#CommunityFirst или защо в социалките има смисъл

Днес е модерно да обвиняваме себе си и околните, че сме забили нос в смартфоните си, ровейки социалките, с което си скапваме животите. Не че това не може да е истина, но в най-общия случай социалките са просто един инструмент за комуникация, подобно на говоренето, докосването, юмручния бой и секса. Както можем да си говорим проникновени неща над чаша вино, така много от нас, признайте си най-накрая, говорят същите неща осветени от лилавото на Viber.

Още преди 5 години попаднах на животното наречено #twitterbloggerbeer, където се запознах с десетки приятни и непознати хора. С годините някои от тях ми станаха по-близки, други изчезнаха, с трети имаме работни взаимоотношения. Накратко - има някаква форма на Twitter общност, която работи и смятам, че носи позитиви на членовете си. Това за мен в общи линии осмисля всички часове изкарани в онази социална мрежа, въпреки че в ежедневието ми е по-важно, че се информирам за много неща, които ме интересуват и се забавлявам с избухванията на хаштагове и задълбочените спорове с аргументация в под 140 знака.

Миналата седмица най-накрая попаднах на Instameet - среща на хора, които използват Instagram, чиято цел е социализация и снимане. И тук се запознах с много приятни и непознати хора, с които също така споделяме едно хоби, заради което отнасяме не малко подигравки в ежедневието си. Истната обаче е, че за няколкото часа, в които бяхме заедно усетих същата магия, която #tbb продължава да има до днес.

Вероятно ще се намери някой психолог или социолог, който ще обясни научно и по-добре причините, но за мен нещата се свеждат до най-обичайното качество на човека - постоянната нужда от комуникация. Тя бива удовлетворена най-вече когато нещата, които искаме да споделим намерят разбиране и подкрепа в околните, което се случва най-лесно и естествено в общности. Затова и е адски удовлетворително, когато попаднеш в среда, в която ще те изчакат няколко минути, за да снимаш това празно стълбище, без ехидни усмивки.

Именно #tbb и #WWIM12_Sofia са две от най-силните ми доказателства, че социалните мрежи не са боклукът, за който ги изкарваме. Това са просто инструменти за комуникация, които обаче хората използват по начини, които не им влияят добре. Това не прави инструментите лоши (нито добри, впрочем), а по-скоро показва колко е слаб ангела на средностатистическия човек. Заради това призовавам да спрем с безсмисленото мърморене срещу социалните мрежи и да се концентрираме върху по-добра хигиена на използването им.

Дизайнери-националисти правят великолепни геофилтри за Snapchat

Една от големите ми мании напоследък е Snapchat. Ако не сте чували за приложението тичайте да си го свалите. Причината е, че то успява да концентрира усилията си в няколко ключови неща, които прави по елементарен начин, който не те затормозява. Това остава усещане за нещо приятно, лесно и позитивно от ползването на Snapchat.

Една много готина функция, с която се сблъсках докато бях в Барселона миналия месец са геофилтрите. Всяко видео или снимка в Snapchat има възможност да му се добавят филтри, като стандартните са три цветови и по един с часа, температурата навън и скоростта на движение. Освен тях обаче има и геофилтри, които изглеждат така и могат да се активират за държава, град, квартал, събитие, вероятно дори и пресечка на два пътя.

Тук идват българските дизайнери-националисти, които призовавам да запретнат креативни ръкави и да направят геофилтри за България и локации тук. Призовавам и корпоративни дизайнери да правят геофилтри за събитията си. Особено ако таргет аудиторията ви е в гимназията, студентските си години или просто се вманиячава по tech stuff.

Ако се питате кому в България е нужно това - не мога да дам крайно конкретен и качествен отговор. Но съм убеден, че след няколко години Snapchat ще е нещо голямо дори тук. Причината е проста - към момента приложението, съществуващо от 3 години, има към 200 млн. потребители по света. Тази цифра му дава да се мери с доста по-старите Instagram (300 млн. потребители), Twitter (280 млн.) и Facebook Messenger (над 500 млн.).

Ако хванах интереса ви и сте готин дизайнер, с готини идеи и добри умения вижте подробности за геофилтрите и изискванията за тях тук. Ако не - поне споделете поста с креативнтие си приятели.

Трите най-важни неща от IAB Forum 2015

В понеделник писах, че ще бъда на IAB Forum 2015, което и се случи. Събитието беше изплънено с интересни, не чак толкова интересни и драматични презентации. По-долу съм извадил трите неща, които смятам за най-важни от форума, тъй като преразказ на цялото събитие е по-скоро ненужен.

Видео рекламата е цар
Един от ключовите елементи на конференцията бяха изкараните данни за интернет реклама в България, като пазарът през 2014 г. се оценява на почти 50 млн. лева, в които за първи път влизат и данни за рекламата във Facebook и Google, предоставени от анализаторската компания IHS. Пазарът през 2014 г. е порастнал с около 18% спрямо 2013 г., като водещият формат е дисплей рекалмата, иначе казано всички банери, клипове и т.н., които виждате онлайн. Тя е с обем 16 млн. лв. и 8% ръст, като я следват рекламата в Google с 13.05 млн. лв. и 26% ръст и Facebook с 9.35 млн. лв. и 33% ръст. Интересни са и данните, че рекламата в YouTube у нас е на стойност 6.65 млн. лв, което ме кара да се питам колко ли е рекламата във Vbox7.

Друга тенденция тук е, че и 2014 не е годината на мобилната реклама, като тя има ръст от 22%, но обемът и е скромните 895 хил. лв. Не такъв е случаят с видерекламата, която се брои като част от дисплей кампаниите. Тя се оценява на над 2 млн. лв., а ръстът тук е смайващите 282%. Имаше и данни за това кой рекламира онлайн, но ако са ви толкова интересни, вероятно вече ги знаете.

Българинът е властелинът на смарт комуникациите в CEE (почти)
Бяха представени и данните от проучването DigiScope CEE, чиято цел е да обрисува поведението на потребителите онлайн. Данните в него са събрани с онлайн въпросник от над 6500 респондента, което успява да изкриви резултатите по доста забавен начин. Според това проучване българите изкарваме средно по 3.6 часа дневно онлайн, като 73% от нас са онлайн ежедневно. Тук идва забавното - за другите страни в CEE (Централна и Източна Европа) този процент е 66. Според проучването 66% от българите притежават смартфон, а 65% използват интернет през мобилно устройство.

Защо казвам, че данните са изкривени? Защото това отразява тенденции за хората, които вече са онлайн и е факт, че активните в интернет българи са по-активни от хората в много други страни. Това обаче не обхваща цялата картинка, в която адски много българи имат смартфони, които използват като слушалка, а много други използват интернет само през WiFi. Причината да се захващам за този факт е, че с подобни данни могат да се зададат неоправдани очаквания у бизнеса - онлайн е истината, с онлайн кампании ще стигнем до всички и подобни. Истината е, че ако целите тип потребители, които са в интернет - целете ги там, ако искате масовост, комбинирайте нещата. Като това беше казано и в една от презентациите - най-висока ефективност се постига с комбинирани кампании в различни канали.

