Ревю: The Joy Formidable - Wolf's Law

Две години след грандиозния си дебют The Joy Formidable се завръщат с още по-усъвършенствано звучене, готови да покоряват стадиони и натъпкани зали. Това почти се случи на уелската банда тази есен, когато подгряваха част от европейското турне на Muse.

Още по време на петминутната This Ladder Is Ours, която открива албума, се разбира, че албумът не е писан за удобството на слушалките и iPod-а, а по-скоро за големи и шумни колони. Впечатлението се затвърждава от също толкова енергичната Cholla, която продължава да редува по-шумни и енергични моменти със спокойни лирични почивки и се отличава и с може би единствената строфа, която се запомня в албума – where are we going. Дали е от липса на креативност за по-впечатляващи текстове или защото съзнанието е заето с "големия" звук, няма значение, но текстовете в Wolf’s Law сякаш са писани, просто за да слушаме гласа на прекрасната Ритци Браян.

След изумителния бас в Little Blimp и стадионния химн Maw Maw Song всъщност нищо друго няма значение освен тананикането на припеви и поклащането на главата. Което показва, че Joy Formidable са овладяли почти до съвършенство пренасянето на правилата за бомбастична поп музика в рок реалностите. А те включват и леко психеделични отклонения в любимата Maw Maw Song, както и акустичната почивка Silent Treatment насред албума.

Макар да не демонстрират особено величие или музикална оригиналност, The Joy Formidable успявят да предложат един интересен и силно пристрастяващ албум. Ако посоката на грандиозност и огромно внимание към детайлите в звука се запази, Joy Formidable със сигурност ще са една от любимите стадионни банди на нашето поколение. Дори да не влагат очевиден смисъл и внимание към посланията си.

Atlantic (UK), 21.01.2013

Публикувано в Capital LIGHT

Hipster Business Weekly #4: Sacrilegious stardom

Hipster Business Weekly тази седмица залага на ударни нови якости. Започваме с Трент Резнър, красивата му съпруга и техният проект How to Destroy Angels_, чиито първи албум вече е на пазара. После има Parkway Drive, които ще избухнат с втори концерт у нас на 5 юни. Някъде там ще чуете и новото на Phoenix, както и Puscifer на Мейнард от Tool и Atoms for Peace на Том Йорк от Radiohead.
Докато слушате можете да последвате @HBWeekly в Twitter, както и да харесате страницата ни във Facebook.

Hipster Business Weekly #4: Stardom by Hipster Business Weekly on Mixcloud

Тъй като 2013 ще е годината на големите завръщания, трябва да споменем и първият официален сингъл на Yeah Yeah Yeahs. Парчето се казва Sacrilege и си е истинско светотатство да не го чуете. Албумът напомня повече на по-старите пънкарски неща на YYYs, отколкото на леките поп залитания от последния албум. Mosquito ще е на пазара на 15 април.

Пост-ББ

Евалата, протестиращи, свалихте правителството. Как се чувствате? Предполагам е прекрасно, усмивки по лицата ви, ликувате и искате да го отпразнувате. Не е ли така? Ама защо, нали свалихте ужасното правителство, защо не сте щастливи? А, чакай вие срещу високи сметки за ток протестирахте, нали? Ама защо викахте "Оставка" тогава?

Протестите

Странна работа са родните протести. Една дълга и обичана от мен тема, по която не мога да постигна дори вътрешен консенсус много често. Върха на странностите обаче са последните протести по повод "скъпия" ни ток и лошото определяне на цените му. Разбирам мотивацията на протестиращите, да не си помислите друго, но пак ми убягва къде точно са си завряли главите преди да излязат на улицата с такава глупост.

За това колко застреляно глупави са протестите срещу ЕРП-тата няма да говоря. Дойче Веле се погрижиха в много силна статия, която омешва физика, икономика и здрав разум. Лошото на протестите е, че изначало те нямаха цел. Нямаха ясни изисквания, нито крайни резултати, за които се бореха. Цялата работа беше като протест, за да има протест, защото сме бедни. Разбираемо, но глупаво и далеч от "гражданско".

Правителството

След дни на викове "Оставка" тя изневиделица взе, че дойде. Часове по-късно дойдоха и защитниците на пожарникаря, на които изведнъж им домъчня. Тъпи хора, защото явно не осъзнават каква прекрасна политическа врътка спретна обожавания шампион по рязане на лентички. След като напомня, че по план график трябваше да има избори това лято, се чувствам длъжен да отбележа, че за ГЕРБ тези избори бяха изгубени.

