Модна тенденция

Една тенденция витае в пространството от няколко години и сякаш все по-често се оказва, че това наистина е популизъм. А може и думичката да не е подходяща и да трябва да го нарека анти-популизъм. А може и да си въобразявам, да съм леко вманиячен и да имам психично разтройство. 

Най-вероятно ще да е това, ако вярваме на статията на в. Дневник от днешният брой. Тя носи гръмкото заглавие "България се оказа с най-много самоубили се в Европа". Честно казано още докато четях статията си мислех, че има нещо гнило, защото помня, че в статистиките от преди няколко години бяхме дори под средното ниво за Европа по тези показатели. Когато стигнах до секцията с коментарите на статията се убедих, че не съм аз грешния. Там потребителят Yard е публикувал линк към данните на Евростат, които показват, че по последни данни от 2008 г. България е точно наравно със средният брой самоубили се за Европа - 10.1 на 100 хил. души. По-обстоен преглед на данните има при Юруков, който най-любезно ме е цитирал за заглавието на статията си.

Данните, които са цитирани от Дневник са на Българският Хелзински Комитет. В прессъобщение от вчера четем за силно притеснителната тенденция, както и за опасността за децата ни. И точно тук стигам до момента, в който криткувам, и в. Дневник, и БХК за неадекватното заглавие. От данните на комитета става ясно, че България е водеща по успешните опити за самоубийство. Това ще рече, че в България процента успешни самоубийства е по-голям отколкото другаде. Според данните една четвърт от опитите са успешни. За Европа успеваемостта е в един от 10 случая.

Така казано статистиката звучи също толкова негативно, но има далеч повече логика. Ще използвам данните на Евростат, за да дам пример. Както споменах там става ясно, че в България през 2008 г. средно 10.1 на 100 хил. души са се самоубили успешно. Проста аритметика - имало е 40.4 опита за самоубийство на всеки 100 хил. души. За сравнение, в страната с най-лош показател Литва, цифрите са следните - 30.7 на 100 хил. души са се самоубили успешно, а ако се позоваваме на данните на БХК, ще стигнем до извода, че в Литва опит за самоубийство са направили 307 от всеки 100 хил. души. Иначе казано - 7.6 пъти повече опита.

Останалата част от статията и изявлението не искам да коментирам, тъй като нямам данни за психичното здраве на българина. Въпреки това съм почти убеден, че изказа отново е пресилен. Нямам нищо против БХК, дори се надявам да работя съвместно с тях по един студентски проект, но въпреки това, за пореден път, чувам адски пресилена негативна информация от организацията. Да, положението в България е далеч от розово, но не смятам, че трябва да се дава само негативната информация. И без това всеки ден сме заливани от отрицателни новини, нека поне малко ги смекчаваме, защото в един момент може и да надминем Литва, особено ако качеството на живот в България продължи в същия дух с развитието си.

Особено много се дразня и на постоянното негативничене от страна на медиите. Да, България е кочина и е последна дупка на еврокавала, но въпреки това и ние сме някои, и ние сме част от нещото. Писна ми да слушам, че сме малка страна, че нямаме пари, че няма работа, че сме тъпи, че сме дебели, умираме млади и т.н. и т.н. Хората, които виждам всеки ден са умни, работят, учат, четат редовно, изглеждат нормално и дори най-простите са на средно ниво. Познавам не повече от 20-ина човека, които казват, че не четат. Не познавам никой, който е искал да се самоубие.

Моята България е зле, но е далеч от медийното зле. Моята България е място, което си заслужава, въпреки че ми се ще да псувам и много голяма част от приятелите си, когато стане дума за емиграция. В моята България хората се борят, трудно им е, но си казват, че има защо. Нека и медийната България стигне до това ниво, така ще има поне един лъч надежда за силно вярващите в телевизора хора.

24 май на кирилица

Гугъл наистина ме трогна днес.

