Началото е на 20-и около 17:30, когато зареден с билет и лична карта поемам към летището. За един полет към корените на британския трип хоп. За да усетя, видя и изкрещя Morcheeba. Със Skye. С невероятния им нов албум.
Виновни са Park Live фест и Любчо, който въобще ми показа що е трип хоп. Пристигането до летището беше обичайно мудно и скучно, после последва проблем с влизането. Нев си беше оставила документите в другата чанта. Много молби и въпроси по-късно тя се върна към града, за да си вземе личната карта, а аз и още двама пичове (единия приятел на Нев, другия 17 годишен, който ни пита дали ще му подпишем декларация ако искат) се разходихме из парка.
Мястото е перфектно за фестивал. Голямо, тихо и зелено. След малко спускане от входа стигаш до главната сцена, пред която има място за няколко хиляди души. Встрани е скейт "паркът", който представлява една рампа. Нататък по алеята е chill out зоната с кебабчета, кюфтета(?) и готин мърчъндайз от феста, а в края и е малката сцена, на която има място за няколко стотин души. Тук започва критиката ми към организаторите, за да няма после никаква. Първо пред главната сцена имаше блато. Не тревичка, а кално блато. Знам, че няма да тръгнат със сешоари да сушат, но можеше по някакъв начин да изпразнят огромните локви поне. Но по-лошото бяха цените. Мойте уважения, но при 45 лв. за билет да ти се искат 4лв. за бира и 2лв. за малка вода е грозно. Плюс, че в пороите на предния ден са искали по 5 лева за дъждобран, който би трябвало да раздават безплатно. И последната ми критика е към chill out зоната, която се оказа тясна за всички желаещи да седнат за малко. Всичко друго е перфектно.
The Singas Project, фотография: Елена Ненкова(от)
Най-вече музиката. Началото на вечерта дадоха унгарците Singas Project. Крайно непозната за мен група, която с парчетата си сякаш крещеше "Морфиииин". Саксофон, бас, барабани, клавири и вокалистка. Всичките безобразно добри в това, което правят, а последната и невероятно сладка и симпатична. По време на техния сет аз бях на ограта с двамата пичове и още един ентусиаст, докато публиката започна да се събира едва след няколко парчета, когато чухме, че става дума за доста добра група.
В програмата последва небезизвестната Белослава, която събра доста фенове по-наблизо до сцената, но аз лично се разочаровах. Парчетата и бяха с някакви безумни "тупцъ-тупцъ" аранжименти, които макар и по-чилаут тупцъ си бяха доста постни и поскучах докато тя беше на сцената. А и май беше прекалила със съветите на Skye.
Morcheeba, фотография: Елена Ненкова(от)
Morcheeba... Причината всички да сме тук тази вечер. Причината да обикна Острова с една идея повече. Момента дойде. На сцената излезнаха братята Годфри и засвириха. The Music That We Hear нахлува в главите ни. Skye я няма, но само за малко. И ето... вляво на сцената, тя излиза. В прекрасна червена рокля ("Ших си я сама, сериозно" споделя по-късно). Застава зад микрофона и започва да се лее кадифеният и глас. През цялото време на това парче си мислех, че тя ще се окаже някоя надута фронт дама, но не би. Имаше много усмивки и приятни емоции. Имаше The See, Blood Like Lemonade, Blindfold. Скай ни обясни, че е готино да се слуша Morcheeba с коз, като дори завъртяха един на сцената, каза ни
"благодаго, благодало, благодаля". Накрая всичко свърши с Rome Wasn't Build in a Day, естествено, благодарности и много, много емоция. После на автопилот намерих разни хора, пих някаква бира и се прибрах с някаква маршрутка.
"благодаго, благодало, благодаля". Накрая всичко свърши с Rome Wasn't Build in a Day, естествено, благодарности и много, много емоция. После на автопилот намерих разни хора, пих някаква бира и се прибрах с някаква маршрутка.
В понеделника бях на работа и станах с 300 зора, но пък в работата деня беше лек и весел. Сигурно заради предстоящото писане на история...
Но за това утре
Няма коментари:
Публикуване на коментар