Платен студент

Родния парламент за пореден път се представя като една структура, която само върши глупости и после дрънка. Вчера народните представители са приели на второ четене промени в Закона за висшето образование. Промени, които връщат правото на платежоспособни студенти да си "закупят" място в университета. Вярно, това важи за едва 5% от местата в университета, но все пак съм адски ядосан.
В последната половин година моя милост си скъса задника, за да може да влезе в университет и въпреки това се класирах за специалност, която ми беше резервна. А можеше просто да извадя съответната сума и да не си давам зор. После сигурно можеше да си платя и изпитите и накрая да си изляза един платен студент в специалността, която ме интересува.
Естествено догодина отново ректорите ще прореват как няма пари, колко е ниско нивото на студентите и всички други познати оплаквания, които са резултат на съсипването на българското образование.
Аз, като бъдещ студент, съм крайно против да има платени студенти. Смята, че това обезсмисля моя труд, както и на всички, които с години са се трепали да учат, вместо да се шляят докато мама и тати изкарват парички за диплома. Като човек, който загуби една година, заради (явно) не добрата си подготовка се чувствам ощетен.
Но и това е загубена кауза, все пак живеем в Абсурдистан.

Какво четеш, как четеш, а 'що четеш?

Blog-meme, първоизточника на което е Алекс, а аз видях на няколко места. Принципно някой трябва да даде щафета и т.н., но аз какъвто съм известен има да си почакам за щафета, затова просто си поствам и предавам, пък кото ще да стаа.

1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Ако чета от компютъра може и да хапвам, но на хартия не. Ям каквото има, без правила и претенции.

2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Вода, кафе и/или кола най-често влизат в менюто, но като цяло не пия докато чета. Консумирам най-вече книгата.

3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Драскането по книгата е едно от най-непростимите неща, които може да направи човек. Пасажите си ги помня или записвам някъде.

4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Книгоразделители или някаква хартийка, най-често билетчета.

5.  Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Предимно художествена.

6.  Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Предпочитам да завърша главата, но ако е още 20 страници оставям за следващия път.

7.  Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Случвало ми се е един път. Като цяло избягвам да изоставям.

8.  Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Ако не се разбира от контекста за какво става дума – да, но сравнително рядко.

9 . Какво четеш в момента?

„Мисия Лондон” на Алек Попов, най-накрая стигнах до нея.

10.  Коя е последната книга, която си купи?

Вещерът: Кулата на Лястовицата – Анджей Сапковски. Като цяло рядко пазарувам книги, а напоследък хич. Занапред ще избягвам още повече.

11.  От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Предпочитам по една, но ми се е случвало да чета и по 2-3.

12.  Имаш ли си любимо място/време за четене?

Докато пътувам нанякъде или разпльокан в леглото. Времето няма значение.

13.  Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Напоследък все повече предпочитам поредици, защото когато са добри успяват наистина да създадат светове, които няма как да се развият в рамките на една книга.

14.  Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Дъглас Адамс и Анджей Сапковски. Досега недоволни няма.

15.  Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

По-скоро по жанр, но май е най-вече по размери :D

16.  Коя е последната, която прочете?

Вещерът: Кулата на Лястовицата

17.  Можеш ли да четеш и да слушаш музика едновременно?

Чета предимно така. Музиката успявам да я игнорирам, свикнал съм, и се съсредоточавам, но всякакви други шумове ми пречат като цяло.

18.  Коя беше първата книга, която прочете и която не се смята за детски роман?

Мисля че беше или една книга на Кърт Вонегът, чието име няма как да си спомня или „11 минути” на Пауло Коельо.

19.  Случвало ли ти се е да си присвоиш книга от библиотеката?

В училище няколко пъти.

20.  Препрочиташ ли книги?

До сега съм препрочитал само един от томовете на Хари Потър. Предпочитам да не си губя времето в нещо четено, но има книги, които искам да препрочета.

Интересно какво ще кажат другата Алекс, Петя и Дициана.

