Обратна връзка

От

Дали е резултат на някаква смесица от егоцентризъм и самовлюбие или просто нормална реакция към чуждото внимание, няма особено значение. Важното е, че едно от най-хубавите неща на писането онлайн е обратната връзка. Коментари, отговори във формата на постове, туитове, лайкове, споделяния - всичко това се предполага, че става лесно и бързо.

Само че хората нещо не коментират напоследък. Не знам дали тенденцията е повсеместна или засяга само незначителните блогъри, позаебали блогърстването, но я има. Не че някога моят блог е бъкал от коментари, но преди поне се заформяха дискусии по темата, я във фейсбук, я във туитър. Редовно получавах предимно градивна критика за писането си, за рисърча и коментарите ми.

Това, което ще прочетете в следващите редове са си лично мой теории, така че не го приемайте за чиста монета. Според мен блоговете, поне такива подобни на този, са един вид обратна връзка на обществото. В образованието обратната връзка може да е няколко вида, като самите блогове могат да се впишат във всеки вид, в зависимост от автора. Тук идва и важният момент, който може да направи един блог значителен и това е когато читателите му дават развиваща обратна връзка, с което темите да бъдат разчепкани допълнително.

За съжаление в България цялостно хората не коментират онлайн, поне не и с градивни коментари. Това се отнася за всякакви статии, блогове, клипове, статуси и т.н. Също така много хора смятат изказването на различно мнение или несъгласие с изразеното в поста мнение, за грубо и за начало на спор. Надявам се това да се промени някой ден и да мога да се похваля с истински приятни дискусии в блога си.

А докато чакам това да се случи, ще се опитвам да го предизвиквам. С дежурните и досадни "А вие как мислите?" или "а ти ядеш ли чесън?". Може и с "сподели мнението си в секцията за коментари". Дано сработи все някога.

Hipster Business Weekly #0: The Knife - Full of Fire

Shaking The Habitual е името на първия самостоятелен албум на The Knife от 2006 насам, който ще се появи на 1 април. Да кажа, че съм имал очаквания към завръщането им, не мога, но пък със задоволство установявам, че то е гигантско. Full of Fire е първото парче, което чуваме от албума, а появата му върви в комплект с брутален 10 минутен филм. Режисьор на видеото е Marit Östberg, която Spin определят като "feminist porn" director. В свое изявление Ostberg разказва откъде тръгва всичко:

Идеята се зароди като следствие на част от текста на Full of Fire: Who looks after my story. Кой се интересува от нашата история когато основната история се пише от хетеросексуални богати бели мъже, които заличават сложността на човешкия живот и желания? Full of Firе е мрежа от съдби, страхове, копнежи, загуби и обещания. Нашите действия създават околната реалност, ние самите се създаваме един друг. Никога не можем да останем анонимни дори и на най-сивите безименни улици в града. Никога няма да спрем да бъдем отговорни един за друг. Никога няма да спрем да копнеем един за друг и за нещо друго 

Превод откраднат от Boyscout magazine 

Накратко бих определил видеото като страхотно и силно смущаващо. Накрая останах с едно ужасно приятно чувство на вина и удовлетворение, примесени с музикално удоволствие и малко засрамване. The Knife имат европейско турне през май, а най-удобно ще е да ги гледаме на Primavera в Барса.

____________

Hipster Business Weekly е седмичното музикално бягство в Страната на indie/alternative музиката по радио "Реакция". Предаването водя аз, заедно с Бойка Димова - Бо, като идеята не е коренно променена спрямо началната от преди почти година.

Накратко с Бо сме си наумили, че ще пускаме нова и готина indie и alternative музика. Освен това си налагаме правилото всяка седмица да излизаме от рамката със "Странното парче", което да няма нищо общо с поставените музикални рамки.

Важното в случая е, че от другата седмица предаванията ни ще бъдат и подкаст, а скритата цел на този пост е да ви уведомя. Всеки подкаст ще бъде пускан в този блог, като ще се старя да има и нещо готино като бонус. Надявам се на коментари, препоръки и поне малко хейт.

