Медийна трагедия

Смъртта на Борислав Борисов ми дойде като гръм от ясно небе. Подробностите, които медиите изкараха по-късно ми дойдоха още по-шокиращо. Подробностите, които всеки ден изкарват за подобни случаи ми идват също толкова шокиращо.

Затова и се подписах под това отворено писмо до определени медии и институции. Въпреки това въпросните медии успяха да докажат, че практикуват най-долнопробната форма на журналистика, която може да съществува. Тези хора имат наглостта, смелостта и малоумната убеденост, че могат да се подиграват с болката на хората. И не говоря само за Борислав. Колко пъти сте чели или слушали за убийства, самоубийства и инциденти, за които се разказва до най-малка подробност какво се е случило? Колко пъти подобни драскачи са рисували ужасяваща сцена в главата ви? На мен ми се случва сравнително често, когато прибягвам до медии различни от тези, които чета редовно.

И въпреки простото изискване да не бъдат толкова брутални, въпросните ни отговарят сякаш са най-великите хора на света. От в. Труд обявяват блогърите за зли хора, които само гледат да очернят милата медиа. Горките нещастници, които лично мен ме оставиха втрещен от статията им. Извинението им е точно колкото да се замажат очите на хората. Е, очите на блогър се замазват малко по-трудно.

Другите от сайта Разкрития пък изкараха отвореното писмо като пиар акция на блогърите, които сложихме имената си под писмото. Освен това се обявиха за света вода ненапита, защото казали 2-3 хубави думи за Борислав.

Мили медии, не искам да говорите хубави думи за отишлите си. Искам да не описвате в подробности как мой приятел е отнел живота си. Не искам да описвате в подробности как дете е убило семейството си. Не искам да излъчвате насилие и негативни новини по 24 часа в денонощието.

Освен това не мога да разбера по какъв начин точно ще си направя пиар чрез името ми в едно писмо, което виждате вие и блогърите. Факт е, че има малко будни хора, които да се интересуват от такива инициативи и подобно отстояване на права.

Въпреки това аз съм зъл блогър. А медиите за пореден път доказват цинично идиотичната си страна, която сякаш е единствена.

Извинявай за това, което се случва около името ти, Бориславе.

Неограничени обирджии

Любовните имена, които дават
клиентите на операторите.

Мобилните оператори са обирджии, мерзавци, крадци и абсолютни мъчители на народа. Това е факт, който се знае от години, но напоследък наглостта им достига небесни висоти, за които не мога да разбера как си мълчат хората.

Да започнем с поправката на системата на М-тел. От септември до момента цялата система на М-тел има проблеми. 3 месеца абонатите им нямаха месечни фактури, а накрая получиха фактури тип - свободно съчинение. За повечето това беше добре дошло, тъй като този път М-тел решиха да не крадат, а дори напротив, съкратиха сметките на много хора. Това не променя факта, че имаха клиенти, които с месеци слушаха музика на *88, освен това си висяха по безконечните опашки в магазините им и ставаха обект на безкрайно некомпетентни служители, които сякаш са хванати от гората.

Клиентите търпят.

Моят личен опит идва с Глобул. Бях техен клиент с предплатена карта 3 години и през септември 2009 подписах договор с тях. По-късно взех втора карта със същите условия. През юни имах особени финансови затруднения и телефонът ми беше спрян. Когато около месец и половина по-късно отидох в представителство на Глобул, за да си платя сметката от ок. 45 лева за двете карти плюс още 40 лева такса за двете карти за месеца, в който е бил спрян телефона ми беше заявено, че като наказателна мярка трябва да платя към 300-350 лева за всички такси до края на договора, за да мога да се възползвам от услугите им. Специално попитах дали няма начин това да се избегне и да си платя сметките до момента. Беше ми отказано, при което моя милост отиде в съседния магазин, който е на Vivacom. В момента съм длъжник на Глобул и не смятам този статут да се промени, въпреки че имат най-добрия Customer support от 3-те мобилни оператора.

