Първият Сняг - Снежко обвинен за педофилство

Днес от Отдел "Киша" на Центъра за градска мобилност обявиха известния наркобос Първият Сняг - Снежко, за общонационално издирване. Този ход идва след като столичната дирекция "Мокри престъпления" е получила сигнал, че Първият Сняг е щипал детски бузки. Това не са първите обвинения за посегателство над деца срещу Снежко.

Той е известен най-вече с дейността си по снабдяване с наркотици. Необичайните му методи, които медиите описват като "падане" и "сипане", включват изхвърлянето на кокаин по улиците, често "на парцали" и винаги по най-тихият начин. Престъпните деяния на Снежко винаги получават широк отзвук, като през годините дори е бил сплашван от политици, че ще ловят продуктите му във въздуха, въпреки постоянните изненади

В момента тече и дело срещу Първият Сняг, в което той е обвинен за кражба на стария пън. Вчера бяха изслушани двамата свидетели, но не особено успешно. Единият е Шаро, който по време на цялото заседание тръскаше тревожно глава, докато казваше "Как е възможно, що е това". С тези си действия Шаро даде нов бум в дискусията за образователните реформи.

Другият свидетел е Дръвник Плевников, за който се твърди, че има близки връзки със Снежко. Той се отказа от показанията си, като според очевидци е вдигал снежен калпак. Очаква се в следващите дни Снежко да продължи да затрупва всичко навън, като непроверени източници посочват активизирането на картелния партньор на Снежко - Вторият Сняг.
______

(не)Щастие

Здрасти. Как си?

Не, не ми отговаряй, май се досещам как си. Не искам да съм груб, естествено, просто изглеждаш по онзи начин. Много подходящ за ноември и лъхащ отвсякъде.

Ми работа, нищо.

Знаех си. Не си скучен човек, със сигурност, просто всичко натам води. Целият ти живот е заразен от Господиновите залежи от смисъл, които се изчерпват. И последното смислено, с което дори не искаш да се похвалиш е, че работиш. Поне това, нали е криза, нека се радваме на малките неща.

При тебе какво?

Ами и аз така. Работа, лекции, тук-таме някое парти. Скука като цяло, нищо интересно. Виждаме се с приятели, те ми говорят за работата си и лекциите. Не са никак развълнувани, просто животът им се изчерпва някъде там. И те са в същата дупка, в която сме ние с теб.

Иначе нещо да се похвалиш?

Е, какво да се похваля, виж какво е положението. Не, наистина, огледай се. Миналата седмица бях на парти, на което почти никой не танцуваше. Тази седмица отидох на концерт, който след 40 минути приключи и хората бяха също толкова плоски, колкото и преди него. Срещам се с приятели и познати и те са нещастни. По улиците хората искат оставка, в университета ще "отучват" в следващите два месеца. Шибана работа.

Mи, аре, трябва да се видим скоро.

Знаеш ли, вероятно няма смисъл. Без да съм специалист по минно дело виждам една ужасна тенденция. Изчерпаните залежи от смисъл прерастват в нещо още по-ужасно. Живеем в един свят, в който сме изчерпали залежите от щастие.

Водим плосък живот, в който искаме. Един дете, друг да пътува, трети да го обичат. Но сме толкова "ми нищо, работа", че нямаме силите и енергията да помръднем от скованото положение, в което сме. И така си дълбаем душите, които се давят в море от безсмисленост и нещастие. Но не трагично, а такова неудовлетворено. И продължаваме да работим...
_____
Снимка: Wing Yau Au Yeong от flickr.com

Джаджомания: iPhone 5S

За човек, който обожава всеки продукт на Apple, до който се е докопвал, вероятно е странно да не притежава iPhone. Странно е и никога да не е използвал такъв за повече от 10 минути, но въпреки това да е убеден, че това е неговият смартфон. Да, човекът е технически грамотен и осъзнава колко ограничения налага Apple в продуктите си, но не се оплаква особено, защото го интересува продуктите да работят качествено и да имат многогодишен живот.

За неусетилите се, човекът съм аз - горд собственик на 2 годишен Android смартфон, който получи iPhone 5S от eMag.bg за седмица тестове и в момента е в лека депресия. Причината е, че върна въпросното устройство и в момента всичко друго му се струва някак неприятно. Въпреки че iOS 7 е дървеняшка система, особено сравнена с Android 4.3+.

