Писания на soregashi, circa 2010

от soregashi на 04 Май 2010 22:41

Дупки

Всички сме затъвали във всякакви дупчици и кратери от всякакви видове и размери, прикрити по всякакви интересни, опасни и направо забавни начини. Но погледнато извън националното разбиране за асфалтова дупка, причиняваща предимно щети по безценните ни автомобили, понякога попадането в дупка може да донесе и доста приятни емоции, усещания и събития.

Това, например, се случва на всеизвестната и обичана Алиса. Тя попада в Страната на Чудесата подмамена от бял заек, който я отвежда до дупка в земята. Скокът в тази дупка и разкрива цял нов, вълшебен свят изпълнен с интересни събития, персонажи и поуки, които ще са полезни за младата дама. Макар и в реалния свят да не можем да срещнем Лудия Шапкар и да пийнем по чай с него, пак има вероятност някоя дупка да ни свърже с нови приятели.

В гимназията доста често ми се случваше класът ми да има "дупки" в програмата, които дружно изпълвахме с групови дейности, които, макар и свързани с консумацията на никотин и кофеин, успяха да направят класът ми доста по-сплотен, макар и един вид по принуда. Резултатът е, че и до момента консумирам споменатите продукти с някои от тези хора, с които съм и добър приятел.

Все пак в хората е заложен един страх от дупките, който е породен, както от неизвестността какво се крие в дъното й, така и от неизвестността дали въобще има дъно. Особена проява на страха от неизвестното са отзивите на доста хора около пускането на Големият Адронен Колайдер - най-големият ускорител на частици създаван някога. Има притеснения, че сблъсъка на частици с подобна скорост и енергия би могъл да доведе до отварянето на черна дупка насред китна Швейцария, което би довело до катаклизъм с невероятни размери. Но значи ли това, че трябва човечеството да спре пътя си към евентуални научни разкрития, които биха разкрили изключително много за Вселената и всичко около нас? Не би трябвало. Ако човечеството нямаше смелостта да поема риск сигурно още щяхме да сме на етап от развитие, в който живеем в пещери и се разхождаме по пребрадки.

Дори всемогъщият Бойко Борисов има доста неприятно голяма дупка пред себе си, която му усложнява иначе спокойния живот. Въпреки подкреплението на г-н Дянков, дупката в националния бюджет, освен, че не намалява, дори се увеличава. Резултата е напрежение сред народа, недоверие в управляващите и политически "катаклизми". Не по-малък (и всяващ ужас у българина) е проблема с дупките по пътищата ни. Всеки се е борил с трафика в България по един или друг начин. И на всеки са му се изпречвали безброй дупки, довели до набор от не особено приятни събития - изкълчен глезен, счупено окачване, изръбени задни части или обелен нос в зависимост от метода на придвижване и възрастта на потърпевшия. Но пък не всеки е бил глобяван, за това че е попадал в дупка. За разлика от станал известен шофьор, който разбива колата си след среща с дупка и бива глобен за възпрепиятстване на нормалното движение. Не че не трябва да се следи за подобни случаи, но кой ще глоби дупката? А кой ще глоби деморализирания полицай, който е наясно и с премеждията на шофьорите и с приключенията с дупки? Да, точно така, никой. Но ние сме свикнали с етичните дупки в обществото, които са едни от най-сериозните и имащи нужда от бързо и качествено запълване. Тогава може и народа да реши да поработи над запълването на дупките по пътищата, "дупките" в учебните програми и всички други дупки с отрицателен характер, които тормозят хората, които от своя страна бездействат.

Въпреки редките положителни прояви на дупките, те са жизнено небходимо явление за повечето живи същества. Чрез различни дупки се храним, размножаваме, раждаме. И въпреки това човек изпитва вроден страх от дупки, който смятам за неоснователен. Да, всеки живот завършва и най-скъпото ни - тялото ни - отива в дупка в земята. Но нали християнството учи, че праведните души отиват в рая, а неправедните в ада? Това значи ли, че страхът от двуметровата дупка е неосъзнат повик на съвестта на вярващите хора? По-скоро не, защото всяко живо същество се бори за живота си, дори и богомолката, която въпреки името си е доста далеч от всичко религиозно.

