5 причини да отидеш на EXIT R:Evolution

Фестивалният живот у нас преживя един лек бум, но за съжаление е в стагнация в последните години. За сметка на това комшийският EXIT е един от най-големите и обичани фестивали в Европа, който освен това е силно достъпен за нас. Тъй като може все още да има хора, които се чудят да ходят или не, реших да събера няколко доста добри причини в полза на едно фестивално пътешествие.

Един от последните концерти на Bloc Party

Преди известно време лондончаните обявиха, че излизат в почивка след фестивалните си участия това лято. Последното от тях е на 19 юли на британския Latitude. Само 10-ина дни преди това Bloc Party ще забият на EXIT, като се надяваме да чуем и парчета от Nextwave Sessions - EP-то, което трябва да изкарат на 12 август.

Atoms For Peace

Самият факт, че Atoms For Peace ще се появят толкова на изток е причина сам по себе си. И все пак още по-голям бонус за нас е, че това ще е един от десетте концерта на групата в пълен състав. А той пък включва Thom Yorke (Radiohead), Flea (RHCP), Nigel Godrich (producer Radiohead), Mauro Refosco (RHCP) и Joey Waronker (Beck, R.E.M.). Дебютният албум Amok също може да се счита за добър стимул да стегнете багажите към Нови Сад.

Warrior’s Dance Festival

The Prodigy организират от 2009 насам Warrior’s Dance Festival, където освен тях се изявяват и някой от най-големите, актуални и готини имена на електронната сцена. Тази година фестивалът става част от EXIT, което обещава един от най-силните лайфове на британските легенди, на който се надяваме да чуем и нови парчета. Веднага след тях сцената ще завземе DJ Fresh, за раздвижващо Live шоу. Сред другите артисти са Eyesburn, Feed Me, The Prototypes и т.н.

UKF

Всеки фен на бас музиката знае що е то UKF. За всички останали - това са YouTube канали, които вече няколко години са един от най-мощните разпространители на drum&bass и dubstep. EXIT и UKF обединяват сили, за да представят едно от най-силните електронни партита на балканите. Сред артистите там ще са Brookes Brothers, Camo & Krooked, Chase & Status DJ SET, Friction & Linguistics, Rudimental LIVE и още много.

Цената и локацията

EXIT се провежда в Петроварадинската крепост в Нови Сад, Сърбия. Градът е на 500 км. от София, а крепостта е изключително прятно място, извисено над водите на Дунава. Билетът за EXIT струва 115 лв. за всичките 5 фестивални дни. Къмпингът е 52 лв, а пътят в двете посоки 115 лв. Всичко това можете да си вземете и в пакет за 225 лв., като има и по-скъпи пакети с нощувки в хотел или хостел. Повече инфо по темата на partytravel.bg.

5 и 1/2

Макар да не е съвсем по вкуса ми EXIT има и доста силна Dance Arena. Там хедлайнери ще са Fatboy Slim, Jeff Mills, David Guetta и Dubfire. За всеки фен на тази електронна музика, смятам, че събирането на едни от най-добрите DJи в света, също е добра причина да отскочи до Нови Сад след две седмици.

Текстът е публикуван и в http://reakcia.net

Кой спечели билет за Jessie J?

Миналата седмица реших да направя първата игра в този блог, с която да подаря един билет за концерта на Jessie J. За тези 7 дни, 52 души написаха 61 коментара, в които всеки сподели своята причина да иска да види Jessie J на живо. За съжаление имам само един билет.

Искаше ми се да напиша, че е имало нещо тежко в избора, но нямаше - просто пуснах всички имейли в http://random.org и така разбрах кой печели. Името на щастливката е Stela Mladenova. Тя ще получи e-mail с информация за билета. На всички останали успех и се надявам все пак да отидете на концерта.