После дойде одисеята Vivacom. Първо при подписването на договор ми поискаха 45 лева, вместо обичайните 15 - финансовия отдел казвал така. ОК, имах парите и ги дадох, като ми беше казано, че ще трябва да си платя първата фактура и с втората ще ми се възстановят парите. Специално попитах дали ще бъдат всички пари и получих положителен отговор. Е, очаквано, на втората ми фактура, която беше на стойност ~30 лева пише, че дължа 15 лева и 15 са ми покрити от въпросната първоначална вноска. Говорих с оператор, той ме прати в магазина, а в магазина ме пратиха при оператор. В крайна сметка оператора каза, че имало такова нещо да не се притеснявам. Тъй като въпросната 2-ра фактура тотално ми изкочи от главата ми спряха телефона и тогава го платих. Днес е дошла новата ми фактура и там няма и помен от парите, които съм давал при подписване на договора. На практика Vivacom ми дължат 30 лева, а ми искат още 20 за новата ми сметка.

Друго покъртително нещо, което забелязах вчера, докато разглеждах планове на Мтел и Глобул за неограничен трафик на мобилен интернет и iPhone плановете, които предлагат беше факта, че думичката "неограничен" е пълен булшит.

Глобул план Web & Talk:

След изчерпване на количеството MB на максимално достижима скорост, скоростта на връзката пада до 128 kbps. GLOBUL си запазва правото да въведе допълнително ограничение по отношение на потреблението на услугата или да я прекрати/деактивира едностранно в случай, че бъде надвишено разумното потребление, като за такова се приема потребление превишаващо с 30 (или повече) % включените МB на максимално достижима скорост).

Така излиза, че ако си на план Web&Talk Super имаш 1000МВ на пълна скорост и после още 300МВ на ниска скорост и неограничението ти е свършило. Тук добре, но на най-ниския план началните MB-и са 250 на висока скорост, което значи, че след това 80МВ на ниска скорост и край. Реално "неограничения" интернет трафик на Глобул, с цена 20 лева на месец е 330MB и край.

МТел пък са ОК с трафика и количеството му, но закопават със следното в планът iPhone:

Първо се изразходват безплатните минути към всички мрежи в страната, а след това – и безплатните минути в мрежата на М-Тел.

Предполагам точно тези два случая могат да влязат в определението за подвеждаща реклама.

След всички тези случки и всичко, което чета по разни блогове и форуми се чудя защо ги търпим? По дяволите имаме 3-ма монополиста, които очевидно са се договорили да са еднакво зле и на практика ни остават избор между трънки, глог и шипкови храсти, като се чудиш кое е най-зле. В същото време всички чинно се възползват от услугите им и когато правата им са нарушени си мълчат, защото, видиш ли, оператора може да те отебе и да не си му абонат.

Аз лично смятам да търся правата си пред Vivacom, защото ми писна. Абсолютно съм убеден, че това което ми се случва е против правилата и нарушават правата ми на клиент, така че ако служителите им в близкия магазин не намерят разрешение на проблема смятам да се обърна към КЗП. Съветвам и всички други опарени да го правят. Крайно време е да съзнаем, че ние сме шефовете в отношенията с разните му фирми, доставчици и т.н.

Почивай в мир, непознати приятелю

Малко са хората, които са успявали с една единствена среща да ме разтърсят по начина по който Борислав Борисов го направи. Непознат за мен, както като име, така и като блогър, той протегна ръка, за да ми помогне. Нещо, което малко хора правят, особено за абсолютно непознат.
Съжалявям, че съдбата не ни позволи да се срещнем за повече от 10 минути.
Почивай в мир, непознати приятелю.
http://svetlaen.blogspot.com/2011/01/in-memoriam.html

ББ те наблюдава.

СКАНДАЛ!
ББ и правителството му приемат закон, с които ни приближават до 1984 така както не сме си и представяли, че е възможно. 200 души се появяват пред парламента да протестират на 14.01.09г. и очаквано, резултата е никакъв. Година по-късно същите тези парламентьори се самозахапват за трибуквията си.
Не съм някакъв политолог, нито пък особено заинтересуван от законодателството като професия, дори са ми скучни. Само че понякога се забавлявам искрено.
ОК, приемайте безумни закони, ние ще протестираме с хиляди във Фейсбук и с 200 души на паветата, но не мрънкайте накрая, мили политици. Подслушаха ви телефоните, излязоха компромати и сега се втурвате да проверявате мобилните оператори. Само на мен ли ми се губи идеята?
Нали целта ви е тотален контрол и щастлив Яворчо, който да знае кой чете крадени книги, докато си вади очите на монитора? Да можете да чуете как Димитричка обсъжда цвета на акото на малкия Гошко с комшийката Сийка. Е, имате тази възможност. И гледам се възползвате.
Че изкараните записи на разговори са политически игри е очеизбождащо, но когато вашите закони ви опарят, приемайте го с гордо вдигнати глави, вместо за пореден път да се оправдавате, другари.
Само че защо искате да проверявате мобилните кожодери? Защото правят каквото си искат и обират клиентите си? Защото единия мобилен онанатор вече почти половин година си играе с клиентите си на "Имаш сметка, нямаш сметка"? Нищо такова, вие ще проверявате, защото вашето министерство подслушва вашите телефони.
Ъ?
Сега може да проверите магазинерката, дали не помни какво сте вечеряли и домоуправителя да не би да изкара информацията, че сте си платили таксата за входа.
Идват избори в милата ни родина. Като всеки път до изборите ни очаква невероятното представление наречено "Предизборна кампания по Български". Засега само компромати и игрички, но до няколко месеца започват кебапчетата и предизборните "концерти".
И в главата ми стои само един единствен въпрос. Само на мен ли ми е безумно безумно и ми иде да хвана сопата (и в Тихуана да гоня антилопата)?