Има малко български празници, с които наистина се гордея и отбелязвам по някакъв начин, било то и с пост в блога. Баба Марта, Денят на Независимостта и Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост са трите ми най-любими празници от този тип. Баба Марта носи пролет и настроение и ни подсеща, че пролетта е на път да пристигне. Денят на Независимостта, макар и пренебрегван от много хора, за мен е истинският празник, с който би трябвало да отбелязваме българската държавност.

На 24 май пък отбелязваме празника на славянската писменост, както и на светите братя Кирил и Методий. Този празник е доста важен за мен, макар да не го отбелязвам по специален начин, не заради друго, а защото той е жив. Милиони по света използват славянската азбука, която произхожда от нашата родина. Какъв по-голям повод за гордост? Нито един празник по повод смъртта на борец за свобода или подписване на вече невалиден договор не може да ме накара да се гордея така както празникът, който се отбелязва в още десетина страни. И не заради другите страни, а заради факта, че азбуката е жива, макар и да е демоде за някои. Използва се, хората знаят от къде идва, знаят, че "солунските двама братя насърчаваха дедите ни". За разлика от Санстефанския мирен договор, азбуката все още важи.

Лошото на цялата работа с подобни празници е, че ценим тези постижения само за ден. Днес ще напишем гордо за азбуката, а утре ще си кажем "zdr" в чата. Не съм единствения, който се опитва да научи хората около себе си да използват кирилицата, но се надявам да съм единствения с толкова нисък процент успеваемост.

Както и да е. Честит празник, уважавайте азбуката ни, тъй като тя е едно от най-големите ни богатства. Бъдете просветени, защото "науката е слънце, което във душите грей". Бъдете културни, защото е приятно и модерно. Бъдете славяни и се гордейте с това!

Кино в четвъртък: Карибски Пирати: В непознати води

Като цяло не съм фен на вечните продължения и в един момент малко се зачудих дали искам да гледам този филм. Все пак си бях запазил билети за среднощната премиера, затова и реших, че ще се ходи. За щастие нямам повод да съжалявам, защото това се оказа просто поредния филм Карибски Пирати, а не някой жалък опит за оригиналничене.

Този път приключенията на Джак Спароу ни срещат с краля и капитан Барбоса, после с Пенелопе Круз, а за финал ни отпращат на пътешествие в търсенето на Фонтана на Младостта. Със специалната подкрепа на Черната Брада и любезната му щерка, Спароу трябва да изпревари испанската флотилия, както и Барбоса, който плава под опеката на краля. Най-забележителната част от филма, безспорно и масово погледнато, са русалките. Много хрисими и мили, адски красиви... абе русалки. После нещата стават малко по-грозни, но за това няма да ви разправям. Хубавото на филма е, че в никакъв случай не отегчава. Последователността от екшън, смях и трогателни сцени е перфектно подредена, че да не губи вниманието ви. 

Типично за мултимилионна продукция на Дисни всички ефекти, звуци, декори и други чисто технически неща са на много високо ниво и няма място за забележки. Въпреки това 3D ефектите не са нищо особено и ако мислите да ходите на IMAX, заради 3D-то, по-добре се откажете. Ако отивате за хубавата картина, звук и удобните седалки - това е вашето място.

Актьорската игра е на очакваното високо ниво и в нито един момент няма да се разубедите, че Джак Спароу е идиот, Барбоса е противен, а Черната Брада е зъл. Всъщност най-голямо впечатление ми направиха второстепенните роли на Сам Клафин (свещенника Филип) и Astrid Berges-Frisbey (русалката Сирениа). Двамата са отговорни за драматичната нотка в историята и се справят повече от добре с работата си.

Като цяло филма няма да ви впечатли с нещо невиждано и нечувано, но пък е перфектен за едно двучасово разпускане. Ще се посмеете, ще се понатъжите по някое време, ще се нагледате на красавици и красавци (за щастие русалките са повече :D), а накрая ще си излезете от залата без особени грижи в главата. Може да вземете и хлапето си, но филма не е дублиран.

