Sofia Music Week - THE BIG 4

В началото на декември моя милост установи с огромна доза шок, че едногодишния фестивал Sonisphere ще мине и през София. Бях абсолютно втрещен. Миналата година на него се изявяваха групи като Linkin Park, Metallica, Machine Head. Тогава дори не можех да си представя какво предстои.
Но нека си говорим за самия фестивал. Той се случи на 22 и 23-и юни на Националния Стадион. Тук ще обърна конкретно внимание на before партито и първият ден.

Както споменах и миналия път, в неделя бях спал няколко часа, но за сметка на това понеделника беше лек и вечерта към 21ч. успешно отлетях към Студентски Град, за да стигна до Строежа, където беше обявено официалното подгряващо парти за феста. На самото парти не се случи нищо особено интересно, освен това, че намачках доста хора на джаги, куфях като за на следващия ден, пих повече от предвиденото и останах да спя у Ася. Което доведе до малки проблеми на следващия ден, но те са незначителни.

The day that never comes дойде. Беше 22-ри юни. Стадиона беше готов да посрещне тълпата дошла да види Anthrax, Megadeth, Metallica и Slayer на живо. На една сцена. Групите, които сформират голямата четворка на американския thrash метъл (течение в метъла с характерен, бърз ритъм). Беше обявено, че концерта ще се излъчи в над 1000 кина, в над 30 страни на 5 континента! Така и стана. Да, концерт на 4 от най-големите метъл банди в София беше гледан от над 100 000 души в кината по света!

Но нека не се отклоняваме от разказа. Към 12:30, след спирка у дома за душ и снабдяване с билет се озовах в района на стадиона. Взех си гривна за около 40 сек. и се насочих към КПП1 където вече бяха няколко приятели. Час и половина по-късно ни пуснаха на стадиона и въпреки тичането не успях да хвана ограда, но пък бях втори ред точно в средата - точно като преди две години на Metallica, с разликата, че тогава влезнах насред сета на първите подгряващи.

Bastardolomey бяха първата група, която излезна на сцената на Sofia Rocks powered by SONISPHERE. Нуфри и компания се справиха повече от добре с нелеката задача да задоволят негативно настроените фенове. Доста стегнато свирене, подплатено с добро сценично поведение. Личеше си, че Нуфри не е за първи път на голяма сцена, нито че му е от скоро да се занимава с това. За незапознатите другата (и по-известна поне за мен) банда на Нуфри е Panican Whyasker. Момчетата свирят доста добър и надъхващ industrial мязащ на Static X. Определено ще се запозная по-подробно с тях някой ден.

Около половин час по-късно започна писането на история. Около 150 000 души - 40 - 50 000 на стадиона и 100ина хиляди в кината по света посрещнаха Anthrax на сцената. Групата е идвала веднъж в София, но не са изнесли концерт, защото по време на подгряващата група се разразила буря, която бутнала балкони в Надежда и нанесла доста щети из цяла София. Това е причината Беладона да спомене, че този път времето е с тях. Започнаха с култувата Caught in a Mosh, което доведе до сериозно раздвижване на предните редици и още по-серизно припяване на феновете. Последва още здрав траш... Madhouse, Antisocial, Indians. По време на последната дойде и отдаването на почит към Dio, който трябваше да е тук. В Indians чухме Heven and Hell и The Man on the Silver Mountain, вплетени в класиката и предизвикващи бурни овации от публиката. Видяхме и традиционното обикаляне на сцената с индианска украса на главата от Беладона. 40-минутния сет на Anthrax приключи с I am the Law и въпреки скандиранията на публиката, групата не се появи отново на сцената. Тя беше пълна с работници подготвящи сцената за Megadeth.

17:45 - огромен трансперант с обложката на Rust In Peace и първите рифове на Holy Wars наелектризират обстановката. Публиката откача (заедно с нея и аз :) ), а от небето започва да се сипе най-обилният дъжд, който можеше да ни сполети. Hangar 18 предизвиква небето още поевече и ситна градушка започва да ни бие по главите, което поне на мен ми подейства като най-силния стимулант да си откача главата. Megadeth не са ми любима група, но в този момент имах чувството, че по-голяма емоция няма как да ми се даде. Wake up Dead... "а сега нещо ново" - Headcrusher. Единственото парче от новия албум, което ни представиха Megadeth. Маратона продължава още около половин час. Никакви празни приказки, никакви усмивки, просто неспирна атака от thrash. Peace Sells... but who's buying скандира целия стадион, а след това Дейвчовците и компания се прибират. Тази вечер Megadeth бяха в страхотна форма. И двамата Дейв (Мъстейн и Елефсън) свирят като за последно, а Мъстейн едва се чува. Тук е и единствената ми забележка към звука. По време на Megadeth звука беше обидно тих, а Мъстейн се чуваше само когато публиката млъкнеше... няма нужда да обяснявам, че това се случваше рядко.

