Две години след грандиозния си дебют The Joy Formidable се завръщат с още по-усъвършенствано звучене, готови да покоряват стадиони и натъпкани зали. Това почти се случи на уелската банда тази есен, когато подгряваха част от европейското турне на Muse.
Още по време на петминутната This Ladder Is Ours, която открива албума, се разбира, че албумът не е писан за удобството на слушалките и iPod-а, а по-скоро за големи и шумни колони. Впечатлението се затвърждава от също толкова енергичната Cholla, която продължава да редува по-шумни и енергични моменти със спокойни лирични почивки и се отличава и с може би единствената строфа, която се запомня в албума – where are we going. Дали е от липса на креативност за по-впечатляващи текстове или защото съзнанието е заето с "големия" звук, няма значение, но текстовете в Wolf’s Law сякаш са писани, просто за да слушаме гласа на прекрасната Ритци Браян.
След изумителния бас в Little Blimp и стадионния химн Maw Maw Song всъщност нищо друго няма значение освен тананикането на припеви и поклащането на главата. Което показва, че Joy Formidable са овладяли почти до съвършенство пренасянето на правилата за бомбастична поп музика в рок реалностите. А те включват и леко психеделични отклонения в любимата Maw Maw Song, както и акустичната почивка Silent Treatment насред албума.
Макар да не демонстрират особено величие или музикална оригиналност, The Joy Formidable успявят да предложат един интересен и силно пристрастяващ албум. Ако посоката на грандиозност и огромно внимание към детайлите в звука се запази, Joy Formidable със сигурност ще са една от любимите стадионни банди на нашето поколение. Дори да не влагат очевиден смисъл и внимание към посланията си.
Atlantic (UK), 21.01.2013
Публикувано в Capital LIGHT
Няма коментари:
Публикуване на коментар