Хубава си моя горо, но не съм те виждал

theboston.com (Nikolay Doychinov/AFP/Getty Images)

Българинът е патриот, родолюбец, уважава историята си, обожава Вазов и мрази османските нашественици и наследниците им. Той пее патриотични песни, поства патриотични снимки и статуси във Facebook, но за съжаление едва ли е посетил кой знае колко от местата в така обичната България. Вероятно заради това, родният патриот няма ясна представа за родината си и се обижда винаги когато някой му каже или покаже, че нещата са адски зле.

Снимките

Преди няколко дни в една от най-уважаваните, поне от мен, рубрики за фотожурналистика в световен мащаб - The Big Picture на Boston Globe, излезе галерия със снимки от България. Името на галерията е Scenes from Bulgaria и още с описанието й става ясно, че авторът осъзнава, че България е готино място, което е пропито от лошо управление и занемареност. Анотациите на снимките също говорят с подобен тон, който се използва и от всеки адекватен човек у нас.

Подборката показва някои от ключовите моменти в последната година, както и места, които са били обект на обществено внимание напоследък, като това е в духа на рубриката. Сред снимките са рушащият се паметник на Бузлуджа, снимка на каруца в градска среда, както и други не особено приятни картини. За съжаление колкото и да са неприятни тези картини, толкова са и реалистични.

Коментарите

Без особена изненада открих, че секцията с коментари под галерията е изпълнена предимно от българи. Първият коментар гласи нещо от рода на “Това не е всичко в България”, като по-голямата част от останалите са в подобен тон. Други хора говорят за красивите ни планини, за прекрасните ни гори, за дивите ни плажове и всички други природни прелести, които безспорно са по-хубавата част от България. Ще си спестя оценяването на тези коментари през призмата на народопсихологията, защото няма смисъл - истерията на българина да се покаже пред чужденците е известна всекиму, причините за нея също.

Снимка: Димо Димов

Протестът за горите

Вчера (13.06) около 1000 младежи “окупираха” Орлов мост - може би най-ключовата пътна артерия в София, в знак на протест срещу приетите промени в Закона за горите. С тези промени на практика се позволява на частни компании да строят в държавни земи, сред които и природни паркове. На хартия това не звучи проблемно, но на практика означава, че вероятността горите и планините ни да последват съдбата на морето ни е огромна. А тази съдба е ужасна - бетон, хотели-перачници за пари и минимално количество истинска природа.

Рожденият ден и медиите

Освен протеста вчера беше и рожденият ден на ББ (и @gradinko, между другото). Този факт беше сред водещите в новинарската емисия на ьTV, като надълго и широко беше разказно за подаръците, които е получил премиера, за бракът, който е уредил и за шосето, което е открил. Над 15 часа след протеста на Орлов мост, нито сайтът, нито новините на ьTV са споменали за протеста вчера.

Това е поредното доказателство, че ьTV е лижеща медиа, която обслужва огромни бизнес интереси, които са най-малкото незаконни (повече за връзките на медиата с Цеко, ББ и куп други има в Биволъ). Държа да напомня, че ьTV е най-гледаната телевизия в България и за повечето българи информацията там е най-точна и представителна.

Родолюбие 2.0

Довечера в 19:30 отново ще има протест, който ще протече по същия начин, като вчерашния. Надявам се довечера да има поне двойно повече хора, тъй като въпросът наистина е важен. За осъзнаването на важността му обаче е необходимо масовият българин да превъзмогне себе си и да премине на по-високо ниво на родолюбие. Да изразява любовта към България с нещо повече от знамена, омраза и песни.

На първо място българинът може да попътува. Да види планините ни, да види горите ни, да види старите ни градове, малките села, хората които живеят там. Начинът по който нашият живот в големия град се отразява на всичко по веригата. Може да отиде до родното черноморие и да се опита да намери спокойно място без хотели и купчини туристи. Това ще му даде по-ясна представа за ситуацията тук, която е плачевна, но зависи изцяло от нас.

