2-ри юни

Не съм почитател на поезията, още по-малко на българската такава. Предпочитам поезията да е вплетена в музиката, така е доста по-ефектна, поне според моя вкус.
Въпреки това Ботев има заряд в поезията си. Заряд, който за мен липсва на Вазов, например. "Опълченците на Шипка" е особено хвалена ода, която аз обаче не мога да оценя. Сравнена с баладата „Хаджи Димитър” на Ботев, Опълченците просто бледнеят. Не знам на какво се дължи това, може би само на моите възприятия. Но не поезията е повод 2-ри Юни да се чества като деня на Христо Ботев и загиналите за свободата. Повода, както всички знаем, е революционното дело на Ботев и абсолютната му отдаденост на каузата за освобождение. Наред с Левски, Ботев е бил най-отдадения родолюбец в историята ни. Един от малцината, които са живеели в името на родината. Такива хора в момента няма, за съжаление.
В същото време аз винаги съм си задавал един въпрос. Защо честваме смъртта на този велик човек? И не само неговата. Честваме деня на смъртта и на Васил Левски. Въпреки че и двамата са умрели като герои, не смятам, че трябва да честваме смъртта им, защото раждането на тези хора е великият момент в историята. Защото малко хора знаят, че 6-и януари е родния ден на Ботев, а 18-и юли на Левски. За Левски и аз не знаех преди да проверя.
Не е ли раждането на една велика личност по-добрият ден да се отпразнува и отбележи живота и делото ѝ?
Нека след час и нещо да отдадем почит на всички загинали за свободата на българския народ. 1 минута мълчание и стоене изправен годишно не е кой знае какво усилие, да не говорим, че далеч не е и особено признание.