Shazam с над 1 млн. потребители у нас
Данни, които не очаквах да чуем, но ми бяха интересни, дойдоха от Shazam. Джош Партридж, който е мениджър на компанията за Латинска Америка и Канада, обяви, че Shazam има над 1.2 млн. потребители в България. От тях 400 хил. са активни поне веднъж месечно, като ръстът за 2014 г. е двоен. Тази информация е адски полезна, тъй като едно сравнително популярно приложение като Shazam може да покаже една реалистична картинка колко активни потребители на смартфони има у нас. Естествено това не са крайни цифри, но са ориентир - имаме поне милион хора, които знаят как да инсталират приложение и поне половин милион, които дори го ползват след това.

В останалите лекции и панели също имаше интересни попадения, но и откровени глупости. Една презентация за това как да измерваме рекламата си например, наблегна на това, че трябва да го правим и на въпросите, на които трябва да опитаме да отговорим с меренето. За мен това беше глупост, защото на всеки човек, занимаващ се с онлайн бизнес му е ясно, че трябва да мерим, въпросът е как. Имаме нужда от инструменти. Това и ми е основната обратна връзка, както към IAB, така и към всеки друг, който прави конференции - давайте ни инструменти, защото повечето хора, отишли на конференция, вече знаят, че трябва да правят някакви неща, но вероятно не знаят как.

Извън презентациите всичко беше съвсем очаквано приятно и забавно. Видях се с много познати и се запознах с нови муцуни, избистрихме бранша и установихме, че приложението за гримиране на L’Oreal е по-интересно на посетителите от Periscope и Meerkat. Като цяло IAB Forum е интересно събитие, което бих посетил и догодина, особено ако продължават да обогатяват представените данни.
_____
Снимката е от vesti.bg

IAB Forum е утре в Модерен театър

В разгара на сезона на конференциите е време и аз да отида някъде. Сефтето на 2015 ще е IAB Forum, който е утре в Модерен театър. Зад абревиатурата IAB стои Interactive Advertising Bureau, като събитието ще се случи за пета поредна година и ще е под наслов Insight for Digital Leaders.

Събитието ще е разделено на няколко сегмента, като за мен най-интересни са Mobile и Content Marketing - Brands become Publishers. Първият от двата започва с Михаела Борсукова от Flipps - един адски интересен български стартъп, който жъне успехи в световен мащаб. Вторият лектор в панела е Джош Партридж от Shazam, от когото не знам какво да очаквам, но със сигурност ще е интересно. Също толкова интересен е третият лектор Лина Ло от Google Paris, която ще говори за принципите на мобилния дизайн.

В панелът, свързан с издателите и маркетинга, ще чуем представители на водещи медии у нас, като Avtora.com, bTV Медия Груп и Нетинфо, които ще ни разказват за своя опит. Тук проявявам много повече професионален, отколкото чисто гийкски (има ли такава дума?) интерес, тъй като, покрай работата ми в HiComm, се сблъсквам с интересни казуси, които може пък някой да е решил вече. В същия блок ще се говори за измерване на комуникациите в социалните медии и приложението "Здрави" на Sopharma, което ми идва като бонус.

Останалите панели, макар да не са точно моята чаша чай, също звучат сравнително интересно. Ще чуем за проучвания на дигиталния пазар, както и цял панел за онлайн пазаруване. В него всъщност ще говорят и Капитал за техния paywall, което също е интересно - колко е успешен и работи ли въобще у нас.

Билети продължава да има тук, като има намаления за студенти и групи от 5 души. Мисля че събитието си заслужава и ще е полезно.

Ще бъда на форума след като бях поканен от организаторите да блогвам за него, така че очаквайте инфо и от мястото на събитието.

Критика на глас

Критиката в България е много странно животно. Попринцип всички сме специалисти по всичко и в общи линии можем да го направим далеч по-добре. В същото време, когато чуем критика, която засяга познати хора, започваме да обясняваме как не е коректно да се критикува публично. Когато пък критиката е насочена към нас или си траем, или обясняваме как сме си такива.

Попринцип имам доста голяма уста и често си позволявам да изразявам мнението си по различни въпроси. Заради това и често влизам в някакви "конфликтни" ситуации, в които критикувам разни неща - продукт, място, събитие и т.н. и скоро след това бивам "нахокан", че по-добре било тези работи да се говорят на лично. Без да изключвам силата на личния контакт, мисля че това е доста глупаво.

Вярвам, че когато човек прави нещо публично, трябва да носи тегобата на делата си. Така например, благодарение на блога, който четете в момента, съм се начел на доста интересни мнения за себе си. За добро или лошо повечето са били позитивни, но и малкото негативни са ми помогнали изключително много или поне са ме накарали да осмисля темата на критиката доста задълбочено.

Точно този ефект на негативната обратна връзка ме кара да давам такава, когато има защо. Изключително лесно е да обясниш на всичките си приятели, познати и бизнес партньори, че се справят чудесно и няма какво да подобрят. Но това е лъжа - всички можем да правим почти всичко в живота си по-добре, по-смислено и по-стойностно.

Поради тази причина смятам, че изключването на негативните мнения влияе повече негативно, независимо с какво се занимава един човек. В същото време не виждам значение в начина, по който предаваш мнението си, особено към хора, които не познаваш. Да, не е приятно да видиш във фен страницата си, че някой критикува нещата, които правиш, но не вярвам това да е съществена драма. Затова и не мисля да спирам да споделям мнението си за публични неща, независимо дали е позитивно или отрицателно. И се надявам някой да започне да забелязва и позитивните отзиви, които давам и да ми пише да ги пращам на ЛС, че не е хубаво така.

Бизнесът и блогърите: Как да комуникираме смислено

Както съм отбелязвал не веднъж, блогърите сме странни животни. Хем имаме някакъв публичен глас, който използваме и в който вярваме, хем не сме медии в онзи класически смисъл. Това води до някои обърквания, особено що се отнася до комуникацията на бизнеса с нас.

Това е и причината темата на днешното издание на Digital Kanape, да бъде "Бизнесът и блогърите: Митове и истини". Оказва се, че често в комуникацията си с блогъри бизнеса има странни и нереалистични очаквания. Затова с група блогъри днес се опитахме да внесем яснота по темата.

