iPhone 4S през очите на един нинджа

Още щом ястребът донесе вестта за новия iPhone, се запалих по идеята. „Може би ще е по-здрав?“, „Може би ще е по-смъртоносен?“, се запитах аз. За жалост, той се оказа поредната посредствена джаджа, напълно безполезна, освен за глупости като интернет, приложения и други неща, които не намирам смисъл да изреждам. В това ревю ще разберете какво ме доведе до това мнение.

Първото нещо, което ми направи впечатление, разбира се, беше опаковката. Бяла. Какво значи това? Добро утро, Apple, всички бели нинджи умряха в Голямата война? Наистина трябва да ъпдейтнат познанията си преди да таргетират. Това, за жалост, се оказа само първото ми разочарование свързано с кутията.

Освен отвратителния й дизайн, един нинджа би си помислил, че кутията ще може да бъде използвана по предназначение, а именно – за прикритие. За мое най-голямо съжаление всеки опит за камуфлажиране се оказа напълно неуспешен.

Да преминем към самия телефон. Корпусът – изработен от стъкло и метал. „Има swag” – си казах в началото. Естествено, това, което мислех в този момент е, че стъклото е достатъчно издръжливо, за да бъде използвано като смъртоносно оръжие. Реших да тествам. Внезапно се завъртях с движение от нинджитсу, забранено в западния свят, и хвърлих iPhone-а към стената. Там обикновено слагам снимки на бели нинджи за дупчене с шурикени. За моя изненада, телефонът не просто не се заби в стената. Той се счупи на малки стъклени пърченца, в чието отражение виждах единствено собственото си разочарование.

Гледайки назад във времето, се чувствам малко глупаво, че доверих тази задача на 4S. Бях напълно разочарован, подведен... Нещо повече... Предаден!

Нов ден – нов iPhone. След като го върнах и трябваше да платя 400 долара за чисто нов, реших да да продължа с тестовете. Иначе казано – постъпих великодушно. В моето сърце на убиец се разкри милосърдие... а може би го бъркам с надежда. Дадох му последен шанс.

Реших да дам шанс на Apple да се отсрамят и да изпробвам емблематичната функция Siri. Трябва да призная - малко е самотно да си убиец в сянка. Цялото това криене, животът в тайна... не може да не се отрази на емоционалното ти състояние. Боли, човече... боли. Сякаш катана те пронизва през сърцето бавно и няма кой да чуе твоя зов за помощ, за внимание... но това е друга тема.

Нуждаех се от събеседник. Ястребът ми е добър математик, но не е много сговорлив. Ще бъда честен с вас – наистина разчитах на Siri за моя приятелка и помощник.

В началото нещата тръгнаха добре. Имахме лафче. Веднага щом започнах да разкривам чувствата си обаче, тя се отдръпна. Държеше се като робот. Наистина не можех да разбера къде съм сбъркал. Истината е, че грешката не беше в мен. Siri е студена кучка и заслужава да гори в ада.

Така и стана.

Не мога да кажа, че не пуснах сълза, докато я гледах как се превръща в сбръчкано парче силикон, но ще ви излъжа и ако кажа, че не изпитах удоволствие. Инстинктът на убиецът се съживи в мен. Поне в това ми помогна...

Цялостна оценка

Мога смело да заявя, че iPhone 4S е най-голямото разочарование в живота ми, след моя ученик, който се наложи да убия в двубой зад един водопад. 4S ми разби сърц... ъъъ, представите за това, какво трябва да представлява полезен инструмент за нинджа. Не го препоръчвам на никого и дори се чувствам длъжен да кажа, че мисля да съдя Apple за емоционални щети.

Обща оценка:

0/10

Социален експеримент четвърти - Google +

Google е добре известна с трагичния си опит в създаването на социални мрежи. До момента компанията има три проекта за социалки, които са меко казано провали. Това са Wave, Buzz и Orkut - сайтове, които малко хора помнят днес. Тайната на вдъхновяващия неуспех на Google се крие във факта, че и трите им опита имаха прекалено сложни концепции, които останаха неразбрани от потребителите. Сега обаче е време за четвърти опит - Google +, който изглежда доста по-добре, поне според представените основни функции.

Circles: Споделяй важните неща, с важните хора

Най-впечатляващата функция на Google + са така наречените кръгове. Това са буквално кръгове от приятели/контакти. Така ще може да се отделят в отделни кръгове семейство, колеги и съученици, например. При сподлеяне на съдържание ще е изключително лесно да се укаже с кого да се сподели то.

За разлика от Facebook, групирането на контактите в Google + ще бъде изключително лесно. От потребителя ще се иска само да придърпа с мишката контакта към кръга, в който иска да е, а Google ще помага, като предлага контакти за всеки кръг.

Sparks: Новините идват сами

Sparks е машина за споделяне, според Вик Гундотра - вицепрезидент в Google. Със Sparks се добавят интереси към профила, а Google намира съдържание в Интернет, което си мисли, че ще допадне на потребителите. Това може да са книги, музика, видео, блогове и др. Също така може да се отбележи много лесно като интерес чуждо съдържание. Как точно ще е реализирана тази идея е изключително интересно, тъй като звучи като нещо качествено ново, а не подобрение на старо.

Hangouts: Видеочатът не е опасен

С Hangouts Google се опитва да даде малко по-позитивен изглед на видеочата, който сякаш не е много популярен сред потребителите. С тази функция ще може лесно да се стартира видеочат в браузъра с всеки контакт. Момента, в който това стане всички хора кръга, в който е контакта, виждат, че има видеоразговор и могат да се включат. Според TechChrunch системата на Google е достатъчно интелигентна, че да фокусира вниманието ви към този участник, който е най-интересен. Най-готино реализираната функция в Hangouts е споделянето. Ако искате да споделите клипче, то може всички участници да го гледат едновременно и да го обсъждат докато върви.

Mobile: Всички сме в движение

Мобилните функции на Google+ са доста разнородни. Не е учудващо, че можете да отбележите за всеки пост къде се намирате, нито че имате функционалност за чат през всякакви мобилни устройства и чрез SMS. Вниманието привлича функцията Instant Upload, благодарение на която всяка снимка или клипче, които снимате с телефона си се качват автоматично в облака и се запазват в личен албум. След това споделянето е въпрос на секунди, в които да укажете кой кръг ще вижда снимките ви.

