Кино в четвъртък: Хобит: Неочаквано пътешествие

Няма да преувелича ако кажа, че Хобитът* е най-очакваният филм за тази година, ако не и за последните няколко. "Продължението" на Властелинът на пръстените е точно толкова нелека задача, колкото и на трилогията, тъй като книгите на Толкин, освен едни от най-описателните творби, имат и легиони от претенциозни фенове. За щастие Питър Джаксън и екипът му за пореден път показват, че няма невъзможни неща в киното.

За нечетящите - Хобитът е Билбо Бегинс, а неочакваното пътешествие му е поднесено сравнително принудително от магьосника Гандалф Сивия, който организира пиршество с 13 джуджета в дома на невинния полуръст. Ден по-късно въпросната дружина се втурва в приключение, което цели освобождаването на падналия преди 200 години град на джуджетата Еребор, в който сега се е настанил злият дракон Смог. Надявам се е излишно споменаването, че Хобит е предисторията на Властелинът на пръстените.

Адаптацията на Хобитът следва сравнително стриктно книгата, като естествено има някои промени в името на киното. Най-коравите фенове може и да им се подразнят, но със сигурност ще останат доволни от многото реплики, които са директно извадени от произведенето на Толкин. Другото голямо удоволствие за феновете са песните, които разказват голяма част от предисторията и във филма са реализирани перфектно.

Хобитът носи онова ужасно приятно чувство, с което свързвам и трите части на Властелина. То е предизвикано от смесицата от визуална и звукова епичност, супер убедителна актьорска игра, безкомпромисни костюми и поглъщата история на Толкин. Резултатът е, че в рамките на три часа трудно ще си помислите за нещо извън киното. Като излезете от залата може и да се сетите, че в някои моменти визуалните ефекти са били наистина некачествени и очеизбодни, но това по никакъв начин не променя цялостното впечатление от филма.

Като луд фен на Толкин, първата част на Хобитът ми донесе огромно удоволствие с всяка минута. Освен това успя да оправдае всичките ми безумно високи очаквания, като дори ги надмина. Най-просто казано Питър Джаксън съумя да създаде поредния шедьовър.

9/10

________________

Някакво логично обяснение защо The Hobbit се превежда нечленувано Хобит?

Аз съм човек на годината

Година след като списание Time обяви Протестиращия за Човек на годината, нещо подобно се случи и на родна почва. Вчера Българският хелзински комитет обяви Протестиращия от Орлов мост за Човек на годината. Това накара някои да възнегодуват за "оригиналността", а други за адекватността на институцията. В същото време сякаш никой не се замисли какво означава тази награда.

В последните години си намирам доста поводи за протестиране, като ACTA и Витоша, както и поводи да не протестирам. За съжаление хората, които запазват духа си и продължават да защитават важните за тях каузи са наистина малко. Главната причина е липсата на мотивация и реално неизмеримостта на успеха или неуспеха на един протест.

Посланието, което носи тази награда е, че обществото е важно. Че мнението и ценностите му, както и отстояването им, са важни. Че има значение и причинява промени. Всичко това звучи като част от художествено произведение, но точно протестиращите от Орлов мост доказаха, че измислиците стават реалност, дори в България.

Всичко това е важно, защото се предполага, че налива самочувствие у хората. У тези смачкани от времето, управлението и интелектуалната и материална мизерия хора, които все пак се опитват да направят нещо. А това самочувствие е ключово за едно работещо общество, което все още е мит у нас, но все повече се доближаваме до реализация му.

Заради това не ми пука дали БХК са мошенниците, за които ги изкарват черните езици. Нито че журито избрало Човек на годината вероятно е копирало списание Time. За мен значение има, че зародиша на гражданско общество в България все повече се приближава до истинското си пълнокръвно съществуване и тази награда го доказва.

Muse! Live!

За този концерт мечтая от години. Докато Citizen Erased кънти в слушалките и си представям сцената и публиката. Или докато плаша котката си с фалцетните ми опити за Supermassive Black Hole. И достатъчно често без някакъв конкретен повод. Просто затварям очи, чувам музиката в главата си и си го представям. Точно толкова най-любима група е Muse за мен.