Още половин час по-късно, след като 20-ина огромни Marshal-а и сетът барабани на Господ (а.к.а. Дейв Ломбардо) са на сцената чуваме интрото на отварящото парче от новия албум на Slayer. Публиката изригна. Кери, Джеф, Дейв и Том излизат на сцената и както обикновено просто сечат. Jihad, War Ensamble, Hate Worldwide, Angel of Death. Всичко, което се случваше беше море от куфеещи хора, а в кина по света - трошене на седалки и пого.... в кино. Две изненади (поне за мен) Beauty Through Order и Disciple ни доотвяват главите само, за да последват още по-яки работи - Mandatory Suicide, South of Heaven и задължителната Raining Blood с което Slayer ни казват довиждане. Някъде между парчетата Том ни благодари на чист български. Видимо и 4-та са доволни от това, което виждат. Том се усмихва, а остналите просто сипят огън и жупел по нас.

След като Господ и компания си тръгват стадиона затихва. Пред бурята.

Отношението ми към Metallica е специално. В музикалната ми култура те са един от четирите стълба, които са ме насочили към музиката като цяло. Другите са System of a Down, Rammstein и Muse...

Сигурно това е и причината да откача тотално когато чувам Ecstasy of Gold - интрото, което Metallica използват от време едно на всеки свой концерт. Това е причината за втори път да крещя като за последно I'm creeeeping deaaaath... След това започва един дъжд от страхотии - For Whom the Bell Tolls, огън gimme fuel, gimme fire, Harvester of Sorrow. Джеймс и акустична китара - Fade to Black. Пауза и мултимедия на големия екран. Дойде момента да чуем нещо ново - That was just your life и Cyanide. Доказателство, че Death Magnetic е не просто невероятен на запис - той кърти и на живо. Всичко е перфектно, всичко върви по план, емоцията - несравнима. На Sanitarium вече сме на 17-тото небе и идва най-емоционалния момент от концерта. All Nightmare Long. Парчето, което за мен е най-доброто на Metallica от Blackened насам. Публиката се раздвижва, защото на екраните е тя. Камерите показват лицата от публиката, но аз лично съм зает да куфея. По едно време съм сръчкан и си виждам изтерзаната, но нахилена мутра на многометров екран. Още 150 000 души също... ново издивяване. Ася, не фенката на Metallica, откача пред мен и се кефи като на Майки. Край на канонадата, започва нова. Взривове, фойерверки, огньове. Това е познато от преди 2 години. One. Сцепване. Следва Master of Puppets - преди 2 години на това парче чувах само бас, който ме хващаше за гърлото. Тази година звука е кристален, кефът кристализира... Master, MASTER, MASTER OF PUPPETS ARE PULLING YOUR STRINGS. Джеймс е нашият master, той ни управлява. Желание №2 за вечерта - Blackened - сбъднато => моя милост изтрещява тотално. Следва лека серия от соло на Кърк и Nothing Else Matters. Отново целия стадион пее, отново усещам онази тръпка от 50-те хиляди гърла, отново си спомням 2008-а. Enter Sandman и край. Викове за още. Дори не подозираме какво ще получим.

Всички знаехме, че ще се случи нещо специално с 4-ката тази вечер, но това, което видяхме надмина и най-смелите мечти. Сякаш някой отвори таг [write history]. На сцената излизат ТЕ. Голямата четворка. По неизвестни причини Slayer са представени само от Господ - Дейв Ломбардо, но това не прави момента по-малко незабравим. Свирят Am I Evil?. Публиката се дере "YES I AM". Песента свършва и се случва най-невероятното. Дейв Мъстейн и Ларс Улрих се прегръщат. Приятелски. Сякаш последните 30 години ги е нямало. Моя милост се държи за главата и не вярва на очите си. [/write history]. Hit the lights - образа на Мъстейн и Metallica още е в главата ми. Малко игра с публиката. "Май има още едно парче? Искате ли още едно парче? А, не няма.". Слага си китарата, маха я, слага, маха... пича помни скандиранията Seek 'n Destroy от последните два пъти, а? В крайна сметка си получаваме втората бис доза от Kill 'em All. Обещания за DVD, палки, перца, усмивки. И свърши.