Но пък какво би бил конецът без дупката в иглата? Просто играчка за някоя палава котка. Въпреки че краят на всеки е в дупка, понякога дупките дават и начало. Дали ще е на новата ми прекрасна тениска или красивите пердета на комшиите, всичко започва с вдяването на конеца в иглата. Резултатите може да са плачевни, но може и да са шедьоври. Също като с музиката. Ако попадне в подходящите ръце резултатите са прекрасни, иначе... просто зловещи. В този ред на мисли какво би бил Моцарт без дупките създаващи акустиката на цикулгите и много други инструменти - най-вероятно нищо. Същото се отнася и за повечето съвременни музиканти. Барабан без дупка е тих като котенце (без кълбо прежда), аудио колона без дупка би се разпаднала скоропостижно, а свиренето на китара без дупки е като използването на такава без струни. Но ако въпросните дупки по инструментите се направят без съответните изчисления и спазвания на правила резултата ще точно толкова плачевен колкото и без дупките.

Което води до мисълта, че както с повечето неща и с дупките не е хубаво да се прекалява. Прекалено широка дупка ще остави пирона да падне в комплект с невероятната нова картина. Както Алиса се чуди преди да последва белият заек, така и екипът учени прави тестове на голямата си нова джаджа, така и трябва да е, защото когато дупките излезнат извън контрол се получават трапове, ями и кратери, които водят до безумни санкции и неприятни емоции. Дори когато прекалим с употребата на дупките си, си докарваме неприятни усещания. Затова призовавам всички - използвайте дупките с особено внимание и любов, а при нужда ги запълвайте.

___________________
Този текст е писан през 2010, като част от подготовката ми за кандидат-студентските изпити, с които бях приет да уча Книгоиздване в СУ. Оставил съм го в оригиналния му вид, тъй като наистина се забавлявах, когато го намерих.

Новата дрога?

В някакви моменти просто се чудя, защо по дяволите не съм се снабдил с лап-топ?!? Все ми хрумват едни такива словоизлияния на път за работа или в градинката докато си пия бирата, пък все нямам как да ги публикувам, а на ръка да пиша не ми се отдава. И това е нещото, което ме притеснява. Кога станахме такива технолози? Допреди година компютъра за мен беше единствено извор на забавление, което макар и непрестанно, в един момент ми писваше, докато в момента се е превърнал в начин на живот. С 90% от хората около мен общувам предимно чрез интернет. За техните интереси разбирам от Facebook, някой форум или от mood-а в Skype, а не както в доброто старо време от усмивка и похвалване "на живо" или "пискане" от кеф по телефона. И това се случва, но все по-рядко. Хубаво е да се общува чрез текст, доста повече неща могат да се кажат, но пък от друга страна го няма духа, особено с всичките IM-и, които ползваме ежедневно.
Последното ми е-гладуване беше миналата седмица, когато отидох на една забита вила в Кюстендилско за уикенда и с изненада на втория ден установих, че искам РС. Това ми се случи за първи път в живота и леко ме стресна. Естествено, исках РС, защото исках информация, исках и музика... Преживях го бързо, но шокинга остана, а за преживяването помогна телефона (да живее мобилния интернет). Тогава осъзнах, че Интернет е станал начин на живот за мен и възнамерявам да променя това, само че веднага се изпречват разни условия, като това, че по 40ч. седмично съм пред компютър, ща, не ща - работа му викат. И още поне 2-3 часа вкъщи, за да си тегля музика и филми, от които нямам намерение да се откажа, както и 2 часа в училище, което пак е задължение. И така се оказва, че от 168 часовата седмица, аз изкарвам по ок. 50 часа пред РС, което си е 1/3 от времето ми... дори спя по-малко. И това е само по задължение...
Давайте съвети.

Сапьорска работа

По идея на Ясен Праматаров, която публикува в блога си, махам линка с текст провал от поста по въпроса. Няма да обяснявам защо - Ясен го е направил и подкрепям напълно.

Блогър и/или психопат?

Разглеждам днес блогове и нет, както никога досега - с цел и умисъл - да прочета повече блогове и да си намеря интересни такива. Из ровенето попаднах на учудващ блог, който се оказа собственост на г-н Блажев - човека, който отвлече автобус и нарича себе си Атила. Оказа се, че един сайт, който никога не съм уважавал изкарва данни за потребителите си, което е, меко казано, грозно и непочтено. Естествено потребителя е изтрит. Едва ли е заради нарушаване на правилата, защото се съмнявам да има правило, което да забранява отвличането на автобуси. Въпросния мистър Блажев явно е интелигентен човек, все пак блога му е написан на правилен български език и е доста смислен. Аз лично не съм съгласен с вижданията му на 100%, но като цяло човека мисли. Блогърстването му си има и лошите страни, защото този човек е повод да се изкара, че блогър = психопат(ка). Дано не се случи, защото вече съм 3 пъти психопат - аниме, комикси и метъл... би трябвало космически станции да отвличам сигурно.