След всичките години, с доза късмет и малко перипетии, преди две седмици мечтата ми се сбъдна. До последния момент се вълнувах като малко дете от мисълта, че ще преживея Muse по дяволите, но в същото време се страхувах, че всичко ще е ужасно и очакванията ми ще са разбити. Пълни глупости.

Светлините угаснаха, хората се разкрещяха и започна интрото на The 2nd Law: Unsustainable. После всичко светна, тримата изкочиха на сцената и магията започна. Звукът, сцената, сценичното поведение, свиренето... Всичко беше перфектно. Всеки тон, всяка извивка в гласа, всичко. После имаше Hysteria, след това свалиха пирамидата, дойде Panic Station и хората откачаха и пяха.

Бях убеден, че ще рева от кеф на този концерт. Не можах. През цялото време бях способен само да пея, скачам и да се усмихвам. На мустака на Крис, на перфектното изпълнение, на убийственото шоу. После Матю беше между сцената и загражденията, аз го пипнах и прекалено малко след това всичко свърши. Сигурно звуча като екзалтиран и заслепен фен (какъвто вероятно съм), но това е първата група, в чието изпълнение не успях да открия нито една грешка, нито нещо излишно, дори из клипчетата в YouTube, които гледам от концерта насам. 

Минаха две седмици и още в главата ми са само Muse. Не се наемам да кажа дали е заради титаничния концерт или просто, защото съм свикнал. За момента знам, че лятото е скоро и ще ги гледам отново. И смятам, че това е най-добрата група на живо, която съм гледал и която съществува в момента. И котката ми ще продължи да се плаши, и мечтите продължават.

Дима да го няма

Има няма половин година след въвеждането на героичната забрана за пушене лафът за закона, вратата и полето кънти в главата ми. Не че съм особено шокиран, но към този момент тютюнопушене се практикува навсякъде. Без значение дали си в центъра на София или в покрайнините на някое забравено от бога село в Стара планина.

Практиките

По-популярният метод за димене се практикува, тествано, в почти всички заведения в София след 1-2 ч. през нощта. Действието е просто - персонала вади чиниики или пепелници и дава съвет да ги криете ако дойде проверка. Досега не съм ставал свидетел на проверка, така че предполагам, че такива има само по светло.

Вторият метод, за който само съм чувал, е да се слага табелка "Частно парти" на входа на заведението. Според това, което ми обясняват разни хора и си говореха едни лелки в 204, така заведението спирало да е обществено място. Това само по себе си е доста интересна логика.

Ама той...

Редовният лаф, когато се заговори за България и българи от други българи, е да се каже как никой не спазва правилата. Тези думи винаги изключват говорителя и се отнасят за всички останали, като в същото време споменатия псевдо-анархизъм се определя като основна причина за долното положение в което се намира загниващата ни република. Тази философия на правозащитници, разочаровани от общественото невежество, се проповядва основно когато се говори за добре облечени бизнесмени и собственици на бентлита, примерно.

Когато се зачекне темата за пушенето обаче, нещата се променят и изведнъж народните маси стават оневинената жертва на зъл заговор, подготвен от политическия елит. В оправдателния калабалък се вкарват и онези ужасни еко идиоти, които не пушат, както и гадния Европейски съюз, които искат да ни вземат единственото удоволствие и свобода. Така нарушаването на обновения през юни Закон за здравето бива оправдано и дори леко задължително.

Последният да затвори

В деня на въвеждането на забраната доста оплюх практиката да се доносничи по повод пушенето, тъй като това не е адекватно за едно нормално общество.  Все още не ми се нрави идеята да портя разни кретени, но май друг избор не ми остава, поради липсата на нормално общество у нас. Надявам се собствениците на заведения и братята пушачи да се запознаят малко по-детайлно със закона, който дори е прилежно обяснен в сайта на МЗ и да започнат да го спазват.

Освен че ще направи заведенията наистина приятни и неодимени места, тази практика може и да е началото на една важна промяна в българския манталитет. А тя се отнася точно до тънкия момент, в който сме с две ръце за спазване на правилата, стига да ни изнася. Ако се научим да спазваме правилата, дори когато ни е неудобно, и да уважаваме околните може и да изскочим от интелектуалната и материална мизерия. В това време май наистина ще си запиша номера на Регионалната инспекция в телефона.

_____________________

Снимките са част от брутално яката серия на Frieke Janssens "Smoking kids". Още от автора - http://frieke.com/