Интересен факт около Google + е това, че зад дизайна стой не кой да е, а Andy Hertzfeld, който е един от оригиналните членове на екипа работил по Apple Macintosh в началото на 80-те. Не знам дали е заради това или просто Apple го направиха модерно, но изчистеният дизайн на социалната мрежа ми допада адски много. 

В момента достъп имат избрани потребители, а за всички останали Google + ще е достъпна съвсем скоро.

Elevation 2012 - пет причини, поради които трябва да се случи

В типичен за женско списание стил представям пет елементарни причини, поради които съм твърдо убеден, че трябва да има Elevation Festival и през следващата година. Казвам това от гледната точка на човек, който е посетил 30-40 големи* концерта и фестивала в България за последните 4 години.

Причина първа: Мащабите

По света има малки, средни и големи фестове. В България най-големият фестивал е Spirit Of Burgas, който събира по не повече от 15-20 хил. души публика и се провежда на плажа. Това се води среден фестивал, а и Spirit-а е плажен фестивал. Плажните фестивали пък си имат своите особености.

Elevation има намерението да бъде голям фестивал. Публиката на един голям фест се измерва в десетки хиляди, а след няколко години история и в стотици хиляди. Elevation събра 13 хил. души публика още на първото си издание, като сред присъстващите имаше и не малко чужденци. Този старт показва, че когато натрупа популярност и опит, фестът може да събира и публика, измервана със 6 цифри.

Причина втора: Групите

На Elevation 2011 почти видяхме едни от най-големите и комерсиални имена на музикалната сцена в момента. 30 Seconds to Mars и Jamiroquai са меко казано желани групи, за които промоутърите се избиват. Доказателство за това са тур разписанията на двете групи. По-”малките” групи на Elevation бяха от такъв ранг, че на Spirit Of Burgas биха били хедлайнъри. Cypress Hill, Dog Eat Dog, Stereo MCs, Morcheeba - все големи имена, а последните дори бяха хедлайнър на Park Life - малък фест в София, който май умря.

Ако седнем да си мислим какви групи бихме могли да видим догодина, то най-много да получим главоболие. Вероятността след 5 години този фест да бъде един от големите и популярни фестове в Европа е огромна, което би могло да доведе още по-големи имена.

Причина трета: Мястото

На всеки, който твърди, че има място в България, било то и между три планини, където 100 километров вятър да е ежедневие, препоръчвам да се гръмне или да се върне в началното училище. Честно казано това е първият фест, на който наистина се изкефих на мястото, тъй като беше достатъчно широко, че да има място за всички, и достатъчно красиво, че да има какво да зяпаш между групите.

И ако някой е следил внимателно интервютата от Sonisphere Sofia 2010 би трябвало да помни, че София е избрана за заснемане на DVD-то на голямата четворка и заради Витоша, която украсява гледката от стадион Васил Левски. По тази логика на Elevation могат да се снимат изключително впечатляващи DVD-та и това беше първата мисъл, която ми мина през акъла, когато видях сцената и прекрасната планина отзад.

Причина четвърта: Организацията

Ако трябва да си говорим честно за организацията на Elevation 2011, ще стигнем до извода, че първият Spirit примерно беше с много подобни изцепки. Край Разлог имаше адски недомислици в организацията на движението, парковете, пропусквателния режим и т.н. - факт. За сметка на това имаше огромен паркинг, така че никой да не остане без място. Имаше къмпинг, който струваше 20 лева за 4 човека в палатка и осигуряваше ток, вода и тоалетни - нещо невиждано в България до момента. Тоалетните в самата фестивална зона също бяха адски много и никой не е чакал за тях, нещо, което винаги се случва на концерти у нас. Изключвам басовете по време на Hurts и твърдо заявявам, че звука беше най-хубавият, който съм чувал на открито до момента.

Причина пет: Фестивалният дух

Въпреки опитите на много родни фенове да си втълпят, че Kavarna Rock Fest и Spirit Of Burgas са истински големи фестове, не мисля, че това е така. В Каварна сме на гадно поле, насред някакъв град от селски тип. В Бургас сме на плажа, в голям град. Това убива чувството, което имаш когато си далеч от цивилизацията и целият свят се състои от фестивалната зона с всички забавления вътре и къмпинга, където (може би) ще се пльоснеш в ранни зори, за да заредиш за следващия ден. Аз лично за първи път се почувствах на истински фестивал като тези, които гледам в YouTube, точно в Разлог в петък. Ако фестът се случи и догодина съм убеден, че това чувство отново ще го има, а аз определено искам да го чувствам и в България.

Честно казано целият хейт, който се изсипва над организаторите, и в момента идва малко в повече. Да, провалиха се, но това не пречи да направят нещо смислено догодина. Или пък да го правят в следващите 20 години и българският Elevation да стане новият Exit за Балканите. Единственият начин да се разбере дали има някакъв начин това да се случи е да се даде шанс на организаторите, за да изпълнят грандиозните си планове.

PS:

Има още 50-ина човека, които са на моето мнение и са се събрали във Facebook. Заповядайте и вие.

*Думичката "голям" и производните й би трябвало да се четат като скъпи на повечето места, макар че точно на това не.

Снимки: Loop Elevation

Sony Ericsson предсатви официално Xperia Ray

Sony Ericsson представи два смартфона и един телефон на изложението CommunicAsia, което се провежда в Сингапур. Очаква се и трите модела да са на пазара през третото тримесечие на тази година. С представянето идват и малко повече подробности за трите модела.

Най-голям интерес предизвиква Xperia ray, за който знаем отдавна, но нямаше официална информация. Моделът е компактен и с впечатляващ дизайн. Екрана е с размер 3.3” и резолюция 858x480 px., като изпозлва Mobile BRAVIA Engine, който познаваме от Xperia arc. Смартфонът е дебел едва 9.4 мм  и тежи точно 100 грама. Дизайна е леко издължен, а в предната част на панела има хардуерен хоум бутон. Въпреки дискретните размери в технологично отношение смартфона е на очакваното високо ниво – 1GHz Scorpion процесор, 300MB памет и 4GB microSD карта в комплекта, операционна система Android 2.3.3 Gingerbread и 8.1 MP камера, с която можете да снимате HD видео с резолюция 720p. За свързаността на апарата може да разчитате на обичайните за всеки смартфон технологии – 3.5mm стеро жак, microUSB, GPS, Bluetooth и Wi-Fi с DLNA поддръжка.