Интериор
Личната ми драма настрана - важен е iPhone 5S. А той е страхотен в почти всяко едно отношение, като се започне от новите му процесори, мине се през Retina дисплея и се свърши със системата Touch ID. Без преувеличение, този телефон дава усещането, че може да се справи с абсолютно всичко, на което бъде подложен - сайтове, приложения, игри и т.н., при това адски бързо.

Определено причината се крие в 64-битовия A7 процесор, който всъщност не внася особена разлика в ежедневната работа с 5S. Един до друг iPhone 5 и наследникът му отварят приложения, сайтове и т.н. еднакво бързо. Разликата идва при тежките задачи и е видима в специалните бенчмаркове и игрите с тежка графика. Там A7 дава по-добра скорост и по-добра графика. По всяка вероятност след известно време всичкият софтуер за iOS ще бъде правен за 64-битови платформи, така че A7 е и своеобразна инвестиция в бъдещето.

Новият iPhone обаче има и втори процесор за движение M7. Той е специално създаден, за да събира данни от акселерометъра, жироскопа, компаса и други места, почти без да консумира енергия. Със събраната информация телефонът знае дали карате колата си, ходите пеша или не сте пипали телефона си от часове. Тези способности също дават поле за интересно бъдеще около iPhone, но за момента само пестят батерия и казват на Maps дали ходите или карате, за да ви даде адекватна навигация.

Наистина бляскавото нововъведение, център и на рекламната кампания около iPhone 5S, е сензорът за отпечатъци, който е внедрен в home бутона. Той се нарича Touch ID и служи за отключване на телефона, както и за потвърждение на покупки в App Store. Все още функцията, която се настройва буквално за минута, работи само със софтуер на Apple и няма как да влезете във Facebook с отпечатъка си. За сметка на това Touch ID работи феноменално бързо и безпроблемно, щом му хванете цаката. Честно казано след седмицата с iPhone 5S въвеждането на парола, за да отключа телефона си, ми се струва изключително времеемко и досадно.

Екстериор
Външният вид на iPhone винаги е бил една малка ябълка на раздора за феновете и противниците на устройството. Основната причина се крие във "вече изтъркания дизайн", който обаче продължава да е сред най-приятните за гледане и пипане на пазара. Засега единствената конкуренция е HTC One, който обаче ме губи с огромния си екран.

Това е и другата драма. 5S продължава да е с 4-инчов Retina дисплей, който въпреки невероятните си качества - реални цветове, ъгли на видимост, яркост и качество на образа, се счита за малък. Честно казано не разбирам фаблетите, но 5S щеше да е още по-върховен, ако екранът му беше 4.5 инча. Това поне за мен е максималния използваем с една ръка размер.

Входът за слушалките на iPhone 5S е в долния край на телефона. Аз използвам Sony, където входът е отсрани и винаги съм се дразнел как ми се гъне кабела на слушалките. Когато входът е отдолу прибирането на телефона е по-удобно, защото не трябва се върти в ръцете, за да влезе в джоба, без да се огъва кабела. Това е един дребен детайл, който обаче ми направи огромно и приятно впечатление.

Потребност
Реално iPhone 5S е телефон за всеки. Бърз, надежден, с най-богатата екосистема от предимно висококачествени и полезни приложения и вероятно най-добрата камера на пазара (с изключение на 41-мегапикселовите на Nokia), това е логичен high-end избор. Недоволни биха останали всичките "ръчкащи" хора, които държат да изгубят два дни в това да настроят телефона си така че всяка буквичка по него да изглежда точно както те искат. И хората, които изпитват неутолима нужда от много home екрани с още повече widget-и.

iPhone 5S безспорно е един от върховете на мобилния хардуер във всяко отношение. Макар iOS вече да не е най-напредничавата операционна система, тя има едно важно качество - просто работи. Това в комбинация с красивия дизайн, превръща отрочето на Apple в смартфонът, който бих си купил без да се замисля и за миг.

iPhone 5S 16GB струва 1599 лв. в eMag.bg

Light Side

Феноменална камера
Красив дизайн

Изключителна скорост

Dark Side

Малък екран
iOS7 си има свойте минуси
Доста функции не работят у нас

Тез червени кебапи

Миналия уикенд се случи нещо потресаващо, макар и вече обичайно в България. БСП и ДПС имаха митинг, в подкрепа на правителството, който се проведе на Орлов Мост. В това време ГЕРБ организираха нещо подобно в Пловдив, което се оказа и първото очевидно опозиционно действие на бившия премиер и неговата хайка кретени. Потресаващото в случая не бяха самите събития, а нещата, които различни политически лидери казаха на привържениците си и медииното отразяване след това. Ще ми се да отбележа някои от ключовите недоразумения.