Kaizoku-Ban*

Тази сутрин пристигнах на работа, отворих си Firefox-а и прочетох новината, че новия албум на Korn е качен в някакъв си сайт за онлайн слушане. Отидох в сайта, той ми заби няколко пъти и се отказах. След това изтичах до тракера и си изтеглих албума. В момента го слушам. Албума излиза след 6 дни. За това си действие сигурно мога да бъда осъден и преследван.
От тракера си изтеглих и един албум на MD.45 - страничен проект на Dave Mustain от Megadeth. Убеден съм, че няма от къде да си го купя този албум.
Преди два дни се опитах да се регистрирам в iTunes Store, където има доста богат онлайн магазин за музика, книги, филми и т.н. Нещо като огромен Orange, но с повече и по-евтина музика. Огромен Orange, който нося в джоба си и мога да отворя в метрото, да си купя новия албум на Korn (след 6 дни това) и да го слушам на момента. Срещу не повече от 11$, защото цената на парче в iTunes е 99 цента. От които 2/3 отиват при Korn, а не в Orange, производителя на дискове, шофьора на тира, който е докарал диска от другия край на континента и т.н.
От там мога да си купя и книги. Електронни книги на цена от около 6-7 долара. Това са няма и 10лв. Не че имам против да дам 20 лева за "Изгубения символ", но предпочитам да ме мине с 10лв.
Това отгоре го пиша, един вид за пример, че по света се получава. Хората си включват компютъра и пазаруват изкуство на нормални цени. Докато в България гоним онлайн библиотеките, които позволяват на напредничавите хора да четат и на български. Не казвам, че трябва да се четат безплатни книги, не казвам, че трябва да се слуша безплатна музика, нито, че трябва да гледам безплатни филми. Но не искам парите ми да отиват в гърлата на издатели, магазинери, превозвачи и чистачки. 1/3 за издател/разпространител и 2/3 за автора е една перфектна комбинация, задоволяваща интересите ми. Да, моите интереси, защото аз съм потребителя. Аз изхранвам всички - от чистачката до Джеймс и Джонатан. iTunes дава добър пример как може потребителя да дава пари, които да отиват при автора. Google, Amazon и други също са тръгнали натам, но на запад има големи корпоративни интереси, които са нарушени от бизнеса на гореспоменатите. Но тук. Какво ще загубят тук? Нямат купувачи, които да загубят, Нямат зрители, слушатели и фенове, които да дават пари. "Пиратството ограбва". Ограбва какво - неосъществими финансови цели?
Главата си залагам, че ако iTunes Store Bulgaria започне да предлага пълния асортимент продукти на нас българите по достъпен начин, продажбите на музика ще скочат неимоверно. Защото сега половината албуми на половината ми любими групи струват колкото една-две мой надници.
А албума на Korn, който излиза след 6 дни няма да си го купя. Защото ще струва поне 20 лв. и защото не е кой знае колко добър.
____________________________________
kaizoku-ban означава пиратска версия на японски. Има и EP на Accept с това име.

Sofia Music Week - STONE SOUR, Alice in Chains

Не е неделя, ама пък си имам оправдания. Няма да ви ги казвам, а директно минавам към взимането на червената Гривна. То стана за около 12 секунди, като това включва и въпроса "ама печат да му слагам ли", "Ама не, той е двудневен"... един вид съм вчерашен :/ Както и да е преживях "обидата" и напазарувах сандвичи. После хапнахме сандвичи на КПП1. После ни пуснаха. И, мамка им и организатори, днес бяха отворили вход 24, за разлика от предния ден, което доведе до поредно объркване от моя страна и хванах ограда (благодарение на... збл) далеч вляво от средата. Както и да е, преживяхме събитието Skre4, сравнително лесно. Тези момчета са шайка рап маниаци с метъл наклонности, които искат да приличат на също толкова скучните Limp Bizkit, ама дори това не им се получава. Това е изцяло лично мнение, знам че е хейтърско и не се срамувам от това.За сметка на това следващата група беше нещо, което обожавам. Следващата група включваше Господ 2. Corey Tylor -известен като *кхъ-кхъ" Кооооооооооооооооооориииииииииииииииииииииии... *кхъ-кхъ*.Дами и господа Stone Sour! Дами и господа... коя песен е тази? Втория ден започва с отвратителен звук. Нещо, което определено не очаквах, но Кори едвам се чуваше, да не говорим, че свириха новата Mission Statement, която бях чувал само в youtube. Проблемите със звука продължиха още време и Reborn разбрах, че е Reborn на припева, което не попречи да си съдера гърлото след като установих какво трябва да пе... грача :D. На Made of Scars нещата станаха малко по-добре, дори публиката се раздвижи. А Кори Тайлър се раздаваше от сцената. Винаги съм бил адски фен на пеенето му и съм знаел, че е добър фронтмен, но това, което показа в София надмина и най-смелите ми очаквания. Този човек търчеше по сцената и успя да огрее навсякъде. Няма да споменавам, че гласа му беше перфектен. Последва второ ново парче - The Bitter End, което също нарадва, но последвалата Your God отвя. Изненадващо за мен из цялата публика имаше някакви скачащи и кефещи се хора, а някакъв младеж за мен припяваше през по-голямата част от времето. За сметка на това само аз се фуках с яката си тениска на Stone Sour (тоз вляво съм аз :) ). Последва Through Glass, която определено раздвижи стадиона. След това новата Digital, която най-много ми хареса от трите нови парчета и по време на която Джош Ранд ми метна перце.