За мен лично най-важното, което бизнесът, а и читателите, трябва да знаят е, че блогът се пише от хора. За тях не е задължително да са журналисти, експерти или кой знае колко информирани, въпреки че е препоръчително, когато пишат по различни теми. Идеята на блога е да изказва личните виждания на списващия го, като за тях не е задължително да са обективни, дори напротив - личният поглед и мнение на блогъра са ценното в неговата работа.

Тук идва и моментът, в който бизнеса очаква от блогърите да пишат хубави неща за бранд или компания, само защото въпросната е подарила стек с бира или е поканила известни блогъри на събитие. Истината е, че често пишем за нещата, с които някой ни е спечелил, но това се случва по наше усмотрение. Така че ако искате да пишем за вас, просто направете нещо готино, което не е задължително да е пряко насочено към нас блогърите.

Дори напротив, мислете за читателите ни. Както споменах и днес, това че сте ми подарили нещо или сте ме поканили на приятно събитие е готино. Но то е готино за мен, докато моето изживяване вероятно не засяга читателите ми. В същото време можете да ми подарите бира и да предложите втора за читателите или да ме викнете на събитие, на което да разкажете за плановете си спрямо публиката. Това ще донесе нещо смислено за блогъра, който може да ви хареса и похвали, но и за читателите, които също има вероятност да ви свържат с нещо позитивно.

Най-важната уловка в комуникацията с блогърите е, че има едно единствено сигурно нещо. Ако се опитате да принудите блогър да пише за вас, то вероятно ще си спечелите негативна статия. В по-честия и малко по-добър случай блогърът просто ще си замълчи и ще споделя негативния си опит с приятели.

Това естествено са мойте мисли и разсъждения, част от които споделих и по време нa Дигиталното канапе. Повече по темата и от другите присъстващи блогъри можете да чуете и видите във видеото. Ако пък и вие списвате блог, може да споделите вашето мнение по темата, нека направим дискусия. И за да пробваме да направим блог щафета си набелязвам muiiio, Събина и Юруков за хора, от които ми е интересно да прочета как смятат, че бизнесът трябва да общува с блогърите.

____
Снимка: от

Как интернет промени общуването ни

Да си мислим, че интернет и социалните мрежи не влияят на съществуването ни е меко казано наивно. Дори самият факт, че изкарваме толкова безумно много време във Facebook и Twitter е показателен за това, че нещо в главата ни е по-различно от преди. Всъщност най-нелепото в цялата ситуация е, че социалките промениха практическото ни общуване.

Що е то комуникация?
Уикипедия казва, че общуването е смислената обмяна на информация между две или повече живи същества. По тази дефиниция Facebook върши много добра работа - лесно и бързо споделяме и обменяме информация. Само че комуникацията на практика, както и много други неща, са силно променени спрямо това, което бяха дори преди 10 години.

Няма какво да се лъжем - Facebook е източникът ни на информация за около 90% от обкръжението ни. Лесно и бързо е, достатъчно подробно и доста по-неангажиращо, отколкото обаждане, мейл или дори чат. Виждаш чекините, статусите и снимките от уикенда на близките си и се е приключило - знаеш къде са били, с кого и какво са правили.

По-лошото е, че това изчерпва и редките ни живи контакти. Вместо да слушаме и разказваме истории за случките около нас разговорите се концетрират около обстрелвания. "Бях на море", "да видях, яко е на Карадере", "да, ти видях, че си бил на Градина, как беше?" Това не е комуникация.

Общуването като разговор
Все повече се убеждавам, че реалната смислена комуникация изисква разговор, някакъв диалог, обмен на мисли, чувства и емоции. Да, дефиницията на "комуникация" не казва каква информация се обменя при нея, но със сигурност не се изчерпва с кухи факти, които свързваме със статуси. За мен комуникацията е точно онова пренасяне в света на другия, когато ти говори, дори само защото можеш да го усетиш, подушиш и чуеш тона му.

Но дори това не е ключово. Истинската жива комуникация може да протича и в онлайн разговор. Имейли, чатове, дори коментари под статусите. Тогава има диалог, има задоволяване на онзи глад за обмяна на "информация", който изпитваш след известно време насаме, дори пред компютър. Например комуникацията със сестра ми, която живее в Копенхаген, е адски смислена и ползотворна за мен, макар че в 90% от времето е в някаква форма на чат.

Аре стига статуси?
Знам, че звучи нереално, даже леко лицемерно точно от мен, но стига статуси. Замислете се кои са хората, за които ви пука наистина. Които ви носят удоволствие, дори когато плямпат глупости. С които бихте изкарвали време в тишина. Замислете се за тези хора и започнете да си говорите с тях.

Аз ще опитам.

3 факта за блогърите

Тази седмица започнах курс по онлайн пиар и комуникация в М3 College, който се води от Жюстин Томс. За мен тя е един изключително адекватен човек, който на всичкото отгоре знае какво прави и какво говори. Това си пролича и от втората тема в курса й - блоговете.

Оказа се, че всъщност смущаващо много хора в курса не знаят какво е блог, не са чели блогове и въобще цялата тази работа им е мистерия. Жюстин съвсем нагледно разби някои митове, но все пак в залата имаше едва 20-ина души. След като тези хора, които все пак са се поинтересували от цялата магия на комуникацията, не знаят нищо по темата, какво остава за останалите? Та, нека започнем с три прости факта за начинаещите фенове на блоговете.

1. Блогърите всъщност сме хора
Честна дума, съвсем нормални хора сме. Разликата между един блогър и един не-блогър се корени в това, че ние споделяме разни свои, мисли, желания, впечатления и истории. И можем да пишем сравнително добре (надявам се). Във всяко друго отношение сме най-обикновени хора, които правят всички обикновени неща, като работа, фитнес и гледане на филми.

2. Българските блогъри са безплатни
Първо да дефинираме платен блогър - почти няма общо с платена медия. Платените блогъри пишат по тема, за която им е платено да пишат, често под формата на подарък. Обикновено става дума за компания, продукт или нещо подобно. Практиката на нормалните блогъри е да споменават, че им е платено или че е имало специално отношение, което и дефинира основната разлика с платените медии.

И сега на въпроса - у нас почти няма платени блогъри, като изключим някои кулинарни и фешън блогъри, както сподели Жюстин по време на курса. Има някои отделни блогове, чиито автори печелят от работата си по тях, но и те не остават съмнения, когато някой пост е резултат на ухажване или пари от компания. И съвсем накратко - можете да имате доверие за истиността на голяма част от блогърите.

3. Блогърите отразяват личните си интереси
Основната характеристика на блогът се крие в името му - идва от web log, дневник в мрежата. Като всеки дневник, и в блоговете авторите им пишат за нещата, които ги вълнуват. Така например ако се загледате из моя блог ще видите статии за музика, кино, литература, общество, но не и за гримове, коли и програмиране.

