Джаджомания: Nokia Lumia 1020

Тази година Оксфордският речник на английския език обяви, че думата на 2013 е selfie. Това е само едно от доказателствата, че живеем във време, в което снимките са достъпни за всички. Хубавото на това време е, че вече има технологии, които позволяват селфитата, а и не само те, да изглеждат далеч по-добре, отколкото преди няколко години. Водещата технология, що се отнася за смартфони и снимки, е внедрена в Nokia Lumia 1020 - най-добрия камерафон създаван някога.

Интериор
Вече се разбрахме, че най-важното в Lumia 1020 е камерата му. Освен че има впечатляващите 41 мегапиксела, тя е със сензор с размер 2/3" - нещо обичайно за среден клас "сапунерки". Освен това обективът на телефона е с бленда f/2.2. Това означава, че широко отворената бленда, позволява през обектива да влезе много светлина, която да стигне до големия сензор с много точки по него. Резултатът е, че Lumia 1020 може да снима качествени снимки, дори при малко светлина. Ако пък наистина е прекалено тъмно, на помощ идва ксеноновата светкавица, която позволява да се правят качествени снимки, дори в непрогледен мрак.

Nokia Lumia 1020 не прави чудеса от храброст, но наистина снима по-добре от повечето "сапунерки", които съм използвал. Всички снимки имат два варианта - единият е с размер 35 или 38 мегапиксела, но по-често ще виждате другия, който е 5 мегапиксела. Всеки пиксел от малката снимка е получен след "събирането" (oversampling) на 7 пиксела от голямата снимка. Това позволява да имате информацията от 41 MP в една малка и лека, откъм мегабайти, снимка със страхотно качество.

Внимание заслужават и видео способностите на Lumia 1020. Те са с наистина добро качество, като системата за стабилизация на образа работи много добре. Най-изненадващото и хубаво е, че микрофонът е невероятен, особено за смартфон. Специално експериментирах да направя видео на парти в клуб, със силна музика, като крайният резултат беше разбираем звук, в който дори имаше нещо като басове - нещо немислимо за който и да е друг телефон, който съм пробвал.

Извън камерата, хардуерът на Lumia 1020 е обикновен, дори леко скучен. Двуядрен процесор на 1.5 GHz, 2GB RAM и 32/64GB памет. За щастие Windows Phone не се нуждае от мощ и работи адски бързо и леко, което е обичайно за него. Бавене има само при обработката на 41-мегапикселови снимки и стартирането на някои по-тежки приложения, но нищо драматично дразнещо.

Екстериор
Като във всеки модерен смартфон, най-видимото при Lumia 1020 е 4.5-инчовия HD дисплей. Той има ярки и реални цветове, което е плюс за камерафон. Ъглите на видимост не са впечатляващи, тъй като цветовете се размиват, когато гледате дори малко встрани, но не фатално.

За разлика от всички други, тук впечатление прави и огромната камера. Благодарение на нея смартфонът е с дебелина 10.4 мм, като при самия сензор е повече - 14.5 мм. Масата също е впечатляваща - 158 гр., но най-лошото за ергономията е широчината на телефона. 4.5-инчовия екран е една идея по-голям от удобното, но това би могло да се компенсира с тънък корпус и други дизайнерски решения, които обаче тук отсъстват.

За сметка на това дизайнът е обичайно красивият за серията Lumia, като 1020 се предлага от emag.bg в черен и жълт цвят. Аз тествах черния, но жълтия е супер готин.

Потребност
За това колко е полезен Nokia Lumia 1020 има два огромни фактора. Единият е третокласния софтуер - Windows Phone 8. Макар и да има напредък по липсата на приложения за тази система, магазинът на Microsoft все още е пълен с некачествени апове, заради които се губят и малкото наистина готини. Също така системата има множество странности, с които вероятно се свиква, но power user-ите несъмнено ще са адски разочаровани.

Другият фактор, естествено е камерата, която безспорно е най-добрата слагана в смартфон. С Lumia 1020 в джоба си имате джаджа, с която снимате повече от прилични снимки и клипове, без никакъв проблем. Ако това е и основното, което търсите в един телефон, то тази Nokia е най-добрият избор, без допълнително обсъждане.

