Тез червени кебапи

Миналия уикенд се случи нещо потресаващо, макар и вече обичайно в България. БСП и ДПС имаха митинг, в подкрепа на правителството, който се проведе на Орлов Мост. В това време ГЕРБ организираха нещо подобно в Пловдив, което се оказа и първото очевидно опозиционно действие на бившия премиер и неговата хайка кретени. Потресаващото в случая не бяха самите събития, а нещата, които различни политически лидери казаха на привържениците си и медииното отразяване след това. Ще ми се да отбележа някои от ключовите недоразумения.

За кебапчетата и хората
В българската политическа реторика кебапчетата заемат една много важна роля на посланник между кандидат-управляващите и гласоподавателите. Винаги по време на избори се организират множество събития, които включват естрадна музика, знаменца, духовити речи и кебапчета. Би било интересно да се направи проучване за влиянието на изборните периоди върху пазара на кебапчета в България, вероятно цифрите ще са смайващи.

Смайващо обаче, тази събота разбрахме, че за БСП кебапчето има още по-дълбоко значение. В своята реч, изнесена пред 10-15 хил. според снимките и 70 хил. според думите на Партията, лидерът на БСП Сергей Станишев твърдо заяви, че партията му ще държи "Котараците" на Борисов далеч от държавното кебапче." И продължи "няма да допуснем отново полицейщина и цензуриране на медии, защото искаме свобода, справедливост и социална отговорност". Според думите на Станишев, държавните ресурси са едно кебапче, за което можем само да се надяваме, че няма да бъде изядено от десетките хиляди мургави фенове на партията при наближаващата предизборна кампания.

По-интересно е, че Станишев говори за полицейщина и медийна цензура. Новият проектозакон за МВР, който "бори" полицейщината по интересен начин, вероятно е точно толкова важен за опазване на кебапчето, колкото и правилното отразяване на събитията от придворните медии. Иронията настрана - това е просто поредната форма на вглъбяване в алтернативната реалност, която кара обществото да изтръпва. Спестявам коментарите колко е безумно, адекватните читатели си знаят.

За БКП и управлението
Говоря наизуст, но съм почти убеден, че БСП неведнъж се е дистанцирала от Партията майка, въпреки всички фактори за преходност. С доста интересен ход Сергей Станишев, не просто срина реномето на "модерна лява партия", което БСП се опитва да гради, а директно се асоциира с БКП. Това стана чрез публичното извинение на Станишев за Възродителния процес, който е зловещ опит на БКП да асимилира мюсюлманското население на България чрез принудителна смяна имената и отнемане на човешки права, като това за самоопределяне, например. Този ход на лидера на БСП беше последван от сцена на разцелуване между него и Лютви Местан, лидерът на ДПС.

Проблемът тук е, че цялата погнуса на много от протестиращите идва точно от пряката връзка между сегашното управление и комунистическият режим от преди 1989 г. До сега връзката беше някак летяща във въздуха и базирана на досиета и изоплзване на вредни практики, достойни за БКП, не за демократични партии. От събота насам, тази връзка е официална.

За автобусната демокрация
Също като кебапчетата и автобусите заемат централна роля в българските изборните дни. Небезизвестен факт е, че хиляди гласоподаватели биват превозвани, за да подкрепят правилната партия с гласа си. В събота София беше блокирана от стотици автобуси, които превозиха хилядите мургави и/или пенсионирани подръжници на управлението.

Не искам да дискредитирам ромите и възрастните хора, но те сами се погрижиха за това. Както видяхте и по-горе, придворните медии отразиха броя хора, след петорно умножение, но не и състава им. Нито пък организацията по плакатите, превоза и раздаването на 20 лв. на калпак. Автобусната демокрация е видна за мен и хората на #ДАНСwithme, но не и за забития гласоподавател в Мало Бучино, който се информира от придворните медии и екрана.

Пропускам бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов съвсем съзнателно. В Пловдив и той изговори хиляди глупости, които са също толкова вредни, колкото и тези на Партията майка и нейните приятели. Въпреки опозиционната си позиция в настоящия парламент, ГЕРБ е също толкова вредно явление, колкото и БКП. Истината е, че погнусата, както неведнъж се каза, идва от всички посоки.

Единственото хубаво от този съботен ден беше липсата на очаквани сблъсъци между различни протестиращи и футболните фенове, които се изсипаха на ст. "Васил Левски", заради мача между Левски и ЦСКА. Всичко друго е стара песен на нов глас. По-креслив, по-силен и все по-отчайващ, въпреки променените дрехи и думи.

Също като протестите и контра-протестите, засега този текст няма смислен край. От юни насам го очакваме, пишейки историята, но той все не идва. Лично за мен по-лошото е, че всъщност никой няма идея кой е наистина симсления край. Но всички знаем за смисленото начало на края, което може би е достатъчно за момента.