ЕМП 2 - Завръщането на простотията.

Преди около година реших, че трябва да съм модерен и да си водя блог. Е направих блога, от време на време пиша, явно целта е изпълнена. Първият ми пост беше свързан с явлението ЕМП - Ежегодна Майска Простотия. Сега, година по-късно, мога с не чак такава гордост да заява, че и моето представяне в ЕМП дойде, а и си замина, за мое щастие.
"И както всяка година се чудя къде е кефа?". Това написах преди година. Сега - след 364 дни, една учебна година и моят собствен бал, продължавам да се чудя. Да, беше забавно и приятно да съм с костюм, не чак толкова неприятно всички да ме щракат и направо ужасно, всички около мен да викат като ненормални. Беше готино целия клас да се събере и да купонясваме (като купонясването е леееко съмнително), но пак се чудя къде е кефа. Аз лично имам следните впечатления от бала си:
1. Около час обикаляне на града с най-различни цели, съпроводено от неописуемо количество кич, крясъци от прозорците на разни коли и вдигане на излишен шум - Изключително ненужни действия, които правят доволни едва 15-ина души и роднините им.
2. Неколкочасов престои в Кемпински - Всичко много хубаво - яденето, пииването (малко разредено, но все пак), масите... но всичко това съпроводено от чалга, кючеци и познайте... крясъци е абсолютен кошмар!
3. Престои в чалга клуб "Най" (о0 като го пиша е по-брутално о0) - Много приятно място. Сепаретата са ОК, светлинки, алкохол. Много хубаво. Ама да набуташ толкова много хора, които имат за цел да се подвизават на маси, когато масите ти са толкова малко е глупаво. Да не говорим, че на масите се друсат кючеци от подпиинали, разголени, разгонени и да не казвам още какви ъ-ъ-ъ-ъ момичета, като тези маанета са съпроводени от чупене на чаши, разливане на алкохоли и всякакви ужасяващо просташки постъпки. Като цяло мега тъпа история, добре че се махнах.
4. Такси>квартала>бира>беседка - за пореден път се убеждавам, че по-хубаво от беседката няма. Това оправи цялостното изживяване...
Какъв е извода? Ами... баловете са глупаво нещо. За поредна година ми надуха главата, като този път дори и мой приятели. За поредна година само се възмущаваме и за поредна година нищо не се променя, освен количеството плат по роклите - то прогресивно намалява.
ПП:
Стискайте палци за матурите, че миналата година злобеех, а сега ми се реве.

Новата дрога?

В някакви моменти просто се чудя, защо по дяволите не съм се снабдил с лап-топ?!? Все ми хрумват едни такива словоизлияния на път за работа или в градинката докато си пия бирата, пък все нямам как да ги публикувам, а на ръка да пиша не ми се отдава. И това е нещото, което ме притеснява. Кога станахме такива технолози? Допреди година компютъра за мен беше единствено извор на забавление, което макар и непрестанно, в един момент ми писваше, докато в момента се е превърнал в начин на живот. С 90% от хората около мен общувам предимно чрез интернет. За техните интереси разбирам от Facebook, някой форум или от mood-а в Skype, а не както в доброто старо време от усмивка и похвалване "на живо" или "пискане" от кеф по телефона. И това се случва, но все по-рядко. Хубаво е да се общува чрез текст, доста повече неща могат да се кажат, но пък от друга страна го няма духа, особено с всичките IM-и, които ползваме ежедневно.
Последното ми е-гладуване беше миналата седмица, когато отидох на една забита вила в Кюстендилско за уикенда и с изненада на втория ден установих, че искам РС. Това ми се случи за първи път в живота и леко ме стресна. Естествено, исках РС, защото исках информация, исках и музика... Преживях го бързо, но шокинга остана, а за преживяването помогна телефона (да живее мобилния интернет). Тогава осъзнах, че Интернет е станал начин на живот за мен и възнамерявам да променя това, само че веднага се изпречват разни условия, като това, че по 40ч. седмично съм пред компютър, ща, не ща - работа му викат. И още поне 2-3 часа вкъщи, за да си тегля музика и филми, от които нямам намерение да се откажа, както и 2 часа в училище, което пак е задължение. И така се оказва, че от 168 часовата седмица, аз изкарвам по ок. 50 часа пред РС, което си е 1/3 от времето ми... дори спя по-малко. И това е само по задължение...
Давайте съвети.

Сапьорска работа

По идея на Ясен Праматаров, която публикува в блога си, махам линка с текст провал от поста по въпроса. Няма да обяснявам защо - Ясен го е направил и подкрепям напълно.

Блогър и/или психопат?

Разглеждам днес блогове и нет, както никога досега - с цел и умисъл - да прочета повече блогове и да си намеря интересни такива. Из ровенето попаднах на учудващ блог, който се оказа собственост на г-н Блажев - човека, който отвлече автобус и нарича себе си Атила. Оказа се, че един сайт, който никога не съм уважавал изкарва данни за потребителите си, което е, меко казано, грозно и непочтено. Естествено потребителя е изтрит. Едва ли е заради нарушаване на правилата, защото се съмнявам да има правило, което да забранява отвличането на автобуси. Въпросния мистър Блажев явно е интелигентен човек, все пак блога му е написан на правилен български език и е доста смислен. Аз лично не съм съгласен с вижданията му на 100%, но като цяло човека мисли. Блогърстването му си има и лошите страни, защото този човек е повод да се изкара, че блогър = психопат(ка). Дано не се случи, защото вече съм 3 пъти психопат - аниме, комикси и метъл... би трябвало космически станции да отвличам сигурно.

Провал!(?)

Провал! Не, нямам предвид моята блог кариера, макар, че натам се е запътила. Имам предвид добрата инициатива на български блогъри. Включвам се бързо, бързо, макар и вече резултата да е постигнат. Естествено се оказва, че явно пак има криворазбрали, но едва ли това е чак такъв проблем. Аз лично съм на мнение, че това е един хубав начин да изразим мнението си. Пък и защо не?
Относно журналиста, който споменава за законови последствия на Юнуз (което той бише в блога си линк ) бих казал само едно - Пич, а ти страхуваш ли се от законови последствия, когато пишеш?



Едит: Линка е махнат - подробности

Нова Година, Нов пост

Ей я на. Вече 5 часа е 2009-та. Мина високосната година, високосната секунда... и техният късмет. Както всички и аз се опитвам да си направя една равносметка за изминалата година и все стигам до извода, че годината не беше лоша. Може и от годините да е (най-вероятно дори), но тази година ми донесе адски много, научи ме на адски много и най-важно ме научи за много неща за самият мен. Имаше спадовете си - обирането на апартамента ни, сменянето на 2 работи, не чак толкова добрите резултати от училище, няколко провалени концерта и купона, нормалните финансови затруднения, но пък и пиковете - сближаване с готини хора, приятни моменти по морето, концерта на Metallica, който ще остане в главата ми като събитието, след което аз просто нямах думи, а това рядко се случва, страхотната есен и съвършения край на годината. От новата година очаквам изключително много трудности и се надявам да ги преодолея. Предстоят ми важни избори, както и голеееми трудности, които искам-не искам трябва да преодолея, надявам се успешно.
Пожелавам, и на себе си и на вас, (ако някой чете въобще) много здраве, щастие, любов, нови знания, обогатяване и не на последно място материално добро състояние :). За много години.