Аз съм меломан. Признавам без бой. Обожавам музиката, обожавам концертите, обожавам да слушам силна музика у дома, в работата и докато се разхождам. Постоянно имам музика около себе си. Слушам и се интересувам най-вече от метъл, но с удоволствие прибягвам и до trip-hop, jazz и gypsy punk, например.
Ще си кажете "Какво толкова пък". И аз това се питам.
Питам се когато съм си пуснал Radiohead в 2 вечерта на две скапани колонки, които дори са намалени като за този час и ми се звъни на вратата. Последва любезно, макар и леко зачудено отваряне и лекция от страна на комшийката за възпитанието ми, "бруталната" музика (преди година зациклих на death metal, сега britpop...) и показанията на часовника. В рамките на 40 секунди ми бе обяснено, че съм адски невъзпитан и, че слушането на музика 2 през нощта е нещо крайно неморално и грубо като комшийско отношение. Не че останах длъжен и не споменах бруталните тропания (комшиите са над нас) когато нещо им е шумно, но все пак намалих намалената музика и си продължих нощния живот.
Около месец по-късно идва новата ми съквартирантка и една вечер събира нейни приятели (5-6 човека), за да им покаже новото си местообитание. Това включва бира, музика и весели разговори. Нищо подобно на купон, просто 6-7 човека, които си говорят, слушат музика и пият бира. В 9 вечерта до към 1. Естествено към 11 часа отново тропане, пренебрежение от наша страна, а 5 минути и звън на вратата. Отново обяснения за ниската ми култура, невероятното престъпление да се събереш с приятели и това как съм обратен, добре че в смисъл на това, че си пускам музика, като те решавали да си лягат. Отговора беше еднозначното "на 20 съм и е нормално да се забавлявам вечерно". Май там ми беше грешката, защото получих обяснение за лошата ми хигиена, ужасната ми котка, която, забележете, цапала входа (при все, че черньо изпитва ужас от териториите извън апартамента)и куп други "комплименти".
Снощи пък, около 2 седмици след последното събитие, пак така се събрахме 6-7 човека да си поркаме спокойно, при което стана към 23ч., получихме дозата мазилка от тавана, намалихме музиката (неделя е, нормално да им се спи на хората) и си продължихме. Около 2 часа по-късно се разнася брутално тропане, а секунда по-късно и крясъци от комшията "А бе вие нормални ли сте, кое време е." В този момент, моята бойна милост, спря музиката, но вместо да спре да чува такава, чу бясната чалгия от някъде. Ама бясна чалгия, бясно надута. Излязох във входа, за да защитя анти-чалгарското си амплоа, но вече нямаше, ни комшия, ни чалгия.
Та питам се, какво толкова правим ние младите, невъзпитани хора, че да предизвикаме комшийския гняв? Да, гадно е някой да ти нарушава спокойствието, съгласен съм. Но по дяволите и трите пъти, в които тия хора са ми правили проблем съм слушал спокойна музика със сила, която да е като фон за разговорите. Да, възможно е да се чува отгоре, защото живея в къща, която явно е на гредоред, но това дава ли правото на комшиите ми да ме спират от това да се забавлявам с приятелите си по един тих начин, като за събиране на повече хора? Дава ли им правото да нарушават целостта на тавана ми като тропат с крак, сякаш са банда ядосани госпожички на по тли години? Далеч не твърдя, че съм крайно невинния тип, който само си е пуснал музичка на слушалки, пък са го натирили. Да, по-шумни сме от обичайното, но пък когато милите ми комшии се разхождат вкъщи, аз имам чувството, че отгоре има цяла рота, което след като съм нощна и се прибера в 9 сутринта да спя ми пречи. И то много повече от чужда музика. Но си трая, хората имат правото да се разхождат в дома си, така както аз имам правото да се събера с приятели в дома си. Защо тогава само аз мога да проявя търпение към някой неща, които смущават ежедневното ми спокойствие, а останалите не могат? И не става дума само за битовизмите, а като цяло за нетърпимостта на хората към околните.