Референдум - Защо не

Темата на седмицата, безспорно, е референдумът. Загадката на седмицата е "Да се развива ли ядрената енергетика в Репулбика България чрез изграждане на нова ядрена електроцентрала"? Уловката на седмицата пък е, че каквото и да направите сте прецакани. Допълнителна точка в дневния ред е фактът, че тази неделя ще видим един наплив на "ядрени експерти", налазващи урните из страната, като средната им възращ ще е 68 години, а любимият цвят червен.

Защо съм "Да"

През март 2011 най-бруталното природно бедствие, поне в последните 100 години, накара всеки човек, особено българите, да се превърнат в ядрени експерти. Става дума за умопомрачителната комбинация от земетресение и цунами, която буквално заля източните брегове на Япония, опостуши прекалено много неща и причини аварията в АЕЦ Фукушима 1. Още тогава милиони еко идиоти в Европа се вдигнаха на битка срещу злия атом. Още тогава написах [това си заслужава прочитането], че по тази тема съм изцяло анти зелените.

Без да увъртам ще се самоцитирам, защото мнението ми е същото - "ако има енергиен източник, който да се доближава до идеята за еко, то това е атомната енергия. Аз лично предпочитам риска [от употребата ѝ] пред реализиране на живота от Семейство Флинстоун."

Защо съм "Не"

Основният проблем на хубавия референдум, ама български, е че въпросът, а и отговорите, са адски зле формулирани. С доза мързел за истински цитати, ще пиша наизуст, че АЕЦ Белене е финансово опостушителен проект за България. Нов блок в АЕЦ Козлодуй е най-адекватното налично решение за момента, като на теория е най-добре да има изцяло нов проект за АЕЦ, който да се води от бизнеса, а не от политиката.

Та, с така зададения въпрос и съществуващите въможности - АЕЦ Белене или нов блок в АЕЦ Козлодуй, съм "Не". Ама дилемата е, че съм за атомната енергия, ама против тия проекти.

Защо съм "Пас"

В най-добрия случай избирателната активност на референдума ще е под 20%, като така въпросът няма да се върне в парламента. Невъзможното в случая е, че електоратът на БСП ще се юрне с бюлетина "Да" и информираността на иначе красивата ми котка. Така че и тук има дилема, като в случая се чудя дали да си оставя мизерния глас на произвола на съдбата, в жалък опит да изразя позиция чрез нищоправене.

Фарс пореден

Реално погледнато тази първа проява на свръхдемократичност у нас е просто поредният публичен шантаж за замазване на очите на материала. В края на краищата гласовете ни няма да имат значение по темата АЕЦ и решението ще се вземе на базата на по-богатите и влиятелни интереси. Причината е, че със сигурност няма да има нужната избирателна активност, за да се вземе решението с референдума, но ще има над 20% гласували, което ще върне въпроса в парламента, където се мотае от 30 години. А накрая резултатите от референдума ще бъдат плоско използвани, за да може по-равните да си мерят политическите шушонки за изборите.

Та за гласуването

В края на краищата искам атомна енергия, защото вярвам, че бъдещето е в атома. Не искам АЕЦ Белене, защото е нерентабилен проект. ОК съм с блок 7 в АЕЦ Козлодуй, защото е по-малкото зло. Обмислям дали да не гласувам, за да не остане решението в ръцете на същите кретени, които го докараха до референдум. И в крайна сметка излиза, че варианта е да следя активността и ако е над 20% да гласувам с "Не". Като за последната идея благодаря на Георги Петров.

Емигрант в бъдеще време

Откакто се помня едва ли не съм бил уведомяван, че някой ден няма да живея в България. Около 18-ия ми рожден ден пък ме уговаряха да замина за Париж, но категорично отказах. Четири години по-късно сам стигнах до извода, че най-доброто решение за мен е да се опитам да направя нещо в чужбина. Без да твърдя, че това е универсална истина, смятам, че всеки с малко мозък в главата би разбрал защо хората емигрират от България.