Събитието на десетилетието свърши. И остави един 19 годишен младеж с една идея повече фенщина към 4 групи и физически разбит.

Бирата и прибирането после стават на филмова лента. Ставането на другия ден е трудно. Облегни се на дясната ръка. Падане. Не-е-е. Облегни се на ля... не-е-е. Облегни се на двете... оф-ф-ф. Сега стани... не след малко, сега. А сега отвори вратата. "Здрасти, Рони.". Айде марш обратно в леглото. Два часа по-късно се става по-лесно. Изпращане до гарата и пак на стадиона...

... Но за това утре :).

__________________________

ПП: Ще ме има на DVD-то по всяка вероятност. После 100 човека ми споделиха, че са ме видяли по телевизията и знаеха как е било. Снимки не слагах. Ще има DVD. Живота е по-хубав!

Sofia Music Week - Morcheeba

Всъщност бяха четири дни, но държат влага като за цяла седмица. Дълго време се чудих точно как да разкажа за Morcheeba и Slayer на едно място. Накрая реших, че ще си вървя така както историята ще го запомни и ще разделя нещата на постове с някаква нормална дължина :). Няма да ви тормозя пък сега :D.

Началото е на 20-и около 17:30, когато зареден с билет и лична карта поемам към летището. За един полет към корените на британския трип хоп. За да усетя, видя и изкрещя Morcheeba. Със Skye. С невероятния им нов албум.

Виновни са Park Live фест и Любчо, който въобще ми показа що е трип хоп. Пристигането до летището беше обичайно мудно и скучно, после последва проблем с влизането. Нев си беше оставила документите в другата чанта. Много молби и въпроси по-късно тя се върна към града, за да си вземе личната карта, а аз и още двама пичове (единия приятел на Нев, другия 17 годишен, който ни пита дали ще му подпишем декларация ако искат) се разходихме из парка.

Мястото е перфектно за фестивал. Голямо, тихо и зелено. След малко спускане от входа стигаш до главната сцена, пред която има място за няколко хиляди души. Встрани е скейт "паркът", който представлява една рампа. Нататък по алеята е chill out зоната с кебабчета, кюфтета(?) и готин мърчъндайз от феста, а в края и е малката сцена, на която има място за няколко стотин души. Тук започва критиката ми към организаторите, за да няма после никаква. Първо пред главната сцена имаше блато. Не тревичка, а кално блато. Знам, че няма да тръгнат със сешоари да сушат, но можеше по някакъв начин да изпразнят огромните локви поне. Но по-лошото бяха цените. Мойте уважения, но при 45 лв. за билет да ти се искат 4лв. за бира и 2лв. за малка вода е грозно. Плюс, че в пороите на предния ден са искали по 5 лева за дъждобран, който би трябвало да раздават безплатно. И последната ми критика е към chill out зоната, която се оказа тясна за всички желаещи да седнат за малко. Всичко друго е перфектно.

The Singas Project, фотография: Елена Ненкова(от)

Най-вече музиката. Началото на вечерта дадоха унгарците Singas Project. Крайно непозната за мен група, която с парчетата си сякаш крещеше "Морфиииин". Саксофон, бас, барабани, клавири и вокалистка. Всичките безобразно добри в това, което правят, а последната и невероятно сладка и симпатична. По време на техния сет аз бях на ограта с двамата пичове и още един ентусиаст, докато публиката започна да се събира едва след няколко парчета, когато чухме, че става дума за доста добра група.

В програмата последва небезизвестната Белослава, която събра доста фенове по-наблизо до сцената, но аз лично се разочаровах. Парчетата и бяха с някакви безумни "тупцъ-тупцъ" аранжименти, които макар и по-чилаут тупцъ си бяха доста постни и поскучах докато тя беше на сцената. А и май беше прекалила със съветите на Skye.