грАдска среда

Ще съм като по-голямата част от мрънкалниците и ще измрънкам. МРЪСНО МИ Е! Ама такова мръсно като filthy. Май няма достатъчно красноречива еднозначна дума в българския език, която да изразява мръсотията по софийските улици и висини.
Премеждия - бол. Като се започне с тихия бял сняг, който тази година така го изловихме във въздуха, че дълго ни пребива под формата на добре оформен леден слой. Той е прекрасен, бял, пухкав, щипе бузките и те кара да щракаш прелести.

После обаче идва непостоянната последователност от снегорини, опесъчители и осолители, която води до метаморфозата на снега към хомогенна кафява маса, която яде обувки, кара колите да гният и се води, че предотвратява пируетни изпълнения а-ла троен аксел с жабешко цамбурване в същото това кафяво. Само че накрая се включва г-н Слънце, познат като Райчо, и прекрасната ядяща комбинация се превръща в нещо с цвета и консистенцията на онова в канала под Орлов Мост, което всяка нощ най-прилежно замръзва и на сутринта асфалта и самата тази гадост стават неизбежна част от задниците, коленете и/или ръцете на бедните софиянци. В същото време Фандъкова глобява фирмите, че имало лед по улиците, което принципно е добре, но цялата пясъчно осолена гадост по тротоарите си седи. Днес е мокра и на купчинки, а утре ще изсъхне и ще се разлети насам-натам из въздуха и пак ще се чудим как да дишаме.
Решения се предлагат буквално от хиляди страни, като по-голямата част си приличат. Да се мият улиците, да се използват други неща, вместо пясък, да се ограничи достъпа на автомобили и т.н. Г-жа Фандъкова, както и цялата Софийска община обаче нямат воля. Да, налагането на такса за влизане в центъра на града ще посрещне огромен отпор, но това е нормално и няма как да се размине. Затова трябва просто да се наложи подобно решение, като преди това се поработи над линиите на градския транспорт.
Което е другия голям проблем на града ни. Когато навън е зимно, в градския е абсолютна кочина, а в голяма част от автобусите е и адски студено. Когато навън е лятно в нито един автобус, трамвай и най-вече в тролеите не се диша. Изключвам смрадта на пътниците и говоря само за липсата на климатици. Дори в автобусите, в които ги има, като новите 204 примерно, те не работят или ако работят при всяко отваряне на вратите в автобуса става като навън. Освен това за градски се чака, макар в тази посока да има подобрения. Но най-големия проблем остава фактътв, че линиите по градския са брутално остаряли, както и плана колко коли ще има по линия. Примери няма да давам, за да не става вечен поста, но веднага можете да се сетите за 204, тролей 8 и трамвай 5 и да си направите сравнение между тях.
А чистене на улици кога последно се е чуло и видяло? Аз лично се сещам, че преди Sofia Rocks миха улиците около стадиона, а по-късно през лятото бяха измили и улицата пред нас. Ама само нея. И само около стадиона. Което е ефективно колкото да си измиеш само палеца на вонящия крак.
И всички тези недомислици и несвършена работа водят до едно единствено нещо. Въздухът в София и като цяло в българските градове е меко казано мръсен. Аз лично го усещам доста често. Освен че като се прибирам от някъде в София ми мирише на Кремиковци (нищо, че го затвориха), когато падне мъгла и съм навън едва дишам. И не, не е онова задъхване от влажен въздух, а онова задъхване от липса на кислород.
В крайна сметка излиза, че управлението на един град е сложна работа. Видиш ли, има 2 милиона души, които искат да дишат. За да дишат трябва да се чисти след тях и да слязат от колите си. За да се чисти след тях трябват  пари, а за да слязат от колите си трябва добра алтернатива, която също струва пари. Резултата е, че трябват пари, нещо което явно е ясно на Фандъкова. само че трябва и воля. Волята да наложиш правилата и умението да развиваш инфраструктурата така че да работи, дори развитието да се случва в движение.
За съжаление умения и воля няма. Това си личи по скоростта на строеж на метрото, по многото велоалей, по пешеходната улица, по рейсовете, по чистенето на града. Все неща, които имаме, ама ни куцат.