За кебапчетата и хората
В българската политическа реторика кебапчетата заемат една много важна роля на посланник между кандидат-управляващите и гласоподавателите. Винаги по време на избори се организират множество събития, които включват естрадна музика, знаменца, духовити речи и кебапчета. Би било интересно да се направи проучване за влиянието на изборните периоди върху пазара на кебапчета в България, вероятно цифрите ще са смайващи.

Смайващо обаче, тази събота разбрахме, че за БСП кебапчето има още по-дълбоко значение. В своята реч, изнесена пред 10-15 хил. според снимките и 70 хил. според думите на Партията, лидерът на БСП Сергей Станишев твърдо заяви, че партията му ще държи "Котараците" на Борисов далеч от държавното кебапче." И продължи "няма да допуснем отново полицейщина и цензуриране на медии, защото искаме свобода, справедливост и социална отговорност". Според думите на Станишев, държавните ресурси са едно кебапче, за което можем само да се надяваме, че няма да бъде изядено от десетките хиляди мургави фенове на партията при наближаващата предизборна кампания.

По-интересно е, че Станишев говори за полицейщина и медийна цензура. Новият проектозакон за МВР, който "бори" полицейщината по интересен начин, вероятно е точно толкова важен за опазване на кебапчето, колкото и правилното отразяване на събитията от придворните медии. Иронията настрана - това е просто поредната форма на вглъбяване в алтернативната реалност, която кара обществото да изтръпва. Спестявам коментарите колко е безумно, адекватните читатели си знаят.

За БКП и управлението
Говоря наизуст, но съм почти убеден, че БСП неведнъж се е дистанцирала от Партията майка, въпреки всички фактори за преходност. С доста интересен ход Сергей Станишев, не просто срина реномето на "модерна лява партия", което БСП се опитва да гради, а директно се асоциира с БКП. Това стана чрез публичното извинение на Станишев за Възродителния процес, който е зловещ опит на БКП да асимилира мюсюлманското население на България чрез принудителна смяна имената и отнемане на човешки права, като това за самоопределяне, например. Този ход на лидера на БСП беше последван от сцена на разцелуване между него и Лютви Местан, лидерът на ДПС.

Проблемът тук е, че цялата погнуса на много от протестиращите идва точно от пряката връзка между сегашното управление и комунистическият режим от преди 1989 г. До сега връзката беше някак летяща във въздуха и базирана на досиета и изоплзване на вредни практики, достойни за БКП, не за демократични партии. От събота насам, тази връзка е официална.

За автобусната демокрация
Също като кебапчетата и автобусите заемат централна роля в българските изборните дни. Небезизвестен факт е, че хиляди гласоподаватели биват превозвани, за да подкрепят правилната партия с гласа си. В събота София беше блокирана от стотици автобуси, които превозиха хилядите мургави и/или пенсионирани подръжници на управлението.

Не искам да дискредитирам ромите и възрастните хора, но те сами се погрижиха за това. Както видяхте и по-горе, придворните медии отразиха броя хора, след петорно умножение, но не и състава им. Нито пък организацията по плакатите, превоза и раздаването на 20 лв. на калпак. Автобусната демокрация е видна за мен и хората на #ДАНСwithme, но не и за забития гласоподавател в Мало Бучино, който се информира от придворните медии и екрана.

Пропускам бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов съвсем съзнателно. В Пловдив и той изговори хиляди глупости, които са също толкова вредни, колкото и тези на Партията майка и нейните приятели. Въпреки опозиционната си позиция в настоящия парламент, ГЕРБ е също толкова вредно явление, колкото и БКП. Истината е, че погнусата, както неведнъж се каза, идва от всички посоки.

Единственото хубаво от този съботен ден беше липсата на очаквани сблъсъци между различни протестиращи и футболните фенове, които се изсипаха на ст. "Васил Левски", заради мача между Левски и ЦСКА. Всичко друго е стара песен на нов глас. По-креслив, по-силен и все по-отчайващ, въпреки променените дрехи и думи.

