Уникален си®

Имам си едно тефтерче, в което често надрасквам някаква идея за пост в блога. Една от тях седи там от доста време, защото е тегава и лепнеща. В общи линии най-болната тема на всеки човек, който се занимава с каквато и да е творческа работа. Става дума за способността да си оригинален и иновативен в днешния свят.

От няма и три години мога да се нарека и професионален творец - пиша статии в различни издания, а известно време ми плащаха да съм креативен в рекламна агенция. И през цялото време, а и преди това като блогър, се сблъсквам с необятния интернет. Ситуацията обикновено е следната - мислиш нещо (статия, кампания, whatever), в някакъв момент разравяш онлайн да видиш какво правят хората по света и накрая виждаш, че и 3-те ти умопомрачително яки идеи вече са реализирани от някой в Зимбабве или Австралия.

Всъщност това не пречи да реализираш идеите си, въпреки че вече са те изпреварили. Проблемът идва когато твоята аудитория разбере, че нещо подобно е правено и другаде, от други хора. В този миг се започва един хейт - некадърници, копиращи кретени, крадливи нещастници и т.н. Което е обидно, защото не винаги е истина. Както в науката двама учени могат да направят открития независимо един от друг и двамата да се цитират като автори на концепцията, идеята или откритието, така и в творческата работа еднакви идеи се раждат на различни хора, без да знаят за съществуването на другия.

Сблъсъкът с такива ситуации повдига един, като се замисля, доста глупав въпрос. Възможно ли е въобще да си истински креативен и да покажеш нещо ново и (внимание клише) уникално на хората, когато информацията на целия свят е на едно гугъл търсене от теб? Според мен не е невъзможно, но е все по-трудно.

Във всички случаи креативната работа е изгубила част от чара си, благодарение на дигиталната ера. Творческият процес, особено ако става дума за комерсиални проекти, вече задължително включва и едно задълбочено проучване, с което да се увериш, че идеята ти или нещо подобно не е правено някъде по света. За мен това е най-ужасната част, която ме превръща в една машинка, вместо да отваря ума ми към по-готини неща.

Във всички случаи, най-важното накрая е публиката да не те мрази. Отдавна се отказах от идеята, че интернет хората (като цяло) могат да са доволни от нечия работа, поне в България. Все пак се надявам в някакъв момент повече хора да започнат да оценяват труда на творците и да го уважават. Няма нужда да го харесват, просто да го уважават, защото търсената от публиката уникалност е доста трудно начинание.

____
Картинка от DEJANSEO