Въпреки тежките ми опити да бъда отявлена кифла, нещата сравнително често съвсем не ми се получават. А аз се опитвам, не се съмнявайте, дори си направих опит за бюти блог, който е в извънвремева летаргия. От време на време обаче имам и други опити, които за съжаление завършват все толкова неубедитлно.
Малко след като с В. се завърнахме от приключенията си в Лисабон (това е друга история), Fashion Days - любимият сайт на средностатистическата работеща жена в България, пуснал невероятна промоция на обувки Converse. За това В. разбрала в един разтапящ петъчен предиобед когато се натъкнала на Facebook реклама, която не просто не я отвратила, а също така ѝ докарала лек сърцетуп и неистово вълнение. То прерастна в обмяна на съобщения, започнала с "ангелите са ми слаби, помагай...." и линк към тъй лелеяната промоция на Chucks и други Converse обувки.
Привлечен от това консуматорско щастие набързо одобрих избора на В. и се втурнах лично в океана от обувки на Fashion Days. Там успях да намеря High Top Chuck Taylor All-Stars в червен цвят за към 65 лв., което си е удар, на какъвто не съм се радвал от оня самолетен билет за 16 лв. насам. Само че гореспоменатото приключение в Лисабон вече бе изчерпало лимитите на две банкови сметки, заради което В. беше инструктирана да заръча един чифт от тези модни послания за крака, което с особено щастие тя извърши в рамките на около 400 милисекунди. С това започна нашето чакане.
И беше уикенд, с обичайните главоболия и още от прекрасната юлска жега, за която си мислехме, че ще вземе да свърши, но не би. И после дойде понеделник, може би дори вторник, когато В. се появи в цялата кафява прелест на своите нови Converse-ки, питаща "а твойте дойдоха ли"? Ми не, не дойдоха, дори когато пак стана петък.
Тогава обаче получих обаждане от някаква дама от Fashion Days, която правеше неистови опити да бъде любезна, въпреки почти успешните опити на планетата да ни свари, опържи и задуши едновременно. Този телефонен повик имаше за цел да ме уведоми, че Fashion Days правели проверка на качеството на всеки продукт и за мое най-голямо съжаление точно партидата с моите чисто нови, прекрасни, червени Chucks имала дефекти, затова щели да ми върнат парите в доста бедната сметка на В. Само че моя милост наистина иска тези пусти обувки и запитах момата дали няма начин да ми предложи някаква алтернатива. След няколко опита с различни думи получих няколко отговора с едно и също значение - ние такива неща не правим, чакайте си следващата промоция в сайта.
Като финален опит за вкарване на клетите ми крака в гумено-текстилното обятие на Converse запитах "ама наистина ли не можете да ми предложите друг модел, защото наистина искам да си купя обувки", на което отговорът беше "не нямаме такава практика, гледайте сайта за нови промоции", на което вече кръвно обиден и с натъжени стъпала отвърнах "ми аз пък няма да практикувам пазаруване от вашия сайт, дочуване" и девойката, почти щастливо завърши с "хубав уикенд".
Какъв е изводът тук и защо въобще си правя труда да ви занимавам с толкова прозаична и глупава история за провален онлайн шопинг? Просто е. Това е поредният случай, в който някой в България, поради някаква причина, не успява да ми свърши нещото, което съм искал първоначално. Аз съм изискващ, но разбиращ клиент и когато нещо не стане от първия път, съм склонен да дам втори шанс, който обаче рядко бива използван. В случая бях готов да взема други кецове, да изчакам още седмица, да доплатя известна сума, но да направя пустата покупка от Fashion Days. Само че Fashion Days, подобно на много други търговци у нас, явно не искат да имат един наистина доволен клиент, макар и да коства на някой-друг служител малко време и усилия. Затова вместо тук и по социалките да напиша, че Fashion Days направили чудеса от храброст за щастието на моите крака и модни прищевки, пиша, че тези хора ме загубиха тотално като клиент и едва ли скоро ще си поръчам нещо оттам.