Nokia Lumia 1020 32GB струва 1234.99 лв. в emag.bg

Light Side

Най-добрата камера слагана в телефон някога
Lumia дизайнът е супер

Издръжлива батерия

Dark Side

Windows Phone е абсолютно разочарование
Неудобно голям

Кино в четвъртък: Хобит: Пущинакът на Смог

Безспорно "Властелинът на пръстените" е един от киношедьоврите на нашето време. Голяма, епична, жива и завладяваща трилогия, с която човек убива 10 часа от живота си и се чувства добре от това. Литературната предистория на Властелина, както предполагам знаете, се казва Хобит и представлява една детска книга с обем от около 300 страници.

Кинопредисторията на Властелина, колкото и да е нелепо, се оказва, че също е 10-ина часов киноепос, разделен на три части. Втората част - Хобит: Пущинакът на Смог, най-накрая е тук, с общо 160 минути екшън. Историята продължава там, където свърши Неочаквано пътешествие и проследява пътя на веселата дружина през Мраколес, Езерния град, та чак до леговището на Смог в Еребор.

Тези 160 минути, за разлика от всичко друго във вселената на Властелина, което сме виждали, представляват една последователност от екшън сцени. Първо са орките, после са паяците в Мраколес, после е спасителната акция на Билбо в града на елфите, след това идва епизода с реката и буретата и т.н., докато не стигнем до последния час от филма, в който действието се развива около спиращия дъха дракон Смог.

Тук прозира и най-големия проблем на филма. Той наистина представлява една последователност от сцени, които са пълни с визуални ефекти, екшън и джуджета и хобит, с леки прескачания до Гандалф и някой-друг орк. Която и сцена да махнете, това няма да окаже никакво влияние на историята и геройте, защото те не претърпяват никакво развитие. И за да е идиотщината пълна, в Мраколес се срещаме с Леголас, който наистина произхожда от там според Толкин, но не се появява в оригиналната история. Последната капка за търпението на Толкин пуристите е изцяло новата и измислена от Джаксън и co. героиня - Тауриел.

Тя е изиграна от Еванджелин Лили (позната ни най-вече от Lost) и вкарва романтичната нотка на този филм. Макар че за човек, който не търпи такива "гаври" с историята на Толкин, тя няма място във филма, ролята ѝ е добре изиграна и вкарва нужната на всеки филм любовна нотка. Странното е, че тук зараждащата се афера е между елф и джудже.

Като цяло актьорската игра е на добро ниво. Мартин Фрийман е страхотен в ролята на Билбо Бегинс, като е достатъчно свеж и весел, но и пропит от Пръстена, когато трябва. Проблемът е, че в оригинала на Толкин, а и във филма, героите не са центъра на нещата. Това води до една тричасова поредица от наглед произволни събития, в които героите не търпят развитие и актьорите няма как да покажат особени способности, освен красива акробатика.

Всъщност новата трилогия на Джаксън представлява 10 часа кино, създадено по една плоска, детска книга. Книга, която се фокусира върху едно по детски свежо, макар и с някои сериозни моменти, приключение, чиято силна част са геройствата и приказния свят. Тук имаме едни протяжно и отегчително дълги геройства, безспорно красив свят и нищо друго. А това не е основата на истински добро кино. Затова и Хобит: Пущинакът на Смог е един болезнено дълъг и сравнително забавен филм, с много действие, чиито най-големи постижения са визуалните ефекти.

7/10
Хобит: Пущинакът на Смог е в кината от 13 декември. Разпространява Форум Филм България.

Дневниците на фрилансъра

Алармен звън. Часът е между 8 и 10 сутринта, денят е делничен, а завивките са сред най-привлекателните неща във Вселената. Нормалните хора вече са по офисите и генерират БВП по един или друг начин. Той обаче не е обичайният генератор на подобни трибуквия. Той е фрилансър.

След края на лютата тристранна битка, алармата все пак печели и любовта между юргана и рошавия субект, с лош дъх и подпухнали очи, приключва толкова рязко, колкото и е започнала. След кратка авантюра с душа, фрилансърът пристъпва към своята дейност - имитация на работен процес в домашни условия. Докато драпа към сияния връх на своята продуктивност, той бива примамван от десетки врагове, които му "помагат" да задържи КПД-то си на очарователно нулево ниво.

Първо трябва да си направи кафе, защото иначе денят не би могъл да стартира. Това обаче изисква да почисти кафеварката си, което води до 30 минутно търкане на чинии и кухненски повърхности. За момента фрилансърът има принос към БВП-то и работната сила на страната, точно колкото всяка средностатистическа домакиня, та дори и по-малко.

