Заслужена смърт?

Хора си отиват ежедневно - тъпо, но факт. Независимо как, кога и къде ще се случи - всеки от нас ще престане да съществува, колкото и да не ни харесва. Това носи адски много тъга сред хората, но още по-тъжно е когато смъртта посети някоя много известна и сравнително одумвана личност, защото тогава се активизира грозният глас на обществото.

Ейми Уайнхаус беше такава личност. За съжаление тя почина в събота след дългогодишни проблеми с алкохола и наркотиците. Конкретни причини за смъртта й все още не са обявени, но ако прочетете новините около нея от последните месеци ще разберете за какво става дума.

Признавам без бой, че не харесвах личността Ейми Уайнхаус. Някаква скандална британска девойка, която съм виждал само пияна или надрусана и показваща среден пръст на фотографите. Не е особено привлекателно, нито пък особено възпитателно.

За сметка на това харесвам музиканта Ейми Уайнхаус. Не, не съм болен фен или нещо такова, просто смятам парчетата й за доста приятни, а гласът й за повече от интересен. Едно от най-големите постижения на Уайнхаус всъщност е това, че сякаш проби една ниша в поп музиката, която се запълва от млади, талантливи мацки, които просто пеят с невероятните си гласове. За справка чуйте Adele и Lily Allen, например.

Тези дни наблюдавам една крайно неприятна тенденция в коментарите около смъртта на Ейми Уайнхаус. Става дума за разделянето на два крайни лагера в "общественото мнение". Единият, който сякаш виждам повече, е на хората, които смятат, че Уайнхаус си е заслужавала смъртта и съвсем няма лошо, че на света има един наркоман/алкохолик/зависим по-малко.

На първо място е адски селско и малоумно да кажеш, че който и да било заслужава да умре. Няма значение какъв живот е водил - всеки човек заслужава да живее. В същото време, никой човек няма правото да определя кой и как ще живее. Второто нещо, което би могло да е тема за размисъл, е въпросът - "А ако това е твой приятел/близък/дете?".

Има и втори лагер, който е съставен от хора, които издигат личноста й на пиедестал, като това достига до такава степен, че слагат името й в "клуба" на едни от най-влиятелните рок музиканти. Да, втората групичка сякаш е по-адекватна, но пак ми се чини прекалено.

Факт е, че Уайнхаус проби път за един нов тип поп музика, който набира все повече популярност и радва много хора. Само че това не й дава място в т.нар. "Клуб 27". Не за друго, а защото в този "клуб"* могат да бъдат включени имената на десетки музиканти, кои по-популярни, кои не толкова.

Само че не е това идеята му. В него е имало 4-ма души, които са променили рок музиката по някакъв начин и са оставили адски дълбока бразда в музиката като цяло. 20 години по-късно е добавен един пети човек, който прави същото.

Моето скромно мнение е, че Уайнхаус няма място в тази група. На първо място (всъщност), защото очевидно не прави рок музика. На второ място, защото нейната музика е много далеч от това да достигне влиянието на който и да било от петимата в "Клуб 27".

И на въпроса дали има значение - да, има. Всеки човек върши разни неща през живота си, които карат околните да му отдадат някакво признание. Ейми Уайнхаус също заслужава да получи признание, но това, че е починала млада не значи, че трябва да получи незаслужено признание.

За незапознатите "Клуб 27" е  името на група изключително влиятелни и популярни музиканти, които умират на 27 години. По-конкретно това са Браян Джоунс (китарист и един от основателите на Rolling Stones), Джими Хендрикс, Джанис Джоплин и Джим Морисън (вокал на The Doors). По-късно през 1994 в клуба влиза и Кърт Кобейн, който също умира на 27 години.

* - думичката клуб в случая и на мен ми седи адски тъпо.

За финал искам само да агитирам да се грижите за близките и приятелите си. За съжаление не само звездите имат зависимости към разни консистенции, независимо дали става дума за дрога или алкохол. Не оставяйте приятелите си да умират, защото им е трудно и нямат подкрепа. Ако има някой, който може да помогне на един зависим, то това са приятелите му.

