Държавата на изтръпналото общество

Съвсем наскоро установих, че не живеем в интересни, а в грозни времена. Времена, които успяха да докарат и самия мен до състояние на изтръпналост спрямо политическия ни елит, протестните напъни на гражданите и цялата добре развиваща се клоака, която представлява KLETA MAJKA BALGARIQ. Окупацията на Софийския университет - този, с който и аз се боря за нещо, ме кара да бъда още по-отвратен от идиотското място, където се намираме, с всичките му идиотски неща - хора и събития.

Да направиш хубаво

Миналата седмица се случи нещо прекрасно. Студентите официално се пробудиха. Не че точно тези, окупиращите, спяха преди, просто сега стана доста официално. Адекватните хора, медии и институции реагираха бързо и на място с подкрепа. Както и би трябвало.

Не защото това са студенти и някъде по дебелите книги пише, че младите трябва да са активни и борещи се за идеали. Просто, защото това е поредното показно, че настоящото управление на държавата е нелигитимно и нежелано. И защото още една "институция", част от гражданското общество или общност - както искате ги наречете, нададе не просто глас, а отчаян вой срещу изродщината и безумието.

И после ... на метеното

Само че няколко месеца след #ДАНСwithme идиотщината вече е обиграна и обучена, сценариите са написани и реакцията е бърза. Започна се с вопли на "засегнати студенти", които, видиш ли, притеснени споделят, че искат да учат, а ужасната окупация им пречи. После се включи малко по-тежката артилерия - придворният журналист-леке Бареков, излезе с отворено писмо, че окупаторите са инструмент на други политически говеда.

Вчера мутроподобни и скинове, водени от депутат на БСП, хвърляха камъни по сградата на Ректората и късаха плакати, докато заплашваха и сипеха обиди по адрес на студентите вътре. Естествено бяха придружени от придворните alfa и TV7, които предаваха "от мястото на събитието" как засегнатите студенти търсят своята демокрация. В стила на лидерите си - Бареков, Сидеров...

Но иначе всичко ни е ОК

Проблемът, мили граждани, е че това е дефиницията за нормално у нас. Тук е нормално мутри да бъдат във високите етажи на властта, депутати да се саморазправят с полицаи, премиерът ни да се крие като мишка, а опозицията да подкрепя безумието с мълчание, докато парламентът с 60% недоверие прави законови недоразумения наред. И колкото и да ми се иска да обвиня обществото, че спи, не мога. Защото ако човек не се успи, подобно "малтретиране" би го побъркало. Затова и единственото нормално в България е, че тя се превърна в държавата на изтръпналото общество.

gameN: League-авщини vol. 2

League of Legends - най-играната игра в света, от която милиони хора не могат да откъснат вниманието си. Странно, при положение, че има много други MOBA игри, както и стотици други, съвсем не лоши, безплатни игри. Къде е зарибявката, която те кара винаги да си "още една игра и лягам", въпреки армиите некадърни поляци? Вярно, че това е субективно, но според мен има тя се корени основно в две неща - историята и механиката на LoL.

Светът на LoL

Може и да звучи странно, но играта има изключително богат свят, с развита и история и колоритни персонажи. Той се казва Runeterra, като от него познаваме само континента Valoran, няколкото обкръжаващи го острова и две други измерения. The Glade - скритият дом на феите (the fae) и The Void - място между измеренията и световете, което е дом на интелигентни същества, които искат да опорочат човешкия свят.

Дим в полето

През януари спрях цигарите, като една от основните причини беше, че не се пушеше в заведенията, а беше много студено да стоя пред бара. Малко по малко обаче в софийските барове, поне тези, които аз посещавам, пушенето започна да се връща. В момента на теория има забрана за пушене навсякъде, но на практика имам съвършено оправдание за повторното ми пропушване, тъй като на много места отново е задимено.

Ще използвам за пример един от любимите ми барове в София. Там в продължение на месеци не се пушеше въобще и хората чинно си излизаха за дозата дим. Само че в това имаше, а и още има, един огромен проблем. Когато група хора, събрали се, за да се забавляват, излязат на улицата пред бара, те вдигат шум на хората, които живеят около него. Очевидно много шум.