Още с името разбираме, че Xperia active е смартфон за активни хора. За Sony Ericsson това означава, че телефонът трябва да издържа до 30 минути под метър вода, както и да е изцяло защитен от прах. Компанията твърди, че Xperia active това го може, а за да е напълно активно оборудването в комплект с телефона идват и допълнителен сменяем заден панел, сменяеми държачи за слушалки, каишка за ръка и калъф за ръка, така че по време на спорт всички части на телефона да останат притежание на спортиста. Смартфонът е с 3” екран, 300 MB вградена памет и 2GB microSD карта в комплекта, 1GHz процесор и се задвижва от Android 2.3 Gingerbread. Методите за свързване са същите като при Xperia ray.

На фона на двата смартфона, компанията представи и Sony Ericsson txt – телефон, не смартфон, който няма тъчскрийн, но пък има просторна QWERTY клавиатура. В телефона е вградено приложението friends за достъп до ъпдвейтите във Facebook и Twitter на до пет избрани контакта. Екранът му е с размери 2.6”, а има и специален бутон, който отваря приложението за MMS и SMS съобщения. Апаратът поддържа Wi-Fi и 3G свързване и има 3.5 мм жак за слушалки, а освен това може да добавите и до 32GB microSD карта. И трите модела ще са на пазара през третото тримесечие на тази година.

Статия за в. Пари
Hands on снимки на Xperia ray има при nixanbal.

LG Optimus 2X - две ядра в едно

Когато човек хване в ръцете си първия мобилен телефон с двуядрен процесор се чувства изцяло в крак с технологиите. Когато телефонът е LG Optimus 2X, с това чувство за съвремие идва и усещането за избързване. С изключение на някои дребни детайли, това е един изключително добър смартфон, който би могъл да върши работа на почти всеки тип потребители.

Дизайн, дисплей и входове

Още в първия момент, в който видите телефона дизайна ще ви хареса или отврати. На мен ми хареса. Със 140-те си грама и сравнително големия си размер, LG-то е точно на границата за масивност. Хем е достатъчно голям, че да го усещате, хем е достатъчно лек (за размерите си), че да не го наричате тухла.

Големият размер идва основно от 4-те инча екран. Браузване, четене, гледане на видео и всякакъв друг вид дейности, които зависят от дисплея, са пълно удоволствие, благодарение на прекрасния ъгъл на видимост и високата яркост. Въпреки това на слънце Nokia E7 се справя значително по-добре, макар и дисплея на LG да е доста по-отзивчив. Освен това екрана е защитен с вече задължителният Gorilla Glass, който тук е леко заоблен встрани в двата края на екрана, което добавя приятно впечатление към цялостната визия. Странно решение е огромното пространство, което е оставено под екрана за навигационните бутони, защото леко загрозява цялата картинка.

В дясната част на корпуса се намират копчетата за звука, които имат различни функции в някои приложения и няма как да пропуснете, дори ако ги търсите с ръка в джоба. Най-населено е в горния край на устройството, където е копчето за включване/заключване на телефона, 3.5 мм жак за слушалки и HDMI портът, за който имате специален кабел в комплекта. В долния край са двете колонки  и micro USB портът, който се използва за зареждане и прехвърляне на данни.

Задният капак на телефона се маха и е направен от мека на допир пластмаса, като през средата минава метална лента с логото на Google, която придава известна елегантност на телефона. Това в комплект с дебелината от 11 мм., създават усещането за завършен и доста приятен дизайн. Ако трябва да съм честен телефона прави впечатление навсякъде, което чак ми беше странно докато го тествах.

Софтуер + Хардуер = има ли смисъл въобще?

Optimus се подхранва от двуядрен ARM Cortex-A9 процесор на 1GHz, който кара устройството да лети през по-голямата част от времето. За съжаление все още операционната система е Android 2.2 Froyo, която няма как да се възползва от двете ядра. В съвсем близкото бъдеще се очаква ъпдейт до 2.3 за този модел, но честно казано, това е огромен минус, който е факт вече 4 месеца след излизането на телефона на пазара. Освен това двуядрените процесори на телефоните все още не се използват от повечето приложения и поне на мен ми се губи смисъла.

В софтуерно отношение няма да останете изненадани тъй като Android-а не е пипан прекалено много от LG. Особено дразнеща е постоянната лента в долния край на екрана, в която има бутони за меню/начален екран, указател, обаждания и съобщения. Предварително инсталирани са няколко уиджета на LG, които са доста приятни, а този за календара е и изключително полезен. За мое съжаление, поне визуално, интерфейса на LG е на светлинни години от красотата, която предлагат Samsung и htc.

Сред начините за свръзка също няма изненади - Wi-Fi, Bluetooth, USB, 3.5 mm stereo жак и 

GPS. След ровене в мрежата открих, че проблема не е само при мен, но GPS приемникът работи много странно. В общи линии работи когато си реши, а дали няма да ви прати в Младост или да ви каже, че не съществувате е въпрос на късмет. Има някакви методи за справяне с проблема, но доколкото разбрах устройството трябва да е root-нато.

Звук, картина, батерия

Едно нещо определено прави впечатление при LG Optimus 2X и това е звукът, който вадят вградените колонки на телефона. Те са цели две на брой и успяват да озвучат стабилно компанията, с която си пиете бирата в парка. Освен това са достатъчно силни, че да ме събудят и да ги чуя, когато телефона звъни, което си е трудно постижение попринцип.

Камерата е цели 8 mp и честно казано прави повече от прилични снимки, които изглеждат добре и на голям екран. Телефона снима и клипове във Full HD формат с резолюция от 1080p, които също са с доста добро качество. За съжаление микрофона не е най-оптималния и при по-тихи разговори не се чува нищо, а от записите на концерти в общи линии чувате предимно пръщящи басове.

Особено впечатляваща е батерията, която без проблем изкарва цял ден с умерена употреба на 3G, GPS и разговори. Ако пък се надъхате на 3G и слушате музика през телефона ще имате около 5-6 часа да се радвате. Това не е много, но сравнено с конкуренцията е задоволяващо.