Провал!(?)

Провал! Не, нямам предвид моята блог кариера, макар, че натам се е запътила. Имам предвид добрата инициатива на български блогъри. Включвам се бързо, бързо, макар и вече резултата да е постигнат. Естествено се оказва, че явно пак има криворазбрали, но едва ли това е чак такъв проблем. Аз лично съм на мнение, че това е един хубав начин да изразим мнението си. Пък и защо не?
Относно журналиста, който споменава за законови последствия на Юнуз (което той бише в блога си линк ) бих казал само едно - Пич, а ти страхуваш ли се от законови последствия, когато пишеш?



Едит: Линка е махнат - подробности

Нова Година, Нов пост

Ей я на. Вече 5 часа е 2009-та. Мина високосната година, високосната секунда... и техният късмет. Както всички и аз се опитвам да си направя една равносметка за изминалата година и все стигам до извода, че годината не беше лоша. Може и от годините да е (най-вероятно дори), но тази година ми донесе адски много, научи ме на адски много и най-важно ме научи за много неща за самият мен. Имаше спадовете си - обирането на апартамента ни, сменянето на 2 работи, не чак толкова добрите резултати от училище, няколко провалени концерта и купона, нормалните финансови затруднения, но пък и пиковете - сближаване с готини хора, приятни моменти по морето, концерта на Metallica, който ще остане в главата ми като събитието, след което аз просто нямах думи, а това рядко се случва, страхотната есен и съвършения край на годината. От новата година очаквам изключително много трудности и се надявам да ги преодолея. Предстоят ми важни избори, както и голеееми трудности, които искам-не искам трябва да преодолея, надявам се успешно.
Пожелавам, и на себе си и на вас, (ако някой чете въобще) много здраве, щастие, любов, нови знания, обогатяване и не на последно място материално добро състояние :). За много години.

Работа?!? Първо ще попътуваш...

Много е неприятно, когато сутрин станеш, вземеш си душа, пиеш си кафето, оправяш се и излизаш. Всъщност най-неприятното е след като излезеш. Днес имах честта да преодолея заветното растояние Надежда - Студентски Град (почти изцяло) с маршрутка, което, повярваите ми, си е живо приключение. Първо се заредих на Хали Надежда да чакам 7-ца и след ок. 15 минути тя се появи, но се оказа, че явно хич не съм единственият желаещ да се качи, имаше още един човек с мен на спирката, а маршрутката беше точно като в парчето на Ъпсурт, натъпкана като консерва. Моята мила особа реши, че е по-мъдро да не си причинява насилствено смаляване на... хъм всичко. 2 минути по-късно се изявявах като горд пътник в трамвай 1-ца, който също беше виден представител на семейство Консерви, смъкнах се на мястото с палатката (Централна гара) и там гордо зачаках маршрутка, която, все пак, да ме отведе до местоработата. След около 10 минутно чакане се качих на една 5-ца и там преживях най-големият шокинг в последните месеци, шофьора не слушаше чалга и поздравяваше абсолютно всеки пътник, който се качи или слезе, но пък за сметка на това се изявяваше като нормален маршруткаджия, като гледаше да минава през всяка дупка, да прави възможно най-остри завой и да "ляга" на спирачките при всеки удобен случай. Още около 40 минути и стигнах жив и здрав до местообитанието си в следващите 12 часа.

Ученици сме... май.

