Ученици сме... май.

И това лято си отмина като стой та гледай, но пък беше много приятно. Естествено, всичко си има край, както и лятото, а след това следва, я работа, я училище - кой как се уреди, както се казва. В моя случай е училището (въпреки желанието и надеждата да се комбинират двете неща). Както винаги на 15-ти в бойна готовност се изсипахме в двора на "милото и любимо" училище. Първото което видях беше "мацка", която приличаше повече на пребиваваща в прословутите напоследък публични домове, естествено това не ми направи огромно впечатление. Намерих класната и съучениците си, поговорихме си, споделихме впечатления за лятото, а в същото време някакви хора показваха карате умения... много се вписваше в обстановката на призиви против насилието в училищата. След това някакви хлапета пяха, рецитираха и т.н., когато това свърши се насочихме към близката кръчма където хапнахме, пийнахме и така свърши откриването на учебната година. На следващият ден отидохме до училището за да ни дадат програма и да ни съобщят, че в сряда, видиш ли, няма да учим... не че в четвъртък учихме, но поне имахме часове, за разлика от петък, когато отидох за нулевият си час История, изкарахме го и установихме, че имаме 2 часа математика, предмет по който нямаме учител, което автоматично значи, че си отиваме у дома... кой ще ти седи 2 часа за да кара един час Свят и Личност. Та с тези изречения се описва "тежката учебна" седмица на българският ученик. Звучи доста натоварващо, нали...