Black Wednesday

Обожавам банани.
Ама наистина. Винаги когато видя банани си купувам по един-два и си ги хапвам на мига. Спрях да купувам на килограм, защото после ме боли стомаха. Това си е кило банани, пък и колкото и да съм всеяден ми идва в повечко. Тази ми любов датира още от ранна детска възраст. За разлика от мен сестра ми, и до ден днешен, ненавижда бананите, като имам особени съмнения, че е таен заговор от нейна страна, за да видя от нея, че не яде банани и да спра и аз, за да ги изяжда всичките сама. Ама не ти мина номера-а-а-а *оплез с палци в слепоочията*.
Освен, че обичам банани съм и на доста крехка възраст. До преди 2-3 години магазинът беше мястото, в което се чудя какво да си купя, а едва от година в къщи спряха да се материализират неща като крушки, паста за зъби, шампоан и т.н. Така е, мама замина далеч *драматичност*.
За последната година, освен че сам си купувам всичко, започнах да забелязвам как си менкам магазините. От тук ще си взема яката салатка, там готина майонеза, а в онзи супер какъв як хляб има. Освен това ми прави впечатление къде е евтинко, къде има промоция, къде касиерката е по-секси, но да не се отклоняваме.
И покрай всичките тези сметки и пазарни врътки започнах да си купувам определени неща от определени места. Както всеки от нас прави почти всеки ден.
А тази седмица откриха магазин LIDL. На това нещо му се носи славата на ценови рай горе-долу откак се помня (както споменах това не е много отдавна) и дори на мен ми е безкрайно любопитно какво толкова пък има там и колко пък е евтино.
Оказа се, че има банани за 70ст. и краставици за 40ст. Което накарало много пенсионери да хукнат към новооткритите обекти на въпросните вериги. Изцяло в реда на нещата многото хора водят до много проблеми. Блъсканица, бой за банани и т.н., в този случай. Медиите отбелязаха цялата тарапана прекрасно, драматично и като топ новина. От там цялото онлайн войнство се надигна и зажумя колко ни е лош живота, щом за кило краставици и кило банани бабите се млатят като Скалата и Ледения.
Друга част от войнството отговори с клипчета показващи Black Friday - петъкът след Денят на Благодарността, когато в САЩ започват коледните промоции и има невероятни отстъпки и промоции, както и невероятни опашки, блъсканици и инциденти.
Първите веднага върнаха, че тук става дума за храна, а не за техника както в САЩ.
Ако ме питате мен, това е прекрасна маркетингова стратегия от страна на големите дискаунт вериги, които навлизат в България. Нямам предвид ниските цени на кой да е продукт, а точно на бананите. Не знам дали някой помни, но при откриването на Карфур, друга такава верига, се случи абсолютно същото нещо, с абсолютно същия сценарий. Ниски цени на банани, огромни опашки, огромен медиен шум, огромно жужене по социалките.
Първия път реших, че е случайно, но LIDL са доказателство, че не е. Точно бананите, а и всичките цитруси дълги години са давали началото на коледните празници по магазините в България. Само че преди 25 години е имало една пратка с банани, заедно с една опашка пред единствения магазин и ако не се доредиш край. Няма банани след вечеря. И сега, 20 години по-късно, в главата на всички преживяли тези прекрасни години на възход, които са пример за управниците ни, бананите свършват до края на деня и край.
Това, наред с гореспоменатото мизерно положение на българите дава отговора на въпроса за живота на бананите, вселената на краставиците и всичко останало. И всичко това в 42-та седмица на тази година.

Twitter бомба на живо [Обновено 27,10]

Утре между 2 и 4 следобед Иво Сиромахов ще бъде гост книжар в софийска книжарница [подробности].
Както писах преди няколко дни около въпросния субект размъти много онлайн гняв и имам сериозното предложение утре да минем офлайн.
Идеята 
Идеята е проста.Взимате този файл, добавяте втора страница с любимите си туитове с хаштаг #siromahovfacts и го принтирате двустранно. После с ксерокса колкото копия искате. Отивате в района на книжарницата (ъгъла на булевардите Витошка и Патриарха) и раздавате листчетата на минувачи или клиенти на книжарницата. Наречете го флашмоб ако искате.
Цялото flashmob нещо е вдъхновено от @PippilotaM @Tiffries @if__fi.
Началото на #siromahovfacts беше при Генади ето тук, а пък тук, тук и тук, Юруков дава подробна информация за самата Twitter бомба. В текстовия документ има част от този текст на Капитал.
Генади дава и друга идея, която е по-лесна.
Та, нека бъде флашмоб.