Но мен ме интересува какво ме задържа тук. Кои са онези причини, които ме спряха от прекъсване на псевдообразованието ми и ме спряха още преди терминала? И всъщност най-вече кои са нещата, за които ще ми се къса сърцето и душата още в самолета? Знам, че е леко наивно да отговарям на тези въпроси, особено последния, но нека се опитам.

Младите

Ако сте над 30 и смятате, че младото поколение за нищо не става - майната ви, моля напуснете. Колкото и странно да звучи е факт, че в момента е бъкано с млади, интелигентни, мислещи и надъхани българи, които искат да променят нещата. Колкото и да е странно за някои у нас са се заформили едни много готини тенденции сред младите - те четат, мислят, отстояват позицията си, знаят какво е демокрация и негодуват срещу комунистическата простотия на мумиите в управата на институциите и държавата ни. Тези хора, поне частта от тях, която не емигрира, са и най-радващото явление, което виждам. Това е и причината да се надявам, че след 10-20 години нещата може и да са по-добре на масово ниво.

Приятелите

Всъщност основната причина да отказвам заминаване към Франция беше фактът, че вярвах безрезервно в приятелите си към момента. Това продължава да е така, но осъзнавам, че истински близките ми приятели се броят на едната ръка, като повечето от тях са решили също да бягат нанякъде. За останалите ще ми е наистина ужасно, но май това е и частта самоубийствен егоизъм при взимането на подобни решения. 

Другите неща

Иракли, Карадере, Балкана, Добруджа и хилядите им скрити и ужасно прелестни местенца. Бирите в парка, относителната свобода да правиш каквото си искаш, евтините и постоянни партита, приятният шок да се запознаваш с още нови приятни хора. Мога сигурно да изброя още 100 клишета, също и онова за надеждата за промяна (ама това е друга тема) и за нито едно от тях няма да лъжа. Както слепите оптимисти не вярват, че има толкова лоши неща в България, така и крайните негативисти не могат да повярват колко страхотно е да се живее у нас.

Мечтаех си

Всъщност май звуча като шизофреник, въпреки че съм взел решение. Все пак мисля че е нормално, също като факта, че повечето хора емигрират с огромна решителност и убеденост в решението си, докато се чувстват ужасно от факта. Причината е, че хората не се махат заради кофти политиката и пътищата, а за да търсят по-добри възможности. Същото се отнася и за мен и се надявам дългия процес на обмисляне на решението да ми помогне с носталгията. Ако ли пък не ще се превърна в поредния ревящ по скайп емигрант.

Make it count

Благотворителното ми темерутство винаги е било факт и в последните години дори се е засилило. Въпреки това има някои неща, които се случват готино и ми привличат вниманието. Такъв е случаят с кампанията "Да помогнем на Илина", за която се шуми в последно време и чийто връх ще е партито Make it Count тази събота - 19 януари.

Pre-party

Всичко започва в 14:30 на във Fabrica 126 на Мария Луиза 126. Начлото ще дадат Freerun Bulgaria с indoor freerun battles или нещо такова. По-човешки казано - паркур на закрито, с някои от най-добрите в този спорт у нас.

В същото време ще има батъли с брейк и хип-хоп танци. На подобно нещо съм ставал свидетел само веднъж и определено е адски зрелищно и за разлика от паркура няма такъв шанс да си строшиш кокал.

Afterparty

В 20 ч. започва и самото парти, което ще събере доста готини неща и Ogi23 на едно място. Предполагам ще се започне с Wosh & Feel, после ще последва тийнейджърската лигня на Ogi23, но за финал Sava, Bruhu и Emil Prize от Camp Sessions ще разцепят с обичайно яките си сетове.