________________________________

Искам само да допълня, че в кино Арена очевидно работят пълни идиоти. Първо резервирах билети за среднощната премиера при тях, но после преместиха датата с два дни напред. Дотук добре, обадиха се да кажат, че до 2 часа ще трябва наново да резервирам билети, заради смяната. Няколко часа по-късно пробвах сайта и не работеше. На следващия ден още не се беше случило нищо, а когато написах коментар във Фейсбук, той беше изтрит. Към края на деня сайта още не работеше, заради което написах доста заядлив коментар във Фейсбук, който отново беше изтрит. Кино Арена ме загуби като клиент преди години, заради лошото качество на прожекциите, обслужването и липсата на резервации. Отново се доказаха като селяни, затова продължавам да ходя в Cinema City, където качеството е по-добро и мога да си резервирам билети адски лесно. Да, рекламирам!

Терминирай се, пуяко!

Знаеш ли нещо, българино? Ти си животно. Едно невероятно глупаво и наперено животно. Може би си прасе, може би магаре. Може и наперен пуяк да си, не знам. Само знам, че си някое впечатляващо тъпо животно.

Предполагам се питаш защо те обиждам, приятелю, читателю? Отговарям ти бързо - защото позволяваш на всеки да те върти на малкия си пръст както му дойде. Типично за всяко покорно животно, просто накланяш глава и мучиш. Като онези американизирани зомбита, на които завиждаш и мразиш - държиш се като че си в кино зала и само чакаш да видиш финалните надписи на неприятния филм, който гледаш. 

За твое съжаление обаче надписите не идват и вече 20 години филма не свършва, а е все толкова гаден. За твое още по-голямо нещастие пуканките са единственото, което е свършило и то още на рекламите, които бяха преди много време. А от напитката ти, която вече не помниш, ти се пикае, та чак те боли.

Но ти си зяпаш филма. А в него се разправя за бивш кандидат-президент, настоящ народен представител, който провокира насилие на расова основа, което принципно трябва да се наказва доста тежко, според закона. В сценария присъстват и противоконституционна партия, която е основана на религиозна и расова основа, един лумпен с мозъка на половин от гореспоменатите пуяци и цяла група подтръчкващи пионки, които биват уволнявани, назначавани и сменяни, сякаш са носни кърпички.

И ти, тъпако, седиш и се чудиш какво да правиш, че да се махнеш от "залата". Само че това не е филм, приятелю, колкото и да не ти се вярва. Ти твърдиш, че няма как да има промяна. Нон-стоп обясняваш колко е зле положението. Ти искаш да терминираш живота си в посока "белия свят".

Знаеш ли нещо, животно нещастно? Прав си. Тук е отвратително. Тук ни мачкат, тук няма нищо нормално, а само лумпени и популизъм. Затова по-добре всички да се терминираме незабавно. Така след 20 години тук няма да има никой и нищо. Само една самотна табела "България", която ще чака вятъра да я отнесе.

И по-добре, защото дори ти, животно, не искаш да направиш нищо. Не искаш да излезеш от тъпия филм. Ти си хвърляш боклука през прозореца, караш със 180 по магистралата, буташ детската си количка по велоалеята, трошиш пейките в парка, паркираш на тротоара, буташ се на опашката, вониш в градския. Ти и още милиони като теб. И всички взаимно не се харесвате, но вместо да направите нещо, си стоите вкъщи, цъкате си фейса и натискате много копчета, които ви правят съпричастни на каузи, протести, съжаления и подаяния. Ако си по-прост и от очакваното нямаш фейс, а кръчмарска маса и голяма уста.