EDIT:
Въпреки ентусиазма ми, не успях да се освободя от работа днес, заради което не отидох в Хеликон в уречения час. Но @ju и @therealgenadi докладваха, че не е имало никой. Включително и тълпа фенове на Сиромахов. По техните думи от #flashmob се получи #flashmobfail. Яд ме е, защото ако бях свободен щях да си раздам листчетата поне, а така нищо не стана.

Като цяло сякаш цялата афера #siromahovfacts приключи и настъпи окончателния момент да замлъкнем по темата. Аз лично ще го направя.

Живот под наем

Нали това е личен блог. Е, на ви нещо лично.
Нямам баня. Нито тоалетна.
Всъщност те са си там, но под тях няма нищо. Нито подпорни греди, нито кой знае колко други материали, които да държат прекрасната ми баня и прекрасната ми тоалетна на втория етаж. Има един ред плочки и един ред мазилка, които с най-голям кеф биха се сгромолясали с 3 метра надолу ако 80-ина килограмовата ми особа реши да се подмие или облекчи. Защо такива драма, питат всички приятели, а отговора е прост. Теч. Да, точно така. Теч. Причинен от тръби с обратен наклон и цялостно кофти свършена работа. Крайността с разрушените носещи греди идва от факта, че долу не живее никой и теча е забелязан когато е стигнал до мазето.
Ремонта на въпросното струва скромната сума от 12 000 (дванадесет хиляди) български лева. За (мое) щастие живея под наем и тази сума не се иска от мен, но въпреки това ми се струва колосална за построяването на 4-5 квадрата таван/под.
Най-втрещяващото обаче бяха милите ми приятели. От първия, до последния, които разбраха за... тоалетния ми проблем. Първо ме пратиха зад блока, после при "Храст за пикане", а накрая ми предложиха да се възползвам от услугите на прозореца си. При по-затормозяващи нужди в кофа и пак там.
Много оригинално, мили приятели, трогнат съм *драматично тъжна въздишка придружена от драматично поклащане на глава*.
Всъщност най-изненадващото нещо от цялата работа е отношението на хазяина ми. Човекът ми се обади сигурно 6-7 пъти днес, за да ме държи в течение на нещата, като дори ми каза, че по повод затруднението не трябва да му плащам един наем. Дали е съдба или съвпадение, но точно тия дни окончателно се наредиха нещата по предварителните планове за смяна на квартирата, което бе съобщено на хазяина, който от своя страна ми каза, че ако се изнасям заебава цялата работа тук (макар да не съм убеден какво точно имаше предвид).
Та цялата тази ситуация просто ми действа като мокър парцал в лицето. Първо наглостта и кожодерството на строителите, които идваха днес, после точността и коректността на хазяина ми и накрая всеобщата гавра по повода.
Абе интересни времена.

ПП:
Всъщност ако почна да бълвам всичкия тоалетен хумор, който ми роди главата днес ще стана досаден, пък и самоиронията си има граници, така че давайте смело приятели, гаврете се, поне ще ни е забавно.

ПП2:
Приемам оферти за вземане на душ и пералня из централната част на града. За предпочитане при млади, красиви дами, които обичат да пият бирички и да им се разхождат по халат из хола.
Ай стига толкоз лично.

За шоуто и meme-то

Не гледам въпросното шоу от около 5-6 години, т.е. откакто аз решавам какво гледам. Сега освен общата ми омраза към плоския хумор на някакъв екип плешивци имам още една причина. Омразата ми към кражбата на готини неща. Т.е. свръх-мега-гига-хипер наглата кражба на готини неща.
Иде реч за г-н Сиромахов и неговите велики мисли пускани насам-натам, както и великите герои, които "измисля". Както става ясно от линковете пича очевидно е жалък, независимо, че може и да има някоя негова добра идея.
Всъщност особено готиното в случая е разпването на кръст, което му се организира в Twitter. Ако някой ме пита - лафовете за Чък Норис просто могат да ядат репи докато не дойде Самият Чък да ги спаси.
Една малка извадка от цялото нещо:
@cynicalspeech: Копва той, пейства, там на ПиСи-то, с едно око във фейса, с друго в туитър, ръмжи и пъшка, ама не тагва..
@stoynoff: Котката на Сиромахов: http://shmatko.blogspot.com/2010/11/blog-post_22.html