Смисъла

Входът за събитието е мизерните 5 лева. Партито е такова, че ако беше в Mixtape щяха да ви искат двойно за предварителна продажба и тройно на входа. Всички приходи отиват за Илина, а на място ще може да оставите и нещо в повече, ако искате да помогнете. Ако пък не ви се идва можете просто да си вземете билет от Ticketstream и да не дойдете.

Поста е преднамерено рекламен, защото има смисъл. Дори да сте благотворителен темерут, като мен, може просто да отидете на парти. Ако пък не сте, разцъкайте линка отгоре и вижте как можете да помогнете с повече. Но накрая е важно to make it count.

Еко активизъм, като аки активизъм

Прилича на екоактивист, нали?

Популярно, чак модерно стана да къмпингуваш в последните години. Да се неначуди човек, като гледа как местата за къмпингуване се бетонират със скоростта на премиерски автомобил по магистрала към поредната лента. Комбинацията от двете пък превърна и протестите по еко теми, както и словосъчетанието екоактивисти в по-тренди и от хипстърията и вталените дънки. Само че цялата мода на активизъм и бунтарство има две много сгрешени неща, за които ще спомена без да навлизам в детайли.

Да им сгреем дупетата

Въпреки че в последните години съм сред протестиращите за почти всяка кауза срещу бетонирането на гори и плажове, продължавам да се чудя на тъпотата на българските протести. Без да изключвам и себе си, естествено. Питате се къде е чуденката, след като преборихме толкова много тъпотии?

Точно там. Всеки месец изскача поредната глупост на поредното правителство, без значение, че миналата седмица/година сме протестирали срещу същото. Но това не променя методите на протест, които си остават събиране на някаква тълпа (обичайно между 1000 и 3000 души) в някаква централна точка на София, където приятели и познати, все едни и същи лица, се виждат като на седянка, повикат малко, пийнат по бира и накрая си тръгнат. Докато правят това други познати лица говорят умни неща, за които 90% от протестиращите са прочели и научили преди много време.

На псевдодемократичната плюнка, която наричаме българско правителство трябва да ѝ запари на гъза. Това ще рече протести до край, с блокиране на улици, масови безредици и палене на сгради. Да, точно толкова зле е положението тук, според мен. И е крайно време народа да уплаши по-равните свине, който проходиха не на два крака, а направо върху магаретата.

Но за да не бъда грешно разбран - не призовавам към анархия и убийства, а към истинско отстояване на позицията. В случая с горите, природата, плажовете и Натура 2000 нещата се точат от много години и всяка зима сме на протест, за да спасим Иракли, Карадере, Странджа, Рила, Витоша и т.н. След като години наред не става с мирни протести, явно трябва да покажем, че наистина сме силни и много.

За лайната и хартийките

Ходихте ли това лято на Карадере? Аз ходих и там видях лайна. Купища вонящи лaйна, обградени от други купища салфетчици. Всичко това в една горичка, която мило наричахме фекaлната горичка, от която се носят аромати на човешка отделителна система и то на талази. На метри от тази горичка, а и в самата нея, хипи псевдо-туристи идваха и си отиваха на тумби, с палатките от Метро, като след себе си оставаха лайна, салфетчици и други неприятности.

Естествено изключения има, при това много. Компанията, с която бях там това лято, е едно от тях. Бяхме 30-40 човека в един лагер, който оставихме по начина, по който заварихме, с което пък впечатлихме околните туристи.

Това, което искам да кажа тук е, че наистина трябва да опазим девствените кътчета природа в страната ни, но не само на площада, а и докато сме там. Поради тази причина ми се ще някой да направи платени къмпинзи на Иракли и Карадере, където хем туристите да имат удобства, хем да има кой да им чисти. Смятам, че това би могло и да укроти маститите бизнесмени, тъй като хората ще имат алтернатива, която не унищожава, но и изкарва пари.

Да си еко, не е като да си ако

Крайната ми идея е да спрем да сме акита и наистина да станем еко. И колкото и странно да звучи на новоизлюпеното медийно животно "екоактивист", съвсем е възможно да си еко с канализация, път, организация и няколко постройки за баня и тоалетна. Затова помислете какви ще са лозунгите ви когато излезете да спасявате следващата гора.