Причината е, че народното доверие към паритята-спасител и ББ-месията бе поело стремглаво надолу. Обяснимо явление, което не би изненадало и маймуна. "Лошото" е, че докато доверието за ББ падаше, доверието за другите политически сили не се увеличаваше и по последни сметки изборите щяха да доведад до някоя странна коалиция. А ББ не иска коалции, иска неговата партия да е отгоре на 100%.

Сегашната оставка на правителството е един вид урок за материала, с който да осъзнаем, че алтернативи няма. Не че ББ е нещо по-добро от БСП, ДПС, Кунева и другите любимци, но поне сме му свикнали. По повода на материала е ясно, че ще му стане мъчно, когато види от какво трябва да избира новите грабители. И пак кротко и мирно ще си избере ГЕРБ, за да бъде зле, ама поне познатото зле.

Бъдещето

И ако вчера Бойко нямаше да се даде на Станишев, нито да избяга от отговорност, то днес той подава оставка. Ако днес не иска да има общо със служебното правителство, то утре вероятно ще го предвожда. Ако утре няма да участва в следващите избори, то вдругиден пак ще е премиер. А протестите ще си продължат, защото е важно да имаме гражданска позиция и да я изразяваме като истински свободни граждани. Далеч по-важно от това да помислим какво искаме и да създадем една свястна алтернатива.

_______

Снимка via @veselyak в Twitter

Hipster Business Weekly #3: How to Destroy Festivals

Тази седмица HBW набляга на фестивалите. Какво, къде и кога ще се случва из Европа това лято, както и някой от най-добрите групи и изпълнители, можете да чуете в предаването. Този път пишем отсъствие на Бо, която ще се завърне с пълна сила следващата седмица. Докато слушате може да ни намерите във фейсбук и туитър.

Hipster Business Weekly #3: Festival Summer by Hipster Business Weekly on Mixcloud

В това време един от проектите на Трент Резнър - любимият ни човек-група в Nine Inch Nails, изкара втори сингъл от дългоочаквания си дебют. Проекта се казва How To Destroy Angels_, а парчето And The Sky Began To Scream. Албумът Welcome Oblivion излиза на 5 март. Дотогава може само да се кефим на яката музика.

Ревю: Everything Everything - Arc

Квартет от Манчестър, който се вдъхновява от легендите в поп и рок музиката на 90-те години и прави indie pop/rock в наши дни. Привидно скучната история на Everything Everything сякаш залъгва слушателя, за да може дебютът им от 2010 г. Man Alive да предизвика своеобразен психологически хаос в главата му, който да започне да се подрежда с новия им албум Arc. Причината са хитрите текстове, нестандартните парчета и допълнително разпростиране в крайните дебри на определенията pop и rock.

Още с пилотния сингъл Cough Cough Everything Everything показват, че всички съставки, използвани в Man Alive, присъстват и в Arc, но са претърпели порастване и развитие. Ироничен текст, призоваващ към революция, докато осъзнава, че "всичко е ОК, стига да ни плащат", съпътстван от необичайна музика с хаотичния привкус на дебюта, която въпреки всичко успява да запази усещането за нещо, което може да се чуе по радиото.

Албумът успява да достигне до двете емоционални крайности с натъжаващото "изглежда, ти е скучно със съпруга ти", което секунди по-късно е заменено от избухващия припев, питащ с какво се борим, в присъдата на боклучавите модни списания, която представлява Torso of the Week. Изследването на крайностите се усеща и от монотонните и бавни Choice Mountain и The Peaks, които рязко контрастират с поп духа на Armourland, енергията на Cough Cough и сякаш писаната за пълни стадиони Radiant. Може би единствената константа са ироничните и забавни подмятания в сякаш нарочно усложнените текстове.

Arc е свежа глътка интелектуално indie, с която Everything Everything успяват да избягат от всички проблеми на Man Alive. Там, където дебютът натоварва със сложни рифове и често досадните фалцети на Джонатан Хигс, Arc успява да забавлява и разнообразява. Едно е сигурно - ако групата запази темпото, третият им албум ще бъде един от шедьоврите на нашето време.

