Дизайнери-националисти правят великолепни геофилтри за Snapchat

Една от големите ми мании напоследък е Snapchat. Ако не сте чували за приложението тичайте да си го свалите. Причината е, че то успява да концентрира усилията си в няколко ключови неща, които прави по елементарен начин, който не те затормозява. Това остава усещане за нещо приятно, лесно и позитивно от ползването на Snapchat.

Една много готина функция, с която се сблъсках докато бях в Барселона миналия месец са геофилтрите. Всяко видео или снимка в Snapchat има възможност да му се добавят филтри, като стандартните са три цветови и по един с часа, температурата навън и скоростта на движение. Освен тях обаче има и геофилтри, които изглеждат така и могат да се активират за държава, град, квартал, събитие, вероятно дори и пресечка на два пътя.

Тук идват българските дизайнери-националисти, които призовавам да запретнат креативни ръкави и да направят геофилтри за България и локации тук. Призовавам и корпоративни дизайнери да правят геофилтри за събитията си. Особено ако таргет аудиторията ви е в гимназията, студентските си години или просто се вманиячава по tech stuff.

Ако се питате кому в България е нужно това - не мога да дам крайно конкретен и качествен отговор. Но съм убеден, че след няколко години Snapchat ще е нещо голямо дори тук. Причината е проста - към момента приложението, съществуващо от 3 години, има към 200 млн. потребители по света. Тази цифра му дава да се мери с доста по-старите Instagram (300 млн. потребители), Twitter (280 млн.) и Facebook Messenger (над 500 млн.).

Ако хванах интереса ви и сте готин дизайнер, с готини идеи и добри умения вижте подробности за геофилтрите и изискванията за тях тук. Ако не - поне споделете поста с креативнтие си приятели.

Билетът убиец на време и нерви за две компании и един клиент

Ако има нещо, в което българите постигат моментален консесус помежду си, то това е твърдението, че нещата тук са най-зле на света и виновният е някой друг, най-вероятно политик. И наистина, много неща в България не са както трябва, но голяма част от тях не са по-зле, отколкото на много други места по света. Колкото до причините, все повече се убеждавам, че "те" често нямат особен принос, а проблемът се крие в смесица от групова безотговорност и апатия, като ще дам и един показателен пример.

През декември Ялта обяви клубно участие на Skrillex, за което си купих билет малко преди да се разпродаде. За съжаление малко след това събитието беше отложено, а малко повече след това и напълно отменено, заради което всички 900 билета, купени през системата и партньорите на Eventim, могат да бъдат върнати. Аз си купих билета от Office One Superstore на Раковска, тъй като е близо до редакцията на HiComm и работи в 18:30.

По-рано тази седмица стигнах до това да си върна билета, като първо отидох в офиса на Eventim, който се намира на Графа, с идеята, че вероятно там нещата ще станат по-бързо и лесно. Оказа се, че греша и от Eventim ме пратиха в Office One с уверението, че трябва от тях да си потърся парите. Оттук започва нелепото и забавното.

Когато дадох билета си на служителката в същия Office One очаквах, че ще ми вземе билета, ще го задраска, ще ми даде парите и ще си тръгна. Оказа се, че преди да може да направи това, тя трябва да изпрати имейл на Eventim с данните за билета и да изчака потвърждение, така и не разбрах за какво. Когато чух това я помолих да се обади по телефона, защото знам колко често си гледам имейла и нямах толкова време. Набирането на нито един от телефоните на Eventim не доведе до разговор, затова вече изнервен си тръгнах с идеята да се върна друг път.

При второто ми посещение процедурата трябваше да е същата, като този път просто оставих билета и телефона си на служителката в Office One и когато тя получи потвърждение ще ми се обади, за да отида да си взема парите обратно. При същото посещение я попитах защо е нужно подобно усложнение и тя каза, че "и аз не знам, изискване на нашето ръководство". Това меко казано ме шокира - ръководството на този магазин изисква от служителите си целенасочена загуба на време, с която да изнервя клиентите си. Нещо повече, с това си изискване същото ръководство губи от времето на служители и в друга компания, с която е партньор.

После се замислих, че това е само един от десетките примери за това как в България си усложняваме живота и си губим времето и парите без особено рационална причина. Това се случва в пощата, в магазина, при мобилния оператор, но най-изнервящо много в държавната администрация. И тук идва другата част от проблема - всички групово си траем, търпим и чакаме някой да ни реши проблема, докато обвиняваме "тях". Кои са "те" - никой не знае и не се интересува.

За това "зле" обаче вината е очевидна - някъде в ръководството на Office One Superstore някой е решил, че може да губи времето на клиенти и служители, както на веригата магазини, така и на Eventim. И този някой едва ли е политик, кмет, държавен служител, илюминат или рептил. В случая ще се опитам да разбера кому е нужно да се губи толкова време и нерви и ще се надявам това да доведе до промяна, но се надявам, че подобни неща ще правят повече хора, по-често и по-настоятелно. Иначе ще продължим да си мрънкаме и да се чувстваме ограбени, заради билети-убийци и други подобни катастрофи.