@mrasnika: Ирландия иска пари от ЕС и МВФ, понеже Сиромахов не казва къде са другите

@zaio: RT @mickeydubz: Сиромахов уби Майкъл Джексън

@yurukov Сиромахов планува да краде кравите на Яне Янев

@ivpetrova: Сиромахов открадна на iPhone 4 обхвата.

Та, за другия път да си знаете - не кради от нета, че нета ще те накаже. #siromahovfacts 

  

 

Увод в университетския диклит

Мария Силвестър

Много ми е не-блогърско напоследък, то си и личи по невероятната ми активност. Въпреки това все си мисля какво точно искам да споделя със света, ама да е толкова готЯно, че да го включа в блога, а не да се възползвам от социалките, които са доста ефективен метод за споделяне. Та, ето, че дойде петък (миналия) и за първи втори път видях преподавателя си по Увод в Книгоиздаването.

Интересното е, че на това второ виждане ни даде една прекрасна задачка. Да посетим представяне на книга или някое от събитията свързани със седмицата на кубински събития в София. Аз присъствах на представянето на първият български dicklit, което беше другата възможност.

Диклит е ъм... обратното на чиклит. А чиклит, според Дневник и други разбирачи, е литература за мацки. "Светът между краката й" е въпросната книга-диклит, а авторката е Светла Иванова, за която последно знаех, че пее. Кофти кавъри на ФСБ.

Представянето се случи в книжарница "Пингвините" в поделза на Софийския. Както обикновено малко преди обявения час се напоявиха някакви добре облечени люде, тип интелектуалци, включително и авторката, като се водеха обичайните сухи разговори, обменяха се обичайните полу-фалшиви усмивки и се подаряваха букети, в комплект с поздравите. Безкрайно впечатление ми направи присъствието на екип от телевизия Планета (да, онази чалгарската), като още се чудя как точно си представят, че зрителите им ще зачетат изведнъж книги. В уречения час мъжки глас обяви, че ще започнем след 15-ина минути, а пет минути по-късно се появи Любен Дилов-син, който беше една от основните фигури в представянето на книгата. Другите двама бяха Мария Силвестър, която е известна (явно), като "онази лудата от Шоуто на Азис" и някакъв неизвестен за мен индивид. Ако го познаете по снимките, споделете.

Неизвестният за мен индивид

Самото представяне беше във формат - четене, хвалене, скромничене, коктейл. Четенето се падна на Мария Силвестър, която и хвалеше междувременно. От прочетените 3-4 страници останах с впечатлението, че това е някакъв опит за цинизъм, който не се е получил. Според мен Елфа е по-добър. Последваха хвалби. Колко уникална книга била, как показвала авторката и т.н. и т.н. Мисля че изключих на 20-тата секунда. Направи ми впечатление, че издателство Сиела имаха представител, който беше по-неподготвен за събитието и от мен. Последва и скромниченето от страна на авторката, а за финал получихме по автограф върху книгата си. Така де, който си беше купил такава.

След този мини цирк, последва коктейл, който пропуснах с най-голямо удоволствие. Парад на суетата из "интелектуалните" среди на оператора от Планета и бившата певица, понастоящем писателка не са моята среда, съжалявам.

Общото с Увода в Книгоиздаването е, че на практика това ми е "домашното". Надявам се да не ми се налага повече да присъствам на подобни панаири в името на едното задание.

___________________________________________________

Задачата беше да посетим събитие от гореспоменатите и в една страница да изкажем впечатленията си. Тъй като и без това щях да публикувам текста, реших да го променя и да директно да представя блога.

ПП:

Оказа се, че неизвестният господин е Димитър Шумналиев. Не че ми говори нещо, но все пак.