Morcheeba, фотография: Елена Ненкова(от)

Morcheeba... Причината всички да сме тук тази вечер. Причината да обикна Острова с една идея повече. Момента дойде. На сцената излезнаха братята Годфри и засвириха. The Music That We Hear нахлува в главите ни. Skye я няма, но само за малко. И ето... вляво на сцената, тя излиза. В прекрасна червена рокля ("Ших си я сама, сериозно" споделя по-късно). Застава зад микрофона и започва да се лее кадифеният и глас. През цялото време на това парче си мислех, че тя ще се окаже някоя надута фронт дама, но не би. Имаше много усмивки и приятни емоции. Имаше The See, Blood Like Lemonade, Blindfold. Скай ни обясни, че е готино да се слуша Morcheeba с коз, като дори завъртяха един на сцената, каза ни
"благодаго, благодало, благодаля". Накрая всичко свърши с Rome Wasn't Build in a Day, естествено, благодарности и много, много емоция. После на автопилот намерих разни хора, пих някаква бира и се прибрах с някаква маршрутка.

В понеделника бях на работа и станах с 300 зора, но пък в работата деня беше лек и весел. Сигурно заради предстоящото писане на история...

Но за това утре

451 читанки

Мислех днес да пиша за концертите, но го оставям за като си събера мислите. За сметка на това ще си насоча мислите към доста... притеснителна(?) тема от тези дни. Става дума за затварянето на chitanka.info, което в крайна сметка е безрезултатно.
Няма да обяснявам колко законни или не са действията на ГДБОБ. За това си има разни юристи, които разбират повече, а и вече са се изказали. Единственото, което мога да кажа по повода е, че това е поредната показна акция на въпросните служби, която е с абсолютно негативни последствия. Дори опитите на разни издатели да защитят поредната показна акция звучат глупаво. И не, защото нямат правото да си пазят хляба. Защото това, което дрънкат са пълни глупости. Да, това е кражба. Да, това ощетява издателите. Съгласен съм. Но издателите не ни ли ощетяват с безумни преводи, завишени цени и откровено казано кофти продукти?
Например "Пощоряване" на Тери Пратчет. Една книга, която всички ще ползваме като пример за абсолютно неграмотен превод още дълги години (сигурно до следващото издание на Пратчет).
Но нека оставим самия продукт като метод за печалба. Нека се обърнем към културната страна на този казус.
Колко от хората около вас четат редовно? Колко от тях си купуват книги? Колко от тях четат онлайн? Убеден съм, че и трите въпроса получават еднозначен отговор - малко. И без това читателите в България са малко, защо да възспираме един метод да се привлекат нови читатели? Да не говорим, че аз познавам само двама души, които четат книги онлайн - единия чете предимно руска литература, която не се продава в България, а другата чете американски автори, които не са преведени на български. Познавам един човек, който редовно си купува книги и няколко (включително и аз), които си купуват книги когато могат. Всички други четат назаем. Дори и аз. В последните 2-3 години съм си купил 10-ина книги, а съм изчел значително повече, като всички други съм взел от приятели.
Ще ме питате защо защитавам Читанката. Защото от там се убедих да си купя 2 от книгите, за които дадох пари. Влезнах прочетох 2 глави онлайн и реших, че си заслужава да дам пари за това. За сметка на това съм се отчел като 4-5-а читатели, защото 2-те глави ги четох на 2 пъти за по 2 книги. Това според издателите ги е ощетило със 100-ина лева, а реално им е донесло 20-30. Другото, заради което защитавам Читанката е закоността и. Сайта е абсолютно законен по сегашните закони. Което пък води до извода, че системата ни куца (отново). Повечето западни страни, които се използват за сравнение, приемат и/или имат законови норми свързани с онлайн живота като цяло, не само с онлайн книгите, докато китната ни родина разбива сървъри...

Личният ми концертен гид 1

Това лято е много богато от гледна точка на концерти, фестивали и всякакви други музикални събития. Реших в няколко поста да споделя какво, къде и защо ме интересува това лято.

Park Live - 18-20 юни - Парка на Летище София Т2.

Хедлайнери: Groove Armada, Gotan Project и Morcheeba

Билети: 45-80лв.

Започвам с един от най-младите фестивали в София, който е на финалната си права днес, но все пак заслужава внимание.

