Един ден в България

Снимка: НеНовините!

Телевизионен водещ набива блогър

Юлиан Константинов от предаването "Аз обичам България", ступал блогър в събота, защото въпросния вдигнал чистачките на безобразно паркирания му черен джиб. Последствието е, че фалшивият розов Рей Бан на Киро не струва за нищо и той си търси 10-те лева за цайсите и 40-те лева за медицинското.

В един друг свят, тоя оперен гамен щеше да е публично порицан и да не види повече, нито ефир, нито сцена. Ако не толкова крайно, то поне щеше да е изяден от медиите. Ама те пак си спят тук, нищо ново.

София е с най-мръсния въздух в Европа

През 176 дни от годината въздухът в София е безобразно мръсен и не става за дишане. Въпреки планините обградили града ни. По повода имаше няколко публикации в медиите, като всичките бяха горе-долу еднакви. Никой не попита защо това е така, никой не попита как в доса по-големи градове от София въздухът е по-чист.

В един друг свят, хората щяха да задават въпроси, а медиите да се опитат да отговорят. Не самички, а да се допитат до учени, управляващи - хора от които зависи нещо. Ама, то това е въздух, нищо не можем да направим, защо да питаме.

Кучета наядоха кола в Шумен

Глутница кучета наяли лека кола в Шумен, защото под капака се била скрила котка. На сутринта собственичката на колата не успяла да я запали и установила, че предния номер го няма. Тук дори не знам какво трябва да се направи от медиите, защото това е абсурдно дори за родните стандарти.

В един друг свят нямаше да има толкова дългогодишен проблем с бездомните кучета и нямаше да се налага да се взимат решения по въпроса. Тук проблеми и решения има, само че няма кой да ги вземе.

И за финал един статус от фейса, ей така за разкош:

На петия етаж

Ъгловият прозорец след Instagram

Център, олющена сграда, с парк наблизо. Марто избра квартирата, аз само видях снимка и се съгласих, все пак приятелството е доверие. После започна да ме убеждава, че стаята с бюрото е за него, пък аз го убеждавах, че избора става на място, а ако няма консенсус се тегли чоп. Нека си седи на бюро - аз си имам ъглов прозорец. На върха.

Център, олющена сграда, задната ѝ страна. Цари спокойствие, има някоко по-ниски сгради наоколо, една-две по-високи при булеварда и малки приятни дворчета/паркингчета. Сутрин през ъгловия прозорец влиза слънце, точно колкото да съобщи, че е ден, времето е прекрасно и трябва да се започва с приключенията. После скромно си блести отгоре, докато полуотворените прозорци правят разхлаждащо течение, а в отсрещните сгради се случва някакъв живот.

Гергьовден, вечерно и един поглед към ъгловия прозорец. Там зяпа луната, която, по-нахално от слънцето, е далеч по-постоянно присъствие, когато я има. Само че в тази вечер няколко облака я закриват, докато тя се е наконтила и с пълния си бласък осветява красивото небе. Може да е беззвездно, но софийското небе в летните вечери и нощи е адски красиво, особено по залез. А луната тази нощ свети почти като залез. Аз седя на ъгловия прозорец, докато двойката Уаит реди от колоните, а цигарата издимява почти безсмислено.

Мерси, Жоровци, заради такива моменти си обичам ъгловия прозорец.

Кино в четвъртък: Недосегаемите

Всеки път, когато гледам европейски филм, се чувствам потресен от факта, колко изостанала е масовата култура, която се провира откъм щатите. И всеки път излизам от залата зареден, сякаш съм гледал есенция на Into The Wild. Нещо подобно се случи и с Intouchables - френски филм на режисьорското дуо Olivier Nakache и Eric Toledano, за които са работили и по няколко други филма заедно, макар че са сравнително млад тандем. Освен това филмът е обрал солидно количество награди по всякакви кинофестивали, обявен е за културното събитие на 2011 във Франция и е на 103-о място в IMDB Top 250.

