ЕМП 4 - Да се похвалим

Вие сте виновни!

На 29 май личният блог стана на 3 години. Реално възрастта е годинка, тъй като за предните две бях писал доста вяло, а някак не ми стои сериозно да нарека нещо с 20 тъпи поста блог. Както и да е, когато започнах преди година не смятах, че ще продължа с блога, нито че ще ми донесе толкова много. И, да съм честен, не ми донесе само вътрешно задоволство, а и някой чисто материални облаги.

Основната причина да се занимавам с това всъщност си остава същата като преди повече от половин година - да си имам място с моите мисли, виждания и разбирания. Това място да бъде публична трибуна за нещата, които харесвам или не, за уменията ми като човек, който пише и иска с това да си изкарва хляба. Да бъде моето лично мерило за развитието ми. 

За последната година тук са били почти 7 хил. души, които са генерирали над 11 хиляди посещения. Средното време, което прекарва всеки посетител тук е минута и 39 секунди.

Другата причина отново се повтаря - искам да пиша повече и по-добре. За тази година се научих да пиша по-добре. Мисля че пиша по-ясно и по-разбираемо, макар че има още много да се желае по въпроса.

За последната година съм написал 94 поста, като поне 70 от тях съм писал по повече от половин час и съм редактирал по поне два пъти.

В общи линии с това се изразява вътрешното ми задоволство от блога. Но най-интересното е материалната облага, която ми донесе писането тук, както и активността ми в Туитър (двете неща за мен вървят ръка за ръка). Историята е кратка и няма да се уморя да я разказвам, защото още не мога да повярвам, че някой е решил, че ставам за нещо и, че имам такъв безумен късмет.

След като пет месеца си търсих нова, през март ме уволниха от гадната ми работа, като изтъкната причина беше, че три пъти подред съм отказал да взема смяна от днес за утре (буквално). Седмица-две преди да изтече единия месец, след който щях да съм безработен, в Туитър видях едно оплакване, че на обява за стаж във в. Пари отговарят само бармани и танцьорки. След малко чудене и консултиране със сестра ми, реших да кандидатствам. Обявено беше, че стажът е за занимания с организацията на събития. Когато отидох на интервю бях пратен при главния редактор на проектите и изпълнителния директор на Бизнес Медиа Груп, която е компанията собственик на в. Пари. Двете дами съвсем набързо ми обясниха що за вестник е това в момента, както и какви са им идеите за бъдещето. Споделиха, че са им докладвали, че не ставам за стажа, но пък искат да ме вземат за друг стаж - да пиша статии за технологии. Решиха, че разбирам след следната обмяна на реплики - "Знаеш ли какво е AMOLED?", "Ами вид дисплеи, кои...", "А, добре значи знаеш. Предния като тръгна да обяснява...". И така, в момента, благодарение на блога и една потребителка на Туитър, която трудно ще забравя, работя във в. Пари и правя това, което искам и обичам.

И последното е една от причините да прекръстя ЕМП от Ежегодна Майска Простотия на Ежегодна Майска Похвала. Друга причина е факта, че баловете са си все същите - шумни, грозни, досадни и смешни. Предполагам, че това няма да се промени, затова смятам аз да се променя, вместо да чакам.

Съвсем накрая искам да благодаря за всичките 11 хиляди посещения и десетките коментари тук. Искам да благодаря и на 50-ината абонирани чрез RSS, както и на всички, които шерват постове оттук. Най-вече искам да благодаря на всички, които ми вдъхваха мотивация в онези моменти. Те си знаят :).

_________________

Искам да ви поздравя и по повод деня на детето. Надявам се днес всеки от вас да скочи в локва, да се оплези на някого или поне да си купи близалка или сладолед. Пък може и да го направите навик, защото ще ви носи усмивки, а това е много яко!

А знаете ли, че в Япония си имат ДВА дни на детето! 3 март и 5 май.