Неприятно за батерията е, че слушането на музика с този телефон и слушалките, които са в комплекта, е пълно удоволствие. Слушалките са шумоизолиращи, а звукът на телефона е изключително плътен и подробен, с отчетливи ниски и високи тонове, а плейърът е с доста добри опции за EQ.

И в крайна сметка струва ли си?

+ Прекрасен екран - голям, ярък и с голям ъгъл на видимост

+ Страхотен звук

+ Много прилични снимки и Full HD видео, въпреки не чак толкова високото качество на камерата.

+ Дизайн, който меко казано ми допада

+ Едно от най-мощните мобилни устройства на пазара

+ Сравнително издръжлива батерия за подобно устройство

- Android 2.2 - ще има ъпдейт, но той е закъснял

- Сравнително голям размер и странно много място за навигационните копчета под екрана

- Проблеми с GPS приемника (има вероятност да е от бройката, но ако вярваме на форумите е масово)

При прегледа на плюсовете и минусите, мисля че цената от 700 лева е горният ръб на парите, които бих платил за този телефон, а той се продава точно за толкова с подписването на договор, който дори е изгоден. Затова и крайното ми мнение е, че бих си купил този телефон, но преди това бих се огледал за нещо с по-добър софтуер.

Пътуване във времето

В петък София осъмна "в крак с времето". В събота това почти измести гей парада от устите на хората, а в неделя напълно. Вчера видни политици и общественици се изложиха за пореден път, а тази нощ паметникът беше измит. Колкото и да звучи невероятно, казано от мен, така и трябваше да се случи, макар да е леко лицемерно.

Този акт на вандалщина, който е в разрез със закона и обществения ред, е същевременно и най-приятното проявление на стрийт културата в България досега. А тя сякаш набира сили напоследък. Изрисуването на един от многото символи, напомнящи за комунизма, със американските символи на свобода, човечност и геройство е адски смешно и подигравателно и също толкова идейно и радващо.

Първата ми реакция, преди да видя паметника, беше да се засмея. Смях се на средния пръст, който автора показва на цялата философия, която стои зад този паметник, както и на всички, които подкрепят съществуването му като символ на една „освободителна“ армия.

После видях снимка, на която не се виждаше надписа, и се изкефих на подигравката, която автора си е направил. Зарадвах се, че изпълнението е меко казано добро, особено за графити арт. По-късно видях и надписа и тогава дойде момента, в който се замислих за истинската мотивация на „вандала“.

Реших, че автора сигурно е човек, който не харесва символите на омразната съветска гняз, която е мачкала родината му толкова години. Предполагам, че в същото време не смята, че паметника трябва да бъде унищожен, а просто променен, защото иначе нямаше да се труди толкова, че да го вкара в крак с времето.

Всъщност от цялото нещо най-много се радвам на това, че все пак тук има хора с позиция, които са готови да я изразят гласно, независимо до какво може да доведе това. Макар и анонимно. Най-хубавото от цялата работа е, че има хора, които го правят чрез изкуство - нещо, което бях загубил надежда да видя в България.

Според Капитал през паметника за 3-те дни, в които беше оцветен, са минали повече хора отколкото, в който и да е български музей. Изпитвам сериозна убеденост, че това е така, но въпреки това не смятам, че трябваше да бъде остваен оцветен, както предлагаха много хора. Не заради друго, а защото има закони, които са нарушени. Колкото и да харесвам направеното, това е паметник, който все още не е бутнат или преместен, заради което няма как да остане изрисуван.

Това не променя раздразнението ми от реакцията на Столична община. Не за друго, а защото за изтриването на провокативен и адски идеен графит се нуждае от един уикенд, а за решаването на далеч по-належащи проблеми, с подобен процент сложност – хиляди години. Не ме кефи двойният аршин, с който се мери скоростта необходима за решението на проблеми в София.

В крайна сметка паметникът още е там, графита го няма, а медиите утре ще забравят за случката. В случая по-важно е, че стрийт културата вече няма да се ползва с онова пренебрежение, което е характерно за непознатите неща. А най-хубавото е, че вече всички очакваме нови подобни прояви, за да ги обсъдим, да се снимаме с тях и после пак да ги забравим. Това ги прави по-легитимни отколкото бяха миналата седмица, така че се надявам мистериозният автор отново да се прояви. Ако може по-скоро, че да не заспим.

Откраднато колело!

Неделния следобед приключи прекрасно за мен - свиха ми колелото. И то не от къде да е, а от "охранявания" паркинг на City Center Sofia, където има велопаркинг, точно до будката на охраните.
Оставих колелото някъде към 20 ч. днес (12 юни) на паркинга. Около 40 минути по-късно го нямаше, а охранителят в будката беше друг. Дойде шефът му, който ме прати да си търся правата в 4-то РПУ, а на въпроса ми дали има камери отговори "Има една много далеч нищо не се вижда". Утре ще отида до РПУ-то, тъй като дори не знам къде се намира.
В това време ще се оглеждам за колелото, надявам се вие да го правите.
Колелото е по-скоро черно, с лепенки по него. На горната част отляво има жълта лепенка с надпис rage against the machine, освен това има два оранжеви надписа с текст "малкото зло" на единия и "Rat" на другия. Под седалката има синьо и червено, както и лепенка с номер от Велоеволюция. Колелото е с обърнати спирачки - лявата е задна, а дясната предна, като предната (дясната) е скъсана и не работи, а от време на време и стърчи жилото. Десният педал скърца и вдясно на кормилото има от най-евтините звънци, които са като чукче, което дърпаш и то се удря.
Тъпото е, че нямам снимки, които да постна, но ще разровя ако все пак отнякъде намеря, затова само на описание.
Като цяло колелото е адски разбито и не мога да повярвам, че са го взели. Въпреки това си е моето колело и си държа на него, затова моля ако някой го види да нарита този, който го кара и да ми пише по някой от каналите.
Принципно не съм привърженик на подобни неща, но искрено пожелавам на всички крадци на колелета да си трошат каските с тях.

На 20 в рая

Нямам практиката да пиша пътеписи, нито пък особената убеденост, че ми се получава. Не че съм пробвал, просто личните преживявания са си лични. Все пак реших да разбия "традицията" и да разкажа как точно станах на 20.