Анатомия на едно "рутинно" убийство

Няколко дни след убийството на Яна, полицията мълчи и дори не е взела показания от приятелите на момичето, които са били с нея часове преди това. И които настояват да ги дадат

Ако се направи класация за най-много шумни полицейски акции, България със сигурност ще бъде сред лидерите в световен мащаб. Статистиките показват, че МВР е най-скъпата държавна институция, а България е сред страните с най-много полицаи на глава от населението.

Тези прости данни предполагат, че България би трябвало да бъде едно спокойно място, където нивото на престъпност е пренебрежително, а доверието в българската полиция е стабилно.

За съжаление реалността е коренно различна, а България е далеч от розовата картинка на официалните статистики. Поредно доказателство за това получихме в нощта на петък срещу събота. Тогава по особено жесток начин е била убита Яна Кръстева, 28-годишно момиче от София. И всичко около това убийство показва колко порочна е системата в България.

За престъплението се е разбрало в неделя, когато случайни минувачи са открили трупа. До момента от пресцентъра на МВР не е съобщено нищо по случая за разлика от безбройните толкова шумни, но и също толкова безрезултатни акции. В същото време от група във Facebook стана ясно, че полицията все още дори не е взела показания от познатите на Яна, които са били с нея часове преди убийството. И които настояват да дадат показания. Те твърдят, че момичето е убито от агресивни младежи, които често се подвизават в парка. Полицията би трябвало много добре да знае кои са тези хора и да стигне до тях за часове, но не го прави вече няколко дни. Може би е рано да съдим за действията на МВР в този конкретен случай, но досегашният опит показва, че най-вероятно нищо няма да се случи и това ще е поредното неразкрито престъпление. Или пък ще бъде изнамерен някой, който е повече удобен, отколкото виновен. В парка "заподозрени" има всякакви.

За сметка на спящото МВР обаче някои медии се разбушуваха. Редица информационни сайтове и вестници разпространиха един отвратителен образ на Яна - скитница, пияница и отрепка. Ако съдим по реакцията на приятелите й, едва ли написаното е истина. За сметка на това е грозно, унизително и изключително неморално.

Но пък какво по-удобно за неработещата полиция от това обществото да си мисли, че жертвата е точно каквато я описаха тези драскачи. Така случката бива изцяло омаловажена, а след няколко дни ще бъде вероятно и забравена. Точно като задържаните октоподи, нагли, медузи и регистратори. Точно като всички неадекватни изказвания и действия на политиците.

Между другото два дни след престъплението полицията продължаваше да мълчи. Да мълчи и да охранява най-важния от въпросните политици. Както показа проверката на колегата Росен Босев от в. "Капитал", на метри от местопрестъплението той риташе футбол...

Коментар от в. Пари

Гниеща журналистика

Изгнило, вонящо, долнопробно, грозно и отвращаващо. Това е положението на българската журналистика, на българския народ и на цялата българска система. Мразя да пиша за подобни неща, мразя да говоря за тях, но още повече мразя мълчанието на много мои колеги, както и на по-голямата част от заспалия ни народ.

Поводът е меко казано ужасен. В нощта на петък срещу събота загубихме Яна Кръстева по един особено жесток начин. Редица долнопробни и пошли информационни сайтове разпространиха един отвратителен образ на Яна - скитница, пияница и отрепка. Въпреки че съм я виждал едва няколко пъти, знам че Яна беше най-нормално, интелигентно и весело същество. Вероятно в петък наистина се е напила, но в петък и аз се напих. В същия този парк, на 500 м. от стадиона.

Знам, че няма да си върнем Яна, но аз искам възмездие. Искам убийците да бъдат намерени и наказани с цялата писмена строгост на закона. Искам всички лайняни журналисти, които сякаш заплюха паметта на Яна, да бъдат санкционирани и да получат наказание. Искам и да се извинят, но не така както след злословията, които писаха по адрес на Борислав Борисов по-рано тази година. Този път искам да има истински резултати.