Това е и коментарът на Stela:

Възхищавам се на Джеси и съм й голяма фенка. Въпреки всички трудности е успяла да стигне до върха. Освен безспорния й талант, това, което харесвам в нея, е, че когато твори, влага сърцето си. Песните й са смислени и вдъхновяващи и ще бъда страшно щастлива да видя такъв изпълнител на живо в България. Сигурна съм, че ще бъде запомнящо се представление.

#ДАНСwithMe като танца на обединението

И все пак не забравяйте мотото на България / Снимка от

Vires unitae agunt - или на един далеч по-жив език от латинския "Силните действат заедно!" Аз вярвам, че участниците в #ДАНСwithMe са сред най-силните българи, независимо дали заплатата им е 500 или 5000 лева. Затова и не трябва да се поддаваме на прилагането на една друга популярна латинска сентенция - Divide et impera или "Разделяй и владей".

"Средната" класа

Истината е, че още в началото си #ДАНСwithme беше обявен за протеста на средната класа, като дори и аз донякъде се включих в това мнение. И продължавам да твърдя, че това е така, но класата на протестиращите не се базира на доходите им, а на подхода им към реалността. Защото дори най-бедните хора, които се идентифицират с вече 10-дневните протести, са онези, които си плащат сметките и, позволете да се самоцитирам, "не искат месията, която ще ги оправи, а стабилна, ясна и последователна политика."

Тази констатация в никакъв случай не означава, че хората протестирали през февруари трябва да са обект на неглижиране, който, едва ли не, не струва. Единствената разлика всъщност е в исканията, които в момента гледат малко по-напред, отколкото гледаха лидерите на февруарските протести. Това си личи най-вече от тона на публичния дебат, който върви с #ДАНСwithMe.

Публичния дебат преди и сега

Преди да заговоря обаче за настоящия дебат искам да напомня малко за случките през февруари. Помните, че тогава протестите из цялата страна започнаха срещу енергоразпределителните дружества и високите сметки за ток. После се пренасочиха цялостно към енергийните монополи, като през цялото време на площадите се скандираше "Оставка". Тогава оставката дойде и хората останаха леко шокирани. Дори аз се ядосах и писах по повода, докато цялостно се възмущавах колко нелогичен е протестът.

Бързо превъртаме до юни 2013 и #ДАНСwithMe, където публичните дискусии включват голяма част от множеството на улицата и темите прогресират - от еуфорията на първите дни, през игнорирането на Волен, отбелязването на адекватната полицейска работа, дискусията около Съвета на ПЕС и окупацията на НДК, до дискусията от вчера и днес - как да продължим сега. Може отново да прозвучи като неглижиране на февруарските протести, но сега изглежда невъзможно някой, дори добронамерен човек от "нашите", да хване юздите и да ни поведе нанякъде.

Точка на преплитане

Реално погледнато #ДАНСwithMe е прекалено масов протест, че да се търси всеобщо съгласие по всички теми, които могат да се засегнат. Въпреки това има две неща, за които всички сме съгласни - искаме правителството на Орешарски да подаде оставка, като преди това промени избирателния кодекс. Това е и нашият повод да бъдем обединени и да действаме заедно.

В противен случай публичният дебат ще излезе отново извън контрол, което ще доведе до сформирането на множество малки групички с различни откачени искания. В това време олигарсите ще се хилят самодоволно и ще си чешат тумбаците в парламента, докато гледат разделения народ. Надявам се все пак българите да спрат да се поддават на глупави провокации и да покажем, че можем да сме единни, въпреки различията си, заради общото благо.

А сега накъде, #ДАНСWithMe?

С усмивка напред към якото у нас. Снимка Неизвестен автор/LongDayBoarding

Хубаво си обикаляме из софийските улици в последните дни под наслов #ДАНСwithme, но нещо започва да куца. Причината е, че девет дни по-късно ние все още си обикаляме, докато политиците си плямпат и сякаш се получава протестна версия на кучетата си лаят, керванът си върви. Безспорно енергията на протеста е силна и хората искат промяна, заради което и са на улицата вече 10 дни. 