Чалгария и музикалната индустрия

Add caption

"Новината" на деня е еклектична смесица между 1.6 млн. лв. от европейска програма, поп-фолк мастодонта Пайнер и шайка смутено-възмутени рокаджии метъли, тупцътупцъри и интелектуалци. Реакцията е предизвикана от одобрението, което "Пайнер Медия" ООД е получила по програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" за проект, който е стартирал през юли 2012, но медиите чак сега решиха да го раздуят. Шокът идва от факта, че с тези пари най-успешната музикална компания в България ще популяризира мразената от всички интелектуалци чалга из Европа. О, ужас!

Мрън-мрън та пляс

Първосигналната реакция на редовия не-чалгар е ясна - защо по дяволите точно пък на тях. И причините за подобен "шок" са известни на всеки с музикална култура. Естетически погледнато продуктите на "Пайнер Медия" носят заряда на строшен под тежестта на затлъстяваща кючекиня стол. Музикалните и смислови качества на тези продукти също граничат с тези на използвана салфетка, примерно.

Но когато си говорим за пари, а тук си говорим за 2 млн. лева, от които 300 хил. излизат от джоба на българския данъкоплатец, творческите качества на музиката отстъпват място на възможностите за печалба, които създава конкретния продукт. В случая би било изключително наивно и неинформирано да се чудим и маем защо точно Пайнер печелят тези пари. Трябва да си сляп и глух, не само за да харесваш продуктите на компанията, но и да не забележиш, че това е най-успешната единствената, адекватна и печеливша музикална компания в България.

Как (не) се продава музика

21 век е и дори в последната дупка на кавала бизнесът има някакви правила, по които работи. Частта от музикалния бизнес в България, която се занимава с привидно нормална музика, тепърва започва да се учи на тези правила и, признавам без бой, резултатите вече си проличават. Само че тази част все още е пеленаче на фона на мастодонта Пайнер.

Като се отърсим от предубежденията си за чалгата и гледаме фактите, Пайнер е един адски добър пример за успешен бизнес. Компанията има вече 23 години история, в които се превръща от нещо дребно в лейбъл, медия, промоутър и откривател на таланти - все неща, които смислената музика в България не притежава.

Другият ключов момент за успеха на Пайнер, който оправдава това финансиране, е фактът, че всъщност чалгарките са единствените "артисти" в България, които се издават по западния тертип. А именно - песен (сингъл), видео, лайфове, албум, втора песен (сингъл), видео и всичко това с огромно медиино покритие, съобразено с таргета на въпросния "артист".

В това време Остава правят концерт по повод 10 годишнина от някакъв техен албум, Марто от Строежа се опитва (доста успешно!) да раздвижи съвременната алтернативна музика, но само в частта лайфове и тук-таме някой успява да изсмуче пари, я за едно парче, я за албум-събитие (Logo5, примерно), я за някой клип. Но фактът, че истинската музика в България не успява да влезе в изпитания и работещ издателски цикъл си остава.

Приятно въртене, Европа

Докато родното подобие на музикална индустрия не започне да работи и извън пределите на чалгата, тя няма да умре. Също така качествената българска музика няма да печели европейски и държавни пари, нито нови слушатели. И освен това ще продължава да си седи в дълбокия ъндърграунд на YouTube и среднощните блокове с клипове на БНТ. А Европейците ще ни свързват с ориенталски ритми, големи цици и микрофони на обратно.

Не че има смисъл, но се надявам тази старина да е двигател на позитивна промяна в адекватната музика у нас, защото смятам, че хора като Center, Logo5, Рут Колева, Viperfish и още купища почти нереализирани артисти заслужават внимание. Заслужават и по няколко хиляди, с които да запишат албуми, както и публика извън широкият кръг на приятелите и познатите им. Надявам се да е и една нова причина интелектуалците да започнат наистина да подкрепят българската музика извън YouTube и Zamunda, колкото и скапана да е тя в момента.