Това води до проблеми с властите, не за кой да е, а за барманите. Благодарение на системата, в която клиентите пушат навън и вдигат шум, някоя комшиика звъни в полицията, която от своя страна пише актове, един барман може да приключи смяната си и с три акта за една вечер (не се шегувам). Единият метод за борба с този проблем е хората да не излизат с чашите си след 22 ч. Той се пропуква в момента, в който барманът се превръща в груб падар, който постоянно обяснява, че не може да се седи отвън, докато клиентите продължават да са си шумни.

Другият вариант е по-лесен и освен това вече доказано работи и прави клиентите щастливи. Просто пускаш хората да пушат в бара. Това се случва около полунощ, когато дори да се появи полиция няма да направи нищо. Не за друго, а защото органите, които трябва да следят за пушенето нямат много общо с МВР. Полицайте се интересуват да е тихо.

С оглед на тази практика, която става все по-често срещана и в други заведения, цялата олелия около евентуалните промени в правилата за пушене на обществени места ми се струва много плоска. Въпреки че съм напълно против пушенето на затворени места, практиката показва, че тоталната забрана просто не работи при сегашните условия. Както казват хората - хубава работа, ама българска.

Проблемът с пушенето се корени във факта, че това е поредната добра идея, която обаче е реализирана без много мисъл. За пореден път виждаме проява на една вредна тенденция. В България сякаш е далеч по-важно да има някакъв закон, вместо той да върши работа и да е полезен на обществото.

Едва ли точно димната драма ще доведе до промяна в тази насока, но е от изключително значение да се измисли нещо по въпроса. Иначе това ще остане поредният закон тип "врата в поле", който само усложнява живота на хората, води до публични дискусии изпразнени от смисъл и превръща голяма част от населението в нарушители. Вместо да пази здравето на населението, каквато уж е идеята му.
_____
Снимка от

Когато живееш в София

Преди около два месеца си купих супер красиви обувки, които в магазина ми лепнаха на крака. Оказа се обаче, че са ми тесни и ми правят зловещи мазоли, заради което трябваше да ги занеса на обущар, който да ги сложи на една джиджавка и да ги разшири. Стигнах до обущар едва миналата седмица, но явно си избрах популярен майстор и се оказа, че ще мога да си взема обувките чак в сряда.

За съжаление в уречения ден те още не бяха готови. Обяснението беше, че "шефа се обади да сложа на негова приятелка обувките на машината, че ще пътува утре и твойте седяха само 10 часа, а е хубаво още да седят." Малко ми стана тъпо, защото тия обувки наистина са много готини и от два месеца не ги нося, но се съгласих - къде да ходя. След като пак ми повтори историята, обущарят завърши с "шефа така ми каза, нали знаеш как е, негов човек е".

Миналата седмица моя колежка си купи iPhone 4 на старо. Тази седмица реши, че той съвсем не ѝ допада и иска да го смени с друг - Samsung Galaxy Nexus. Покупката на нежелания iPhone е станала от една заложна къща близо до Попа, като при плащането девойката си е поискала касова бележка, но са ѝ казали, че "с такива неща не се занимаваме ние". Тази седмица отидох с нея, за да провери как стои въпроса с размяната и за морална подкрепа.

След известно чупене на пръсти и сумтене, младежът в заложната къща успя да се чуе с шефа си, за да провери дали въобще е възможно да изпълни искането ни. Оказа се, че все пак няма да има проблем. Тъй като iPhone 4 е по-скъп от Galaxy Nexus с около 50-60 лв., попитах дали разликата ще бъде възстановена.

Младежът ми обясни, че ни прави услуга като заменя телефона, но все пак ще има някаква удръжка. Отговорих му, че според българското законодателство всяка стока може да бъде върната, без причина, в рамките на 7 дни от покупката. Явно го ядосах и ми отговори - "Като е такова законодателството, иди при КЗП, подай жалба и да видим какво ще стане. Ще дойдат, ще видят шефа ми и това е. Давай, пожелавам ти успех."