След като най-накрая с кафето нещата са наредени и то е в чаша, се оказва, че предприемането на пътешествие до близкия супер е неминуемо, тъй като хладилникът страда от странна липса на млечни продукти. Всъщност на всякакви продукти. В този момент се оказва, че и стомахът на клетия фрилансър изпитва дискомфортна празнина, която трябва да бъде запълнена с нещо повече от някакво си кафе.

Без шеги и закачки, мероприятието около кафето и закуската приключват. Часът вече е между 12 и 14 ч., зависи в колко алармата е победила клетия човек. В това време фрилансърът бива въвлечен в богатия си социален живот, включващ основно социални мрежи и имейли. Първите му напомнят за всичко, което не е гледал, чел или слушал, а последният за наближаващия дедлайн.

В момента, в който дневният БВП е готов да излети в небесата, фрилансърът, обзет от неземно спокойствие, най-накрая се насочва към работните си задължения. Все пак краят на работния ден наближава, а с него и плановете за социален живот извън пределите на лаптопа. Това е и моментът, в който свободно работещият се телепортира отвъд небесата на продуктивността си. Едно явление, което трае между 2 и 5 часа, в зависимост от дедлайна и обема на работа, и което все пак позволява на човека да е и данъкоплатец, освен обикновен пройдоха.

След краткото изнасилване на работните си способности фрилансърът пристъпва към по-приятните и общопознати дейности, включващи подпиране на барове и обръщане на питиета. Някъде в промеждутъците си казва, че утре ще е различно. Но вечерта отново приключва в онези часове, в които бабите ни започват своите продуктивни работни дни.

Ден следващ. Часът е между 8 и 10 сутринта. Романсът между завивките и фрилансърът отново е налице. Алармата се държи като злата мащеха, която иска да раздели младите влюбени. Главоболието отново нашепва "утре ще е друго". Ама фрилансърът си е фрилансър.
______
Рисунка от

Уникален си, брат!

Живеем в интересен свят, честна дума. Отвсякъде дебне не просто спасение, а и уникалност. Заебаваме уникалните оферти на уникалните банки, фастфуудове и други подобни, а наблягаме само на уникалните хора. Всички те са неповторими и винаги търсят нестандартното, да избягат от мейнстрийма и да са мега уникални!!!

Уникален ти е водорода
Обективно погледнато всичките 7 и кусур милиарда хомо сапиенса, които обхождат планетата, представляват една торба от водород, кислород, въглерод и други химични материалиелементи. Като изключим увредените хора, всички си имаме същите 206 кокала, десетки метри черва и други екстри. Според пола и пластичните операции имаме цици и вагини или пениси и косми отзад и във всяка глава (горна) има по около кило мозък.

И точно в това кило сивкава каша идва уникалното, допълнено от фантасмагории (в които вярвам), като дух, душа и т.н. По презумпция, всеки човек е най-обикновен, докато не си заползва мозъка, не започне да възприема света, да му дава някакви неща, да твори, да споделя мисли. В позитивните филми казват, че сме като снежинки, във Fight Club го опровергават.

Снежинки EVERYWHERE!

Истината е, че всъщност сме снежинки. Наистина всеки човек е неповторим по свой си начин, дори да има еднояйчен близнак. Само че погледнато отгоре сме7 и кусур милиарда снежинки, което си е просто купчина сняг. Ама и в това не е проблема.

Подход към уникалното
През 2013 е модерно да си уникален, да търсиш нестандартното и най-любимото ми - да си извън зоната си на комфорт. Толкова е модно, че си има цяла хипстърска субкултура и безброй уебсайтове, които са способни да изровят най-вонящите неща, които правят хората, за да дадат уникалност на други водородни обекти. Точно тук идва супер смешното и трагично положение на нелепо много човеци - те не са уникални.

Не за друго, а защото, като много себеподобни, се стремят към уникалност, на която не са способни. И докато рият като прасета в пръстта, не се усещат, че те вече са неповторими. Имат своя си мозък, своя си опит и изживявания и УНИКАЛНИ възприятия за света.

И този пост, пълен с клишета, ще завърша с едно забравено, макар и изтъркано клише - бъдете себе си бе, уникати такива! Спрете да се стремите към неповторимост, уникалност и различност, защото не се получава. Правете каквото ви кефи, с когото ви кефи и както ви кефи, показвайте на яките хора, че са яки, на тъпите, че са тъпи и си живейте живота. Тогава ще сте най-яки. Уникално яки, брат!