 |
| Self Portrait: Spitting Bullets by Luis Cruz Azaceta |
От има-няма три месеца съм заебал вселената. Блогът го показва, като в него има около 10 поста за тия три месеца. Пък аз през цялото време си мисля как искам да напиша/снимам/пусна/направя нещо.
Нещо голямо и смислено, което да има/бъде описано с мръснишки изречения. Да вкарва особената сивота на най-смотаната пролет в живота ми. Да звучи като късните Arctic Monkeys и да гори монитори. 'щото нали съм онлайн звезда и хартията е демоде.
Ама не става, защото някои житейски неща застрелват други. После резултатът е един калабалък от идиотски чувства, обърканост и безсмислие. А пък такива неща не пълнят белите полета на хрома, поне не и със смислени неща.
И после ти хрумва, че всъщност с блоговото пет, дойде личното двайсе и две, което пък говори, че идея нямаш какво е смислено. Все пак си някакво пишлеме, което тепърва ще се учи. Ако оцелее от ученето.
В края на краищата пак си в изходна позиция. Мислено си бръкваш в носа, изплюваш нещо жалко и продължаваш. С надеждата, че нещо ще те фрасне по главата и ще си пак в релсите.
Дядо мой, избери си едно не толкова забележимо дърво в Докторската градина, покрай което винаги минаваш, и го прегръщай за 45 секунди, в рамките на 38 секунди от него ще се влива чиста космическа енергия - зареждаш се...и така, многократно, винаги... до края чак не вековете...
ОтговорИзтриване22....е верно не не знаеш.. .:D ама аз на почти 26 пак нищо не знам...познавам хора на 55, които нищо не знаят...не е от значение това. дръж се, моментно e , само го изтърпи.
ОтговорИзтриване