Сигурно си много обиден, сигурно искаш да ми накривиш носа. Е, действай, накриви го. Но ти си оставаш животно, защото само и единствено едно животно може да приема лайна безропотно. И не ми казвай, че няма изход. Хората по света, а и у нас, са правили революции от нищо. Само че са били хора и са си ползвали главите. И то не както ти - пространство за гримиране или пространство за бръснене, а по предназначение. А ти си животно, ти нямаш глава, нямаш акъл, нямаш нищо освен фейса и масата. За теб има два терминала, които мислиш за спасение, но си толкова тъп и прост, че дори до тях не стигаш. 

Дано греша, приятелю, дано съм млад и неук и нищо да не разбирам. Дано се пробудиш и направиш нещо за себе си. Дано спреш да си тъп задник или пък да си хванеш самолета най-накрая. Дано родната приказка "А дано, ама надали", спре да е валидна...

... ама надали.

Шенген - добро или зло?

Арт от Agim Sulaj

В сряда Дания обяви, че ще наложи по-строг митнически контрол на границите си, заради високи нива на трансгранична престъпност, чиито източник е основно Източна Европа. В последствие множеството дебати около бъдещето на Шенген минаха на следващото ниво, което засяга всички, които са вътре или искат да се набутат, включително и нас.

Като цяло подобни стъпки са в разрез с изконната идея за обединена Европа и Европейския Съюз, но въпреки това има логика в действията на датския парламент. Едно от доказателствата е доста голямата подкрепа, която получава тази стъпка, както от крайно десните, така и от левите, та дори и от християн-демократичната партия в Дания. Другото доказателство е обтягането на отношенията между Франция и Италия, породено от бежанците от арабския свят, които търсят убежище в Европа.

Като европеец, който има намерението да обиколи света някой ден, ми се ще преминаването през граници да бъде възможно най-лесно и свободно. Като българин, който очаква страната му да стане част от Шенген, ми се ще да имам сигурност, че няма родината ми да се напълни с бежанци от Северна Африка, които да искат достъп до Западна Европа през България. Не, че имам против тези хора да имат по-добър живот, но нека не се случва на гърба на останалия свят. Малко прекалена логика, но предполагам, че може да се стигне и до крайност, ако не се промени нещо в политиката, както на европейските, така и на разбушувалите се страни.

И точно там е въпроса - какво да се промени, какви стъпки да се предприемат? Според датчаните основната стъпка е налагане на митнически контрол. Франция е готова да напусне Шенген, а Италия е в позицията, в която може би ще изпаднем ние - граничната зона на ЕС, която не може да се справи с наплива. Според мен Дания взе правилно решение, като дори трябва да наложи и проверка на паспортите. Тя да се прави само на хора, които не са граждани на страна от Шенген или ЕС. Ако пък си гражданин на някоя такава страна, просто преминаваш, след като си покажеш паспорта, в който пише "Българин", например.

Предполагам, че подобна стъпка би се изтълкувала като двоен стандарт, расизъм или дискриминация от някои страни и организации. Въпреки цялостната идея на ЕС, освен обединение, трябва да има и сигурност на национално ниво. А когато тази сигурност изисква да наложиш по-затегнат контрол над това кой да навлиза в границите на страната ти, то единственият възможен ход е да наложиш такъв. Лично за мен, в подобни действия няма никаква полемика или проблем. Не бих се сърдил ако при пътуването ми до Франция, например, ми поискат документите за проверка. Това е като при идването на някой гост в дома ми. Аз поглеждам през шпионката и от това, какво виждам през нея, зависи как ще приема госта - ако е познат директно го каня, ако е съмнителен отварям малко вратата и така нататък.

Все пак аз не съм, нито външен министър, нито велик политик, нито кой знае колко разбиращ от тези неща човек. За сметка на това съм гражданин на ЕС, който обаче е първо гражданин на България. И точно тук ЕС ще има много проблеми в близкото бъдеще, понеже родолюбните чувства не са валидни само за мен или българите, а за целия съюз и целия свят.