Не че ми дреме чак толкова, но чувството да си тийн е много готино, особено когато общуваш с хора, чието отношение е като към пълния хлапак, тип лигльо, и равен едновременно. Онази свобода на младините, която аз високо ценя и се надявам да не губя, защото е хубаво да пазим тийна в себе си, съчетана с онова признание към големия човек, който има на какво да каже "Това аз го направих", е много сладка, макар и да играе лоши номера понякога.

Та се разделих с тинейджърството миналата събота. Мястото е рая. Иначе казано хижа "Рай" в Национален парк Централен Балкан. Пътуването започна в петък около 17 ч. от CCS, където Ачо и Лили се сдобиха с компанията на моя милост. Оттам стигнахме до Подуене, където Люси ни чакаше, а малко след това се появиха и Петя и Жоро. За съжаление Лили трябваше да остане и се прибра към вкъщи, докато ние се товарехме на колата. Малко пазаруване, подреждане и хапване по-късно вече пътувахме. По пътя натам спах, тъй като ни чакаше 4 часов преход по тъмно, а имах доста тежка седмица. В Сопот се обадих на Боби, за да тръгне към точката на отлитане към рая - местността Паниците до Калофер.

След известно лутане из Калофер и лафове от типа на "Абе аз знам къде е дясно, ама не знам кое дясно" се озовахме на мястото за отлитане - Паниците. В 21:45 тръгнахме, като всеки от нас беше напълнил раницата си на макс с провизии. В този момент силно псувах малката си раница, но и много я харесвах, защото определено беше сред най-леките от групата. А групата бяхме аз, Петя, Жоро, Люси, Ачо и Боби. Така петимата светнахме с челниците и закатерихме заветната хижа. В това време збл и компания вече са били горе. Самото ходене не беше кой знае колко интересно, с изключение на факта, че и тук, както и на Паскал, търчах пред останалите, което ме изненада.

Интересното бяха невероятните звезди, които ни се показаха като излязохме на открито. Буквално се чувстваш сякаш си сред тях и можеш да ги докоснеш. Но все пак трябваше да продължи, макар и след лека вечеря. В 0:00 ч. бяхме на Мечата Чешма, където отпихме по глътка топъл джин за мое здраве. Все пак веднъж се става на 20, както и веднъж минаваш покрай Мечата Чешма на качване.

Последва най-кофти частта от прехода, където има повечко камънак, както и една гора, в която се объркахме малко. Самото катерене не беше кой знае колко трудно, но явно половината компания не се изкефи на тъмнината и само си псуваше челника. За сметка на това с Люси и Боби бяхме абсолютни машини и зададохме добро темпо, въпреки умората. Малко преди края всички усилия получиха невероятна награда - перфектно чисто небе, пейка и милиарди звезди. Отделихме им 10-ина минути преди последните метри от прехода.

В 1:30 стигнахме до х. Рай, където бяха будни само збл, Ру и Мила. Малко бяха спекли, тъй като знаеха, че ще тръгнем доста по-рано и вече бяха вдигнали лека тревога. Ние пък горди от времето, за което стигнахме си взехме по бира, хапнахме и опънахме двама зайовци. Аз с Люската в сивия, а Жоро и Петя в оранжевия. Ачо легна на терасата, а Боби в хижата и така сън до към 7:30 сутринта. Тогава куче-бебе-Гого реши, че оранжев зайо е много приятна закуска, а Жоро решава, че с палатката му закусва плъх. Моя милост си спи, докато Люси се буди, порка кафе и други дейности, след което ме мъчи да ставам. Часът няма 8, а аз си хапвам пържени филийки, докато зад мен Райското пръскало си пръскали, а Люската дава зор.

След закуската, в състав аз, Люси, Боби и Ачо, се втурнахме нагоре по Тарзановата пътека към връх Ботев, сякаш организирали кръжок по фотография. С Ачо малко се замотахме, за да се изфука с новите си стари обективи и преходника, които му осигуряват прекрасна техника за прекрасни снимки. Самата пътека е адски готина, макар и да има няколко места, на които трябва да се минава на четири крака. Интересна е и не прекалено трудна, както и самия преход към хижата, между другото. Всъщност най-хубавото нещо е това, което виждаш отгоре, когато се качиш над пътеката. Тази гледка буквално ме накара да се хвана за главата и да кажа "Копелееееее!". Това стана и един от лафовете на пътуването.

После последва едно по-досадно ходене нагоре до самия връх, като по едно време спряхме на една чешма, където най-прилежно си заебах цайсите. Малко над нея туитнах една снимка, тъй като се появи покритие. На самия връх се снимахме, отдъхнахме малко и се втурнахме надолу към заслон Ботев. Най-шибаното смъкване, което може да си представите. Камънак и стръмно - рай за мазолите и болките в колената и бедрата, но все пак оцеляхме и се добрахме до ледената бира и топлия боб в заслона. Там се възползвахме от безжичния интернет, за да поздравим съфорумците, а всички освен мен хапнаха по един боб. Аз си останах с биричката и сандвичите, които носехме от хижата. След почивката се сбогувахме с полу-дивите коне, кучето Голди и котката Венета и поехме надолу към Башмандра (или Баш Мандра, не съм сигурен) и хижата. 

Второто място, което дружно изкоментирахме с познатата реплика "Копелееееее!" беше меко казано невероятно. Изскачаш от неприятното покачване и пред очите ти се разкриват едни скални масиви, допълнени от гори и прорязвани от водопади. Място, което не съм предполагал, че съществува в България. В Балкана, на 7-8 часа от дома ми. Очевидно и другите бяха така, защото и четиримата поседнахме на меките туфи трева и просто зяпахме онемяли.

Последвалата разходка беше по-скоро досадна, тъй като следващите около 2-3 часа минаха през еднообразни пътеки, тук-таме прекъсвани от рекички. Въпреки прекрасната гледка, краката вече искаха почивка, а лицата бяха обгоряли малко повече от желаното.При мен се оказа, че раменете са получили най-много щети, тъй като боляха до понеделника.