Трите най-важни неща от IAB Forum 2015

В понеделник писах, че ще бъда на IAB Forum 2015, което и се случи. Събитието беше изплънено с интересни, не чак толкова интересни и драматични презентации. По-долу съм извадил трите неща, които смятам за най-важни от форума, тъй като преразказ на цялото събитие е по-скоро ненужен.

Видео рекламата е цар
Един от ключовите елементи на конференцията бяха изкараните данни за интернет реклама в България, като пазарът през 2014 г. се оценява на почти 50 млн. лева, в които за първи път влизат и данни за рекламата във Facebook и Google, предоставени от анализаторската компания IHS. Пазарът през 2014 г. е порастнал с около 18% спрямо 2013 г., като водещият формат е дисплей рекалмата, иначе казано всички банери, клипове и т.н., които виждате онлайн. Тя е с обем 16 млн. лв. и 8% ръст, като я следват рекламата в Google с 13.05 млн. лв. и 26% ръст и Facebook с 9.35 млн. лв. и 33% ръст. Интересни са и данните, че рекламата в YouTube у нас е на стойност 6.65 млн. лв, което ме кара да се питам колко ли е рекламата във Vbox7.

Друга тенденция тук е, че и 2014 не е годината на мобилната реклама, като тя има ръст от 22%, но обемът и е скромните 895 хил. лв. Не такъв е случаят с видерекламата, която се брои като част от дисплей кампаниите. Тя се оценява на над 2 млн. лв., а ръстът тук е смайващите 282%. Имаше и данни за това кой рекламира онлайн, но ако са ви толкова интересни, вероятно вече ги знаете.

Българинът е властелинът на смарт комуникациите в CEE (почти)
Бяха представени и данните от проучването DigiScope CEE, чиято цел е да обрисува поведението на потребителите онлайн. Данните в него са събрани с онлайн въпросник от над 6500 респондента, което успява да изкриви резултатите по доста забавен начин. Според това проучване българите изкарваме средно по 3.6 часа дневно онлайн, като 73% от нас са онлайн ежедневно. Тук идва забавното - за другите страни в CEE (Централна и Източна Европа) този процент е 66. Според проучването 66% от българите притежават смартфон, а 65% използват интернет през мобилно устройство.

Защо казвам, че данните са изкривени? Защото това отразява тенденции за хората, които вече са онлайн и е факт, че активните в интернет българи са по-активни от хората в много други страни. Това обаче не обхваща цялата картинка, в която адски много българи имат смартфони, които използват като слушалка, а много други използват интернет само през WiFi. Причината да се захващам за този факт е, че с подобни данни могат да се зададат неоправдани очаквания у бизнеса - онлайн е истината, с онлайн кампании ще стигнем до всички и подобни. Истината е, че ако целите тип потребители, които са в интернет - целете ги там, ако искате масовост, комбинирайте нещата. Като това беше казано и в една от презентациите - най-висока ефективност се постига с комбинирани кампании в различни канали.

Shazam с над 1 млн. потребители у нас
Данни, които не очаквах да чуем, но ми бяха интересни, дойдоха от Shazam. Джош Партридж, който е мениджър на компанията за Латинска Америка и Канада, обяви, че Shazam има над 1.2 млн. потребители в България. От тях 400 хил. са активни поне веднъж месечно, като ръстът за 2014 г. е двоен. Тази информация е адски полезна, тъй като едно сравнително популярно приложение като Shazam може да покаже една реалистична картинка колко активни потребители на смартфони има у нас. Естествено това не са крайни цифри, но са ориентир - имаме поне милион хора, които знаят как да инсталират приложение и поне половин милион, които дори го ползват след това.

В останалите лекции и панели също имаше интересни попадения, но и откровени глупости. Една презентация за това как да измерваме рекламата си например, наблегна на това, че трябва да го правим и на въпросите, на които трябва да опитаме да отговорим с меренето. За мен това беше глупост, защото на всеки човек, занимаващ се с онлайн бизнес му е ясно, че трябва да мерим, въпросът е как. Имаме нужда от инструменти. Това и ми е основната обратна връзка, както към IAB, така и към всеки друг, който прави конференции - давайте ни инструменти, защото повечето хора, отишли на конференция, вече знаят, че трябва да правят някакви неща, но вероятно не знаят как.

Извън презентациите всичко беше съвсем очаквано приятно и забавно. Видях се с много познати и се запознах с нови муцуни, избистрихме бранша и установихме, че приложението за гримиране на L’Oreal е по-интересно на посетителите от Periscope и Meerkat. Като цяло IAB Forum е интересно събитие, което бих посетил и догодина, особено ако продължават да обогатяват представените данни.
_____
Снимката е от vesti.bg