Кино в Четвъртък: Being Human

Признавам си без бой. Това не е филм, а на теб ти е ясно, че не съм го гледал в киното. Това е сериал, грешка, това са два сериала. Един британски и един американски. Защо ги слагам в графата "Кино в Четвъртък"? Защото липсата на време ме накара да изпусна много филми, които ми се гледаха на кино, но пък имам по един час вечер да погледам сериал, така че ще говоря за това. Пък и сериала е добър. Тоест двата сериала са добри.

Британският постер

Оригиналът Being Human е британска продукция, която се излъчва по BBC Three. Като зрител, който е свикнал на американската лъскавост в сериалите, първите епизоди на този британски разкош ми се сториха смущаващи. Странен акцент, странна игра, странни декори... абе странна работа, допълнена от странна история.

Накратко става дума за съжителството между вампир, върколак и призрак. Джон Мичъл е малко над стогодишен вампир, който се опитва да бъде вегетарианец и работи като чистач в болницата в Бристол. Неговият колега Джордж Сандс е върколак, който се опитва да се бори със себе си и състоянието си. Двамата се нанасят в новият си дом, който се оказва обитаван от призрака Ани. Оттук насетне историята тръгва сравнително леко, но към средата на сезона се усеща, че вече всичко се намества и като цяло нещата вървят доста по-добре отколкото в първите 2-3 епизода.

С цели три сезона, но от по едва осем епизода, Being Human е на едно доста добро ниво в развитието си. Макар и действието да се развива малко по-бавно отколкото сме свикнали, отсъства впечатлението за мудно развитие, дори напротив. Това се дължи основно на факта, че британците отделят значителна част от времето на отделните герои, което е и основната сила на този сериал. Наглед изтърканите персонажи - вампир-вегетарианец, върколак-добряк и объркан призрак - жертва - са едновременно адски забавни и силно въздействащи.

Огромен принос за това имат и актьорите. Макар и да ми е особено нетипично да гледам британски актьори в сериали, тук те успяват да предадат болезнената емоционалност на всички герои. Освен това през сезоните се забелязва доста развитие у тях, което може само да радва.

За капак на цялото положително впечатление е саундтрака. Ако имате поне малко афинитет (а аз имам много) към британската сцена ще си умрете от кеф - Prodigy, Muse, Kasabian и Arctic Monkeys са само част от виновниците за страхотната музика. Всъщност най-хубавото е, че за всяко парче е мислено когато е включвано в сериала.

Американският постер

От другата страна на Океана е Being Human (US). Честно казано дори и аз съм изненадан, че не казвам "Това е отвратителен сериал". Причината е, че на практика в американската версия виждаме същите идеи и послания, но просто са предадени по малко по-различен начин. 

Визията на сериала е типично американска - по-лъскава, по-шарена и по-позната. Освен това главните герои са с други имена. Вместо Мичъл, Джордж и Ани, тук се запознаваме с Ейдън, Джош и Сали. Бостънският вампир е над 250 годишен, доста по-приветлив и споделящ чувствата си, макар и по-меланхоличен. Американският върколак (не в Лондон ;)) е много по-сигурен и наперен, а в същото време и доста по-слабо емоционален, а пък призракът е значително по-брутален и силен (като характер) персонаж. Тези разлики са едновременно незначителни и огромни. Благодарение на тях историята поема по доста по-различни пътища, много от които са доста смущаващи.

Друг характерен белег на американските сериали, който осъзнавам чак сега, е препускането през събитията, които трябва да се случат. За разлика от островната версия, презокеанската история не обръща толкова силно внимание на всеки един главен персонаж по отделно. По-скоро характерите са предадени чрез действия, което си има и плюсовете и минусите. Това се доказва и от факта, че за 12 епизода от американската версия препускаме през събитията от трите британски сезона, като голяма част от подробностите около героите и мисленето им са пропуснати. Въпреки това в края на 12 епизод, който свършва точно толкова опулващо, колкото и трети сезон на BBC, се чувства, че историята върви също толкова добре.