Това е едва второто му издание, но миналата година феста ни представи трип-хоп легендите Tricky, Lamb и Unkle. Тази година хедлайнерите са също толкова големи, но и по-разнообразни. Първата вечер е отредена на Groove Armada, втората на Gotan Project, а треата на Morcheeba. Интереса ми е основно към третата вечер и Morcheeba. Трип-хоп легендите, които наред с Massive Attack направиха тази музика популярна. Тази пролет те се събраха с ангела Skye Edwards и преди 11 дни издадоха новият си албум Blood Like Lemonade. Ние ще сме едни от първите, които ще ги чуем на живо в старият им състав.

Но освен големите чужди има и много други изпълнители на този фест, които няма да изброявам, защото не съм и много запознат.

Следващият фестивал, който ни чака е нещо нечувано и невиждано в България до момента. Попринцип сме си доста метълска държава, но подобно нещо, мисля че не сме и мечтали да ни се случи.

Sofia Rocks powered by SONISPHERE 22-23 юни Стадион "Васил Левски" София

Групи: Anthrax, Megadeth, Slayer, Metallica, Stone Sour, Alice in Chains, Manowar, Rammstein, Bastardolomey, SKRE4

Билети: 59 - 119лв. - еднодневни; 89 - 179лв. двудневни

Безпорно метъл събитието на годината в световен мащаб. Освен, че ще видим голямата четворка на американския траш метъл на една сцена, концертът им ще бъде излъчван на живо в над 800 кина в целия свят. Чест, която не сме и мечтали да ни бъде предоставена.

Sofia Rocks е част от първия пътуващ фестивал в Европа Sonisphere, като организаторите са сключили договор за 3 години, което значи, че ще имаме още 2 години невероятни концерти в София, част от нещо наистина голямо. Megadeth свирят целият Rust in Peace, Anthrax са с оригиналния си вокал, Slayer са в перфектна кондиция след операцията на Том, а от Metallica очакваме да ни извирят нови парчета. Денят касапница, който ще се види по цял свят. Трудно е да се говори и да се хвалят такива величия, затова минавам на ден втори. Stone Sour е групата на Кори Тайлър - вокал в Slipknot, които обещават да забият 3 нови парчета от албума Audio Secrecy, който очакваме през септември. Гръндж легендите идват с невероятния си нов албум и с нов вокал, който е обект на много дискусии, но поне според мен се справя чудесно. Самообявилите се крале на метъла Manowar ще изнесат първия си концерт в Столицата и обещават отново запомнящо се шоу. За Rammstein няма какво повече да кажа освен, че те не просто свирят песните си, те са кралете на шоуто. Огньове, светлини, гърмежи и ирония до дъното на сцената. В общи линий за два дни ми се сбъдват 10-ина мечти, което прави Sonisphere събитието на годината.

Българските попълнения са Bastardolomey и SKRE4. И за двете групи знам малко и се надявам да не се сърдят, че не им пляскаме или нещо подобно.