Казват, че надеждата умира последна. Факт е, че покрай #ДАНСwithme и последвалото съживяване на много хора сякаш изпаднах в леко меланхолично опянение, че нещо тук върви добре. За съжаление това е далеч от истината. Подобни истории се случват ежедневно, на всякакво ниво. И единствената ти възможна реакция е "ОК". Защото шефа така каза.

gameN: League-авщини vol. 1

Има неща, които можеш да опишеш просто и бързо. Най-популярната игра в света не е едно от тях. League of Legends, която излиза на 27 октомври 2009 г., има над 70 млн. регистрирани потребители и около 32 млн. души, които я играят всеки месец. През март LoL отбеляза пиков момент с 5 млн. играчи, които са били онлайн едновременно. Ако можех да обясня формулата на успеха, вероятно щях да я приложа сам. Затова в тази поредица от статии просто ще се опитам да разкажа що за игра е League of Legends, откъде идва и какво е да си част от нейния свят.

В началото бе MOBA?

LoL е представител на жанра MOBA или иначе казано - Multiplayer Online Battle Arena. Корените на този тип игри се крият в къстъм карти за StarCraft и WarCraft 3, разработвани преди повече от 10 години. Но ще спестя подробностите, тъй като това е една дълга и недотам интересна история, която вече е разказвана. Далеч по-важно е да разберем какви са основните неща в MOBA игрите.

На пръв поглед те изглеждат почти като реално времевите стратегии (RTS), което бързо си обясняваме с факта, че жанрът все пак произлиза от модове за стратегии. За разлика от тях обаче, в MOBA играчът управлява една мощна единица, вместо цяла армия. В League of Legends тя се нарича Champion, като играчът (наричан в играта Summoner) има избор от 116 героя с уникални способности и визия. Специфичната карта за MOBA игрите включва и по-слаби единици, които се управляват от компютъра. В следващите редове ще се опитам да обобщя основите на жанра през призмата на League of Legends - троловете, нуубовете и поляците ще оставя за следващия път.

По слонски за един gameN

Що се отнася до българското общество, има един огромен слон в стаята, за който почти никой не говори. Това ме вдъхнови да започна нова рубрика в блога, която носи звучното име гамеН. Естествено, това е игра на думи с английското game, холандското gamen (гейминг) и родното гамен - което може да използваме за геймъри, като мангал за феновете на манга. Ако не сте се усетили гореспоменатият слон са видеоигрите.

Повече от 24 слона в секунда
В световен мащаб гейминг индустрията е една от най-бързо растящите entertainment индустрии. През 2012 г. продажбите на видеоигри в САЩ са донесли 14.8 млрд. долара, като цифрата тук вероятно е неточна и занижена. За сравнение - продажбите на билети за кино в САЩ се равняват на малко по-малко от 11 млрд. долара.

С хобот в земята
България продължава да е страна, в която гейминга се счита за ъндърграунд занимание, а за медиите и обществото геймърите са някаква шантава субкултура. Това бавно, но сигурно се променя, благодарение на събития като ON!Fest и Aniventure, които получават все по-голям обществен отзвук. Също така много от най-големите разработчици на игри имат клонове у нас, но това ще е темата някой друг път.

Бъдеще gameNско
Всички тези факти ме правят малко тъжен. Геймингът е поредната сфера, в която сме направо отчайващо назад спрямо света, а за промяна на този тренд се борят едва няколко онлайн медии. Всички те имат безспорните си качества, но там няма как да попадне човек, който не е чувал за чудото на видеоигрите. Това ми даде идеята за рубриката gameN.

Основната идея тук е да пиша за игри, геймъри и нещата, които (си мисля, че) са интересни на геймърите. И докато се опитвам да им угодя, защото у нас те са разглезени и изискващи, ще се опитвам да съм разбираем и за тоталните нуубове (хора, които нямат идея от видеоигри). Тъй като самият аз съм по-скоро нууб, отколкото про, съм отворен за идеи, съвети, критики и коментари.

GG, gameNs.

Клас, мирно!

Може и да звучи клиширано, но е факт, че в управлението на една държава има две най-важни неща. Образование и здравоопазване. Причината е, че всяка държава има нужда от можещи и здрави хора, които да работят за нея. Очевидно не и България.