Пристигнахме в хижата около 4 часа, точно навреме, за да посрещнем и останалите "гости", които пътуваха в събота. Бързо се организира своеобразна делегация по посрещането, изскочиха някакви бирички, заопъваха се зайовци и купона започна да се оформя. С Боби решихме да се изкъпем, но ударихме на греда, заради което аз хапнах малко и хоризонтирах за около час-два. Като станах хапнах по-обилно, а банята вече беше свободна, но пък нямаше топла вода. Още час по-късно олекнах с цяло левче и няколко кила кал, пот и физически дискомфорт. Най-добре похарченото левче от душа в Каварна след 4-те дни на Карадере миналата година.

Последва обичайната гледка на 30 човека около огън и ядене, които се забавляват с няколко литра алкохол - ракия, вермут, джин и др. По някое време се намъкнахме в зайо на Ирма, за да присъстваме на написването на картичката й - ябълка, с пожеланието "Фирма "С Колело" - ЧРД без Ф. Моя подарък се пазеше в дълбока тайна и така и не разбрах какъв е докато не стана време да ми бъде подарен. Първо беше епичната картичка, която представлява хронология на Вселената, която явно все пак се върти около лицето Илия Темелков - Сорегаши. След кратка и ожесточена борба с опаковката достигам до оранжевия Petsl, за който мечтая от доста време. Възгласа на Петя "Има още" насочва вниманието ми към плик с надпис L'Europeo, но не смея да си помисля, че наистина са ми подарили абонамент за едно от най-добрите списания в България. Оказва се, че е точно това и в следващата година ще си получавам списанието у дома. Безценно! Ирма е зарадвана с билет за Elevation и специален пингвин, като междувременно получава изрична забрана да си яде картичката.

Няколко екзистенциални разговора с Пе, Жоро и Боби по-късно моя милост се отегли за разкрасителен сън с продължителност почти 8 часа.

Неделята започна към 8-9 сутринта, като старта беше даден с крем карамел и липсата на пържени филийки. Две кафета по-късно със СкелетА (А = Анелия) си изчакваме най-чинно порцииките пържени филии, като за съжаление една от мойте пада жертва на Животното наречено Самуил. Трудно ще му го простя, но пък доволната му...
____
Edit 19.05.15 - Поради някаква причина този текст свършва в нищото. Не знам какво и кога е станало, но такъв му бил късмета.

Nokia E7 - методи на комуникация

Ти пък що пишеш за телефон бре?

Ако ми се въртите пред очите или туитър акаунта, то 100% сте разбрали, че съм един от тестърите на Nokia E7. Телефонът е в мен за месец и имам задачата да си кажа мнението, без никакви задръжки. Смятам точно това и да направя в няколко поста, като искам да сте сигурни само в едно - не съм от хората, които си жалят техниката.

Power user OVER 9000!

А как точно се получава не-жалене на техника? Да започнем с това, че от момента, в който телефона попадна в ръцете ми и му сложих SIM картата той не е спирал, с изключение на няколко часа, в които нямаше батерия. Първата ми работа, след като го взех, беше да туитна, че е у мен, като се възползвах от най-яката QWERTY клавиатура, която съм виждал в мобилен телефон. Втората ми работа беше да се закача към контакт, да включа Wi-Fi-то от компютъра и да нападна Ovi Store.

Ovi Store, приложения и мъки.

Ovi Store е едно отвратително място. Още на етап сваляне си пролича, че софтуера на Nokia вече е остарял. За щастие до края на юли в магазина се предлагат 20 безплатни игри, които спестяват 100-ина лева. Само че от тези игри голяма част са по над 100 MB, което явно тормози телефона. Когато се сваля игра просто няма как да се прави още нещо с устройството. Най-лошото е, че на няколко пъти телефона заби насред свалянето и още няколко насред инсталацията. А пък тя се случва отчайващо бавно. Дори програми, които са по-малки от мегабайт отнемат минути. Сравнено с Android и iOS, тук Symbian не просто изостава. Освен другото Ovi Store е доста беден откъм приложения, които си заслужават парите. Няма истински Twitter клиент, нито RSS четец.

Вграденото приложение Social Networks има доста потенциал, който не е реализиран. Facebook клиента дава странни съобщения, за сметка на това Twitter клиента е повече от приличен. Основния минус на приложението е, че е адски бавно. Всяко действие отнема прекалено много време независимо дали сте на 3G или Wi-Fi. Адски странно е, че свързването на контакти с Facebook и Twitter слага снимка на контакта, която е адски малка, докато в указателя е хубаво да има голяма снимка, за да не гледате пиксели докато ви звънят. Споделянето на снимки директно от телефона никога не е било по-лесно - буквално снимате, натискате бутончето и изчаквате. Но и тук има недомислица - в Twitter се появява директно линк към TwitPic, а във Фейсбук просто снимка, без никакъв вариант да добавите коментар или описание.

Като споменах снимки, да спомена, че камерата е адски зле. 8mp камера, която прави хубави снимки само в перфектни условия. Фиксираният фокус е най-голямата глупост на Nokia. За сметка на това, снимките които се получават са адски добри, а клиповете изглеждат добре дори на голям екран. Имате вграден редактор на снимки, който има всичко необходимо в движение. В добавка имате и видео редактор, който още не съм тествал както трябва, но изглежда също приличен като за мобилно приложение. Отново единственият проблем е, че всичко се случва по-бавно от желаното.

Основните приложения, които ползвам аз са Foursquare, Opera Mobile, Skype, Snaptu, Swype, Mobbler, AccuWeather и приложенията на Дневник и Капитал. Абсолютно всичките са добри, но имат проблеми със скоростта. За нещастие Skype трябва да върви самостоятелно на телефона, иначе се изключва. Foursquare зарежда прекалено дълго, а приложенията на Дневник и Капитал са разочароващи.

За сметка на тях Snaptu, Opera Mobile, Mobbler и AccuWeather работят без грешка. Със Snaptu сте в час със основните новини, които ви интересуват, социалните мрежи и RSS фийдовете на някои от най-големите информационни сайтове. Има и интеграция със Google Reader, която при мен не сработи. Opera Mobile трябва да е първото приложение, което изтегляте, защото вградения браузър на Symbian е меко казано зле. С Mobbler се отчитате на Last.FM, а с AccuWeather знаете кога ви трябва чадър. Последното приложение има и Widget на главния екран, който е адски удобен. За бързо и лесно използване на on-screen клавиатурата ви трябва задължително Swype, като към него инсталирате български речник. С това приложение пишете, като само плъзгате пръста си по нужните букви.