Също като протестите и контра-протестите, засега този текст няма смислен край. От юни насам го очакваме, пишейки историята, но той все не идва. Лично за мен по-лошото е, че всъщност никой няма идея кой е наистина симсления край. Но всички знаем за смисленото начало на края, което може би е достатъчно за момента.

Махайте се, нещастници!

Пет месеца, в които народът е навън. Пет месеца, в които улиците на града ми са като коридорите на полицейско управление. Месеци на наглост, дебелоочие и безсрамно стискане на комата, докато площадите гърмят с "Оставка". Пет месеца, в които се правите на ощипани и си стоите там, където не сте искани.

Писна ми да протестирам, скандирам, окупирам и да искам да емигрирам. Дойде ми до гуша да ви гледам наглите мутри, които не се трогват от нищо и никого. Омръзна ми безброй куки, с възпитанието на горски храст, да ме гледат като престъпник, докато се разхождам по улиците.

Вече не ми е смешно, че създавате алтернативна реалност. Не се забавлявам от коридорните ви набези, нито от количеството задни изходи, които намирате.

Не искам да виждам как вашите антиподи - интелигентните, умни, културни и дейни млади хора бягат от кочината, в която превърнахте България, сякаш са плъхове на потъващ кораб. Искам вие да се махнете, а ние да останем. Да имаме очевидни причини да се борим за бъдещето на родната си страна.

Време ви е да си ходите, бе! Не искам да танцувам с вас. Не искам да ви окупирам, не искам да ви викам, не искам да ви виждам! Искам вашата оставка. Перманентна и доживотна. Искам нови и честни хора, които да крадат, колкото за кола и вила, а не с цели шепи. Не искам аз и приятелите ми да си тръгваме. Мечтая за алтернатива на Терминал 2, която започва от удавянето на плъховете. Сбогом, а не довиждане.
_____
Снимка от

Животинка X 500 = ?

Паметният 10 ноември, този път неделен ден. Въпреки очакванията времето е слънчево и прозорците на колата са смъкнати, докато въпросната лети към Богров с важна мисия. Да закара трима ентусиасти - една отявлена "коткарка", една бъдеща кучкарка и мен - всичко-мачкащ-и-галещ човек, зажаднял за животинска любов, до кучешкия Приют Богров. Целта на пътешествието е да се включим в разхождането на кучетата, за които се грижат хората от Animal Rescue София.

Когато пристигнахме първата процедура беше да попълним декларация, че не падаме от Марс и знаем какво е куче. После ни заведоха към заградения двор, в който се случват разходките и се намират сградите, в които живеят 500-те кучета от приюта. Още преди да сме стигнали до двора чуваме неописуемият шум на стотиците животни - от радостния лай на някои хлапаци, през игривото ръмжене на няколко бандюги, до тъжния вой на едно изоставено хъски.

Гого

Винаги съм знаел, че много от бездомните кучета са изхвърлени домашни любимци, но гледката в Богров ме потресе. Там имаше всякакви муцуни - териери, хъскита, сетери, един адски красив мастиф, една баба немска овчарка, която разхождах, и моят любимец Гого - петнист дого аржентино. Общото между всички кучета е, че те копнеят за човешко внимание.

Когато се приближите до клетките им, сладурите се изправят на две лапи и се опитват да оближат всеки подаден пръст. Има и такива, които се свиват в ъгъла и гледат с недоверие. Това са кучета, които са страдали заради хора. Опитах се да разходя и такова куче, но единствената посока, в която демонстрира бодра крачка беше към сигурната клетка - далеч от хората.

Animal Rescue София е задомила близо 2500 кучета в последните четири години, но в момента има опасност да остане без приют. Повече за това и как можете да помогнете ще намерите в сайта на ARSofia. Ако нямате финансова възможност, можете да помогнете и с просто посещение в приюта.

Животните имат нужда от човешко внимание, социализация и любов. Хората имаме нужда от въздух, разходка и лек фитнес. Аз лично обиколих двора на Приют Богров поне 10 пъти, като не малка част от обиколките бяха в бяг, тъй като удържането на Гого, който не е излизал от клетката цяла седмица, не е лесна задача. Дамите в компанията също останаха доволно разходени и леко поруменели от тичането. Можете да отидете да разхождате кучета всеки ден, но събота и неделя от 10 до 17 ч. има организирани разходки със старши доброволци.