Хижа "Рай"

След като види това всеки нормален човек би трябвало да обикне тези места и да поиска да ги запази. Това би го изкарало на улицата, където ще види как властта всъщност работи срещу хората. Което пък би трябвало да му покаже нагледно колко са купени медиите. Не за друго, а защото като се прибере същия този родолюбец няма да чуе за пребитите хора, а за рождения ден на вожда.

Опознай, за да обикнеш

Надявам се довечера наистина да има много повече хора. Надявам се все повече хора да проповядват Родолюбие 2.0, а не просто да си чешат езика, като използват заучени фрази за непознати явления. Надявам се при всяко посегателство срещу гордостите на България хората наистина да се опълчват, а не само да ги ползват за тупане в гърдите.

Българско образование

Алек Попов - сн. Бакхус

Днес е понеделник, датата е 11 юни. За студентите от Софийския Университет това е първият ден от лятната изпитна сесия. Конкретно за мен това ще е четвърта сесия, тъй като завършвам четвъртия семестър на специалността Книгоиздаване. Сред обичайният списък с добре звучащи дисциплини, този семестър изпъкваха три, в които се споменаваше думата "съвременен". 

Съвременно не е модерно!

Още на ниво заглавие в програмата ми направи особено впечатление дисциплината Съвременна българска литература. Малко се наплаших, че ще трябва да прочета 20-ина нови книги, но пък от друга страна ми беше интересно да разбера какво става с родната литература напоследък. За съжаление не ми било писано да науча такива неща. Още при първото ми посещение на тези лекции се оказа, че ще си говорим за Дебелянов. Нищо лошо, само че той е умрял преди почти 100 години, което според мен прави произведенията му несъвместими с определението "съвременни".

След 40 минути в литературна агония, реших все пак да попитам как точно лекцията се вписва в определението "съвременна". Отговорът беше кратък и особено впечатляващ - "Явно и вие не правите разлика между "съвременно" и "модерно". В лек ступор, почти убеден, че наистина нещо съм се объркал си замълчах - все пак това е преподавател, явно знае повече от мен.

Повторението е майка на скуката

След консултации с по-редовни колеги разбрах, че лекциите се въртят около Вазов и подобни автори. Нямам против тях, но за съжаление тази темата я обсъдихме някъде около 7 клас. После към края на гимназията отново. В кандидадстудентската кампания потретихме. Това повторение на скучни и безкрайно далечни от мен произведения ме накара да намразя автори като Вазов, Ботев и Дебелянов. Последвалото постоянно натрапване на тяхното величие промени емоцията от тийнейджърска омраза в зряла незаинтересованост. Това е и причината да реша, че на тези лекции няма да присъствам.

Речникова дефиниция

Към края на семестъра, с лъч надежда, помислих, че все може в последните 2-3 лекции да се поговори за нещо по-ново. Посетих още една лекция, като в нея преподавателката ни говореше за Гео Милев. За да съм сигурен в себе си, преди лекцията проверих значението на думата "съвременен" и се оказа, че то е "за неща, които се отнасят към сегашно време", а сред синонимите на думата е "модерен". Това беше и причината пак да попитам защо не учим нищо по-ново, като споделих виждането си, че съвременна българска литература може да се каже на неща написани след 89-а година. 

Отговорът, дошъл с леко заекване в началото, се състоеше в обяснение, че българската литература в последните 20 години не е изкарала нищо качествено. Отговорих с името на Алек Попов, което първо ми изкочи в главата, а от другата страна ми се заобясняваха някакви неща, които не помня, но ме доведоха до извода, че тази жена вероятно не е прочела повече от 5 нови книги в последните 20 години.

Списъкът

Синдромът стара книга

Последният удар, който нокаутира "съвременното" в тази дисциплина, е списъкът с книги за учене, който услужливи колеги споделиха във Facebook. Имах някаква надежда, че поне в тях може да се съдържа нещо свежо и съвременно, което да бъде ново за мен. Е, явно съм се объркал, защото този списък започва със "Своечуждият модернизъм" на Ал. Йорданов - книга издадена през 1993. В списъка от 34 книги, едва 10 са издадени след 2000 г., а още толкова са издадени преди 1990 г.

