грАдска среда

Ще съм като по-голямата част от мрънкалниците и ще измрънкам. МРЪСНО МИ Е! Ама такова мръсно като filthy. Май няма достатъчно красноречива еднозначна дума в българския език, която да изразява мръсотията по софийските улици и висини.
Премеждия - бол. Като се започне с тихия бял сняг, който тази година така го изловихме във въздуха, че дълго ни пребива под формата на добре оформен леден слой. Той е прекрасен, бял, пухкав, щипе бузките и те кара да щракаш прелести.

После обаче идва непостоянната последователност от снегорини, опесъчители и осолители, която води до метаморфозата на снега към хомогенна кафява маса, която яде обувки, кара колите да гният и се води, че предотвратява пируетни изпълнения а-ла троен аксел с жабешко цамбурване в същото това кафяво. Само че накрая се включва г-н Слънце, познат като Райчо, и прекрасната ядяща комбинация се превръща в нещо с цвета и консистенцията на онова в канала под Орлов Мост, което всяка нощ най-прилежно замръзва и на сутринта асфалта и самата тази гадост стават неизбежна част от задниците, коленете и/или ръцете на бедните софиянци. В същото време Фандъкова глобява фирмите, че имало лед по улиците, което принципно е добре, но цялата пясъчно осолена гадост по тротоарите си седи. Днес е мокра и на купчинки, а утре ще изсъхне и ще се разлети насам-натам из въздуха и пак ще се чудим как да дишаме.
Решения се предлагат буквално от хиляди страни, като по-голямата част си приличат. Да се мият улиците, да се използват други неща, вместо пясък, да се ограничи достъпа на автомобили и т.н. Г-жа Фандъкова, както и цялата Софийска община обаче нямат воля. Да, налагането на такса за влизане в центъра на града ще посрещне огромен отпор, но това е нормално и няма как да се размине. Затова трябва просто да се наложи подобно решение, като преди това се поработи над линиите на градския транспорт.
Което е другия голям проблем на града ни. Когато навън е зимно, в градския е абсолютна кочина, а в голяма част от автобусите е и адски студено. Когато навън е лятно в нито един автобус, трамвай и най-вече в тролеите не се диша. Изключвам смрадта на пътниците и говоря само за липсата на климатици. Дори в автобусите, в които ги има, като новите 204 примерно, те не работят или ако работят при всяко отваряне на вратите в автобуса става като навън. Освен това за градски се чака, макар в тази посока да има подобрения. Но най-големия проблем остава фактътв, че линиите по градския са брутално остаряли, както и плана колко коли ще има по линия. Примери няма да давам, за да не става вечен поста, но веднага можете да се сетите за 204, тролей 8 и трамвай 5 и да си направите сравнение между тях.
А чистене на улици кога последно се е чуло и видяло? Аз лично се сещам, че преди Sofia Rocks миха улиците около стадиона, а по-късно през лятото бяха измили и улицата пред нас. Ама само нея. И само около стадиона. Което е ефективно колкото да си измиеш само палеца на вонящия крак.
И всички тези недомислици и несвършена работа водят до едно единствено нещо. Въздухът в София и като цяло в българските градове е меко казано мръсен. Аз лично го усещам доста често. Освен че като се прибирам от някъде в София ми мирише на Кремиковци (нищо, че го затвориха), когато падне мъгла и съм навън едва дишам. И не, не е онова задъхване от влажен въздух, а онова задъхване от липса на кислород.
В крайна сметка излиза, че управлението на един град е сложна работа. Видиш ли, има 2 милиона души, които искат да дишат. За да дишат трябва да се чисти след тях и да слязат от колите си. За да се чисти след тях трябват  пари, а за да слязат от колите си трябва добра алтернатива, която също струва пари. Резултата е, че трябват пари, нещо което явно е ясно на Фандъкова. само че трябва и воля. Волята да наложиш правилата и умението да развиваш инфраструктурата така че да работи, дори развитието да се случва в движение.
За съжаление умения и воля няма. Това си личи по скоростта на строеж на метрото, по многото велоалей, по пешеходната улица, по рейсовете, по чистенето на града. Все неща, които имаме, ама ни куцат.