Кино в четвъртък: Хобит: Пущинакът на Смог

Безспорно "Властелинът на пръстените" е един от киношедьоврите на нашето време. Голяма, епична, жива и завладяваща трилогия, с която човек убива 10 часа от живота си и се чувства добре от това. Литературната предистория на Властелина, както предполагам знаете, се казва Хобит и представлява една детска книга с обем от около 300 страници.

Кинопредисторията на Властелина, колкото и да е нелепо, се оказва, че също е 10-ина часов киноепос, разделен на три части. Втората част - Хобит: Пущинакът на Смог, най-накрая е тук, с общо 160 минути екшън. Историята продължава там, където свърши Неочаквано пътешествие и проследява пътя на веселата дружина през Мраколес, Езерния град, та чак до леговището на Смог в Еребор.

Тези 160 минути, за разлика от всичко друго във вселената на Властелина, което сме виждали, представляват една последователност от екшън сцени. Първо са орките, после са паяците в Мраколес, после е спасителната акция на Билбо в града на елфите, след това идва епизода с реката и буретата и т.н., докато не стигнем до последния час от филма, в който действието се развива около спиращия дъха дракон Смог.

Тук прозира и най-големия проблем на филма. Той наистина представлява една последователност от сцени, които са пълни с визуални ефекти, екшън и джуджета и хобит, с леки прескачания до Гандалф и някой-друг орк. Която и сцена да махнете, това няма да окаже никакво влияние на историята и геройте, защото те не претърпяват никакво развитие. И за да е идиотщината пълна, в Мраколес се срещаме с Леголас, който наистина произхожда от там според Толкин, но не се появява в оригиналната история. Последната капка за търпението на Толкин пуристите е изцяло новата и измислена от Джаксън и co. героиня - Тауриел.

Тя е изиграна от Еванджелин Лили (позната ни най-вече от Lost) и вкарва романтичната нотка на този филм. Макар че за човек, който не търпи такива "гаври" с историята на Толкин, тя няма място във филма, ролята ѝ е добре изиграна и вкарва нужната на всеки филм любовна нотка. Странното е, че тук зараждащата се афера е между елф и джудже.

Като цяло актьорската игра е на добро ниво. Мартин Фрийман е страхотен в ролята на Билбо Бегинс, като е достатъчно свеж и весел, но и пропит от Пръстена, когато трябва. Проблемът е, че в оригинала на Толкин, а и във филма, героите не са центъра на нещата. Това води до една тричасова поредица от наглед произволни събития, в които героите не търпят развитие и актьорите няма как да покажат особени способности, освен красива акробатика.

Всъщност новата трилогия на Джаксън представлява 10 часа кино, създадено по една плоска, детска книга. Книга, която се фокусира върху едно по детски свежо, макар и с някои сериозни моменти, приключение, чиято силна част са геройствата и приказния свят. Тук имаме едни протяжно и отегчително дълги геройства, безспорно красив свят и нищо друго. А това не е основата на истински добро кино. Затова и Хобит: Пущинакът на Смог е един болезнено дълъг и сравнително забавен филм, с много действие, чиито най-големи постижения са визуалните ефекти.

7/10
Хобит: Пущинакът на Смог е в кината от 13 декември. Разпространява Форум Филм България.