Всъщност трябваше...

Реално се замислих какъв е смисълът от тези три дисциплини, съдържащи думичката "съвременен" в заглавията си. След кратко мислене стигнах до извода, че за един книгоиздател, а и за всеки бизнесмен, е важно да знае какво се случва в сектора, с който се занимава. Тъй като се предполага, че моята работа ще е да издавам книги, за мен е важно да познавам тенденциите около българските книги, за да мога да отговоря адекватно на тях и да изкарвам пари. Същото се отнася и за чуждите книги, заради което имам дисциплина Съвременна чуждестранна литература. Освен това е хубаво да познавам модерните и адекватни издателски практики, заради което уча Съвременно световно книгоиздаване.

За съжаление обаче в момента имам огромен списък с издателски практики, за които в България ще чуем след 5-10 години. Имам идея какви са тенденциите в чуждестранната литература и издването й в България. Но нямам идея какво правят българските автори в последните 20 години. Да, знам няколко заглавия, които съм прочел от личен интерес, но нямам идея какви са тенденциите.

Причината да не знам е, че преподавателката ми по Съвременна българска литература е изгубила връзката с моята специалност. Самата тя не е успяла да хване причината, поради която преподава тази дисциплина на нас. Какво остава за студентите - бъдещите книгоиздатели. И това се случва през 2012, в най-реномирания български университет.

Честно казано не искам да знам какво се случва в други университети, за които се говори, че са на по-трагично ниво от нас. Знам само, че тази дисциплина е капка в морето от нерелевантност, което е заляло българското висше образование. Нерелевантност спрямо бизниеса, спрямо живота след дипломата и спрямо желанията на студентите. Надявам се в оставащите две години от висшето ми образование да не попадам на подобни явления. Надявам се и се съмнявам.

ЕМП 5 - Алкохол делириум

Снимка: Анелия Николова, dnevnik.bg

Още преди да завърша гимназия бях в ступор от явлението бал. Като оставим настрана обичайните поводи за неодобрително цъкане при споменаването на това събитие, като грозни и/или пияни абитуриенти, огромна шумотевица и т.н., остават по-екзистенциални въпроси, като какво ги мотивира, какво е удоволствието и подобни. След още малко осъзнаваш, че всъщност в баловете няма нищо чудно.

Родна психология

В една събота си писах с колега от университета, като по едно време го оставих, защото отидох да пия бира в един бар. На следващия ден същия колега ме попита дали съм се напил, "Що да съм се напил?" попитах в отговор. Колегата каза, че си мислел, че съм излизал и когато разбра, че съм излизал, но не съм се напил ми отговори "много скучно така". После написа, че се шегувал и разговора потегли в друга посока.

Водил съм подобни разговори не един и два пъти, като изпитвам особена убеденост, че репликата "много скучно така" отразява мисленето, дори да не е напълно съзнателно, на една огромна част от българите. Включително и на току-що завършилите абитуриенти, дори ако трябва да съм честен особено на тях. И това е нормално, защото в България е въпрос на чест да си изпил първата си бира на 12, да си се напил за първи път на 14 и да можеш да изжулиш поне три малки без да се напиеш на 16. Проблемът е, че тази философия не е просто някакво тийнейджърско дуене, а е част от българщината.

Наоколо е въпрос на чест да се освиниш от алкохол, като честта става още по-голяма, ако в процеса си успял да строшиш нечий нос или поне малко недвижимо имущество. Ако си завършил нощта в изтрезвително или под някоя маса, то тогава активите ти се изстрелват до неподозирани висоти. Във всички случаи репликата "Пих една бира и се прибрах" говори само, че си задръстеняк, който не може да се забавлява.

След поредното малко

Проблемът с българските абитуриенти, както и с голяма част от българите, които ходят по клубове и дискотеки въобще, е че след втората или третата бира буквално ги избива на непукизъм. След поредното питие хората забравят за липсата на пари, за кофти обстановката, в която живеят, за проблемите с жената/родителите/детето/шефа и т.н., което ги кара да се отпуснат и буквално да си покажат рогата. А рогата на всеки, който стиска толкова негативни гадости с години и единственият му отдушник е да се напие, са доста остри и кичозни и разчитат на най-първичните характеристики на един човек.