За щастие чакаме втори и четвърти сезон, съответно за американската и британската версия. Надявам се Syfy да съумеят да продължат историята и да развият героите адекватно, защото летвата е вдигната много нависоко от BBC. Интересното е, че феновете на двете версии са силно разделени и следващите сезони със сигурност ще затвърдят тази малка война. Аз лично ще се възползвам от многообразието на двата сериала и ще ги следя с интерес и догодина.

(Отхапаната) Ябълка на раздора

Има едно много забавно явление сред интернет потребителите. Всеки, ама абсолютно всеки път, в който някой, някъде, някак спомене, загатне или просто си помисли Apple, iPhone, iPod, iPad, iSiktir, бива последван от японско цунами от хейт и възхвала. Друго интересно явление е, че хейта е адски силен, но девическото у майките остава непокътнато, дори след 10 туита.

Моята позиция преди година беше, че Apple правят най-добрите плейъри, които може да си купи човек, имат забавен телефон, който не бих си купил и правят компютри, които изглеждат смущаващо добре, но за тях не знам кой знае колко, че да говоря.

Сега, година по-късно, притежавам един от въпросните плейъри - iPod Nano и мнението ми остава непроменено. Не защото е Apple, не заради отхапаната ябълка отзад, а поради елементарната причина, че този плейър има адски добър звук, най-добрата батерия, която съм ползвал, удобен интерфейс, достатъчно памет и е с идеалните за мен размери. Ползвал съм плейъри Sony и Creative, които се водят за най-добрите в тази сфера, но и двата бяха с класи надолу, докато цената и на двата беше с по 50-60 лева по-ниска. Затова твърдя, и скоро няма да спра, че iPod е най-добрият избор, който може да направи човек когато си купува плейър, който не струва 40 лева. За щастие явно доста хора са го осъзнали, защото когато спомена iPod има предимно нормални коментари.

Друг е филмът когато се спомене iPhone. Според мен това е един много добър смартфон. Безспорно има един от най-добрите екрани на пазара, интерфейса му си има кусурите, но като цяло е удобен, а в App Store има всякакви приложения, включително за пърдене. Това са трудно оспорими факти, които не се харесват на много хора и те се чувстват длъжни да обяснят на дълго и широко колко по-добър е Android. Нищо, че Android е просто една OS, макар и най-добрата, която бива осирана от маса производители (недоразумението Samsung Galaxy Tab). Важното е хейт да има.

Така стигаме до най-голямата ябълка или иначе казано Mac и Mac OS. С любезното съдействие на баща ми и коледните празници съм собственик на Mac mini от половин година. Windows ползвам от 1998г. насам. Не съм програмист, нито дизайнер, а прост потребител, който използва компютъра си като мултимедиен център, пишеща машина и фотографско студио. Благодарение на тези факти имам мнение за плюсовете и минусите на Mac, само от тази гледна точка. Според скромното ми мнение, което беше такова и преди да проимам Mac, Windows не струва. Windows е бозава система, която често изисква здрави нерви, за да не си строшиш машината и изисква преинсталация поне един-два пъти на година. За да не ме заплюете ще споделя, че ми иде да строша и Mac-а си, но това се случва значително по-рядко, което за мен е плюс.

Но не е там въпроса. Интересна тенденция сред около 99,9% от плюещите гореспоменатите устройства и системи са хора, които не са работили с тях. Аз например никога не съм виждал работещ Linux, камо ли да го ползвам. За протокола и неработещ Linux не съм виждал. Затова и съвсем няма начин да твърдя, че Linux е велика или пък, че не струва. Но явно бъркам, защото на въпроса "Колко време си ползвал Mac" получавам отговор "Не съм, ама...", като има точно три изключения (благодаря, Кала), като и тримата са програмисти или подобни, които съвсем аргументирано казват, че Mac OS не им върши работа.