Това е и ценното на блогърите. Ние пишем за неща, които ни вълнуват, а не за неща, за които ни е платено да ни вълнуват. Освен ако не ни платят да пишем за нещо, което така и така ни вълнува, но си казваме. Това води до по-високо качество на материалите и една едновременно информирана, но и свободна от ограниченията на класическите медии, гледна точка.

Като цяло блогването в България ще си остане мистика, но би било яко да споделите този пост с незапознатите си приятели. Ако пък не искате, може да започнете свой блог и да се конкурираме!

Уникален си®

Имам си едно тефтерче, в което често надрасквам някаква идея за пост в блога. Една от тях седи там от доста време, защото е тегава и лепнеща. В общи линии най-болната тема на всеки човек, който се занимава с каквато и да е творческа работа. Става дума за способността да си оригинален и иновативен в днешния свят.

От няма и три години мога да се нарека и професионален творец - пиша статии в различни издания, а известно време ми плащаха да съм креативен в рекламна агенция. И през цялото време, а и преди това като блогър, се сблъсквам с необятния интернет. Ситуацията обикновено е следната - мислиш нещо (статия, кампания, whatever), в някакъв момент разравяш онлайн да видиш какво правят хората по света и накрая виждаш, че и 3-те ти умопомрачително яки идеи вече са реализирани от някой в Зимбабве или Австралия.

Всъщност това не пречи да реализираш идеите си, въпреки че вече са те изпреварили. Проблемът идва когато твоята аудитория разбере, че нещо подобно е правено и другаде, от други хора. В този миг се започва един хейт - некадърници, копиращи кретени, крадливи нещастници и т.н. Което е обидно, защото не винаги е истина. Както в науката двама учени могат да направят открития независимо един от друг и двамата да се цитират като автори на концепцията, идеята или откритието, така и в творческата работа еднакви идеи се раждат на различни хора, без да знаят за съществуването на другия.

Сблъсъкът с такива ситуации повдига един, като се замисля, доста глупав въпрос. Възможно ли е въобще да си истински креативен и да покажеш нещо ново и (внимание клише) уникално на хората, когато информацията на целия свят е на едно гугъл търсене от теб? Според мен не е невъзможно, но е все по-трудно.

Във всички случаи креативната работа е изгубила част от чара си, благодарение на дигиталната ера. Творческият процес, особено ако става дума за комерсиални проекти, вече задължително включва и едно задълбочено проучване, с което да се увериш, че идеята ти или нещо подобно не е правено някъде по света. За мен това е най-ужасната част, която ме превръща в една машинка, вместо да отваря ума ми към по-готини неща.

Във всички случаи, най-важното накрая е публиката да не те мрази. Отдавна се отказах от идеята, че интернет хората (като цяло) могат да са доволни от нечия работа, поне в България. Все пак се надявам в някакъв момент повече хора да започнат да оценяват труда на творците и да го уважават. Няма нужда да го харесват, просто да го уважават, защото търсената от публиката уникалност е доста трудно начинание.

____
Картинка от DEJANSEO

Влог като блог, ама с камера

Ако падаш от Марс или Андромеда си оправдан да не знаеш какво е влог. Ако си банкер или пишеш в Капитал си оправдан, че си мислиш за кинти. В другите случай знаеш, че влогърите са ония чудати кретени, които снимат клипчета и ги пускат в интернет. И после хората ги гледат. И ги лайкват. Ако не знаеше, твой проблем.

Чуждото
Мойте любими влогъри се броят на два пръста от която ръка си изберете. Единият се зове Рей Уилиям Джонсън и ако не сте попадали на негово видео, то вероятно сте на 30+ или живеете в саксия. Този младеж подбира най-мега хипер безумните клипове с много гледания и ги коментира. Според сметките на един друг младеж, който ме заговори в рейса докато гледах ей това клипче, RWJ прави по 20-30 хиляди долара на седмица. Честито.

Другият ми любимец е Раян Хига, познат като nigahiga в тубата. Той пък е от другия тип влогъри, които си измислят сценарии и правят всякакви идиотщини. От време на време има включвания по "сериозни" теми, като хейтърите, насилието и т.н. Най-готини са му гавърите с парчета на русолявия канадски *****. Clenching my booty.

Общото
Въпросните двама ми служат като вдъхновение за едногодишните ми планове да почна влог. Част от старта на някакъв нов проект е да проучиш "пазара", като за мен пазар на български влогове няма. До вчера нямаше, вечерта се появи. Оказа се, че във vbox7 - един сайт, който смятах за безсмислен - има цяла инвазия на влогъри и псевдовлогъри, както и няколко супер популярни и няколко мега яки.

Родна реч...

Номер едно в личната ми класация е Емо Николов, който е на около 16-17 години и се занимава с влогове от около 2 години. Пича има две рубрики, като в едната говори по определени теми, а в другата прави рандъм неща. Като примерно разходка в двора на училището му. Това последното е от тъпите.

Вторият ми фаворит в проучването е Veni_ap, която сякаш на пук е заебала влогърството напоследък, но като цяло има интересни клипове. Тя залага на малко по-забавни моменти в иначе сериозни клипове, което също е готино.

Третият ми фаворит е Баев, който често вкарва доста артистичност в клиповете си. Готиното е, че като цяло се придържа към разни фън елементи и си личи, че се старае за качеството на клиповете.

Има още няколко интересни влогъри, които можете да разцъкате в секцията Топ Авторски на Vbox7. А колкото до вдъхновението ми за влог. Очаквайте включване съвсем скоро.

Refresh the reader

В последните седмици дадох refresh на доста неща около мен, като под ножа падна и Google Reader. Директно и без замисляне изтрих всички фийдове, за които се бях абонирал, като си поставих за цел да си намеря нови, които да отговарят на интересите ми. Не че нещо, но от 2008 само добавям някакви неща и беше манджа с грозде. По повода ви представям 5 от любимите ми блогове, които няма да махна от Reader-а.

sabinap.com//The Way I Feel About It

Личният блог на Събина Панайотова [Facebook, Twitter, LinkedIn, Flickr, Google+]

Блогът на Събина е съставен от фоторазкази за красиви места из Европа, мислите на една сама жена, за самотата, връзките и т.н. и множество интересни странични истории. Ако трябва да съм честен точно блоговете, които са микс от интересни явления, красиви снимки и лирични отклонения ме влекат най-много. 

Освен това в The Way I Feel About It можете да четете малко повече за Animal Rescue Sofia и като цяло за "проблемът с кучетата", тъй като Събина е доста силно обвързана с темата.

experi--mental.blogspot.com//Блогът на Carrie

Личният блог на Петя [Blogger]

В личния си блог Петя пише основно пътеписи за разните пътувания из родните планини. Тъй като с нея сме лични приятели и в доста от пътуванията съм бил част от компанията, знам че е много приятно да видиш погледа на някой друг, за това, което си изживял в последните дни/седмици.