Gaming Diaries - Изключването

Дребното ми алтер-его в GW2

Сред нещата, които ме връхлетяха през 2012 е и онлайн гейминга. За първи път играя Massive Multiplayer Online Role Playing Game или иначе казано нещо като World of Warcraft, ама не точно. Играта е Guild Wars 2 и освен, че е първото ми MMO, е и първата игра, за която отделям толкова време от GTA: San Andreas в 10 клас насам. Споко, няма да ви занимавам със скилове, билдове и подобни.

След месец в играта установих, че съм превърнал играенето в най-ефикасното бягство от реалността, което някога съм усещал. Голяма лична драма, върху която трябва да помисля, но от часове се въртя в омагьосания кръг на спрелия мозък? Нека изключа от проблема за 2 часа и после нещата са други. Същото се отнася за почти всеки напрегнат момент, в който просто трябва да спреш и да правиш нещо друго, за да освежиш мисловния процес.

Методът е добър, защото играенето на Guild Wars 2 изисква да си съсредоточен над много неща - от бутоните, които натискаш, до последователността, в която трябва да си използваш магиите, за да убиеш гадта, без да умреш. Това и всичките други неща, за които трябва да внимаваш буквално ти обгръщат мозъка и изразът да "влезеш във филма" добива изцяло ново значение. След като излезеш от играта проблемите и решенията им отново те връхлитат, но сякаш започваш отначало и можеш да пробваш доста нови подходи.

Предполагам, че в психологията има определения на това явление, въпреки че за мен е нещо ново и шокиращо. Единственият проблем, който би могъл да се получи е да бъдете погълнати от играта. За себе си виждам, че това е трудно да стане и отдавам издръжливостта си на факта, че преди 10-ина години преживях геймърските си години. Сега просто се забавлявам с нещо ново и непознато, докато давам почивка на мозъка си, който пък ми се отплаща с повишена креативност, чакаща след бутона Exit.

2013 - Load completed

Апокалиптична скука. Така мога да опиша несъстоялия се край на света, който ознаменува 2012. Тъй като тя вече е в миналото дойде времето да си пожелаем промените за 2013, познати като new year resolutions. Моят кратък списък ще пльокна тук и се надявам да има поне един морален навигатор, който да ми напомня какво съм избълвал в пост-новогодишната летаргия.

Четене

Лето джийзъско 2012-о ще запомня като годината, в която съм прочел най-малко книги в живота си. Оправдания много, но не променят факта. Затова (по)желание номер едно за 2013 е да чета колкото преди. За целта ще се опитам да чета поне по страница на ден, ако не цяла глава.

Писане

През 2012 съм написал 42 поста. Въпреки че числото е отговора на въпроса за вселената и всичко останало, смятам че по по-малко от пост седмично е ужасно малко. Затова и през 2013 ще пиша поне веднъж седмично. Крайната цел е след година да има повече нови постове, отколкото през 2011 (68).

Учене

Макар и да не съм прекъснал следването си, през 2012 не успях да се справя с 3 изпита, един от които ме чака още от 2011. Искам да започна последната година от следването си без изостанали изпити, което значи, че трябва да се стегна и до септември да взема към 17 изпита. Звучи по-страшно отколото трябва.

Гледане

Винаги съм бил меломан и ценител на киното, който гледа малко филми. Ама през 2012 прекалих. Изключвам тъпотиите, които съм гледал с приятели или малко по задължение и остават около 10 изгледани пълнометражни филма. Това е срамота. Естествено причината е, че гледам сериали и анимета, но искам да променя статистиката и да гледам повече хубави филми, защото ми доставя истинско удоволствие. 

Други

В нещо като списък без обяснения. Пътуване до нови места, особено в България. Самостоятелни концерти, вероятно за сметка на големите фестивали. Повече работа, за повече пари.

А на попадналите тук пожелавам 2013 да е по-готина от 2012, която всъщност беше супер :).