Поне това прозира от постоянните "усилия" на Министерството на образованието, което вместо да развива учебната система, само я зарива с глупости. Вижда се в цялата брутална, като количество и нужни за поддръжката ѝ усилия, бумащина, с която всеки учител трябва да се занимава. Също и в юридическата невъзможност, който и да е учител да въведе каквото и да е разчупване в програмата, без практически непостижимото разрешение от Министерството. Всъщност няма да се хабя, Капитал доста добре описа ситуацията по тази тема в последния си брой.

На фона на тези неоспорими факти, показващи една тромава система, неспособна да се развие, все пак неща се случват. Последното постижение е задължителното военно обучение за учениците в 9 и 10 клас, което министърът на отбраната Ангел Найденов обяви, че ще започне през декември. Плановете предвиждат и 90 часа военно обучение за жертвите на висшите учебни заведения.

Ще започна с факта, че това са по 3 часа седмично в една около 30-седмична академична година. Подобен хорариум няма нито една дисциплина, в която и да е специалност, на който и да е университет у нас. За сметка на това висшистите ще могат да развяват Калашници. Обучено.

Но всъщност по-големият ми шок се дължи някакви незначителни... неща. Министерството, което не може да отърве учителите от нито един от около 70-те хартиени документа, които трябва да поддържат, има ресурса и способността да уреди задължително военно обучение в училищата. Институциите, които не могат да осигурят модерни програми и преподаватели, които да подготвят кадри полезни за бизнеса, вместо просто висшисти с неизползваеми дипломи, могат да въведат 90-часово военно обучение.

Дори да не бях краен пацифист, който вярва, че човечеството няма нужда от военни неща (войски, оръжия, министерства, обучения), щях да си задам въпроси. Откъде идва ресурса за това обучение? Кому е нужно то? Каква е крайната му цел? Кога да очакваме ученическите манифестации пред махащия другар?

И най-важния. Кога най-накрая ще получим адекватно на времето и света, в които живеем образование? Отговорите са ни известни, но те са крайно незадоволителни и ясен сигнал за огромна нужда от промяна. Надявам се скоро това да достигне и главите на масите, които в момента залитат по обещания за високи заплати и пенсии. Но това, че надеждата умира последна, означава ли, че първо трябва да умре всичко останало?

________

Картинка: от

Уникален си®

Имам си едно тефтерче, в което често надрасквам някаква идея за пост в блога. Една от тях седи там от доста време, защото е тегава и лепнеща. В общи линии най-болната тема на всеки човек, който се занимава с каквато и да е творческа работа. Става дума за способността да си оригинален и иновативен в днешния свят.

От няма и три години мога да се нарека и професионален творец - пиша статии в различни издания, а известно време ми плащаха да съм креативен в рекламна агенция. И през цялото време, а и преди това като блогър, се сблъсквам с необятния интернет. Ситуацията обикновено е следната - мислиш нещо (статия, кампания, whatever), в някакъв момент разравяш онлайн да видиш какво правят хората по света и накрая виждаш, че и 3-те ти умопомрачително яки идеи вече са реализирани от някой в Зимбабве или Австралия.

Всъщност това не пречи да реализираш идеите си, въпреки че вече са те изпреварили. Проблемът идва когато твоята аудитория разбере, че нещо подобно е правено и другаде, от други хора. В този миг се започва един хейт - некадърници, копиращи кретени, крадливи нещастници и т.н. Което е обидно, защото не винаги е истина. Както в науката двама учени могат да направят открития независимо един от друг и двамата да се цитират като автори на концепцията, идеята или откритието, така и в творческата работа еднакви идеи се раждат на различни хора, без да знаят за съществуването на другия.

Сблъсъкът с такива ситуации повдига един, като се замисля, доста глупав въпрос. Възможно ли е въобще да си истински креативен и да покажеш нещо ново и (внимание клише) уникално на хората, когато информацията на целия свят е на едно гугъл търсене от теб? Според мен не е невъзможно, но е все по-трудно.

