Агент 007 никога не е бил отправна точка за качествено кино, нито пък филмите с него са били сред личните ми фаворити. Въпреки това вече 50 години Джеймс Бонд е институця, както в киното, така и в модата и цялостната представа за мъжа. Въпреки че прави опит да каже нещо повече, Скайфол не бяга от познатия калъп и предлага приятен, но почти изпразнен от съдържание, екшън.
Лентата започва с дежурната екшън сцена с всички нужни елементи - коли, мотори, разходка по покривите на сгради, секси мацка, престрелка, драматичен скок върху покрива на влак и един багер там. Естествено в края на тази сцена Бонд (Даниел Крейг) умира, само за да възкръсне няколко минути по-късно, тъй като трябва да открие и пребори злодеят. Докато предвидимият сценарий води 007 за носа, той успява да се отърка във всички Бонд клишета, за които можете да се сетите, та дори и в класическия Aston Martin DB5, който помним от времената на Шон Конъри.
Различното в Скайфол идва със злодея Раул Силва (Хавиер Бардем), който отмъква списък с данните на всички тайни агенти на MI6. С тази информация и свръхвисоката си техническа грамотност той се опитва, и почти успява, да причини тотален хаос и разруха, както в агенцията, така и в героите. А за разлика от преди, тук Бонд не е Супермен, дори напротив. Той остарява, не е перфектен в стрелбата и физическите изпитания, има душевни проблеми и е изправен пред трудни въпроси за необходимостта от него.
Идеята за човешки Бонд, както и развитието й са интересни, но за съжаление всичко е прекалено повърхностно и се губи на фона на секси мацките, бързите коли и ефектните престрелки. Интересно е, че 007 координати: Скайфол се опитва да бъде The Dark Knight, а Сам Мендес се опитва да е Кристофър Нолън, но опитът е крайно неуспешен. Това прави лентата една идея по-интересна от класическия филм за Бонд, но в крайна сметка си остава просто поредния екшън филм с голям бюджет, който ще забравите след няколко дни.
6.5/10