И това лято си отмина като стой та гледай, но пък беше много приятно. Естествено, всичко си има край, както и лятото, а след това следва, я работа, я училище - кой как се уреди, както се казва. В моя случай е училището (въпреки желанието и надеждата да се комбинират двете неща). Както винаги на 15-ти в бойна готовност се изсипахме в двора на "милото и любимо" училище. Първото което видях беше "мацка", която приличаше повече на пребиваваща в прословутите напоследък публични домове, естествено това не ми направи огромно впечатление. Намерих класната и съучениците си, поговорихме си, споделихме впечатления за лятото, а в същото време някакви хора показваха карате умения... много се вписваше в обстановката на призиви против насилието в училищата. След това някакви хлапета пяха, рецитираха и т.н., когато това свърши се насочихме към близката кръчма където хапнахме, пийнахме и така свърши откриването на учебната година. На следващият ден отидохме до училището за да ни дадат програма и да ни съобщят, че в сряда, видиш ли, няма да учим... не че в четвъртък учихме, но поне имахме часове, за разлика от петък, когато отидох за нулевият си час История, изкарахме го и установихме, че имаме 2 часа математика, предмет по който нямаме учител, което автоматично значи, че си отиваме у дома... кой ще ти седи 2 часа за да кара един час Свят и Личност. Та с тези изречения се описва "тежката учебна" седмица на българският ученик. Звучи доста натоварващо, нали...

Google-ска логомания vol.2

Google отново са в крак с най-актуалните новини от световен мащаб. Днешното им лого е много впечатляващо - LHC ражда Google. Повода е старта на Големият Ускорител на Адрони. Основната цел на този ускорител, намиращ се на границата м-у Франция и Швейцария, е да открие теоретичната частица бозон на Хигс или както някой учени я наричат "частицата на Бог". Реално погледнато днес нямаше начин да се изпълни големия страх на много хора и учени, отваряне на черна дупка, поради простата причина, че днешният старт е просто тест, първият тест в който частитците са направили пълна обиколка на 27-километровият тунел - първо в посока на часовниковата стрелка, а след това в обратна посока. Планирано е първите високоенергиини тестове да се проведад през Октомври, така че ще е по-актуално да се страхуваме от черна дупка тогава :).
За да разберем защо LHC наистина е Големият ускорител, ще ви дам кратка информация за него и за предният носител на титлата "Най-голям ускорител на частици".
LHC (Големият ускорител на адрони); сблъсква протони с протони и оловни йони с оловни йони; 27-километров пръстен; най-високоенергийният ускорител
Собственост на CERN (Европейска организация за ядрени изследвания)
„Теватрон"; сблъсква протони с антипротони; 6,4-километров пръстен.
Собственост на Национална ускорителна лаборатория „Ферми"
Ето и списък най-разбираемите за не-физик нещата, които физиците се надяват да разберат с LHC:

Бозонът на Хигс

Един от въпросите, на които физиците се надяват да отговорят, е защо или как частиците имат маса. Постулират, че съществува поле, което изпълва пространството и придава маса на фундаменталните частици, като взаимодейства посредством специална частица, наречена бозон на Хигс. Откриването на бозона на Хигс ще им помогне да разберат загадките на масата, като например защо протоните са по-тежки от електроните или защо фотоните въобще нямат маса.

Защо материя, а не антиматерия?

На теория Големият взрив трябва да е създал равни количества материя и антиматерия, които да са се унищожили взаимно и да са оставили Вселената на практика празна. Защо тогава нашата Вселена се състои почти изцяло от материя?

Тъмна материя и тъмна енергия

Звездите и галактиките, които виждаме, образуват само 4 до 5% от Вселената. Останалото е тъмна материя (20 до 25%) и тъмна енергия (70 до 75%). Физиците се надяват, че експериментите с ускорителя ще хвърлят светлина върху тези тъмни феномени.

Със сигурност в следващите 10-тина години ще има доста големи открития във физиката, които са също така и интересни. А за частта с черната дупка, смятам, че няма достатъчно енергия в опитите на CERN за да стане нещо такова, но пък може да се създаде някаква материя която да е странна от всяка гледна точка, все пак имитират Големият Взрив... бум.

Google във Войната на браузърите?