А към всички колеги журналисти и репортери имам само една молба - не човъркайте в раните на хората. Помнете, че отбелязвате новините, които се случват с тези хора и не бъдете жестоки. Не бъдете като нещастниците от БЛИЦ, още по-малко като нещастниците от в. Монитор. Ако работите за големи медии - говорете за проблемите, не бъдете поръчкови гъзолизци. Не пренебрегвайте нормалните хора, така както правите години наред. Бъдете истинска четвърта власт, а не подлоги и Оруелови свине.

Във връзка със случая се появи Facebook група. Присъединете се.

Яна Бюрер Тавание - От Тема до TED

Снимка: Васил Танев, От Sofia Live

Журналист в сп. Тема, редактор в Капитал, главен в Light, а сега човекът, който комуникира от името на Българския Хелзински Комитет. С три думи - Яна Бюрер Тавание. Ако питате Sofia Live, ще видите, че последно ги е разтърсила с разследването си "Бунища за забравени хора", за което е взела стипендия от фондациите Робърт Бош, ЕРСТЕ и Балканска мрежа за разследващи репортажи. Копи-пастата е налична.

Забравените хора на България беше темата, която Яна засегна на TEDxBG през януари 2011. Тя разказа ужасяващи истории от домове за възрастни и деца с увреждания, даде пример как може проблемите да бъдат решени и прикани към промяна в начина, по който помагаме на тези хора. Тавание призова да не помагаме с най-лесното - пари, храна, дрехи, а да налагаме обществен натиск, за да бъдат закрити тези домове, а децата да бъдат преместени на места, където ще получат индивидуалните грижи, от които се нуждаят.

Съвсем наскоро Яна бе избрана за TED Fellow - чест, която се пада на едва 20 души от цял свят. Иначе това е програма, която помага на иноваторите, които променят света, да станат част от обещството на големия TED. Целта на тази помощ е да се повиши въздействието от проектите и дейностите на избраните хора, които пък изразяват широкия спектър от теми на TED - технологии, забавление, дизайн, наука, хуманитарни науки, изкуство и други. По този повод реших да попитам Яна няколко кратки и глупави въпроса, които разкриват още от ентусиазма, с който тя действа - enjoy.

Какво те мотивира да участваш в TEDxBG?

Възможността да говоря за тема, която е изключително важна за мен - правата на децата и възрастните в институциите - пред такава аудитория.

Хората отиват на TEDx с отворен ум, желание да научат нови неща и желание да се включат, да предизвикат промяна. Това е форум без аналог.

Защо избра да говориш точно по тази тема на TEDxBG?

Защото е толкова важна. В институциите за деца и възрастни с умствена изостаналост и психични разстройства (в България, а и на Балканите) се случват престъпления, които трябва да бъдат наказани, и спрени. Потъпкват се човешки права, хората са жертви на нехуманно и унизително отнасяне. И в същото време не могат да се защитят.

Институциите, тези складове за хора на края на света, трябва да бъдат затворени, и вместо тях да бъдат развити алтернативни услуги в общността - където тези деца и възрастни да получават индивидуализираната грижа, от която имат нужда. Обществото трябва да настоява за това. Това са най-уязвимите хора. Те имат нужда от нашата помощ. 

Как разбра, че си избрана за TED Fellow и какво ти носи това?

Докато бях поканена за лектор от организаторите на TEDxBG, за TED Fellow вече кандидатствах. Всеки може да кандидатства - в момента е отворен конкурсът за следващата година (линк). Процесът по подбор е сериозен, минават се две интервюта. Когато финално ми писаха, че съм одобрена - беше едно от най-вълнуващите неща, които са ми се случвали. Факт.

Какво ми носи - най-вече срещи с изключителни хора. Възможността да отида на TED Global.

Възможността да представя пред по-тясна аудитория моята тема. Такива неща.

Другата седмица е TED Global, където би трябвало да присъстваш. Какви са очакванията ти за това събитие?Да чуя адски интересни неща, да срещна невероятни хора, да се вдъхновя страхотно, да генерирам хиляда идеи, да намеря подкрепа за каузите си. 

TED Talks - пет години споделяне на идеи, които си заслужават

TED Talks е мястото, където можете да гледате TED беседи от цял свят напълно безплатно и с превод на 81 езика, включително и български.