В редките случаи, когато не пише за пътувания, Carrie избухва с разни философски писания на ежедневни теми. Държа да отбележа, че девойката е в 12 клас и сякаш тепърва ще започне да пише някакви още по-епични якости.

karolinkabulgaria.com//Karolinka in & Around Bulgaria

Блогът на Carolyn [Twitter, Flickr]

Всяко място на света може да се види по десетки начини, включително и любимата ни България. Особено интересно е как вижда родината ни една американка, която вече четвърта година живее в София, пътува из България и разказва впечатленията си.  

Темите и нещата, които могат да се прочетата в този блог са всякакви - от разни интересни рецепти, през празнуването на Хелоуин в американския колеж, до перипетиите, които виждат чужденците, когато се опитат да учат български език. Блогът е на английски език.

yovko.net//yovko in a nutshell

Блогът на Йовко [Twitter]

Това може би е единственият блог, в който съм изчел всички статии, откакто го следя (за съжаление от скоро). Йовко снима и пише красиви неща, като от време на време вкарва някоя технологична тема, ей така за разкош.

На всичкото отгоре това сигурно са единствените блогърски писания на тема любов, който не просто не ме дразнят, а дори си ги препрочитам от време на време.

yurukov.net//Блогът на Юруков

Блогът на Боян Юруков [Facebook, Twitter]

Въпреки лириката, пътуванията и всичко прекрасно на света, има някои неприятни и сериозни теми, за които е хубаво някой да говори. Един от хората, които говорят е Юруков. В неговия блог има статии за наистина всякакви проблеми на родната администрация, журналистика и т.н.

Тъй като и Юруков е програмист и информатик, много от проектите му са обвързани с дигитализирането на проблемната ни администрация. Освен това човекът учи в Германия, така че не отсъстват и немски теми.

Единственото, което ми остава е да призова и споменатите, а и другите заинтересовани да споделят любимите си блогове в коментарите или в собствен пост. Не че нещо, ама Reader с 5 блога не е интересно.

Интернет на улицата

Днес е исторически ден за България, българското онлайн общество и всички, които вярват в силата на обществото и демокрацията. Не за друго, а защото днес показахме, че сме сила, че гласът ни не е само кликване на "attend" във Facebook, нито пък просто хейтване по форуми - гласът ни е истински, жив и тепърва ще има значение.

Протестът!

Днес се успах доста сериозно и вместо да съм в 9:30 във Starbucks на НДК, отидох в 10:15, заедно с госта ми от Пловдив и в 10:30 бяхме пред НДК. Където дойде първата истински приятна емоция за деня - имаше хора. Въпреки че бях силно вдъхновен от организацията, която спретнахме, имах опасението, че може да се случи пълен провал, но бях оборен. Към 11 ч. вече имаше хиляди хора, настроението се вдигаше все повече и към 11:30 тръгнахме. Опънахме огромния трансперант "ACTA LA VISTA, BABY!" и завикахме - "И преди, и сега, Интернет е свобода."

Протестиращият монитор :)

После защъках напред-назад, за да снимам, като в това време видях десетки приятели и познати, но най-вече видях хиляди непознати. Видях и десетки свежарски плакати, усмихнати хора, маски на Гай Фоукс и един протестиращ монитор. Настроението беше страхотно, хората се забавляваха, скачаха, викаха и запълниха цялата Витошка - от Патриарха до ЦУМ. По моя преценка имаше около 8 хил. човека.

Стигнахме до Парламента, където настроението остана, някои си тръгнаха, но повечето хора бяха твърдо решени гласът им да се чуе. През цялото време нямаше нито една провокация, нито една нередност, никакво насилие, нищо, което да скапе протеста. Аз лично се убедих, че младите българи могат да протестират като истински граждани на света. Защото на протеста имаше предимно млади хора, като не липсваха и майки с деца и бебета, лелки, чичковци и няколко баби и дядовци. После се разотивахме, за да се постоплим и външно, защото вътрешно кипим.

След протеста

Всъшност истинската борба тепърва започва. За момента планираме концерти - още на 12-и (неделя) ще има концерт в The Box, който ще е безплатен. По-нататък планираме и други концерти, за които ще има инфо в следващите дни. Освен това трябва да продължим да оказваме натиск върху народните представители, за да им покажем, че обществото е против ACTA и иска да бъде послушано.

С този протест "наглите блогъри" и незначителните онлайн активисти показахме, че всъщност имаме много повече значение отколкото някой, включително и аз, си е мислел. Този протест показа, че дори и в България обществото се променя, дневният ред също, и е крайно време властта да ни последва онлайн, защото там нещата се случват. А оттам - и офлайн.

Не на ACTA - време е

Признавам, че не бях на някои от най-големите протести в последните години, като основната причина е, че те бяха абсолютно глупашки насочени и организирани, а и каузите им явно не бяха достатъчно важни за мен. Утрешният протест срещу ACTA си има всичко, за което бих се борил - важна кауза, добра насоченост и ясна позиция и най-вече - много последователи.

Поводът

Освен ако не сте си седяли на ушите сте чули за търговското споразумение с акронима ACTA, което би променило живота ни по много груб и зловещ начин. Повече за самото споразумение писах по-рано, а и в сайта на неформалната организация срещу ACTA също има достатъчно инфо, ако наистина не сте разбрали за какво става дума.

Къде и кога?

Софийският протест срещу ACTA ще се проведе утре - събота, 11 февруари, от 11 ч. и ще стартира от пилоните на НДК. След като се съберем ще има протестно шествие с маршрут по Витошка, после през бул. Тодор Александров, пл. Независимост, бул. Цар Освободител и ще приключи пред Народното събрание.

Кой ще дойде?

Събитието във Facebook по повод протеста има над 53 хил.  присъстващи, над 14 хил., които може би ще дойдат и близо 300 хил. поканени. Това е безпрецедентна бройка хора, като сега е моментът да покажем, че всъщност хората, които действат онлайн могат да действат и офлайн. Да покажем, че всъщност в България има Интернет общество, което е силно и значимо.

Международен протест

Освен в София протестът утре ще се проведе едновременно в още поне 15 града в България и сигурно над 200 града в цяла Европа. Това е нещо огромно и самата възможност да съм част от него е адски вълнуващата. Но всъщност по-важно е да защитим масово и отговорно най-ценният ни инструмент за изразяване и общуване - Интернет.

И все пак - защо?