Наскоро Гугъл пуснаха едно комиксче, което описва това което ще представлява техният най-нов проект - Google Chrome - уеб браузър с доста иновативна технология, който е изцяло open source, което значи, че добрите идеи със сигурност ще бъдат взаимствани и подобрени (надяваме се) от останалите "воюващи". Вчера в главната страница на Гугъл имаше линкче от където можеш да си свалиш бета версия на браузъра, естествено мое свято любопитство веднагически цъкна на линка и започна даунлоуда на творението на Чичо. След като се изтегли, програмата започна да се инсталира, като единственото, което се искаше от мен беше, в края на инсталацията да укажа къде искам иконки и от къде да бъдат импортнати кукита, отметки и останалите неща, които са важни за всеки. Лошо впечатление ми направи това, че няма опция да си пренесеш настроиките от Opera, което мен не ме устроива тъй като ползвам точно този браузър. Добро впечатление ми направи празната страница. В горният ляв ъгъл има 6 прозорчета (тип Бързото набиране на Опера), които в случая показват най-посещаваните страници. В дясноимаме последните посетени страници и отметките, представени като списък. Браузването наистина е изключително бързо, но на сайтове които са повече Web 2.0 базирани браузъра се проваля с гръм и трясък. Постоянно изкача съобщението за неотговаряща страница и трябва да чакам значително повече от комфортното време. В браузъра няма някой доста важни, за мен, неща като e-mail клиент, RSS четец и възможността за добавяне на линкове до адрес бара посредством малки иконки. Това са все неща които ползвам в Опера и съм свикнал с тях. Дали много хора ще минат на Хром? Не смятам. По скоро този браузър ще даде нова насока в развитието на останалите браузъри. Ако Гугъл не направят бързо много джаджи които да дават споменатите горе услуги се съмнявам негово лигаво величие потребителя да ползва Хром, което автоматично изкарва браузъра от прозловутата Война на браузърите. Обща оценка 5.5/10.

Ураааа!

Ваканциите свършиха, всички са по работните места, учениците се подготвяме за 15-ти, но въпреки това в атмосверата цари добро настроение. Днес се завърнах в София след едноседмично пребиваване при дядо ми и установих 3 огромни промени сред софийският ландшафт:
1) Задръстванията се завърнаха както подобава.
2) София е пълна, гъчканицата е тотална, но всички са усмихнати и доволни.
3) Всички приятели са си тук и бирата може да се лее.

Принципно това звучи доста плашещо (с изключение на т.3 може би), но в седмицата след края на ваканцията хората са заредени с положителни емоции и вмомента всички са усмихнати и приятни, дори контролите се хилят като тикви, което попринцип се случва само след като те глобят :). Да се надяваме да ни държи по-дълго това добро настроение.

Гадни пъпчиви пубери!

Не че е невъзможно и аз да бъда включен в тази социална група, но поне гледам да не се изявявам като такъв. Тези дни постоянно се сблъсквам с разни деиствия на безмозъчни, комплексирани хлапета и много се нервя, но явно няма смисъл. Та историята е следната - тези дни се връщам назад във времето когато не ставах от компютъра с цел игра на Diablo II и започнах да играя в един от най-известните български сървъри (тъй като оригиналното копие на играта бе погубено преди ок. 2-3 години), където в момента се подвизава някое комплексарче което постоянно "бута"* сървъра, защото го били баннали. В същото време спами форума като откачен, а драгите админи седат и си мълчат. Българска му работа, добре че не давам пари, защото тогава щях на луди да ги правя. Е въпреки това се забавлявам, но все пак смятам, че е доста глупаво да отмъщаваш на един човек чрез разваляне на кефа на още 200 човека (горе долу толкова хора има почти постоянно в сървъра). 

* бутане на компютърният жаргон ще рече да се накара сървъра да има прекалено високо време за отговор (лаг), от което се получава срив на сървъра и той трябва да се рестартира.

Обновление.

Зарязваме метълското виждане на нещата :). Беличко с жълъди, готино според мен. Като цяло по-свежо. Сложих и нещо като какво написа... еди кой си (мисля, че блогрол му викаха). Абе харесва ми. Реших и туитер да сложа, защото все ми идват едни... ма нещо не става... ще видим как да го сложим.

Филм за еко-проблема на България.

Тъкмо мислех днес да пиша за прекрасния уикенд миналата седмица, който прекарах на Карадере по повод един рожден ден и попаднах на следното нещо. Немска телевизия ще прави филм за еко проблемите ни. Това само може да ме радва, особено след като знам какво направи една немска медия с Майкрософт след явни проблеми с конзолата им. Смятам, че след като медиите могат да се справят с гиганта ще успеят да се справят и с наш'те мили другари от пред коня. Това което пише в Зелени Балкани определено звучи доста обещаващо.

Metallica изкараха клипа.

