Работа?!? Първо ще попътуваш...

Много е неприятно, когато сутрин станеш, вземеш си душа, пиеш си кафето, оправяш се и излизаш. Всъщност най-неприятното е след като излезеш. Днес имах честта да преодолея заветното растояние Надежда - Студентски Град (почти изцяло) с маршрутка, което, повярваите ми, си е живо приключение. Първо се заредих на Хали Надежда да чакам 7-ца и след ок. 15 минути тя се появи, но се оказа, че явно хич не съм единственият желаещ да се качи, имаше още един човек с мен на спирката, а маршрутката беше точно като в парчето на Ъпсурт, натъпкана като консерва. Моята мила особа реши, че е по-мъдро да не си причинява насилствено смаляване на... хъм всичко. 2 минути по-късно се изявявах като горд пътник в трамвай 1-ца, който също беше виден представител на семейство Консерви, смъкнах се на мястото с палатката (Централна гара) и там гордо зачаках маршрутка, която, все пак, да ме отведе до местоработата. След около 10 минутно чакане се качих на една 5-ца и там преживях най-големият шокинг в последните месеци, шофьора не слушаше чалга и поздравяваше абсолютно всеки пътник, който се качи или слезе, но пък за сметка на това се изявяваше като нормален маршруткаджия, като гледаше да минава през всяка дупка, да прави възможно най-остри завой и да "ляга" на спирачките при всеки удобен случай. Още около 40 минути и стигнах жив и здрав до местообитанието си в следващите 12 часа.