Пост-комунизъм circa 2010

Днес е 10-и Ноември. Много знакова дата в българската история. Днес се навършват 21 години откакто България официално е демократична държава и може с кеф да се нарича западна страна.
Имам щастието да съм се родил почти две години след тези безкрайно дискутирани събития. Наричам го щастие, защото времената преди това са по-зле от Тъмните векове. На практика това за мен е средновековието на България. Годините, в които истината е смятана за престъпмисъл и прословутата българщина на 20 век е дооформила българския Бай Ганьо в един абсолютен непукист.
И кой друг ако не комунизма и всичките му устои е основната причина за моментното положение на съществото българин? След като 40 години българите имат перфектната среда за живот със затворени очи и носене по течението, нали не смятаме, че за един протест време това ще се промени? Да, възторжените лица и цялата радост от '89-а не са ми чужди. Разбирам защо са се радвали хората тогава и не ги упреквам. Упреквам само факта, че след като са получили бленуваната свобода на мисълта, българите са останали с комунистическите си разбирания за живота, както и с комунистическите си навици.
Няма как да се изгради демократично общество, когато самото то бленува за времената на Партията и всичките облаги, които е имало тогава. Надявам се в най-близко бъдеще да се отървем от това мислене.

Facebook (Love), Cilgin или N'importe Comment

Социалните мрежи в момента са такъв феномен, че постоянно са в устите на хората. Новини за тях, обсъждане на ползите, вредите и митичните случки, конспирации, разговори за сигурността и реалните ползи от употребата им са само част от целия хайп около Facebook, Twitter и всичко подобно.
Както и всичко друго, което е толкова масово и такава "бомба" за всяка част от обществото, така и Facebook получава и някои, откровено казано, странни измерения. В случая става въпрос за няколко песни, като в клиповете и на трите Facebook е основен инструмент на общуване.
Първото от въпросните парчета е N'importe Comment на Toxic Avengers ft. Orel San от Франция. Въпросните младежи залагат на диско и плосък текст. Идеята за клипа е много готина, но въпреки това разбунва духовете онлайн преди няколко месеца и кара разни американци да дрънкат глупости за Европа и европейците.
Сигурно трябва да се гордеем, че днес TechCrunch пуснаха втори подобен клип, само че на българската дива Гергана. Та въпросната дама направила парче, което директно си се казва Facebook. Лириките са естествено пошли и изпълнени с висша форма на курварско мислене (дело на Мариета Ангелова (която и да е тя)). Интересна е реакцията на хАмериканците по повода:

...the song is actually called “Facebook” and un-ironically revolves around a flirtatious work romance taking place on the social network.

 В коментарите има предимно разочаровани българи, но и младеж от Тексас, който смята Гергана за секси (после се обяснява, че във fast food-овете в Тексас имало само грозни жени).
Интересен момент е и поредното доказателство, че чалгата, освен, че е пошла и вулгарна, е и копирана. С малко YouTube се натъкваме на г-н Ismail YK и "невероятната" му песен Cilgin, която е очевиден вдъхновител на родната певачка, само че турчина е много по-гъзар, защото ползва Mac.
Всъщност, върхът на черешката идва от нигерийците Essence ft. Jay Won и убийствения им хит (наистина убива) Facebook Love.
По принцип имам навика да страня от тази част на попкултурата по света и у нас и се правя, че не съществува, но в случая УатДъФък-ефекта е просто помрачаващ. Ясно ми е, че Facebook е културен феномен номер едно в света в момента. Още по-ясно ми е, че това няма да се промени в близките години. Домакините, които по цял ден си копаят виртуалната ферма, няма току-така да изчезнат. Да се надяваме да няма много жертви, все пак. Позитивите от социалните мрежи също няма да изчезнат. Те ще ни свързват и помагат в общуването, но въпреки това културният сблъсък на промитите чалга мозъци с нещо глобално води до крайно фрапантни резултати. От нечутите приятелски раздори и семейни драми, до всеизвестните фатални последствия и десетките уволнения, получаваме доказателства, че свободата, която дават социалните мрежи, отново е криворазбрана от масата. Но в случая и аз съм част от целия хайп. И аз пиша и говоря за социалните мрежи, ползвам ги активно и всеки ден. Въпреки това по никакъв начин не мога да се оприлича с нито една от 4-те песни. Нито използвам Facebook за любовен лов, нито пък дебна от засада дали някоя знойна мадама ще се появи да ми дига палците под снимките. И в такива моменти се питам дали пък аз не съм бъгнат. Виж, че целия свят с органите напред да търси секс, пари и любов, пък аз, тъпака, влизам във Facebook, за да чуя майка ми, която е на другия край на континента и да видя кога Odd Crew ще имат лайф, примерно...
А вие за какво използвате Facebook? Надървен рицар, разголена жрица или прост nerd сте? Много ми е любопитно.