Най-накрая, вчера моите легендарни любимци изкараха клипа на първият си сингъл от много дълго очакваният албум Death Magnetic. Клипа е убииствен. Малко историята на клипа е леко безсмислена, или поне аз не я схващам, но е заснет просто уникално за клип. Изкараха и студиина версия на парчето Cyanide, която звучи доста по-различно от концертното изпълнение което чухме наскоро. Като цяло съм доволен от цялостното подгряване за албума. Вече броя дните до албума - 10 дни :).  http://metallica.com/index.asp?item=601167

Google-ска логомания

Светът е Олимпиада - това гърмяха всички медии и имаше нещо вярно в твърдението им. Чичо Гугъл както винаги се включи активно в инициативата Пекин 2008. По време на цялата олимпиада всеки ден гугъл имаше ново лого на спортна тематика, а когато цъкнехме на него ни излизаха резултати от търсене "Олимпиада 2008". В сайта има си има цяла галерия с всички лога които смени чичо по време на игрите.

Спор(т)ни отличия

Тази седмица е доста спортна. Олимпиадата е в разгара си, започнаха мачовете от 3-ти предварителен кръг за Шампионска лига, както и от 2-ри предварителен кръг за Купата на УЕФА. Естествено българското представяне е доста отчайващо, което не е обект на такава изненада :). Е имаме си вече един медал от Пекин, да бронзов е, но е медал, пък и нали участието било важно. БАТЕ Борисов - отбора който действа точно както Бат Бойко Борисов... мачка всичко на пътя си (явно), успя да победи нашите Лигльовци (така де нали за ШЛ се борят) с 1-0, което не е толкова лошо ако нямаше дузпа за Левски, която беше пропусната. Едва ли причината е в джапанките на Вили Вуцов, но все пак може и да ни липсва, не съм сигурен. И Литекс успяха да паднат от някакъв израелски отбор. Не познавам отбора, но в интервютата пак имаше оправдания, въпреки че това бяха най-нормалните оправдания които съм чувал напоследък. И футболисти и треньора си казаха, че просто не се сработват добре на терена. Е не всичко е толкова зле колкото звучи, имаме си волейболисти, които ни отсрамват с играта си, въпреки че паднаха от САЩ, но пък нали победиха Китай и Япония, но и там има изцепки,случая с капитана на отбора е доста смущаващо звучащ. Чакаме сега да видим какво ще стане, другата седмица реванш за Левски и Литекс, а пък Олимпиадата има какво още да ни покаже, дано да е все добро.

Млад шофьор = полузатворник?

Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата преди няколко дни е обмисляла един нов закон с който да се забранят на младите шофьори да се движат по пътищата на страната във времето от 23:00 до 5:00ч., който има под 6 месеца стаж да се движи задължително с придружител и най-безумното - в кола да няма повече от 2 лица под 19 години, което ме вкара в дълбок размисъл за психичното състояние на нашите управници. Е, имат и една много добра идея, която със сигурност ще бъде приета и наистина е добра, а именно стикери който да показват, че шофьора е млад. Хората дискутирали и по-строги наказания за провинения на шофьорите (не само младите). Това е добре, но май пак ще си остане на ниво дискусии. Да се надяваме да не е точно така.

Глобализацията!!!

Ето днес си дойдох на село за първи път от около 3 месеца и бях много приятно изненадан когато заварих компютъра с интернет връзка и то доста сносна. Принципно това е прекрасно, но пък от друга страна се губи цялото хубаво на това да се отделиш от цивилизацията и да се усамотиш някъде. Не че се оплаквам, но крастата ме застига и тук. Е поне сега няма да съм откачил тотално на третия ден, а ще имам с кой да си кажа нещо по-интересно и ежедневно, а и ще мога да си слушам хубава музика наволя :). Много доволен от този факт.

Бум! Бум!

Днес цял ден всички говорят за това гърмене и опушване от сутринта, но аз все още се чудя какво толкова е станало. Аз лично сутринта слушах малко гърмежи, а пък от първите взривове (ок. 6:30 сутринта) дори не съм мръднал, а камо ли да се будя и да се паникьосвам. А и няма смисъл. Гръмнал малко барут (защото многото е бил откраднат) разклатило насам натам и готово. Сега ще се пошуми в медиите и край. Но аз поне имам доказателство за това, че дори и танк да влезе в къщи аз няма да се събудя :D. И за да бъде безумието пълно в Пловдив има пожар на Водната палата, в Бургас ги мори жегата, а черешката на черешката е земетресението в София. Доста забавен ден. Ще го помним.