Лошото е, че няма дори проект за Българска демокрация версия 2.0, нито пък протест, който наистина да бъде нещо повече от ежевечершен карнавал из централните столични улици. Поради тази причина е хубаво да предприемем няколко неща, с които да влеем нови сили в #ДАНСwithme. Тук са двете мой предложения, безспорно има и други неща, които можете да добавите в коментарите.

Новите лица - къде сте?

Преди оставката, промяната в изборния кодекс и всички подобни действия има един огромен въпрос - кой ще поеме управлението след оставката? Къде и кои са новите лица в политиката, които биха могли да защитават интересите на Нова България? Отговорът е ясен - те са сред нас и трябва да ги изкараме наяве.

Затова е нужно хората, които смятат, че могат да бъдат нашите представители във властта да излязат напред. Въпреки че масово се говори, че този протест няма нужда от лидери, това не е така. Като колектив имаме нужда от говорители и медиуми в комуникацията с властта, които да приведат исканията ни до знанието на сегашната власт и да създават натиск за изпълняването им.

Също така всеки от нас трябва да помисли за възможните такива лидери около себе си. За съжаление аз се сещам за един такъв човек, чието име ще спестя, за да не разбунвам духове. Но трябва по някакъв начин, освен да искаме, да създадем алтернатива.

Стига с разходките

Шествията из цяла София, за да крещим пред централи на партии, освен изморителни, са безсмислени. Далеч по-ефективно ще е протестът да се концентрира на едно място, където да се организират различни дейности. От вече създадената "Асамблея Орлов мост", през всякакви културни дейности, до обичайното освиркване на властта.

Нека покажем твърдо и ясно, че освен, че сме умни и красиви, не сме и шайка разхождащи се остроумници. След като апелираме за пряка демокрация, нека хванем нещата в свой ръце, поне доколкото е възможно към момента. Освен това промяна във формата на протест ще доведе и до вливане на нова енергия у хората.

И все пак

Въпреки всичко мирен протест му е майката. Не трябва да се поддаваме на приказките, че "така няма да стане нищо", напротив. Самият факт, че десетки хиляди вече 10 дни са на площада и обикалят по 7 км. на вечер е нещо огромно, което беше невъзможно допреди няколко години. Освен това големите промени искат време и енергия и ние сме хората, които трябва да ги отделят, за да постигнат нужната и искана огромна, в случая, промяна.

Накратко - #ДАНСwithme има нужда от конкретика, като причината се крие в хората. Нормално е вниманието ни да се разцепи с времето, както и личните виждания да надделяват над колективните. Нека докажем, че наистина сме нещо повече от политиците и ги надцакаме и в играта на изчакване, като продължим да бъдем умни, готини, енергични и действащи.

Гнус ме е от тебе, тебе и тебе!

Снимка: SOFIA LIVE/от

#ДАНСwithme върви с вдъхновяваща упоритост и позитивност вече седмица. Днес очакваме #7 отново да напълни Ларгото в София с още по-весели плакати, още по-усмихнати хора, още по-екзалтирано желание за промяна. За съжаление политическия елит на милата ни рóдина продължава с гнусните си игрички и с мръснишките номерца за замазване на очите.

Гнус ме е от ГЕРБ

Абдикиралата опозиция - това е най-лесното и бързо описание на партията, която спечели парламентарните избори, но не състави кабинет. С типичното за Бойко Борисов поведение, още при първите заседания на 42-то Народно събрание, той се фръцна, каза, че няма да търпи обиди и напусна. С това на практика абдикира от ролята на безумно нужната опозиция, която да е странния коректив на настоящите властимащи. Същото направи и вчера при назначаването на парламентарните комисии, най-важните от които бяха поети от ДПС.

Това ми говори само едно. Опозиция в парламента няма, не е и имало. Бойко Борисов и неговите придворни са част от игричките и в момента тече едно нагло разпределяне на блага, докато народа е на улицата точно срещу това.

Тук дори няма да споменавам колко пагубно за България беше управлението на Борисов. Нито за скандалите с подслушването. Нито за явно вече нормалната абдикация от властта през зимата.