Аз ще изляза на протест срещу ACTA, защото споразумението беше подписано тайно, защото то е неясно и си противоречи, защото дава възможност за развитието на опасни и порочни практики от страна на законодателите и бизнеса - хора, на които нямам довери. Всъщност основната причина, поради която протестирам е, защото смятам, че бизнесът трябва да се съобрази с нуждите на потребителите, а не законодателите да съобразят законовите уредби с нуждите на бизнеса и в ущърб на потребителите. И не на последно място - искам свободата да се информирам от независими източници, да консумирам творчество, до което нямам достъп по една или друга причина и да общувам свободно и неограничено, с който си поискам, както поискам и когато поискам, без да ме е страх, че съм записван.

Повече инфо

Събитието във Facebook - тук, а вътре има линкове към протестите във всички български градове.

erele за ACTA - Защо ме притеснява споразумението ACTA и защо се обявявам против него

Боян Юруков - ACTA – илюзията за решение

Обръщението на Григор Гачев по повод ACTA - http://www.gatchev.info/blog/?p=1348

Мога да споделя още десетки линкове, статии и т.н., но ще ви го спестя - просто утре елате на протеста, независимо къде сте.

Интернет заплаха - епизод ACTA

В последната седмица онлайн пространството буквално се превърна в нещо като пчелен кошер, а поводът е поредният опит за зверско цензуриране на Интернет. За разлика от SOPA и PIPA, които бяха чисто американско произведение, новата заплаха – ACTA, е дело на международен колектив, като влиянието й би било унищожително за свободата на хората като цяло.

Що е то?

ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement - Търговско споразумение за борба с фалшифицирането) е международно търговско споразумение, подписано от десетки страни, сред които и България. Базовата идея на ACTA е да прекрати създаването и разпространяването на фалшиви и пиратски стоки и съдържание, както за физически, така и за дигитални продукти и услуги, а основната му цел е да защитава авторските права на притежателите им. Позитивът тук е, че с ACTA биха се наложили единни международни стандарти за борбата с фалшификатите.

Къде е уловката?

Лошото в ACTA е, че в името на иначе добрата цел и идея, нарушава и меко казано потъпква основни принципи на демокрацията.Това си проличава най-ясно по фактa, че ACTA е документ, който се разработва и обсъжда от близо 4 години, но под абсолютна секретност. В Европарламента е имало гласувания за това да се даде гласност на проекта, които са били подкрепени от почти всички евродепутати, но въпреки това ACTA беше тайна допреди няколко дни.

Кой е крадецът?

Друг основен проблем в текстовете на ACTA е, че те са изключително неясни. След като активисти от цяла Европа нададоха глас срещу споразумението, ЕК публикува опровержения на митовете около ACTA. Те звучат правдоподобно, особено за човек без юридически познания, но когато прочетете опроверженията на опровержението (първа и втора част) отново стигате до извода, че всичко е логично. Това говори, че ACTA е недефиниран и юридически неиздържан документ, който може да се определи само като лош.

Къде няма проблем?

В българското медийно пространство се завъртяха заглавия и статии, в които основният проблем на авторите против ACTA е спирането на торентите. Реално обаче спирането на торентите би бил най-малкият проблем, дори на принципно пиратска страна като България. Далеч по-лош е фактът, че благодарение на текстовете в ACTA Интернет ще спре да бъде място, където можеш свободно и безнаказано да изразиш позицията си, да споделиш познанието си или да потърсиш информация и знание. Без да преувеличавам.

Какво да направим?

На първо време подпишете петицията срещу ACTA, която ще бъде пратена на Европарламента. После се присъединете към Facebook групата против ACTA, след това намерете събитието с протеста за вашия град (за София). И за финал, поне засега, излезте по площадите на 11 февруари, защото това засяга всички нас по теми много по-значими от торентите.

PS:

Гледайте този уикенд предаването Хрътките по ьТВ Action, където аз и още двама от организаторите на софийския протест изказваме притесненията си около ACTA.

PPS:

От няколко дни се опитвам да напиша изчерпателен текст за проблемите на ACTA, но това е сложна задача, поради неяснотата на текста и това, че нямам особено големи юридически познания. Въпреки това очаквайте по-подробно отбелязване на негативите, до които би могло да доведе евентуалното приемане на споразумението.

SOPA

Щом сте тук, сте забелязали, че блогът почернява когато влезете, а ако сте се зачели има и странни надписи, които говорят за някаква сопа. Това не е бъг в сайта, а начинът, по който Интернет протестира срещу безумието на един американски закон, който ще се гласува съвсем скоро.

SOPA или Stop Online Piracy Act е проектозакон, който в общи линии ще убие Интернет във вида, в който го познаваме. Най-общо казано с този закон на корпорациите и правителствени организации ще се даде инструмент, с който ще могат да ограничат достъпа до всеки един сайт, за който имат дори съмнение, че има пиратско съдържание. 

Основният проблем е, че с новият закон се изисква от сайтовете да следят какво постват потребителите им и ако има пиратско съдържание, то трябва да бъде премахнато в петдневен срок - нещо, което е невъзможно в сайтове като Facebook, Twitter и YouTube. Ако пък това не се случи сайтовете ще носят цялата наказателна отговорност за това съдържание.

Стига се до там, че постването на ваш кавър на популярна песен може да затвори YouTube, постването на цитат от книга може да затвори Facebook, а индексирането на пиратски сайт може да спре Google.

Повече за SOPA - Wikipedia, протестно писмо, позицията на Google.

И едно видео.

