Дневниците на фрилансъра

Алармен звън. Часът е между 8 и 10 сутринта, денят е делничен, а завивките са сред най-привлекателните неща във Вселената. Нормалните хора вече са по офисите и генерират БВП по един или друг начин. Той обаче не е обичайният генератор на подобни трибуквия. Той е фрилансър.

След края на лютата тристранна битка, алармата все пак печели и любовта между юргана и рошавия субект, с лош дъх и подпухнали очи, приключва толкова рязко, колкото и е започнала. След кратка авантюра с душа, фрилансърът пристъпва към своята дейност - имитация на работен процес в домашни условия. Докато драпа към сияния връх на своята продуктивност, той бива примамван от десетки врагове, които му "помагат" да задържи КПД-то си на очарователно нулево ниво.

Първо трябва да си направи кафе, защото иначе денят не би могъл да стартира. Това обаче изисква да почисти кафеварката си, което води до 30 минутно търкане на чинии и кухненски повърхности. За момента фрилансърът има принос към БВП-то и работната сила на страната, точно колкото всяка средностатистическа домакиня, та дори и по-малко.

След като най-накрая с кафето нещата са наредени и то е в чаша, се оказва, че предприемането на пътешествие до близкия супер е неминуемо, тъй като хладилникът страда от странна липса на млечни продукти. Всъщност на всякакви продукти. В този момент се оказва, че и стомахът на клетия фрилансър изпитва дискомфортна празнина, която трябва да бъде запълнена с нещо повече от някакво си кафе.

Без шеги и закачки, мероприятието около кафето и закуската приключват. Часът вече е между 12 и 14 ч., зависи в колко алармата е победила клетия човек. В това време фрилансърът бива въвлечен в богатия си социален живот, включващ основно социални мрежи и имейли. Първите му напомнят за всичко, което не е гледал, чел или слушал, а последният за наближаващия дедлайн.

В момента, в който дневният БВП е готов да излети в небесата, фрилансърът, обзет от неземно спокойствие, най-накрая се насочва към работните си задължения. Все пак краят на работния ден наближава, а с него и плановете за социален живот извън пределите на лаптопа. Това е и моментът, в който свободно работещият се телепортира отвъд небесата на продуктивността си. Едно явление, което трае между 2 и 5 часа, в зависимост от дедлайна и обема на работа, и което все пак позволява на човека да е и данъкоплатец, освен обикновен пройдоха.

След краткото изнасилване на работните си способности фрилансърът пристъпва към по-приятните и общопознати дейности, включващи подпиране на барове и обръщане на питиета. Някъде в промеждутъците си казва, че утре ще е различно. Но вечерта отново приключва в онези часове, в които бабите ни започват своите продуктивни работни дни.

Ден следващ. Часът е между 8 и 10 сутринта. Романсът между завивките и фрилансърът отново е налице. Алармата се държи като злата мащеха, която иска да раздели младите влюбени. Главоболието отново нашепва "утре ще е друго". Ама фрилансърът си е фрилансър.
______
Рисунка от