Бюрокрация

Вчера имах честта да се занимавам с КАТ. Под обявлението ми във Фейсбух получавах предимно съболезнования по повода, което ми вдъхна неизмеримо търпение и очаквания за дъъъъъъъъъъъъъъъъъъъъълъг ден. Е, донякъде хората бяха прави, но само донякъде.
Когато се озовах на Драган Цанков 33 бях упътен от няколко човека да търся висока сграда вдясно, пък то се оказа ниска сграда вляво. Дотук добре, намерих сградата и се намъкнах доволен при което един типичен български чичко в униформа (не обърнах внимание дали беше на Егида или МВР) ме запита "Ти накъде, бе младеж?". Моята крайно търпелива и любезна особа обясни, че иска да получи СУМПС (накратко шоф. книжка) и си отива към гишето, защото на нея пише, че не ти трябва номерче.
Да, ама не. Посочи ми се многолюдната опашка отвън. Какво да правя придвижих се до края и&#769 и зачаках. Около час по-късно се озовах най-накрая пред гише 23 където имаше една много заета леличка и една щъкаща млада дама, която взе листчето ми, документите ми, пълномощното (книжката е за сестра ми)хвърли един поглед и се втурна да рови из чекмеджета и папки. В това време лелята направи справка по ЕГН на сестра ми за актове и т.н., после около 2 минути набиране на текст (лични данни) една принтирана страница, телбод, подпис и готово - заветната книжка, от новите (много са грозни), беше в мен, заедно с талон.
Звучи и беше доста лесно цялото мероприятие, въпреки че имах време да изчета значително количество от книгата си. Но все пак за пореден път се убедих колко зле изпълнена е бюрокрацията ни. За получаването на един документ се изискват по 2-3 минути работа от двама служители, което не е много. Докато не се събере приятна тълпа от около 150-200 души, желаеща да се снабди със СУМПС положението става доста трагично.
Въпросите, които си задавам са точно два.
1. Защо има само две гишета за град с население от милион и половина и още толкова приходящи хора?
2. Защо не се улесни процедурата по получаването?
Първия въпрос винаги ме е глождел. Как може да има РПУ-та, районен КАТ. Не знам колко точно са РПУ-тата в София, но са поне 9 (9-о в Люлин го знам много добре и го помня само с лошо!). Сега си представям тази мудна система работеща за 1/9 от потока хора, който видях вчера. Определено ще може човек да отиде и за около 15-20 минути да си вземе документа.
За втория въпрос съм се чудил по други поводи и винаги съм си отговарял, че може и да е прекалено сложно. Но ме съмнява да е ЧАК толкова сложно. Примерно някаква онлайн форма, с която да си потвърдиш данните, липсата на неплатени актове и т.н. и после да отидеш с една разпечатана страница в КАТ и само да трябва да ти дадат книжката и да им се подпишеш. Подобна система би намалила времето за обслужване наполовина, а и би улеснила хората с актове. Примерно онлайн плащане на актовете също би улеснило много хората, а и ще спести работа на служителите в КАТ. Не знам дали в момента съществува подобна система, но силно се съмнявам.
Накратко казано трябва да се промени начина на работа на институциите, но в КАТ необходимостта е особено осезаема и голяма. Надявам се и господа управляващите да усетят в някой скорошен ден.

DUB FX в София.

Dub FX, за който писах преди няколко дни идва в София на 10.08. Май това ще е повода все пак да стъпя в Ялта, а? Информация за билети и т.н. ще се появи по-нататък. Изявата ще е част от първото официално турне на австралийския уличен манияк :D

Източник - http://www.beatnsound.bg/novini/drugi/dub-fx-

Още малко видео:

Световното и фенщината

Днес е откриването на Световното по футбол в ЮАР. Както съм казвал и преди, не съм запалянко. Няма и да бъда, предполагам. За сметка на това винаги съм се чудил на магията на футбола.
Какво е това, което кара хиляди хора да излязат на улиците и да крещят от радост, само защото отбора им е победил? Да, много се радвам когато Левски вземат, че победят някъде, но това никога не е било повод да си късам дрехите от щастие. Нито загубата е била повод за дни на траур. И въпреки това има едно несравнимо вълнение от постигнатите успехи в спортовете. Любимия ти отбор печели Шампионска Лига. Браво, това е успех на няколко десетки хора, които чрез работа и много усилия са постигнали този успех. Защо тогава милиони хора подскачат доволни около телевизорите си, а десетки хиляди крещят на стадиона?
Изключвам хората, които печелят хиляди чрез залагания и се опитвам да си обясня реакцията на феновете. Първото, което ми хрумва е нещо от сорта на желание да се почувстваш част от нещо голямо, макар и само вътрешно. Но това издиша когато си пред малкия (докога ще е малък с тия 40-инчови плазми?) екран.
Второто, което ми хрумва е удовлетворение от типа игра. Така както аз харесвам рисковите пилоти във Формула 1 и винаги съм на тяхна страна, защото са ми интересни, така и футболните фенове харесват рисковите играчи и покрай тях отборите им. Но и тази теория издиша когато видиш мач от типа на Миньор Перник - Ботев Пловдив, където техничните изпълнения и тактиката са на ниво 3 клас.
И накрая се сещам за... да я наречем наследствената фенщина. Тати е фен на Левски, значи и аз ще съм. Хубаво де, но когато любимия отбор предимно те разочарова как успяваш да поддържаш интереса си? Някаква магарешка упоритост или любов към играта, знае ли човек.
В крайна сметка истината е някъде там. Фен на червените, на чиито мачове ходи веднъж на полусезон и те не се справят добре, но за сметка на това сините от Англия му задоволяват желанието за наистина качествен футбол. Или нещо такова, предполагам. Ще ми е интересно някой запалянко да ми обясни :).