Дневникът на един работещ "с хора"

ОБСЛУЖВАНЕ НА КЛИЕНТИ
Ето ти 40 цента.Обади се на някой, на който му пука.

Преди около месец си написах CV-то и в графата с допълнителни умения написах, че имам опит в работата "с хора". Кавичките ги бях сложил по препоръка на приятел, но пък друг, по-голям и патил от първия, ми каза да ги махна. Е точно в момента не кавички, ами направо черепчета и знаци "ОПАСНОСТ!" искам да сложа.
Според общото виждане, клиента не е човек. Той бил цар. Тъй като ти го обслужваш, ако ще да ти сипе пепел, огън, жупел и лигави охлюви по главата ти, ще се усмихваш. Ама широко и ведро. И смей да му споделиш, че поведението му е неадекватно. Веднага НВ Клиентът ще ти се обиди и ще ти обясни колко нелюбезен и груб си. Може и да се оплаче на шефа ти, който ще му измазни една усмивка, а като си излезе ще му тегли една мазна, тъй за спорта.
В крайна сметка поведението на НВ Клиента се очаква да е човешко, ако той е човек. Но въпреки това, НВ винаги гледа да те подяде за най-малкото. "Защо тук има толкова фасове по земята?" е дежурен въпрос, с дежурно очевиден отговор, но явно само за хората, защото НВ Клиента не може да зацепи, че някоя друга кралска особа с финес се е отървала от вонящото парче дунапрен, чрез отработено движение на пръстите и китката, в посока далечния край на голямото подмасие. Абсолютно в духа на НВ Клиента, той се обижда когато изтъкнеш факта, че ти си имаш кошче зад бара и хич не се занимаваш да обикаляш, за да хвърляш фасове насам-натам.
За НВ Клиента поздравите са много смущаващо нещо. Това "Добър ден" е нещо като древно египетска псувня поднесена във вида на латинско проклятие, призоваващо демони и мечки стръвници. Естествено, един плебей да настоява за подобно нещо като поздрав, е кръвна обида за каймака на обществото, към който спада НВ Клиентът, като тази обида бива наказвана с лоши погледи, непреклонимо мълчание и строги забележки от типа на "Ай стига с т'ва добър ден бе!".
Ако пък не дай си боже, НВ Клиентът иска услуга, която не се предлага, то винаги трябва да сведеш мирно главица и да изпълниш заръката, ако ще 3 часа след работно време да седиш, защото НВ обезателно трябва да има копие на учебника си от 361 страници. Ако пък се осмелиш да се опълчиш, то НВ Клиентът ще те обсипе с бисери на вселенската култура от типа на "Ама как може такова нещо?" и "Ама вии сирьозно ли *опул*?".
И най-важното свойство на НВ Клиента е да не знае какво иска. Въпреки това трябва да го обградите с внимание. Ако НВ Клиента бъде пренебрегнат, защото се чуди ще пуши ли, или не от 5 минути, то той има пълното право да ви обяви за изключително некоректен.
Естествено, че НВ Клиентът има право и е О! Велики!!!!, но все пак ми се ще за 15 минутки на месец всяко Величие да слиза на земята и да се види отстрани, защото намусена физиономия и тъпи погледи не ме мотивират да обслужвам добре. Далеч по-мотивиращо ми е когато трябва да обслужа някой глуповат, но усмихнат човек, който обяснява какво иска по неговия си начин и ме оставя да си върша работата без да му се обяснявам. А за това не трябва много. Едно "Здравейте" и 10 процента куртоазия и търпение от страна на НВ са предостатъчни, за да накара обслужващия да е около 10 пъти по-продуктивен. Освен това ако на мен не ми запука за НВ, то НВ никога няма да получи обслужване, поне не и добро такова. Ако ще целият Отдел по Шефски Анализи на Фриволностите (ОШАФ) да протестира по повода.
В крайна сметка бъдете адекватни клиенти, полезно е за всички (най-вече за нервите ми на 3-тото кафе).