглед на неразбиране примесен с кравешка тъпота и глуповата усмивка за украса. Няма лошо, мили младежи, карайте си младините и се радвайте докато можете, но, по дяволите, слезте на земята за момент, умолявам ви. Това, че мама не ви е дала 20 лева, за да отидете на кино в мола и да си купите пуканки далеч не значи, че мама ви мрази и само гледа да ви направи живота скучен и неприятен. Това, че тати отказва да ви купи нов компютър, на който да върви най-новия Star Craft, не значи, че на тати не му пука дали вие ще имате приятни методи за забавление. Но това, че вие псувате и мама и тати когато ви откажат и най-малкото значи, че вие съвсем не можете да проумеете гледната точка на родителите си. Миличка, ти си на 15, нормално е да не ти бъде позволено да спиш у приятел, приеми го. Другарю, ти си на 16, нормално е да ти откажат бира в магазина. И съвсем не ме разбирайте погрешно, и аз преспивах у приятели на 15, и аз пих бира на 16, но никога не съм се тръшкал на родителското тяло, за това че ми забранява някой неща, нито на магазинерката, че ми казва "Не мога да ви продам алкохол, съжалявам". А може и аз (или родителското тяло) да съм бъгнат, защото забраните са били малко, но пък и желанията ми винаги са били обмисляни. Да, много исках да отида на концерт на Iron Maiden за 16-тия си рожден ден. По повода започнах работа и си изкарах парите за него, защото родителското тяло нямаше възможност да угоди на това ми желание. Много исках колело, но родителското тяло предпочита да поддържа стомаха ми пълен и компа ми захранен, затова пак поработих и си купих колело. Дори не си правих труда да попитам въпросното дали ще ми купи колело, поради простата причина, че виждах какво се случва и си правех сметка. Нещо, което правех и на 15, правя и сега. Да, имам много силното желание да напусна работа, да си ходя на лекции и да се мотая по кафетата между лекциите и ученето, но родителското тяло не може да ми осигури храна, квартира и джобни, затова ще поработя над желанията си. А имах и възможността да живея с мама и нейните правила, прищявки и финансови възможности.
Да, май се поолях, но в крайна сметка искам да кажа само едно нещо. Мили деца, грижете се за родителите си, защото те живеят за вас. Замислете се какви усилия полагат те и какви усилия полагате вие. Замислете се всяка ваша прищявка какво ще им коства и тогава я поставете на дневен ред. И последно, но не на последно място - научете се как да си изискате свободата да правите каквото искате, по дяволите.

Мисия Париж

От Dnes.bg определят преживяванията на Христо Николов, български гражданин в Париж, като драма. Аз ги определям като пародия на действителността. Или реалност, която е пародия на желанията ни за действителност.
Хората, които зарязват всичко българско и родно, колкото и да им се ще, няма как да се откъснат изцяло от родината си. Ако те не са тук, при гнусните гишета и тъпите лелки завряни в тях, то въпросните ще отидат при преселниците. Какво по-ценно от това да си спомниш родината, докато си в странство?
Да можеш да си получиш документите например.
Г-н Николов далеч не е единствения сънародник, който се бори с бюрокрацията ни зад граница, в това мога да бъда убеден. Е, случил е на безкрайно "приятна" лелка, която си мени фамилията често, но пък какво толкова, нали трябва да има и екстри към, иначе толкова приятното, очакване на документите ти, припомнящо ти всичко що любиш, тачиш и милееш. А то, чакането, си трае поне месец. Принципно към 2-3, а много често клони към половин година. В това време дори на родна почва подаването на заявления за документи и получаването на въпросните също е една одисея с масов характер. Естествено виновни за това бол. Като се почне от метеорологията, мине се през посоката на задника при ставането и се свърши с немски фирми, работещи за България, като българи. Освен въпросите на г-н Николов, които са доста интересни, а отговорите съм убеден, че ще са доста "неочаквани", бих запитал
- докога обслужването в паспортните служби и КАТ ще се извършва от некомпетентни лелки по гишетата?
- кога ще може да се подават заявления за лични документи онлайн?(предполагам скоро)
- кога ще е възможно да се получават шофьорски книжки от РПУ-тата, а не в КАТ, място, което всеки свързва само с опашки и многодневно чакане?
Това са три елементарни въпроса, които изискват елементарни действия от страна на властите, за да могат да имат положителен отговор в скоро време. По-внимателен подбор на персонал, работещи онлайн системи на държавните учреждения (мечти, мечти) и повече контакти между институциите. Колкото и да ни е забутана и крива държавата няма как да се убедя, че това е невъзможно.