Във всички случаи креативната работа е изгубила част от чара си, благодарение на дигиталната ера. Творческият процес, особено ако става дума за комерсиални проекти, вече задължително включва и едно задълбочено проучване, с което да се увериш, че идеята ти или нещо подобно не е правено някъде по света. За мен това е най-ужасната част, която ме превръща в една машинка, вместо да отваря ума ми към по-готини неща.

Във всички случаи, най-важното накрая е публиката да не те мрази. Отдавна се отказах от идеята, че интернет хората (като цяло) могат да са доволни от нечия работа, поне в България. Все пак се надявам в някакъв момент повече хора да започнат да оценяват труда на творците и да го уважават. Няма нужда да го харесват, просто да го уважават, защото търсената от публиката уникалност е доста трудно начинание.

____
Картинка от DEJANSEO

Гара за всички

Undergara иска да превърне занемарената ротонда в подлеза на Централна гара в творчески център на столицата

Озовавам се на Централна гара в последната съботна сутрин от август, за съжаление без планове за пътуване. След като с лека погнуса минавам през неприятно ароматизирания подлез, който Софийската община чисти веднъж месечно, стигам до паметника пред гарата и забелязвам няколко групи от хора – едните редят озвучителна техника, другите закусват и обсъждат бойния план за деня. Тук са заради скромно рекламираното, но пък напоително посетено от медии събитие "Флашмоб почистване и 36 часа музика".

Целта днес е да се направи основно почистване на "първия кръг на Ада", както, къде на шега, къде не, насъбралите се доброволци наричат непосредствено намиращата се до паметника зона в подлеза пред гарата. Следват част от коридорите - "вторият кръг", където по някое време ще се състоят и немалко игри и забавления за деца и родители. Всъщност първата част на акцията започва с окачване на хартиени жерави, останали от уъркшопа по оригами, проведен седмица по-рано.

Още в началото на деня забелязвам няколко зяпачи и любопитни минувачи, които питат какво се случва. "Ще чистим здраво днес", отвръщам на всички. Подкрепят ме хора от различни възрасти – единият от тях, 75-годишният Цветан Георгиев, е разбрал за инициативата от фейсбук и запретва ръкави с много хъс. До него е Денис – на 17, който споделя, че харесва идеята за облагородяване на публични места, затова и ще си "изгуби" съботата си в чистене.

Причината доброволците да са тук преди всичко са хората от сдружението Undergara, което стои зад днешната акция. Един от членовете му – Дойчин Котларов, вече ме чака и още преди да сме пуснали ръце след запознанството, започва да ми разказва за целите на проекта и бъдещите творчески планове на тази изоставена от хората и властта градска зона, а именно – подлезът пред Централна гара в София, да се облагороди и да се превърне в нещо като арт център.

Водна основа

Историята на Undergara започва преди няколко месеца по време на "Водна кула арт фест", когато се провежда тридневен семинар-творческа работилница за културен активизъм в публичните пространства. Семинарът е воден от полската фондация In Search Of, която помага с идеи и ноу-хау за превръщането на изоставени публични пространства в едни по-приятни места. Тя помага и за обединяването на хора от организации като "Трансформатори", "Група Град", фондация "Дома арт" и Destructive Creations в сдружение Undergara, чиято основна цел е да облагороди пространството под Централна гара в София, като ги събира на едно място и дава тон в комуникацията им. Дойчин, който е практикуващ юрист и един от основателите на фондация "Дома арт" (тя осъществява проекти, които въвличат хората в културата, изкуството и провокира културен обмен. Първият такъв проект е фестивалът DOMA 2013 – Пулсът на Южна Корея), ми разказва, че седемте участници в сдружението си имат позиции, макар то да е неформално. Един отговаря за пиара, друг е отговорник за комуникацията с институциите и други социални организации и т.н. "Всъщност всеки прави каквото може." Участниците в проекта се събират всеки четвъртък на различни места, за които се разбират в деня на срещата, за да планират и обсъдят какво са направили през седмицата, както и да споделят идеи за бъдещите действия на сдружението.