Животните правят човеците по-добри хора, повярвайте ми. Аз лично възнамерявам всеки свободен уикенд да изкарвам с кучовците от Богров. В това време ще се надявам, че по-малко изроди ще изхвърлят "любимците" си и съвсем скоро няма да има нужда от ARSofia.

Стереолиско 2.0

Преди малко повече от година се появи Stereofox - една много готина "вълна" за уебсърфистите с музикални интереси извън радиоточката. Сайтът е платформа за представяне на непопулярни музиканти от цял свят, зад която стоят над 25 души от 10 страни и четири континента, като основателят е българин. В момента Stereofox събира пари, с които да реализира новият си дизайн, с който трябва да стане още по-готин и приятен за търсещите музика.

Съвсем накратко - сайтът се нуждае от 3500 евро, с които да се платят новия дизайн, както и мобилни приложения за Android и iOS. Платформата, с която се събират парите е Indiegogo, като линкът, който ви трябва е този. Естествено, няма да има "ненаказана" подкрепа.

Възможните суми, с които можете да се включите в каузата са между 2 и 1000 евро. При различните суми получавате различни награди, които варират от стикер, постер и лично, ръчно написано писмо, през тениски и чанти, до професионално заснемане на видеоклип. Готина награда е и фотоалбумът със снимки от концерти, които са снимани от фотографите на сайта. Но за мен най-яката награда си остава възможността да ви нарисуват като лисицата от логото на Stereofox.

Естествено можете да помогнете на сайта и като просто разпространявате, както инфото за кампанията, така и самия него. Като отявлен меломан често опирам до Stereofox и се надявам лисичката да расте голяма и здрава, за да обогатява музикалната култура и вкус на повече хора. Ако и на вас ви звучи яко, отивайте в сайта или поне им харесайте Facebook страницата.

За дините и фокуса

Ще започна този пост с напомнянето на един факт, касаещ моята персона - в момента съм на скромните 22 години. В последните няколко, не малко хора са се впечатлявали от количеството интереси, които имам и с които се занимавам активно. Отдавна ми се върти в главата, че тази леко шизофренична моя черта може и да не е най-доброто нещо на света.

Too much is not enough
Но нека първо споделя най-важните от житейските си приоритети. Те са няколко и са подредени по следния начин:

1. Университет - уча "Книгоиздаване" и живот и здраве догодина трябва да го изуча. Имам цели, които изискват това да се случи и те са сред най-важните за момента в живота ми.
2. Работа - искам да бъда истински и добър журналист, чиято работа да има значение и смисъл. В момента съм пишман журналист, на когото много хора се кефят, защото е на 22 и си ползва главата. Добро начало, но житейската мечта изисква работа по работата.
3. [temelkoff] - личният ми блог, който четете в момента. Целта ми е да споделям личните си виждания за нещата от живота, както и готини неща от живота. Звучи странно, но това е и един вид портфолио, на което до момента всички работодатели са обръщали внимание.
4. Радио "Реакция" - от близо две години водя радиопредаването Hipster Business Weekly, където споделям любимата си музика - indie и alternative (и още много), с хората. Целта ми е да разпространявам нещо, което да контрастира със закостенелите ни радиостанции, да подобря уменията си като говорещ човек, а и си сбъдвам една детска мечта.
5. Клуб за аниме и манга "Накама" - помагам с PR и дигитални неща, както и с доста други работи. Иска ми се да се науча на event management и да правя събития, които да карат възможно най-много хора да се чувстват добре.

С изключение на университета, всички тези неща са страхотни и ги обичам! Всяко едно от тях ми носи изключително голямо удовлетворение и ме кара да се чувствам добре. За съжаление всяко от тях спокойно може да е full time ангажимент, а и около тях има още 50, с които искам или се занимавам частично.

plus&plus=negative?

Тази седмица масово беше обявена за ужасна. Бих се включил в хора, тъй като и на мен ми се случиха няколко неща, които хората биха определили като неприятни. За мое щастие обаче неприятните случки вървяха в комплект със смислени, макар и кратки, разговори. От две неочаквани места ми дойде един и същ мокър пешкир, за който се опитвам да си мисля отдавна - "Правиш много хубави неща, но ти липсва фокус".

Хората все още не са устроени така че да могат да са винаги навсякъде. Всъщност ние имаме нужда от време за концентрация и осмисляне на нещата. Без значение дали става дума за работа, забавление или просто натрупване на житейски опит.