Поща, говорене и SMS-и.

Една от основните хвалби на Nokia е мейл клиентът на E7. Е, има защо да се хвалят хората. Телефонът има съвсем адекватни настройки за Ovi Mail, Yahoo, Gmail, Hotmail и хубавата изненада - abv.bg, dir.bg и mail.bg. Освен това можете съвсем ръчно да си въведете и всякаква друга поща, която пожелаете. Имате настройки за това кога да се случва автоматичната синхронизация - в кои дни от седмицата и часови интервал, както и през колко време и дали да зарежда само заглавията или целите писма при синхронизация. Освен това можете да добавите ваш "подпис" за мейла си, което е доста удобно. Самите мейли се четат доста добре, а отговарянето е песен, благодарение на гореспоменатата QWERTY клаватура. И последно за мейла - всяка поща, която се синхронизира с телефона ви, може да си има widget на главния екран, в който виждате последните два мейла и колко непрочетени писма имате.

Основната функция на телефоните е да се говори. Nokia E7 се справя повече от чудесно с тази функция. Указателя е доста удобен, като присъства и любимата ми опция на Nokia - когато искате да наберете мама, просто написвате 6262 и мама изскача отгоре, за да цъкнете набирането. Хубавото при разговори е, че микрофона на устройството явно е силен и рядко се налага да повтаряте, а и слушалката е доста добра, така че дори на концерт чувате какво ви говорят, което е безценно.

Входящата кутия за SMS-и и т.нар. Conversations са копирани от Apple, но пък така визията е повече от полезна. С тази клавиатура писането си е направо удоволствие и SMS-ите стават една идея по-приятни, което води до много разговори с SMS-и, които се проследяват по-лесно в режим Conversations.

С това се изчерпват най-най-най-основните софтуерни особености на Nokia E7. Както виждате има доста трески за дялане, но въпреки това употребата на телефона е удоволствие. Очаквайте включване посветено повече на хардуера, както и допълнение на софтуера, тъй като изпуснах да разкажа за някои доста интересни функции на телефона.

Добре дошли в iCloud

С новия си продукт Apple отговори на музикалните "облачни" услуги на конкурентите си Amazon и Google

В понеделник вечерта в Сан Франциско се проведе Worldwide Develepor Conference, на която Apple представи новите си софтуерни продукти iOS 5, Mac OS X Lion и гвоздеят на вечерта iCloud. Всъщност най-чаканият анонс, който направи Стив Джобс беше този на услугата iTunes in the Cloud. Това е отговора на музикалните “облачни” услуги на Amazon и Google и точно тук Apple просто сложиха конкуренцията в малкия си джоб. Въпреки спекулациите не става дума за стрийминг услуга, а за такава, която ще ви позволи да свалите музиката, която сте си купили от iTunes на всички ваши устройства, без да доплащате. Стив Джобс отбеляза, че това се случва за първи път в музикалната индустрия. Цялата нова музика, която си купувате може да бъде автоматично свалена и “бутната” към до десет различни устройства, като това, както и другите услуги в iCloud, е абсолютно безплатно

За меломаните

Вторият пирон в ковчега на конкуренцията е услугата iTunes Match. С нея ще можете да добавите цялата си колекция от рипнати CD-та в облака. Това става, като музикалната ви библиотека бъде сканирана и всички файлове бъдат припознати с версиите, които Apple вече има, вместо да се ъплоудва всичко - процес, който отнема минути, а не седмици, както отбеляза Стив Джобс на презентацията. Въпреки това песните ще бъдат качвани на сървърите на Apple ако нямат версия в магазина. Услугата ще струва 25 USD, като компанията обещава качеството да е на високо ниво. Старта на iTunes in the Cloud е през есента.

Информация в облаците

Основната “облачна” услуга на Apple е iCloud. Тя съхранява съдържание в облака и автоматично го доставя до всички устройства, които са свързани с акаунта ви. Освен ежедневните неща като музика, книги, снимки и видео, в облака ще се съхранява и информация за настройките на устройствата и всички закупени приложения, като всичко ще става автоматично и през WiFi. Така ако си купите приложение от iTunes на компютъра, няма да има нужда да свързвате iPhone-а си с него, а директно ще можете да свалите приложението. Ъпдейтите на iOS също ще стават чрез WiFi, което абсолютно изключва нуждата да връзвате мобилните си устройства с компютъра. Освен това ще може да ползвате и Documents in the Cloud, която без усилия ще синхронизира информацията от Pages, Numbers и Keynote между всички iOS устройства и Mac. Календар, поща и контаките също се синхронизират безплатно, като ограничението е 5 GB информация. В допълнение ще можете да използвате и новият Photo Stream, който съхранява снимките ви в облака и представлява фотогалерия, която е достъпна от всички iOS устройства, Apple TV, Mac OS X и дори от Windows. Така, когато снимате снимка с iPhone снимката ще се появи абсолютно автоматично и на другите устройства, като тя ще се съхранява на облака за 30 дни, а снимките не влизат в ограничението от 5GB.
Всички тези услуги ще са абсолютно безплатни и без никакви реклами. Услугата ще стартира официално с излизането на iOS 5, което ще стане тази есен.