Снимка TEDxBG

Миналата седмица TED Talks навърши пет години, като за това време в портала са качени почти 1000 беседи. За да отбележат рождения ден, от екипа на TED пуснаха в TED Talks първата беседа на език, различен от английски. Честта се падна на Емилиано Салинас, който говори за престъпността в Мексико и призовава обикновените граждани да се изправят срещу тормоза и корупцията.

TED? За матраци ли си говорим?

Пазарът на матраци в България сигурно е основна тема на някои конференции. Много по-разнообразни тeми обаче се обсъждат по време на конференциите TED, които нямат нищо общо със спалните. Всъщност TED е органи-зация с идеална цел, която организира конференции, на които хора, експерти в различни области, споделят проблеми и идеи за решението им чрез 18-минутни презентации. Първата TED конференция се провежда през 1984 г., а от 1990 г. насам събитието става ежегодно. Слоганът на TED е "Идеи, които си заслужават да бъдат разпространени", а основните теми са скрити в абревиатурата TED - техно-логия, забавление и дизайн (Technology, Entertainment, Design).

И какво интересно на TED?

Впоследствие спектърът от теми, за които се говори на TED, става все по-широк, като за това свидетелстват лекторите, взимали участие на конференцията. Сред тях виждаме имената на личности като Дейвид Камерън, Бил Клинтън, Ал Гор, Гордън Браун, Бил Гейтс, създателите на "Гугъл" Лари Пейдж и Сергей Брин. Това са само част от хората, които са водили TED беседи

в 26-годишната история на събитието.

Най-доброто от TED Talks

Кен Робинсън

В една от най-популярните беседи в Ted Talks Кен Робинсън говори за училищата, които убиват творчеството, и дава предложения за разчупване на образованието.

Той твърди, че интелигентността не е точна наука и трябва да бъде стимулирана - нещо, което образователната система в момента не прави. Според него трябва да дадем свобода на децата

да правят това, което им е интересно и обичат.

За пример дава Джилиан Лин, за която учителите мислели, че е болна от синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност, но се оказало, че тя просто е родена танцьорка.

Робинсън защитава тезата, че образователната система трябва да подхранва и да подкрепя творчеството, вместо да го потиска.

Дейвид Камерън

Изцяло в духа на TED през февруари 2010 Дейвид Камерън говори за следващата ера на управлението. Според него новите технологии дават власт на народа, което създава по-добро общество. Той разделя историята на три епохи - предбюрократична, бюрократична и постбюрократична.

В първата властта е била на местно ниво, защото не е имало достъп до информация, нито свобода на пътуване из цялата страна.

По време на втората епоха има възможност за пътуване и комуникация, което прави властта централизирана.

Следващата голяма епоха е информационната революция, която позволява на хората да

се информират за прозрачността, избора и отговорностите си много по-лесно.

Четири месеца след тази презентация Камерън става министър-председател на Великобритания.

TED в България

Стив Кайл - първата беседа от TEDxBG, качена в ted.com

Снимка: TEDxBG

През последните две години станахме свидетели на четири TEDx събития в България.

TEDxBG има вече две издания в историята си, като на страницата на събитието можете да гледате видео на всички беседи от първия TEDxBG, както и на повечето от второто издание. Сред представящите идеи на тези събития са Симеон Дянков, Маги Малеева, Мая Новоселска и Яна Бюрер Тавание.

TEDxYouth@Sofia се проведе през ноември 2010 в СУ "Климент Охридски". TEDxYouth са независими събития, които са насочени към младите хора и техните идеи. на 13 юли ще се проведе TEDxYouth@Sofia Goes Global, където ще се излъчва на живо TED Global пряко от Единбург.

TEDxNBU се проведе в НБУ през март, а билетите, подобно на TEDxYouth@Sofia, се раздадоха след жребий между заявилите желание да присъстват. Сред лекторите бяха Събина Панайотова,

Мариана Мелнишка и Марио Пешев, както и още други.

Статията е публикувана във в. Пари на 5 Юли 2011.