Историята се завърта около богаташа и аристократ Филип, който е закован за инвалидната количка и може да мърда единствено главата си, след като претърпява инцидент с параглайдер, и Дрис - младеж от гетото, който съвсем случайно става личен асистент на Филип. След това историята се впуска в оформянето и затвърждаването на едно приятелство, което се случва като на магия, но успява да дръпне рязко някой струни на емоционалността. За първи път от много време някой филм ми навя толкова много мисли в главата - от безумието в класовото разделение, което ни лишава от ценни контакти, мине се през важността на това да има кой да ти покаже как да се освободиш от демоните си и да се наслаждаваш на живота и се свърши с елементарното осъзнаване, че всеки има нужда от искрена подкрепа и истински приятели.

В главните роли са François Cluzet (Филип) и Omar Sy (Дрис), чиито имена видях за първи път в киносалона, но правят невероятни и запомнящи се роли. Химията между двамата със сигурност е една от основните причини филмът да е толкова автентичен. Историята е поднесена ненатрапчиво, но изключително вълнуващо. Без проблем се вижда разкоша в имението на Филип, мизерията на гетото, великолепието на полета с параглайдера. Във всички тези сцени има и внимателно подбрана музика, като комбинацията от Nina Simone и гореспоменатия полет е меко казано вълнуваща. В целия каламбур от хвалебствия добавям и прелюбопитния поглед над музиката и изобразителното изкуство, които се показват от героите.

Като за финал трябва да спомена, че този филм може да се окачестви като комедия. Не за друго, а защото още от първата сцена, та чак до края ни дава поводи за искрен смях. Още един задължителен филм, създаден по истински случаи.

8.5/10

Кино в четвъртък: Отмъстителите

Винаги съм си падал по комикси и историите в тях, като откакто се помня любимият ми герой е Spider-Man, любимият ми комикс е The Dark Knight на Франк Милър, а любимата ми вселена е тази на Marvel. Като такъв фен бях доста разочарован от някои опити на Marvel Studios в кино индустрията, които просто объркваха всичко в историята, без да предлагат кой знае колко хубави филми. За щастие един от краиъгълните камъни на Marvel вселената - The Avengers, се сдоби с един съвсем нелош филм.

Историята е съвсем тривиална - директорът на S.H.I.E.L.D. Ник Фюри събира супергероите под името The Avengers, за да се борят с Loki, който иска да унищожи света. Въпросните супергерои са Iron Man, Captain America и Hulk, като в процеса на историята се присъединяват и Black Widow, Hawkeye и Thor. 

Хубавото на това развитие на събитята е, че виждаме характера и историята на всеки от шестимата супергерои, както и личните им търкания, които съвсем не минават без огънат метал и няколко зрелищни сцени. Тук изпъкват и уменията на актьорския състав, който сякаш се върти около Робърт Дауни Джуниър (Iron Man) и Скарлет Йохансон (Black Widow), които вкарват нужното количество драма и сексапил в екшъна. Всъщност е много вероятно това леко драматично и повече забавно представяне на нещата да е тайната съставка, която прави тези стари и изтъркани супергерои толкова готини през 2012.

Със сигурност за това помагат искрено разсмиващите бъзици по време на целия филм, наистина зрелищните визуални ефекти и добрия саундтрак. Особено внимание заслужава финалната битка, в която орда извънземни нападат Манхатън, а The Avengers се опитват да ги спрат. Това са може би най-зрелищните 30-40 минути, които съм виждал напоследък и първата подобна сцена от много време насам, която ме накара да ѝ се изкефя искрено. За целта обаче, наистина гледайте филма на IMAX, защото предполагам, че на обикновено 3D се губи част от зрелището.

Филмът определено няма да получи награда за оригиналност, дълбочина на историята или особени кинематографични похвати, но въпреки това вече получава силно одобрение. Явно тайната наистина се крие в баланса между драмата, любимите герои, зрелищните ефекти и добрият маркетинг. Аз съм приятно изненадан от резултата и препоръчвам филма.

7.5/10