iOS 5 - избягай от компютъра

Най-очакваното нововъведение в мобилната операционна система на Apple бяха известията. Спекулациите се оказаха вярни и в iOS 5 ще има абсолютно нова система за известия, която е като копие на тази в Android устройствата. Когато получите SMS, мейл или съобщение във Facebook в горния край на екрана се появява малка лента, която можете да дръпнете надолу и да попаднете в Notification Center. Там са всички пропуснати повиквания и нови съобщения, както и информация за времето и движението на борсата. Когато телефонът ви е заключен ще виждате известията на екрана и ще можете да стигнете до Notification Center директно оттам, като минете с пръст върху тях.
Другото очаквано и спекулирано нововъведение е Twitter интеграцията. От сега нататък само с едно логване в социалната мрежа ще можете да споделяте всякакви неща от iOS устройството си, включително снимки, директно от галериите. Освен това можете да синхронизирате контактите си между Twitter и телефонния ви указател.
Reminder е ново вградено приложение, с което ще можете да си напомняте за разни неща. Приложението е достатъчно умно, че да може да ви напомни за нещо, когато сте на определено място, освен обичайните напомняния по време.
В iOS 5 има разделена клавиатура, която е създадена за употреба на iPad. Тя разделя бутоните от клавиатурта и ги слага в двата края на екрана, така че да са по-достъпни. Това директно изключва критиката към iPad, че писането в движение е изключително трудно.
Всички вестници и списания, които четете вече ще са на едно място с името Newsstand. Щандът ще се обновява сам при излазъл нов брой, който да прочетете.
Основната идея на iOS 5 е устройствата, които я изпозлват да са абсолютно независими. За целта всички нови ъпдейти, както и синхронизацията на приложения и музика ще се случва през WiFi.
Последната новост е iMessages. Услугата е много подобна на BlackBerry Message на RIM и предлага на потребителите на iOS да си разменят съобщения, снимки, видео и контакти. Услугата поддържа и групов чат, като е интегрирана в новия Notification Center, така че няма как да пропуснете съощение. За разлика от приложението на RIM, iMessages ще работи и през 3G мрежа.

Mac OS X Lion - най-доброто от iOS на десктопа

Apple говорят за OS X Lion от известно време, но сега допълниха, може би и последните детайли около операционната система. С над 250 новости операционната система добавя неща като мултитъч жестове и програми работещи на пълен екран, допълнени от изцяло новият Mission Control, който събира познатите Expose и Spaces със Launchpad, познат от iOS. В допълнение ще имаме и новата опция за автоматично запазване, която автоматично запазва различни версии на документите, опцията Resume, която връща точно там където сте оставили компютъра си при изключване, новата система за споделяне на файлове AirDrop и изцяло нова версия на Mail, която ще включва и изглед на разговори.
Голямата новина, която беше разкрита всъщност е, че OS X Lion ще се продава само в Mac App Store, като 4 GB пакет за сваляне, който се инсталира на място, без рестарт на машината. Цената на софтуера ще бъде едва 29.99 USD за всички Mac-ове, които са вързани към акаунта ви. Датата на излизане е някъде през юли.

Като цяло Apple не представиха разбиващи продукти или нещо кой знае колко неочаквано и ново. За сметка на това всички услуги и технологии, които представиха са изпипани докрай и звучат доста по-добре от тези на конкуренцията. Единствено въпросът за следващия iPhone остана висящ, но явно слуховете за есенна премиера все пак ще се окажат вярни.

Статия за вестник "Пари"

ЕМП 4 - Да се похвалим

Вие сте виновни!

На 29 май личният блог стана на 3 години. Реално възрастта е годинка, тъй като за предните две бях писал доста вяло, а някак не ми стои сериозно да нарека нещо с 20 тъпи поста блог. Както и да е, когато започнах преди година не смятах, че ще продължа с блога, нито че ще ми донесе толкова много. И, да съм честен, не ми донесе само вътрешно задоволство, а и някой чисто материални облаги.

Основната причина да се занимавам с това всъщност си остава същата като преди повече от половин година - да си имам място с моите мисли, виждания и разбирания. Това място да бъде публична трибуна за нещата, които харесвам или не, за уменията ми като човек, който пише и иска с това да си изкарва хляба. Да бъде моето лично мерило за развитието ми. 

За последната година тук са били почти 7 хил. души, които са генерирали над 11 хиляди посещения. Средното време, което прекарва всеки посетител тук е минута и 39 секунди.

Другата причина отново се повтаря - искам да пиша повече и по-добре. За тази година се научих да пиша по-добре. Мисля че пиша по-ясно и по-разбираемо, макар че има още много да се желае по въпроса.

За последната година съм написал 94 поста, като поне 70 от тях съм писал по повече от половин час и съм редактирал по поне два пъти.

В общи линии с това се изразява вътрешното ми задоволство от блога. Но най-интересното е материалната облага, която ми донесе писането тук, както и активността ми в Туитър (двете неща за мен вървят ръка за ръка). Историята е кратка и няма да се уморя да я разказвам, защото още не мога да повярвам, че някой е решил, че ставам за нещо и, че имам такъв безумен късмет.

След като пет месеца си търсих нова, през март ме уволниха от гадната ми работа, като изтъкната причина беше, че три пъти подред съм отказал да взема смяна от днес за утре (буквално). Седмица-две преди да изтече единия месец, след който щях да съм безработен, в Туитър видях едно оплакване, че на обява за стаж във в. Пари отговарят само бармани и танцьорки. След малко чудене и консултиране със сестра ми, реших да кандидатствам. Обявено беше, че стажът е за занимания с организацията на събития. Когато отидох на интервю бях пратен при главния редактор на проектите и изпълнителния директор на Бизнес Медиа Груп, която е компанията собственик на в. Пари. Двете дами съвсем набързо ми обясниха що за вестник е това в момента, както и какви са им идеите за бъдещето. Споделиха, че са им докладвали, че не ставам за стажа, но пък искат да ме вземат за друг стаж - да пиша статии за технологии. Решиха, че разбирам след следната обмяна на реплики - "Знаеш ли какво е AMOLED?", "Ами вид дисплеи, кои...", "А, добре значи знаеш. Предния като тръгна да обяснява...". И така, в момента, благодарение на блога и една потребителка на Туитър, която трудно ще забравя, работя във в. Пари и правя това, което искам и обичам.

И последното е една от причините да прекръстя ЕМП от Ежегодна Майска Простотия на Ежегодна Майска Похвала. Друга причина е факта, че баловете са си все същите - шумни, грозни, досадни и смешни. Предполагам, че това няма да се промени, затова смятам аз да се променя, вместо да чакам.

Съвсем накрая искам да благодаря за всичките 11 хиляди посещения и десетките коментари тук. Искам да благодаря и на 50-ината абонирани чрез RSS, както и на всички, които шерват постове оттук. Най-вече искам да благодаря на всички, които ми вдъхваха мотивация в онези моменти. Те си знаят :).

_________________

Искам да ви поздравя и по повод деня на детето. Надявам се днес всеки от вас да скочи в локва, да се оплези на някого или поне да си купи близалка или сладолед. Пък може и да го направите навик, защото ще ви носи усмивки, а това е много яко!

А знаете ли, че в Япония си имат ДВА дни на детето! 3 март и 5 май.