Nokia E7 - Последната дума

Един месец отлетя и тестът на Nokia E7 е към края си. Първоначално си мислех да има по пост на седмица с различно инфо около телефона, но после реших да пусна един подгряващ и този пост, в който да разкажа подробно за телефона, така че всеки, който обмисля покупка да може да прецени дали това е неговият телефон.

Що е то Nokia E7?

E7 е един от последните модели на Nokia, който се цели във върховия клас смартфони. Като такъв има основната функция на всеки телефон - да се свърже с мобилната мрежа. На практика може да работи при всякакви мрежи, като освен това поддържа и EDGE и HSDPA, което пък са стандарти за мобилен Интернет в 3G мобилни мрежи.

Масивен и елегантен.

Nokia E7 е голям телефон. Когато го хванах за първи път, имах чувството, че държа камък, който има огромен екран и страхотна QWERTY клавиатура. Честно казано не ми хареса, че телефона е тежък 176 гр., но когато написах първия си туит с клавиатурата, веднага му простих. Това е най-удобната клавиатура на телефон, която съм пробвал. Копчетата са достатъчно големи, че да се натискат спокойно и по едно, а когато телефона се отвори настрани, за да се покаже клавиатурата, дисплея застава под ъгъл, така че видимостта да е максимална. Клавиатурата е един от най-големите плюсове на модела, поне за мен.

Вижда се и на слънце

Другият огромен плюс, с който може да се похвали Nokia, е невероятният екран. 4 инча тъч скрийн и Gorilla Glass покритие, което не се драска дори когато напъхаш телефона в раницата при ключовете. Бонус е технологията Clear Black, която позволява на дисплея да запазва изключително ясни цветове дори при силна светлина. До последно си мислех, че това е пресилена реклама, но когато имах възможността да сравня буквално face to face Nokia-та с LG Optimus 2X се убедих, че финландците са постигнали нещо много добро, защото на слънце Nokia E7 показва картина, докато LG-то показва отблясъци. 

Хвани бика за рогата

Всичките 1200 mAh помагат на телефона да избута около 4-5 часа туитене, без музика или друго товарене, което е малко, но все пак добре за такъв клас смартфон. Хубавото е, че когато се действа нормално онлайн, батерията изкарва от сутринта до вечерта. При нормално зареждане на пощата, чекване във 4sq, малко Twitter и Facebook и ровене в нета по час на ден, телефона преживява без проблем до късни доби. При такава употреба средния живот на батерията е 12-15 часа.

Морална старост

В чисто хардуерно отношение Nokia изостава с E7. Процесора на телефона работи на честота от 680 MHz и има 256MB RAM, което е по-малко от приетото за нормално в този ценови клас в момента. Операционната система е Symbian^3, която е меко казано морално остаряла. Изключвам бедния OviStore и директно минавам към това колко е тежка тази система. Нормална работа с телефона е възможна само когато работят вградените приложения, като Conversations, Phonebook и подобни, което е смешно. Ако подкарате Skype и Foursquare едновременно, едното приложение просто умира, а понякога и целия телефон забива и трябва да се рестартира.

Ти ще си оператор, не фотограф!

Камерата е 8.0 MP, което е нормално за модерен телефон, само че тези мегапиксели са с фиксиран фокус. Това ще рече, че когато снимате, телефона не избира върху какво да се фокусира, а просто снима. Точката му на фокус е някъде на 2-3 метра и за снимане на хубава снимка се иска перфектна светлина. Когато качвате снимки в социалните мрежи, директно след като сте ги снимали, няма как да добавите коментар или какъвто и да било текст, което е доста неудобно. За сметка на въпросителното качество на снимките, клиповете са повече от прилични, като при тях може да разчитате на резолюция 720p и прекрасен звук. Дори на концерт със силни басове, записите са чисти и с добро качество на звука, което ме изненада доста приятно.

Тихичко, но от сърце

Музикалният плейър се отличава с тихият звук, който издава, независимо какво правите и какъв е файла. Това се компенсира, поне от слушалките в комплекта, които спират прекрасно външните шумове, или с тиха среда, както и от високото качество на звука. Телефона чете всички стандартни аудио формати, а при видео форматите от популярните не чете само .mkv. В допълнение имате и радио, което работи впечатляващо добре.