ПП:
Тук говоря за футбола на клубно ниво, а не за националите, там е ясна работата :).
ПП2:
Имената на отборите за произволно избрани, най-малкото дори не съм убеден, че тия двата отбора играят в една група :D.

Dub FX

Beatbox плюс така наречените loop ефекти са нещо, което не съм предполагал, че може да се комбинира, още по-малко съм си представял да ми хареса. Принципно уважавам beatbox-ърите, но определено не съм им фен. Но австралиеца Бенджамин Станфорд просто ми скри шапката.
Пича е уличен музикант, който обикаля света с жена си и няколко куфара техника. Няма лейбъл, звукозаписна компания или подобни неща. Просто един човек, малко ефекти и много талант. Препоръчвам за всеки, който има поне минимално влечение към drum and bass и/или hip-hop.

Пл. Славейков.

Площад Славейков е едно от най-емблематичните места в столицата ни. Най-големият (и единствен доколкото знам) пазар за книги в София, а може би в България, площадът е маркиран в главите на хората като "мястото с книгите". Подобни места има и в доста други европейски градове, но реализирани доста по-добре. Което може би е причината настоящият кмет на София Йорданка Фъндъкова да поднови плановете на Бойко Борисов от 2008-а, пазара за книги на Славейков да бъде закрит.
Аз съм против идеята пазара да бъде абсолютно унищожен. Факт е, че има нужда от промяна, защото площада в този си вид е по-скоро сбирщина от коли, сергии и объркани хора. Дейни хора предлагат варианти за промяна на градската среда в този район, които са повече от добри. Нуждата от открити пространства в София е огромна. Центъра на града е като стиснат юмрук и задушава ако преседиш повече в него. Разходката от Попа до Народния Театър е нещо като слалом с повишена трудност. Препятствията са луди автомобилисти, ватмани и търговци дебнещи отвсякъде.
Идеята за редуциране на сергиите ми изглежда най-добра и логична. В момента на всяка сергия има не повече от 25-30% уникални заглавия. Всичко друго го има навсякъде и в книжарниците. Най-добре ще е Славейков да стане пазар за редки книги, които се намират сравнително трудно. Така хората ще знаят какво им се предлага там, ще се редуцират търговците и сергиите и пространството ще се освободи. Също така ще е много хубаво фонтана да се открие отново, след обезопасяване естествено, защото един покрит с пластмаса проблем не е решен проблем. Останалото са дръвчета, пейки и едно кафене с ограничен брой места и нормални цени. Не звучи особено трудно за изпълнение, просто трябват воля, желание и пари. За съжаление и трите са дефицит в управлението на града ни.

___________
Снимка - Wikipedia

2-ри юни

Не съм почитател на поезията, още по-малко на българската такава. Предпочитам поезията да е вплетена в музиката, така е доста по-ефектна, поне според моя вкус.
Въпреки това Ботев има заряд в поезията си. Заряд, който за мен липсва на Вазов, например. "Опълченците на Шипка" е особено хвалена ода, която аз обаче не мога да оценя. Сравнена с баладата „Хаджи Димитър” на Ботев, Опълченците просто бледнеят. Не знам на какво се дължи това, може би само на моите възприятия. Но не поезията е повод 2-ри Юни да се чества като деня на Христо Ботев и загиналите за свободата. Повода, както всички знаем, е революционното дело на Ботев и абсолютната му отдаденост на каузата за освобождение. Наред с Левски, Ботев е бил най-отдадения родолюбец в историята ни. Един от малцината, които са живеели в името на родината. Такива хора в момента няма, за съжаление.
В същото време аз винаги съм си задавал един въпрос. Защо честваме смъртта на този велик човек? И не само неговата. Честваме деня на смъртта и на Васил Левски. Въпреки че и двамата са умрели като герои, не смятам, че трябва да честваме смъртта им, защото раждането на тези хора е великият момент в историята. Защото малко хора знаят, че 6-и януари е родния ден на Ботев, а 18-и юли на Левски. За Левски и аз не знаех преди да проверя.
Не е ли раждането на една велика личност по-добрият ден да се отпразнува и отбележи живота и делото ѝ?
Нека след час и нещо да отдадем почит на всички загинали за свободата на българския народ. 1 минута мълчание и стоене изправен годишно не е кой знае какво усилие, да не говорим, че далеч не е и особено признание.