Другата крайност на чувствата е великата възхвала на Apple и всичко що има ябълка на гърба си. Ми не, мили фенбойчета, Apple не са най-единствената компания, която прави телефони, плейъри, таблети и компютри. На Apple дори не им се получава понякога, колкото и да е странно. За пример ще ползвам iOS, който задвижва iPhone, iPod Touch и iPad. Много удобна система, но също толкова дървена. Няма да споменавам дори multitasking-а и папките, а директно ще премина на customisation-а. Извинявам се, не на него, а на липсата му. До момента не съм имал проблем да се оправя с iНещо-с-iOS поради елементарната причина, че всичко е еднакво навсякъде и при всеки. Дори задръстената ми Nokia от преди 4 години е по-добре в това отношение. Това за мен е проблем, както и за други хора.

Та, каква е идеята на цялата тая глупсот ще попитате. Идеята е, че за всеки влак си има пътници. Моя влак е работещата Mac OS X с Pages, iTunes и по-удобните програми, които ползвам, както и HTC-то с всичките му възможности да си го направя както аз искам. Твоя влак е Win, с всичките му милиарди пиратски и безплатни програми или пък Linux-а, който можеш да си прекодираш както си искаш. Това не значи, че другото не струва, просто е различно. Както моя нос е различен от твоя, но пък и на двата основните функции са да дават въздух и сополи.

________________

С огромно нетърпение чакам да се добарам то HTC Flyer, за да си променя мнението, че iPad 2 е най-добрият таблет на пазара, но в момента Apple на този фронт.

А ти метален вентилатор ли си?

Здрасти. Аз съм Илия. На 19 години съм. Студент. Меломан. Блогър. Нещо като мини графоман. Фен на Apple. Отаку. Метъл(ист). Обичам пица.

Всичко това ти дава някаква представа за моят живот и моята личност. Ако разчиташ на стеротипите ще решиш, че съм тъпо парче, като повечето 19 годишни. Вероятно може да си помислиш, че слушам чалга, защото повечето хора го правят. Ще решиш, че съм затлъстяващ и леко пъпчив младеж, който няма социален живот извън интернет. Може да си помислиш, че съм зубър и задръстеняк. Сигурно би си помислил, че съм и хипстър и вегетарианец. Като повечето аниме фенове, предполагаш, че гледам рисувано порно и лъскам на картинки с малки момиченца. Според стереотипите се къпя веднъж месечно и имам дълга, мазна коса, като облеклото ми се състои от кожени дрехи и кубинки. Като всеки който се тъпче с пица съм дебел и имам проблеми със стомаха.

Сигурно си забелязал, че не съм неграмотен, нито слушам чалга, въпреки че слушам много и всякаква музика и съм млад студент. Въпреки това постоянно съм със слушалки и правя доста незрели неща, сравнително често, защото съм на 19. Факт е, че не оставам без интернет дори когато пия биричка в парка, с приятелите си. Обичам да чета, но това не е навредило на зрението ми, нито ме е направило мини-енциклопедия, а и като цяло съм наперен. Обичам пицата ми да има и месо, макар че любимите ми са Маргарита и Четири сирена, които са без месо. Въпреки това хейтвам Windows и слушам доста хипстърска музика между метъла и бритпопа. Харесвам само едно аниме с пищящи момиченца в него и винаги когато гледам нов епизод седя облечен, както и героите в анимето. Рисувано порно съм гледал в 9-и клас, когато още не знаех почти нищо за Япония, освен, че е далеч. Косата ми е по-скоро къса, а на заплата смятам да се подстрижа доста късо, защото ми отива. Имах едно кожено яке, но спрях да го нося, а кубинки не съм обувал в живота си.

Като всеки човек съм изграден от стереотипи, които се сливат и ме правят уникален. Така както всеки друг човек, дори със същите интереси е уникален. Това не ми пречи да се самоопределя като студент, меломан, блогър, нещо като мини графоман, фен на Apple, отаку, метъл(ист) и обичащ пица, макар тези определения да ме свързват със стереотипи за живота и личната ми хигиена.

_________________________

По повод един... спор в туитър.