Затова и предприемам нов подход към дейностите си, който включва изхвърлянето на някои от дините изпод мишниците ми. Това съвсем не означава, че ще зарежа интересите си и ще се вкарам в някаква кутия. Просто онзи непълен списък от по-горе ще бъде скъсен, така че да е достатъчно смислен и малък едновременно. В противен случай ще продължа да правя готини неща, ама без фокус.

Страх и омраза в гостоприемна София

Учили са ме, че човекът е най-висшето същество, което живее на тази планета. Върхът в пирамидата на еволюцията, който има голям мозък, сложни мисли, ефективни методи за комуникиране и може да създава изумителни инструменти. Като дете вярвах, че това е така и честно казано, още ми се ще да вярвам, но не мога.

От същите хора, които са ме учили, че хората са възвишени, знам, че българинът е толерантен и гостоприемен. След като попътувах установих, че гостоприемството ни е мит, който беше разбит и официално тази година. За толерантността винаги съм изпитвал съмнения, но в последните месеци вече се убедих - българинът е способен предимно на омраза.

Оше по-отчаяните
Ако не се пазите старателно от информационния поток, знаете, че в България през последните месеци се изсипват много бежанци, основно от Сирия. Това са хора, които са били принудени да напуснат домовете си, без никакви средства и перспективи, защото родината им е обхваната от война. Нещо, което никой от нас - протестиращи, окупиращи, контра-протестиращи, недоволни и емигриращи, не може да си представи. Историята на всеки един от тях е лична трагедия, без никакви преувеличения.

Жертва без война
За съжаление и без война хора умират и в България. Един от тях е 20-годишната Виктория Христова, която беше убита нападната миналата седмица. Причината е, че е тръгнала да гони човек, който откраднал нещо от магазин. Човекът се оказал по-опасен от очакваното, но и от арабски произход.

Несъмнено смъртта на нападението над Виктория Христова е трагично - никой не заслужава да си отиде по този начин или на тази възраст преживее подобно нещо. Но далеч по-трагично е, че тя е поредната изкупителна жертва за една шайка олигофрени, които наричат себе си пазители на България. Същите организираха поредното шествие на омразата, с което изискаха незабавното експулсиране на бежанците от България.

Подръжници на ВМРО на протеста в неделя. Снимка: Г. Кожухаров

Има ли някой там?
Всъщност всеки път, когато ВМРО, "Национална съпротива", Атака или който и да било подобен изрод се разшуми губя вяра в човечеството. Та нали една от основните морални ценности, които уж защитаваме, е да помагаме на другите? Да бъдем добри към всички и всичко, да подкрепяме тези, които са в нужда?

Какво става с това, когато на дневен ред дойдат истински нуждаещи се хора? Тези, които куршумите и бомбите са изгонили от домовете им? Групата бръснати изроди излизат на улицата, размахват фашистски лозунги и сеят омраза, само защото тези хора са различни.

Според всичко, на което са ме учили, хората са над животните. В природата по-силните убиват слабите, а различните се отхвърлят, защото представляват опасност за общото благо. Хората не би трябвало да действат по този начин. В развитите и нормални човешки общества различните биват приемани. Естествено изисква се време и усилия, но нещата се случват. В България нищо не се случва и става все по-трудно човек да повярва, че е възможно да бъде безнаказано различен в нашата алтернативна реалност.

Всъщност големият проблем, който виждам е, че това е един повтарящ се сценарии. Преди мразихме турците, после циганите и гейовете, сега мразим бежанците. Очаквам момента, в който просто ще мразим всички, защото съществуват. Най-лошото е, че тенденцията за омраза набира все повече съмшленици и бързо се превръща в поредното "нормално" на изкривеното ни и изтръпнало общество. Грозен факт, който ме кара да се страхувам...

______
EDIT
Чел, недочел, "убих" Виктория Христова. Момичето е било ранено и с опасност за живота, но все пак жива. Починало е друго момиче, също наръгано, но от българин и в Хасково. Извинете за неточността!

gameN: League-авщини vol. 3

Welcome, Summoners. След като разбрахме що за нещо са The Fields of Justice, как се играе в тях и какви са произходът и шампионите на League of Legends, е време да обсъдим и целта на играта. Както знаете всяка лига предполага някакво състезание - Шампионска лига, Националната хокейна лига, Лига Европа. И в тази лига - на легендите, има силно застъпен състезателен елемент, който засяга, както нубове като мен, които са 26 lvl, така и професионалните играчи, поляците и руснаците.