Малки тайни

Казуса WikiLeaks е вдъхновяващо всеобхватен, а в същото време и убийствено интересен за размисъл. За щастие темата не се изчерпва с простото пускане на документи и тяхното обсъждане от журналята и армията блогъри, анализатори и всякаквите други драскачи и приказвачи.
За мен това, което се случва с WikiLeaks и това, за което се бори създателя на сайта е много повече от изкарване на кирливите ризи на малки и големи. Този сайт е, може би, първата стъпка към едно ново възприемане на Интернет, хората които го ползват и въобще цялостната държавна политика.
Като малък много се чудех защо наричат депутатите "народни представители". Обяснявах си това словосъчетание с някаква странна логика, която не помня, но бях стигнал до заключението, че задачата им е да се представят пред народа, като ходят в онова голямото и всеки петък се представят и говорят скучни неща, които не разбирам, в предаването "Парламентарен Контрол" по Канал 1. Е, пораснах малко и установих, че това не е точно така, но някои от въпросите ми си останаха.
Например, защо тези народни представители трябва да крият разни неща от нас? Защо тези народни представители трябва да се ползват с толкова привилегии и само те имат достъп до определени места? Защо аз, редовия ученик/студент/гражданин, не мога да отида при министъра, който ме представлява, и да му търся сметка за неуредиците в образованието, за нещата, които не ми харесват и за кофти госпожата по математика (после установих, че математиката е виновна, а не госпожата, но как да е)?
Още няколко години по-късно си отговорих на по-голямата част от въпросите, но на въпроса "защо трябва да има секретни данни" намерих само един отговор. Защото народните представители са поредните хора, които си гледат собствения задник и е по-удобно народа да не знае някои неща, защото иначе ще си загубят удобния стол и ще трябва задникът им да остане гол.
Сега се появява WikiLeaks, който се опитва да промени статуквото и да изкара кирливите ризи на големите играчи. Поне за мен тези ризи не са обект на огромен интерес. По-скоро са ми интересни реакциите на политиците и хората от властта. А те са потресаващи. Съветник на канадския премиер иска основателят на сайта да бъде убит. Шведските власти твърдят, че Асандж е изнасилил момиче, заради което той е издирван от Интерпол. Китай блокира достъпа до сайта. Държавния Департамент в САЩ отряза интернет връзката си, заради WikiLeaks. Българското външно министерство обяви разкритията за вредни. А в момента WikiLeaks не се отваря.
Въпреки това медиите и обществото подкрепят сайта, идеята му и създателя му.
Резултатът от цялото изтичане на документи е, че много от скритите козове в дипломацията на САЩ сега са разкрити. Реалните отношения между страните също. Нещо, в което няма нищо фатално, защото разкритията са двустранни и в интерес на обществото.
А народните представители не трябва да представят себе си, а народа си. Като представител на българския народ и обещство, аз бих искал WikiLeaks да продължи дейността си. Не, защото трябва да им е гадно на американците/руснаците/узбекистанците, а защото това е пътят към наистина прозрачно управление и политика. В световен мащаб. Защото всички пледират към мир и отвореност, към търпимост и взаимопомощ, но всички са с ножове в другата ръка и само дебнат да ги забият в някое слабо място. Както страните и управниците им, така и хората в отношенията си.
Повече по темата "За и Против" може да прочетете в Капитал. Моето мнение се покрива с частта "За".

PS:
Като цяло тук говоря за последните разкрити документи, а не за видеата и документите около Ирак и Афганистан.
Всъщност сайта е на Швейцарски сървъри на адрес http://wikileaks.ch/

Facebook (Love), Cilgin или N'importe Comment

Социалните мрежи в момента са такъв феномен, че постоянно са в устите на хората. Новини за тях, обсъждане на ползите, вредите и митичните случки, конспирации, разговори за сигурността и реалните ползи от употребата им са само част от целия хайп около Facebook, Twitter и всичко подобно.
Както и всичко друго, което е толкова масово и такава "бомба" за всяка част от обществото, така и Facebook получава и някои, откровено казано, странни измерения. В случая става въпрос за няколко песни, като в клиповете и на трите Facebook е основен инструмент на общуване.
Първото от въпросните парчета е N'importe Comment на Toxic Avengers ft. Orel San от Франция. Въпросните младежи залагат на диско и плосък текст. Идеята за клипа е много готина, но въпреки това разбунва духовете онлайн преди няколко месеца и кара разни американци да дрънкат глупости за Европа и европейците.
Сигурно трябва да се гордеем, че днес TechCrunch пуснаха втори подобен клип, само че на българската дива Гергана. Та въпросната дама направила парче, което директно си се казва Facebook. Лириките са естествено пошли и изпълнени с висша форма на курварско мислене (дело на Мариета Ангелова (която и да е тя)). Интересна е реакцията на хАмериканците по повода:

...the song is actually called “Facebook” and un-ironically revolves around a flirtatious work romance taking place on the social network.

 В коментарите има предимно разочаровани българи, но и младеж от Тексас, който смята Гергана за секси (после се обяснява, че във fast food-овете в Тексас имало само грозни жени).
Интересен момент е и поредното доказателство, че чалгата, освен, че е пошла и вулгарна, е и копирана. С малко YouTube се натъкваме на г-н Ismail YK и "невероятната" му песен Cilgin, която е очевиден вдъхновител на родната певачка, само че турчина е много по-гъзар, защото ползва Mac.
Всъщност, върхът на черешката идва от нигерийците Essence ft. Jay Won и убийствения им хит (наистина убива) Facebook Love.
По принцип имам навика да страня от тази част на попкултурата по света и у нас и се правя, че не съществува, но в случая УатДъФък-ефекта е просто помрачаващ. Ясно ми е, че Facebook е културен феномен номер едно в света в момента. Още по-ясно ми е, че това няма да се промени в близките години. Домакините, които по цял ден си копаят виртуалната ферма, няма току-така да изчезнат. Да се надяваме да няма много жертви, все пак. Позитивите от социалните мрежи също няма да изчезнат. Те ще ни свързват и помагат в общуването, но въпреки това културният сблъсък на промитите чалга мозъци с нещо глобално води до крайно фрапантни резултати. От нечутите приятелски раздори и семейни драми, до всеизвестните фатални последствия и десетките уволнения, получаваме доказателства, че свободата, която дават социалните мрежи, отново е криворазбрана от масата. Но в случая и аз съм част от целия хайп. И аз пиша и говоря за социалните мрежи, ползвам ги активно и всеки ден. Въпреки това по никакъв начин не мога да се оприлича с нито една от 4-те песни. Нито използвам Facebook за любовен лов, нито пък дебна от засада дали някоя знойна мадама ще се появи да ми дига палците под снимките. И в такива моменти се питам дали пък аз не съм бъгнат. Виж, че целия свят с органите напред да търси секс, пари и любов, пък аз, тъпака, влизам във Facebook, за да чуя майка ми, която е на другия край на континента и да видя кога Odd Crew ще имат лайф, примерно...
А вие за какво използвате Facebook? Надървен рицар, разголена жрица или прост nerd сте? Много ми е любопитно.

WordCamp 2010 - през погледа на един Blogger

На 2-ри Октомври в София се състоя първият в България WordCamp. Това е ежегодно (по света, дано и у нас) събиране на феновете и потребителите на WordPress. В официалния сайт на събитието, то е описано така:

WordCamp е конференция фокусирана върху всичко свързано с WordPress. WordCamp събитията са неофициални и се организират и провеждат от WordPress общността. Всички от нормални потребители до разработчици участват, споделят идеи и се запознават. Събитието е отворено както за WordPress.com така и за WordPress.org потребители. 

 Аз присъствах с любезното съдействие и любезната игра на Space.Bg.

На втори сутринта посредством величието на метрото и автобус 280 достигнах до заветния Студентски град, но имах огромен проблем с намирането на точното място на събитието, тъй като указанията в Google Maps бяха сгрешени, а табелка Елиаф Център нямаше. За сметка на това имаше табелка American University и Google в телефона, който да ми направи връзката с двете места. Така пристигнах след ок. 40 минути лутане и с 20-ина минути закъснение, за да стана свидетел на презентацията на Stefanos Kofopoulos, който ни говори за това как да направим WordPress възможно най-използваем. Даде практически съвети за това как да направим блога си работещ в полза на потребителите и в наша полза едновременно.