4/5

RCA Victor (UK), 14.01.2013

Публикувано в Capital LIGHT

Hipster Business Weekly #2: O. Retrograde Children

На всички ни е странно да говорим за пост-дъпстеп, при все че хората още не са убедени какво е дъбстеп и защо Skrillex не описва жанра. Въпреки това James Blake мачка музикално и пазарно, без да се заплита в такива глупави въпроси. Както ще чуете и в предаването той ще има нов албум тази пролет, а по-долу е и официалното видео на новото му парче Retrograde. Enjoy.

В Hipster Business Weekly тази седмица темата е new wave/post-punk, а поводът е задаващият се концерт на O.Children. Организаторите му от Rawk'n'Roll изпратиха свой агенти, които ни разказаха повече за концерта, бандата, музикалния живот в България и още интересности.

Hipster Business Weekly #2: O.Children by Hipster Business Weekly on Mixcloud

Култивация на чалгарския ангсоц

За скромните 21 години, в които се помещавам на този свят, съм бил свидетел, а и участник, на стотици интелектуално-осъдителни разговори на тема чалга. Основния извод, който родната интелигенция вади от тези дискусии е, че чалгата убива културата на българите и едва ли не превръща, иначе високоинтелигентните ни сънародници, в амеби с инстинкт за въртене на задници. Като цяло мога да вложа доза съгласие, че като слушаш просташка музика, ще се превърнеш в простак, но напоследък все повече се убеждавам, че причинно-следствената връзка е в обратен ред.

Хората като цяло са прости. Без оглед на музикалните предпочитания, разбиранията им за забавление и други подобни, както и без да се отчитат индивидуалностите. Както в Оруеловата 1984, така и в нашия свят, около 85% от хората са проли - "бедни", необразовани, живеят кофти и системата ги омайва с алкохол и други забавления, като разликата с Оруел е, че тук ги наричаме "средна класа". Макар да не живеем в крайностите на Оруел, нашият свят е първообраза на неговата Океания, нашата система е вдъхновението за неговия Ангсоц. Също като в 1984 надеждата е в пролите, но не в масите, а в индивидуалностите.

Общото с чалгата в България е фактът, че средно статистическия българин е прост. Масите в България търсят и мечтаят за прости и очевидни неща - пари, любов, красота, власт и заможност като цяло. Чалгата успява да възпее и опише тези мечти, чрез цинични текстове и клипове, които хващат окото на масовия човек и го вкарват в делириума на мечтите му. Чалготеките пък успяват да въведат мечтаещия български прол в един свят на богатство и заможност, където всичко е възможно и той е Господ. Там той мята салфетки, които взима за пари, превръща се в сексуален обект и успява да е господар на собствения си свят.

Подобна диагноза би могла да се даде на почти всяка субкултура, тъй като всички хора имат нуждата да са част от група. Когато са част от група, хората спират да са индивидуалности и се превръщат в маса. Тази маса споделя своите нужди и разбирания и се опитва да ги задоволи. Тук се намесва бизнеса, който успява да изолира масата, на която иска да въздейства, нарича я целева група и ѝ "продава". Пайнер продава чалга на чалгарите, HMSU продава тупцъ на тупцарите и т.н. Друга част от бизнеса не прави проблем за свирките в чалготеките, амфетите на dnb партитата и т.н.

В този ред на мисли има два варианта за онези 15% от хората, които се предполага, че запазват индивидуалността си. Единият е да се опитват да променят околните чрез действията си. Най-лесният начин е да създадат нова маса, която да има нови, по-възвишени нужди. По-трудният е да се опитат да променат съществуващите маси. Българските интелектуалци се опитват да направят второто, което е и пагубното.

Ужасяващо глупаво е да обвиняваме каквото и да било за липсата на интелект, култура или желание за развитие у масите, освен самите хора, които ги съставят. Недалновидно е да се опитваме да променим масите, без да им дадем някаква алтернатива. И точно тук се крие българският проблем. Ако на запад има добре развита алтернатива на Flo Rida и неговата Whistle, то у нас алтернативата е като опълченството по време на турското робство.

Успешен трансфер на интелигентните индивидуалности сред масите към нещо по-значимо ще се получи когато българският alternative стане реален и привлекателен. Естествено, дори тогава ще има хора, които просто ще искат да въртят задници, но това е неизбежно. Важното е да не губим останалите 15% и ако има начин да ги направим повече. А това няма да стане с хейтърски анти-чалга статии.

