В един от онези моменти, в които наистина се чудя от къде да започна с обяснението, защо искам да крещя "ПИСНА МИ!", просто отворих рийдъра и ми изкочи писанието на зъбъл. Тя, милата, си казала всичкото мъка по най-простия начин на планетата.
Моя повод за голямото "мрън" е друг обаче. Не че цялата мизерия на София, гадоста, която кашляме (дишане няма) и тичането по автобуси не са ми втръснали, но това е въпрос на избор.
На мен ми писна от хората наоколо. Да, приятелите подкрепят, обаче ежедневните контакти с коне с капаци наистина ми идват в повече.
Разбирам, че всички си имате проблеми. Разбирам, че ви е трудно. Разбирам, че ви е мизерно заради обстановката, работата, времето, смога, калта и всичкото шит, който ни се изсипва, но защо по дяволите?
Защо когато някой ви се усмихне го вземате за смахнат? Защо когато някой направи нещо добро му се пулите?
Толкова ли сме се оскотили като народ, че да се държим като животни един с друг? Сериозно, хора, всички сме в кюпа и ще е много яко да се подкрепяме, дори да е по улиците.
Само че после идват и другите безумия и моя милост заема една физиономия на присмехулна озадъченост, която няма как да опиша.
Та, за новата година ни поставям една задача. Тя е от две части.
Част първа се състои в това да си излеем несгодата във вербален или писмен вид. Ако си попаднал тук, значи имаш къде да нахраниш системата и положението - направи го.
Втората част е по-сложната. В нея се изисква за един ден да заменим всяка ругатня, която ни хрумне с нещо весело, смешно, иронично или толкова тъпо, че да ни стане смешно. Пример: Спирка, рейс, невъзможност да влезете в него. Вместо обичайното "Да го..." си помислете, колко по-широко ще ви е в следващия рейс. Ако пък се напъхате си помислете колко по-студено е навън. Ако рейса е Икарус си помислете колко по-разрушен можеше да е (да, въпреки триметровата дупка в пода). И така цял ден.
После споделете резултатите.
_________________
Публично обещавам, че започвам да пиша "нормални" (като за тук) неща.
Вярно е че понякога ни се иска да изкрещим нещо насвета около нас.После се оглеждаме за приятелска подкрепа.Но е най-хубаво да се изрече всичко на рамото на доверен и близък човек.Там е друго
ОтговорИзтриване