След това Василена Вълчанова ни говори, за това "Как блогът да ви намери работа?". Презентацията беше забавна и информативна. Основната идея на Веси е, че трябва да си Pro и човек едновременно. Да пишеш като професионалист, но да се отнасяш като човек към посетителите си. Основните съвети бяха да пишем редовно, смислено, да споделяме чуждата работа, за да споделят нашата, да помагаме, да не се правим, че знаем всичко и т.н. Като цяло повечето неща ми бяха ясни, но ми беше изключително интересно да ги чуя през погледа на един блогър, който се е реализирал благодарение на блога си.

Следващата презентация беше на Константин Данков, който говори за промените по теми на WordPress, която презентация ми беше крайно безинтересна, поради чисто техническия й аспек.

Последвалата презентация беше на Стефан Кънев, който ни говори как блогът ни прави по-добри професионалисти. По адски забавен начин Стефан ни представи девет точки, които ни помагат да сме по-добри чрез писането в блог. Аз лично се съгласявам и с деветте, но бих добавил и малко от себе си.

Доживяхме обедната почивка, в която с Веси обсъдихме набързо случилото се до момента, както и бъдещите ни блогърски планове.

След обяда видяхме презентациите на Николай Бачийски и Joost de Valk, като първия говори за промените в WordPress и какво се случва около платформата. Имаше много въпроси към него, на които той отговори адекватно. Втория младеж с непроизносимо име обясняваше някакви SEO (Search Engine Optimization или да си правиш блога по-лесно намираем в Гуглето)  глупости, които попринцип не ме интересуват.

С щастие дочаках и изслушах презентацията на Еленко Еленков, за това как социалните мрежи убиват всичко около нас. За мен това беше най-интересната презентация за деня, а и Еленко сподели някой интересни факти около блог историята си.

Andrei Boghiu и Andrei Diaconu убиха приятното, като успяха да спечелят вниманието ми за около 40 секунди. По-безинтересно нещо не бях гледал от Терминатор 3 насам.

Кафе пауза и пак на презентации. Последваха Богомил Шопов и Огнян Младенов. Първият говри за това как да изкарваме пари с програмиране за WordPress, а вторият отново за SEO. Запомних само, че Гугъл обича дълга начална страница.

За финал Дзвер ни показа 20 начина, чрез които да убием блога си. Аз съм правил поне 4-5 от грешните стъпки, които водят до бесилото на блогъра.

Като цяло от WordCamp научих адски много неща, за които имах някаква обща представа. Освен това видях някой от блогърите, чиито неща чета, което е много готино. Също така това събитие ме доубеди, че искам да мигрирам към WordPress, за да може догодина да не съм един от 3-та, които вдигат ръка на въпроса "Кой не ползва WordPress?". А и за да направя блога си по-добро и красиво място.

Силно се надявам събитието да стане ежегодно, защото има полезна информация за почти всеки, който се интересува от блогърстване.

Сигурен ли си?

Изпълнителният директор на "Google" Ерик Шмид сподели виждането си, че няма как да избягаме от виртуалното си минало. Точно човекът, който управлява най-големия виновник за невъзможността да се отървеш от виртуалното си минало обяснява колко неприятно е това. И е прав, между другото. И не е нагъл, защото никой не осъзнава този факт. Всеки, който желае вашата информация я получава, стига да имате Facebook или MySpace, който да ползвате като всеки нормален потребител на въпросните мрежи. И двата сайта работят над осигуряването на по-добра защита на личните ни данни, но има такива дебилни потребители, че това е невъзможно. Специално във Facebook има няколко полета за информация с 3 варианта - да се виждат само от приятели, да се виждат от приятели на приятели и да се виждат от всички, включително от Google и всичките търсачки. Има и тонове изписана помощна информация за това коя настройка какво прави. Излизат ти около 20 съобщения, които ти казват какво си направил и до какво ще доведе това. И пак има хора, които мрънкат, че Facebook не е сигурен.
И няма да бъркат, защото Facebook има една пробойна в сигурността наречена приложения. Доколкото съм запознат всеки може да направи приложение, което да ви изиска достъп до e-mail адреса, списъка ви с приятели, стената ви и всичката друга информация, която сте споделили във Facebook само с приятелите си. Тук идва и големия проблем за малко по-неразбиращите потребители, чиято информация попада в разни хора, само защото си попълнил тест или "цъкаш фермата".
В същото време Ерик Шмид управлява компанията, чиято основна цел е да "организира световната информация и да я направи достъпна и полезна за всеки" и,  както отбелязаха повечето медии, точно Google са виновни за задържането на огромна част от изтритата информация. Прост пример. Преди години бях писал някакъв коментар в един сайт с класации на български сайтове и там се публикува e-mail-а ми в коментара. След като се свързах с админите на сайта и мейла ми беше премахнат на Google ботовете им отне около година, за да индексират промяната. В това време моят e-mail беше достъпен като резултат в Google и като част от кеширана страница на техните сървъри. С Google няма как да се свържеш, за да ти изтрият e-mail-а от кеша си.
Също така точно Google е компанията, която има най-много информация за хората. Като се започне от кореспонденцията ми в GMail, през това какви сайтове имам чрез Analytics и се свърши с това какво чета и следя с Google Reader. Това като цяло не е приятно, но пък тази информация не е достъпна за бъдещия ми шеф или бившото ми гадже.
И въпреки това остава въпроса дали сме сигурни, че личния ни живот, който водим онлайн, не може да заработи срещу нас с пълна сила. Никой не знае кога ще изскочи някоя стара пиянска снимка или някоя тийнейджърска изцепка и да му провали плановете за сериозни неща. Но основния ми въпрос е ти сигурен ли си за личната си информация в Интернет? Аз съм, въпреки че големите компании разполагат с нея.
________________________________________
Този пост е вдъхновен от една анкета на PRO-BG, за която дойдоха в работата ми и ме разпитваха за социалните мрежи.

451 манги

Преди около месец и нещо се проведе една от най-безумните акции на ГДБОП, която накара цялото Интернет общество да бръмне като ударен кошер. За съжаление никой, включително и аз не отбелязахме още една несправедливост от изземането на онзи сървър от онзи покрив.
Втората жертва на тази акция беше един не голям, но много полезен сайт за аниме и манга, който аз използвах сравнително често като източник на информация на български. Сайта е AnimeRulezzz.org. Както и администратора му OmegaKO е написал на заглавната страница, срещу сайта няма никакви искове и предявени претенции. На сайта имаше само и единствено анимета и манга. Все неща, които в България не се издават от никого (с минимални изключения) и за които няма кой да предяви претенции. Отново ще спомена, че нямам много представа от право, но се надявам да има наказани за това действие.
И нека после си твърдим, че не живеем в полицейска държава пълна с ненаказуеми лумпени.