Епизод едно – голямото миене

Основната цел на Undergara се състои в две гигантски стъпки, разказва пиарът на сдружението Мартина Стефанова. Първата "измива". Тя включва фактическото измиване на подлеза (стартира с флашмоба на 31 август и 1 септември и приключва с основното почистване на 13 септември).

По-трудно обаче е "измиването" на репутацията на подлеза – място, което напоследък всички свързват с лоша миризма и притеснителни на вид обитатели. За да преборят този имидж, хората в сдружението организират множество събития, които да доведат софиянци в подлеза и да им покажат, че той всъщност може да бъде доста приятен. Сред тях ще има редовни "арт акции", както ги описва Дойчин – концерти всяка сряда между 18:00 и 20:00 ч. и акцията "Всеки петък, ден на майстора" с работилници, в които участниците ще се научават да създават различни предмети. Първият ден на майстора ще се проведе на 20 септември с Ива и Мария от "Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите", а на 27 септември Destructive Creation – артистите, които изрисуваха супергерои върху паметника на Съветската армия, ще запознаят посетителите да изработват различни предмети.

В програмата на Undergara присъстват и по-големи самостоятелни събития. Например на 14 септември подлезът ще бъде част от "Нощта на театрите", като в 19:00 ч. ще има уличен театър с кукла на фотографа Гео Калев. "Група Град" и "Трансформатори" ще организират архитектурен семинар между 17 и 19 септември, чиято цел е да се генерират нови идеи и планове за ротондата, които да бъдат представени пред Столичната община. Добре дошли на семинара са всички архитекти и студенти по архитектура. Като детайл в имиджовата баня на подлеза са плановете за безплатна библиотека и нови кашпи с цветя, като това са едва първите стъпки в цялостното преобразуване.

Епизод две - мениджмънт

След като се приключи с първата стъпка и мрачният подлез се превърне в приятно и популярно място, идва стъпка две. Тя включва напълване на наличните магазини с посетители и наематели, както и справяне с проблемите на сегашните обитатели на подлеза. Освен десетината налични търговци това са и множество хора, които просят, крадат и проституират. Желанието на Undergara е последните да не бъдат изхвърлени, след което да си намерят нов подлез и там да са нечий друг проблем, а да бъдат интегрирани в проекта. Идеята е да им бъде дадена работа, срещу която ще получават топла храна и чисти дрехи, като според думите им за това ще помогне дирекция "Социално подпомагане" към общината.

Магазините пък ще бъдат превърнати в галерии, ателиета и студиа на местни артисти. Общината отново е обещала да помогне, като държи ниски наемите и така стимулира и улеснява частните лица. Накрая жителите и гостите на столицата трябва да се озоват на едно място, в което да се докоснат до разнообразно изкуство, да се забавляват или просто да си починат. Фокусът е върху ъндърграунд изкуството, което не може да се види в големите галерии, а зададеният краен срок е напролет.

Част от екипа и помощниците. Сн. Undergara

Да строим животът нов

Ентусиазмът, с който говорят членовете на Undergara, е силно заразителен, но един въпрос сякаш остава без отговор. Какво мотивира всички тях да вложат време и усилия в подобен проект? Дойчин и Мартина, които редовно минават през мястото, защото често пътуват с влак или автобус, споделят, че е нелепо чисто новото метро и гарата – с очаквания в следващите две години ще претърпи основен ремонт, да бъдат свързани от подлез, през който хората минават на прибежки и в страх да не бъдат обрани. Разпитвам ги как смятат да финансират мащабния си проект, но Мартина ме убеждават, че всъщност не се изискват толкова много пари. Все пак помощ и средства смятат да си осигурят чрез публично кандидатстване, спонсори и партньорства. В момента водят разговори с общината, която вече помага – на флашмоба виждам общински работници, а институцията е дала свобода на Undergara да управлява магазините, които са нейна собственост. "Очакваме помощ и от хората в подлеза – частните собственици на магазини са приели идеята изключително позитивно и всеки помага с каквото може", споделя Мартина. "На този подлез са му нужни две неща – измиване и мениджмънт", казва тя.

_________

Снимки: Undergara

Текстът е публикуван в Капитал LIGHT