Онлайн провал

Ако има нещо, с което Symbian е известна, то това е отвратителният интернет браузър, затова и препоръчвам първото свалено приложение да бъде Opera Mini или Opera Mobile, с които браузването е песен. Вграденият клиент за социални мрежи е доста добър, като идея и доста отвратителен, като изпълнение. Най-неприятното от всичко е, че е изключително тромав и досаден за чакане, което изнервя. Също толкова досадно е, че от потребителя се изисква да влезе в акаунта си в Nokia, за да може да се логне в Twitter и Facebook. За капак на всичко ми направи впечатление, че всички снимки и картинки се свалят при всяко зареждане на профили и т.н., което пък увеличава трафика.

Знам къде съм

Nokia E7 никога няма да се зачуди къде точно се намира, защото очевидно има доста солиден GPS  приемник. Дори в облачно време и полу-подземно помещение, апарата знае къде е и приема добър сигнал от сателитите. За да е пълен разкоша Nokia предоставят безплатно Ovi Maps - приложение, за което се свалят безплатни карти и може да се ползва като пълноценна навигация. В тази си роля телефона работи безупречно, независимо дали е в кола, на колело или пеша. 

Иван Петков, роден на...

Телефонните указатели при Nokia винаги са ми харесвали и този в E7 не прави изключение. Доста изчистен дизайн, с малка снимка на контактите, която може да вземете от Facebook (след доста тромава операция по синхронизиране). Към контактите могат да се добавят всякакви неща - допълнителни номера, факсове, имейл адреси, моминско име, адреси и т.н. Указателят поддържа и групиране на контактите, като за всяка група може да има отделен рингтон, както и за всеки отделен контакт. Присъства и любимата ми функция, при която можете да търсите контакт от указателя, когато набирате цифри. Така например ако напишете 6262 ще ви излезе Mama, а при 8284 Tati.

И да не забравиш датата!

Календара е стандартен за Nokia, като може да се отбележи среща, годишнина или To-do note, към които се добавя допълнителна информация и аларма. Освен това има будилник и предварително инсталирани Quickoffice и Adobe PDF, с които се четат Office и PDF файлове. Офис функциите на телефона не блестят с нищо особено. И по този параграф огромен плюс е наличието на QWERTY клавиатурата, с която може лесно да се набере документ в движение, но за форматирането все още не може да се разчита на телефона.

E-mail за чудо и приказ

Едно от топ приложенията на E7 определено е e-mail клиентът. Освен, че может да синхронизира смайващо лесно пощи от Gmail, Yahoo, Hotmail, abv, mail.bg и dir.bg, има и много настройки за това как да се получават писмата. Може да са целите или само заглавия, в момента на получаване или през определен интервал от време, да се обновяват постянно или само в определен часови пояс, а като бонус зареждането на изображения е автоматично изключено. По този начин телефонът дава пълен контрол над това колко трафик да отделите на пощата си.

Има си всичко

Bluetooth, Wi-Fi, USB и HDMI са методите, с които да се свърже телефона си към интернет, друго устройство, компютър или телевизор, например. За да е пълен разкошът, в комплекта има кабел, който дава възможност да се свърже флашка с телефона. Освен това телефона разполага и с обичайните компас, акселерометър, 

Цената обаче е...

Nokia E7 е много хубав телефон, който за съжаление е адски бавен и морално остарял. Това бих могъл да го преживея, тъй като клавиатурата, готиния мейл клиент и добрата батерия компенсират софтуерния минус. За съжаление има един последен пирон в ковчега на Nokia, който абсолютно ме отказва от мисълта да си купя E7 и това е безумната цена. Mtel продават телефона за 830 лв. с аб. план, който ви заробва за две години. Ако искате да имате отключен телефон ще трябва да се разделите с 1200 лв. Това второто е точно два пъти над цената, която бих платил за този телефон.

В крайна сметка излиза, че джаджата е готина, но цената е кофти. Като всяко нещо и това си има свойте минуси, но ако сте непретенциозен фен на Nokia с по-добри финансови възможности ще се изкефите на апарата. Иначе се насочвайте към по-евтини алтернативи.