Гнус ме е от ДПС

ДПС може да се счита за една от най-успешните партии у нас, тъй като от 89-а насам е във всеки парламент и се радва на устойчива подкрепа. Недопустимото в случая е, че подкрепата идва от напазарувани гласове в южна България и Турция, както и от превозваните с автобуси хора, които дори не знаят как изглежда българското знаме.

ДПС е партията, от чиито редици бе избран за нов шеф на ДАНС Делян Пеевски. Самият той, ако някой не е разбрал, е медиен магнат и вероятно един от най-корумпираните хора в настоящия кабинет. Освен това е и депутатът от 41-то Народно събрание с най-малко присъствия на работното си място, може би и за добро.

Гнус ме е от БСП

Тук чуденката е дали Станишев или Орешарски са ми по-противни. Но да започнем от (бившия?) лидера на червената партия, който вече е и бивш лидер на Партията на европейските социалисти. Освен от историческа гледна точка, обвързана с правителството на Тройната коалиция, в което беше премиер, Станишев успя да събере негативи и с поведението си в последната седмица. На първо място с неглижирането на протестите, когато обяви, че на улицата има 5 хил. души, докато управлението било избрано от 1.3 млн. 

В същото време премиерът Орешарски обяви, че оставката била лично решение, а не на хората от улицата. Освен това той реши да се срещне не с протестиращите сега, а с организациите, протестирали през февруари. И за капак, продължава популсткият план "Орешарски", който включва хвърляне на прах в хорските очи с увеличаване на пенсии и заплати и намаляване на цените на тока.

Гнус ме е от Атака

Лидерът на ПП Атака е шумното леке на българската политика. Волен Сидеров е самостоятелна причина да ме е гнус, както от самия него и партията му, така и от целия политически елит у нас.  Освен, че твърденията му, че #ДАНСwithme е платен протест на ГЕРБ граничат със смешното, самият той плаща на "привърженици", които да внасят смут. Също така се държи неадекватно докато трябва да върши работата си и е арогантен е с медиите. Като това са само изцепките от днес.

Не случайно вторият най-популярен хаштаг тези дни е #ignorevolen. Политиката и поведението на Атака и Сидеров са отвъд всички норми, а както знаем глупаците се убиват с мълчание.

Протестираме срещу всички

Както казах и преди няколко дни - този протест не е на бедните, неоправдани и търсещи нов месия българи. #ДАНСwithme е протестът на българите, които искат възможности и условия. Възможността да останат тук, да плащат сметките си с честна работа. Условия, в които да стартират бизнес, условия в които да отглеждат децата си. Това е протестът, който е погнусен от всички политически нещастници и крещи за истинска промяна!

Спечели билет за концерта на Jessie J!

Извинявайте за проявения мързел, но ще се самоцитирам:

Сносни, модерни и млади изпълнители рядко правят концерти у нас. И когато човек чуе, че Jessie J ще пее тук първата му реакция е леко шокирано: "Вярно ли?!?" Хубавото е, че това е факт, като тази "птичка" носи надеждата за едно "разбуждане" на родната сцена, която е време да чуе малко повече актуална музика.

"Готиният поп идва в София" - WebCafe.bg, 18.05.2013

Месец по-късно мнението ми не се е променило и смятам, че концертът на Jessie J, който ще е на 29 юни в Арена Армеец, е едно от важните свежарски събития на нашата сцена. За щастие организаторите от Symphonics Entertainment се свързаха с мен, за да ми дадат билет за концерта. В замяна аз трябваше да напиша някой-друг ред по темата и един репортаж след концерта.

За ваше читателско щастие обаче няма да мога да видя Jessie J това лято. И вместо да бърша сълзи и сополи с неупотребен билет, реших да го подаря. След дълго обмисляне на кого точно, го измислих - ще го подаря на един от вас.