Take it easy, babe.

What exactly do you do for an encore?

Cos this is Hardcore.

В един от онези моменти, в които наистина се чудя от къде да започна с обяснението, защо искам да крещя "ПИСНА МИ!", просто отворих рийдъра и ми изкочи писанието на зъбъл. Тя, милата, си казала всичкото мъка по най-простия начин на планетата.

Моя повод за голямото "мрън" е друг обаче. Не че цялата мизерия на София, гадоста, която кашляме (дишане няма) и тичането по автобуси не са ми втръснали, но това е въпрос на избор.

На мен ми писна от хората наоколо. Да, приятелите подкрепят, обаче ежедневните контакти с коне с капаци наистина ми идват в повече.

Разбирам, че всички си имате проблеми. Разбирам, че ви е трудно. Разбирам, че ви е мизерно заради обстановката, работата, времето, смога, калта и всичкото шит, който ни се изсипва, но защо по дяволите?

Защо когато някой ви се усмихне го вземате за смахнат? Защо когато някой направи нещо добро му се пулите?

Толкова ли сме се оскотили като народ, че да се държим като животни един с друг? Сериозно, хора, всички сме в кюпа и ще е много яко да се подкрепяме, дори да е по улиците.

Само че после идват и другите безумия и моя милост заема една физиономия на присмехулна озадъченост, която няма как да опиша.

Та, за новата година ни поставям една задача. Тя е от две части.

Част първа се състои в това да си излеем несгодата във вербален или писмен вид. Ако си попаднал тук, значи имаш къде да нахраниш системата и положението - направи го.

Втората част е по-сложната. В нея се изисква за един ден да заменим всяка ругатня, която ни хрумне с нещо весело, смешно, иронично или толкова тъпо, че да ни стане смешно. Пример: Спирка, рейс, невъзможност да влезете в него. Вместо обичайното "Да го..." си помислете, колко по-широко ще ви е в следващия рейс. Ако пък се напъхате си помислете колко по-студено е навън. Ако рейса е Икарус си помислете колко по-разрушен можеше да е (да, въпреки триметровата дупка в пода). И така цял ден.

После споделете резултатите.

_________________

Публично обещавам, че започвам да пиша "нормални" (като за тук) неща.

1.1.11 - Вечер

Хей, здравей. Ти си тук? Не, не, всъщност си някъде другаде, както и аз.

В домашния уют или служебния стол, а може би в трамвая или парка с телефон в ръка. Все пак си в моя кът, така че мерси. Дано ти се случва рядко.

Не че имам против гостите, но все пак за мен си някаква цифра в Analytics. Най-много и 5 реда коментар, скрити зад някой ник и мейл, които за мен са като цифрите от по-горе.

Груб съм, нали? Знам, но... сериозно. Никът ти ли те прави човек или резюмето в блога ти?

Знаеш ли, че наоколо са се завъртяли около 2 000 други цифри в последните 6 месеца? 50-ина са останали с никове и мейли, освен цифричка.

Но пък, спомни си... Последното #tbb и колко ти се изкефих, когато ми похвали драсканиците с онази широката усмифка. И наздравиците после. И това, че си стиснахме ръцете за чао. Или на онзи конвешън, когато се запознахме и ми каза „А-а-а, ама ти ли си онзи!?”. И как ми се ухили и тръгна да ме оборваш по разни теми. Или онази пиянска вечер, когато се оказа, че и ти не се кефиш на онези...

Примери бол, мила цифро, но единият ми въпрос остава.

Защо не цъкнеш Log Off и не заживееш? Защо не си докоснеш ушите с крайщата на устата си вместо да раздаваш скоби и двуточия? Защо не кажеш на онази мацка колко и е хубава косата, вместо да и пратиш “asl pls” в чата или бука? Защо 24/7 във виртуалния свят е модерно?

Защо не заживееш?