25 май 2015

ЧРД, temelkoff, в какъв цвят се забавляваш?


Въпреки че Събина смята отбелязването на рождения ден на блогове за странно, тази година Tuborg ме подтикнаха да направя този грях. Причината е, че ми връчиха 5 пакета с бири, които нямам какво точно да направя, предвид едномесечното ми въздържание от сладко и алкохол. Затова и реших да почерпя за рождения ден на блога, който съвсем без шега става на 7 години на 29 май.

Тук идва глупава маркетингова препратка
В момента Tuborg имат една кампания/игра, в която питат в какъв цвят се забавляваш. Покрай нея бутилките на бирата вървят с 5 вида капачки, под които има кодове. Тях можете да регистрирате в сайта на Tuborg и да спечелите хиляди бири, кърпи, очила, тениски и слушалки и стотици музикални джаджи и белите за фестивали. Но преди това ви трябват бири, затова...

Тук пише как да спечелите бира
Почерпката е ясна, но партито не е само пиянство. Затова моето предизвикателство към вас е да ми изпратите снимка, текст, туит, статус, коментар или (за предпочитане) видео, в което да правите едно от петте неща, написани върху капачките на Tuborg. Това са play, sing, dance, share, feel. Тълкувайте ги както си искате и оставете творчеството си като коментар тук или във Facebook страницата на блога.

Партито продължава до деня на детето (1 юни 2015 г.) в 12 ч. Двама от победителите ще си избера лично, другите трима ще изтегля на случаен принцип. Та, наздраве.

19 май 2015

Това е #СреднияБългарин - пълен с устрем

Миналата седмица Събина ме включи в едно от смислените блог предизвикателства, което се върти около TEDxMladostWomen. Преди да хейтнете името на събитието се информирайте за него, защото се прави с много хъс. Именно за този хъс е предизвикателството. Група блогъри трябва да разкажат за хора, които превръщат силния момент в силен устрем и мачкат.

При мен това се оказа трудно, защото осъзнавам, че имам прекалено много такива хора в близкото и не чак толкова близкото си обкръжение. Затова реших, че ще ви разкажа три истории на четирима човека, може би първите, за които се сетих. Накратко. Защото бързате и сте цъкнали линка във Facebook несъзнателно.

От колцентър до премиера на книга
За Наката съм писал и преди в същата рубрика, която ще се завърне както си трябва, обещавам. Преди две години той отиде в Непал, за да преподава английски на малки будистки монаси, после обикаля Южна Азия и се върна с купчина снимки и истории. Снимките си показва в споменатата изложба, която беше и повода за първото му включване тук.

След една презентация в края на миналата година хора от издателство "Вакон" му предложили да напише книга за преживяното по време на това пътуване, което той взе че направи, възползвайки се от факта, че си счупи крака по доста глупав начин. Затова и в четвъртък ще ходим на книжна премиера. Но това е скучната история, защото е кратка. По-интересното е, че Наката заряза сигурната си работа в колцентър през 2013 г., за да отиде в Непал и да следва мечтите си. Днес той прави това, което иска и има издадена книга. Ей на това викам устрем.

Парти. Машини.
С Алекс и Олег се сблъсках покрай пускането на музика в разни барове, като първото ми впечатление беше, че тези двамата са едни от малкото "диджеи", които сякаш навигират тълпата с подбора си на музика. После се запознах с една дребна дама, която е вечно с много едра усмивка и един не толкова дребен джентълмен, който няма как да не предизвика толкова едра усмивка. После се оказа, че тази енергия, която извира от тях чрез музика, всъщност ги навигира и отвъд пулта.

Само част от нещата, с които единия или двамата се занимават са платформата за събития и продажба на билети Eventyard, един от най-яките барове в София FlipFlop, чисто новата дигитална агенция Everhood, DJ екипът Fruit Sessions и проектът "Квартал на тротоарите". Тези доста разнородни дейности споделят няколко ключови елемента, които идват от Алекс и Олег - позитивизъм, целенасоченост и постоянство. Което накратко наричам устрем.

Сбъдната мечта
За Вели има горе-долу три основни неща - червено, снимано и Полша. Червенокоса, с червени дрехи, червени аксесоари и нажежена до червено отвътре, особено когато става дума за снимане, както на снимки, така и на филми, Вели си имаше една мечта, наречена Полша. Днес тя е там, работи в кино, пише в блог, и май се чуди коя да е следващата луда, невъзможна цел, която да постигне.

Полша беше точно такава луда и невъзможна цел за Вели, когато се запознахме. Тогава тя работеше в БНТ 2, искаше да събере пари, за да замине и да учи полски. Затова започна гадна, но добре платена работа и една година учи, изкарваше пари и мечтаеше. През цялото време я държеше онази магия, която мацките в Младост търсят. Познахте - устрем.