Кой точно ще бъде щастливецът, ще се реши на лотариен принцип. За да се включите в играта напишете в коментар под този пост отговор на въпроса "Защо искате да отидете на Jessie J?". Отговорите ще приемам точно една седмица - до 10 ч. на 26 юни.

Ако не вярвате в късмета си, организаторите пуснаха варианти за групови и доста по-евтини билети за концерта. Така можете да си купите 3 билета по 60 лв. или 5 по 50 лв (инфо как и в коментарите). Също така има двойни билети за Jessie J и Jamiroquai, които пък ще свирят на 28 юни.

На всички останали успех в играта!

Jessie J - Nobody's Perfect from Pulse Films on Vimeo.

За #ДАНСwithme накратко

Снимка: Ладислав Цветков, bTVnews.bg

В петък осъмнахме с нов шеф на ДАНС. Името му бе Делян Пеевски - депутат от ДПС и виден медиен магнат, който притежава едни от най-мръсните и продажни медии в България. За щастие това предизвика едно от най-мощните публични проявления на недоволство в последните 25 години. Така едва 33 дни след парламентарните избори, настоящото правителство трябваше да се изправи срещу десетки хиляди крещящи "Оставка".

Истината е, че в петък и събота не отидох на протестите. Донякъде, защото през февруари загубих вяра в тях. Тогава на площадите бяха лумпенизирани и изтормозени хора, които искаха неизпълними и крайни неща. Вчера отидох пред МС и останах удивен от случващото се, защото беше цветно, приповдигнато и масово.

Едно от мненията, че този протест е протестът на средната класа, се оказва истина. И тук не става дума за средна класа, която е нещо повече от най-бедните слоеве в обществото ни, а за онези хора, които гледат малко по-дълбоко на нещата. 

Хората, които никога няма да викат за увеличаване на минималната работна заплата, но ще подкрепят мерки за подобряване на цялостното икономическо положение на страната. Онези хора, които не искат месията, която ще ги оправи, а стабилна, ясна и последователна политика.

Това всъщност е протестът, който иска промяна. И ако в петък е бил срещу скандално назначение, то в неделя беше срещу всичко нередно в държавата. Това е протестът на хората, които мислят по-напред от носа си и не в петилетки.

За съжаление отново се въртят черни мисли в главата ми. Въпреки всичко позитивно, което изживях вчера и вероятно ще се повтори и днес, и утре, малко ме е страх. Не от бронираните полицаи, обградили сградите на институциите в София, а от това, което ще последва. От поредната безумна игричка, която ще повтори уж радостната оставка и уж честните демократични избори.

Но в крайна сметка надеждата надделява и не мисля да се предавам. Надявам се същото да е в главите на всички ни, защото има нужда. Трябва да поемем юздите и да причиним вкарване на нещата в релси. В противен случаи повечето от площада вчера, ще са на летището утре.

Изплюто

Self Portrait: Spitting Bullets by Luis Cruz Azaceta

От има-няма три месеца съм заебал вселената. Блогът го показва, като в него има около 10 поста за тия три месеца. Пък аз през цялото време си мисля как искам да напиша/снимам/пусна/направя нещо.

Нещо голямо и смислено, което да има/бъде описано с мръснишки изречения. Да вкарва особената сивота на най-смотаната пролет в живота ми. Да звучи като късните Arctic Monkeys и да гори монитори. 'щото нали съм онлайн звезда и хартията е демоде.

Ама не става, защото някои житейски неща застрелват други. После резултатът е един калабалък от идиотски чувства, обърканост и безсмислие. А пък такива неща не пълнят белите полета на хрома, поне не и със смислени неща.

И после ти хрумва, че всъщност с блоговото пет, дойде личното двайсе и две, което пък говори, че идея нямаш какво е смислено. Все пак си някакво пишлеме, което тепърва ще се учи. Ако оцелее от ученето.

В края на краищата пак си в изходна позиция. Мислено си бръкваш в носа, изплюваш нещо жалко и продължаваш. С надеждата, че нещо ще те фрасне по главата и ще си пак в релсите.