Hipster Business Weekly #1: My Bloody New York I Love You

Съвсем спокойно може да се каже, че MBV на My Bloody Valentine е музикалното събитие поне на месеца. 22 години след Loveless - урокът по shoegaze, който промени alternative музиката из основи, бандата се завръща с албум, който сякаш отваря дупка във времето. Всичките девет парчета са налични в YouTube, така че може да се насладите веднага.

В това време Hipster Business Weekly акостира на източния бряг на САЩ и по-конкретно в най-великия град на света Ню Йорк. Причината е, че там има неприлично много хубава музика. Защо точно там - никой не знае, важен е фактът.

Миксът от великите неща и свежите новини включва ново парче на Vampire Weekend и първото парче от Comedown Machine на The Strokes, който очакваме на 26 март. След урок по noise pop изчезваме в дебрите на скандалния рап с Azealia Banks, минаваме през иконите Interpol, за да завършим с New York, I Love You. Останалото може да изслушате.

За "Странното парче" отиваме в Англия, където Flux Pavilion разцепи покрива с новото си EP Blow The Roof. За незапознатите, Flux е dubstep DJ, който успява да "ошамари" всичко що се зове бростеп от другата страна на океана. Това и още нещо в записа по-долу.

Hipster Business Weekly #1 - New York I Love You by Hipster Business Weekly on Mixcloud

Cockday vs. Gayday

Хомофобията ми е чуждо явление. Не че нещо, ама ми е точно през cock-а кой с кого обменя телесни твърдини, течности и ласки. Единствено имам проблем с настоятелните и противни гейове, които не разбират от "Пич, не си падам по мъже, сори", но това е друга тема.

Въпреки това съм супер анти празника на гейовете. Супер неофициално явление в българската култура, което превръща класическия празник Петльовден в ден на мъжката хомосексуалност. Някакво доста странно и далеч по-извратено от самите гейове, не мислите ли?

Gayday - има такова животно

Освен, че някакви американци са си измислили нещо, което наистина се казва Gayday, след търсене в Гугъл, се оказва, че си има специален ден на гейовете. Като денят на детето, жената, бащата, думичката "Благодаря" и т.н. Добре де, не точно.

Това е денят за борба с хомофобията и трансфобията или просто казано - ден за борба с омразата срещу хомосексуални мъже и жени и транссексуални хора. Денят се отбелязва на 17 май всяка година от около 2004 насам. Дата е избрана, защото на 17 май 1990 Световната здравна организация решава да премахне хомосексуализма от списъка с умствени болести.

Важно е този ден да се отбелязва и да се говори по темата, защото много хора още вярват, че гейовете и лесбийките са някакви болни и извратени същества. А всъщност това са 10-ина процента от хората около нас, които са си съвсем ОК. Ако имат някакви сексуални отклонения, то те не са по-различни от тези на хетеросексуалните мъже и жени.

Cockday - заклаха петела

Още едно търсене в гугъл дава обяснение какво по дяволите е Петловден. Съвсем накратко, това е традиционен български празник, който си има различни имена в различните региони на България и като цяло се отбелязва с цел да се запази мъжествеността. А тя се опазва чрез колене на петел, мазане на прага на къщата и челото на мъжката рожба с кръв от петела, хвърляне на главата му на покрива, а перата на бунището, като няколко се оставят за закичване на местните лелки.

Смахнат обичай, който тръгва от още по-смахната легенда. Първо прочетете какво е кръвен данък, ако не знаете. Та, една убер мама по време на турското робство отказва да даде сина си на турците, като казва, че по-скоро сама ще го убие. Турците ѝ дават да го направи и казват, че на следващия ден ще се върнат да проверят. През нощта майката коли петел и в общи линии маже селото с кръвтта му (това е легенда, не се хващайте за подробността, че един петел няма толкова кръв). На другия ден турците са впечатлени от убийството, като си мислят, че мамта е убила детето си и повече не се връщат за кръвен данък в това село.

Celebrate the cock

В края на краищата, не ми дреме да ли си гей или не. Важното е да си мъж, да си пазиш петела, да си cocky в нужните моменти и like a sir в другите. Надявам се занапред да отбелязваме мъжествеността като нещо готино и важно, независимо от сексуалните партньори. Дотогава препоръчвам на българските мъже да започнат да са повече петели, отколкото кроасани.