За финал светата троица в личната ми Stone Sour класация -Get Inside, Hell & Consequences и 30/30-150. Явно не само моя любима тройка, защото стадиона гръмна (като за неизвестна банда!), което изненада дори Кори. Бяхме похвалени, че сме най-добрата публика и ни се обеща, че ще се върнат сами! Дано.

Точно на мястото си!

Целият ден беше един такъв влажен и мрачен. Сякаш атмосферата предвещаваше, че на сцената ще се изявят едни от сиатълските богове. Alice in Chains трябваше да излязат на сцената. Детска мечта, но и лек ужас. Всички се питахме едно и също - "Ами ако Дювал се осере?". Минути след 18ч. шокиращо много хора крещяха под звуците на Them Bones.

Също толкова много хора бяха убедени, че това са Alice in Chains, а Уилям Дювал е техният вокал. Да, не беше Лейн. Въпреки това групата на сцената беше Alice in Chains, а не нещо умряло, което е трябвало да остане такова. Последваха още две Мръснишки парчета - Dam That River и Rain When I Die, след което се убедихме, че Black Gives Way to Blue е прекрасен не само на запис. Типично сиатълско мрачно плюс Alice in Chains равно на екзалтирани фенове по време на A looking in view. Сякаш това парче е писано за този концерт, макар и Man in the Box да ми се стори крайно подходяща. За съжаление края наближаваше, предвещаваше го мега бас секцията от Would?. Сложи го Rooster. Край!Трябваше да си тръгна след този край. След обещанието на Дювал, че ще се видим много скоро. Не мога да си го обясня, но има групи, за които си мисля, че не съм мега огромният им фен, но на живо просто ме зареждат брутално. Това ми се случи с Faith No More, Sabaton и с In Flames преди две години. Същото стана и с Alice in Chains...
За сметка на това не слушам Manowar и на тях скучах. Свириха някакви неща, пъчиха пози, пищяха, врещяха и имаха много минутно изтезание на колоните за край на песните си. И си бяха набичили толкова звука, че ми трепереше тениската (сериозно!). Но не това ме издразни. Най-много ме издразни момента, в който Джоуи ДеМайо изскочи и започна да разпитва колко хора са отишли заради Меновар. Нали сте голяма група бря? Ко ви пука кой е дошъл зарад вас, ай у лево! И всичкото това след емоцията и цялото лично преживяване на име Alice in Chains... Да живеят от автора.ком:

След това изпълнение Manowar са като един слаб, треторазряден цирк на селски стадион, някъде из Добруджа и цялото пъчене, ръкомахане, пози и както й да го наричат те, може да е любимо на много хора по света и у нас, но, уви не би трябвало да предизвика нещо повече от интереса на няколко първокласника, четящи старите, напукани книжки за Конан Варварина.

Последваха Rammstein. Група, която слушам от 12 години. Една от няколкото групи, които ме насочиха към твърдата музика като цяло. Група, която боготворях. До 23.06. Винаги съм знаел, че "Другите банди свирят, Rammstein горят", но все пак очаквах музика. А получих огън. Невероятно шоу, признавам. Такова няма да видя повече никога, предполагам, поне не и от друга група. Но само с огън не става. Излязоха момчетата изиграха си репертоара, като добавиха няколко думи на български и се прибраха. Аз поне така го усетих. Свириха любимите ми неща от новия албум - Buckstabu, Weiner Blut, Rammleid, свириха и Benzin, Keine Lust, Du Hast, Sonne, Ich Will. И глупости свириха, като Пуцито и Fruhling in Paris. Но най-грубото от всичко беше краткия сет. Точно час и тридесет минути. Немска му работа, но си искам Engel и повече стари неща. Все тая. Аз едва ли ще ходя на втори концерт на Rammstein, но 100% ще гледам Stone Sour и Alice in Chains пак. На самостоятелни концерти!
С това завърши първото издание на Sofia Rocks. С това започнаха мъдренията за догодина. Какво може да очакваме един господ знае, затова само ще чакам. И въпреки разочарованието от една толкова любима група, с ръка на сърце твърдя, че това е най-доброто и най-голямото музикално събитие, което се е случвало на София и България.

_____________________
ПП: Ако има някои, който харесва Меновар и се чувства обиден - не съжалявам, моля не коментирайте тази част от поста ми.
Снимка 1: zrockbg.com
Снимки 2-4: avtora.com