А какво е първичното - бой и секс, естествено. И това е човешка характеристика, не българска. Просто тук задръжките падат доста по-ниско и на масите не им пука дали ще им снимат органите в дискотеката, стига да са достатъчно пияни. Това в комбинация със заложения лош вкус на повечето млади хора (включвам и себе си) води до едни гледки, достойни за viral ефект в социалните мрежи и цъкане с език по улиците.

Вместо финал

Естествено нищо не пречи на абитуриентите да разчупят статуквото и да направят балът си готин. А това е лесно, защото критериите са силно занижени. Достатъчно е да няма препили младежи, полу-голи девоики и да не разбира целият свят.

Заведения по детски

"А първи юни е денят на детето", както ни споделя и Ерол в парчето на Уикеда "Мариана". В парчето се пее за Мариана, която на много лайфове се превръща в Марихуана и текстът става "О, марихуана, ай лов ю со мач". И като сме почнали за пушене да си говорим, се сещам, че от днес официално не се пуши на публични места.

Вълнението

Малко трудно е да се забрави подобен факт, тъй като за тази промяна се говори от години, беше отлагана и какво ли още не - историята е стара и изтъркана, така че вероятно всеки я знае. Всъщност най-впечатляващото е, че основната група, която вдига шум по темата из социалните мрежи в последните дни е тази на непушачите. Възгласи на щастие, заядливи спрямо пушачите туитове и статуси промрънкващи, че всички за това говорят, обикалят нета.

Държа да отбележа, че съм пушач и то доста активен, особено когато консумирам алкохол или след ядене. Също така подкрепям забраната за пушене на обществени места, защото ми е неприятно всичко да вони на цигари и да не мога да дишам нормално в задимените клубове. От друга страна забраната е глупава, защото съвсем скоро бизнеса вложи доста пари, за да създаде вентилирани помещения за непушачи, а сега инвестицията се обезсмисля. Освен това е безумие да не се пуши на стадиони и концерти на открито.

Обратно в ДС

Във връзка със забраната, смятам че тазгодишният ден на детето е помрачен и провален. Не за друго, а защото с тази наредба, дори да нямаше други негативни последствия, се връщаме с 23+ години назад. В едни мрачни времена, които мило съм сравнявал с Тъмните векове, когато всеки е наблюдавал другите и само е гледал как да докладва на властите. Сигурно ще кажете, че преувеличавам.

+35928327111 Телефон за сигнали ако ви пушат на главата въпреки забраната

— ju (@ju) May 31, 2012

Освен този имаше доста други подобни туитове, както и статуси във Фейсбук. Аз не помня какво е било по времето на ДС, но знам, че единственото, което ще направя ако някой пуши в заведение е да го помоля да излезе. Не че със сигурност това е правилната постъпка, но съм убеден, че е по-човешка и нормална от дебненето да не би някой да запали фас и бързото докладване към властите.

Да не говорим, че осоновните крякащи подръжници на забраната за пушене са разни здравословно живеещи и мислещи лунатици, които вероятно не могат да сгреят, че въздуха в запушеното заведение е идентичен с въздуха на мръсната ни столица, който е най-шибания в цяла Европа.

Соц потупване

И така докато си гледаме здравето, най-видният наследник на бай Тошо, а именно Бате Бойко, успя да върне най-ужасяващата практика от именития си и любим предшественик. А иначе интелигентните млади българи се бият по гърдите за демокрация, независимост и аналитично мислене. Браво, шестица, можете да си седнете.


PS:
Явно пиша прекалено неразбираемо... Тук говоря за хората и реакцията им към един закон и липсата на такава към доста други сериозни явления. Самият закон е ОК и го подкрепям напълно, с изключение на фактите, че трябваше да влезе в сила преди 2 години и е тъпо да се забранява пушенето на открити места, били те и публични.