30 август 2010

Paradise in Paris

Покрай експулсираните роми от Франция към България и Румъния се изговори и изписа адски много. То не бяха изказвания, изразявания на притеснения и осъждане на действията на Франция. Принципно са прави, че да изгониш някой по този начин е нелепо. Но и са прави, че този някой да живее на гърба на обществото е нелепо.
Въпросните роми във Франция живеят така както живеят и тук. На разноските на данъкоплатците, безработни, мрънкащи, неплащати сметки, паразитиращи и в по-голямата си част - крадящи. Не съм расист. Не мразя никого само защото цвета му е друг. Но ромите, които живеят в гетата са нещо, което не мога да приема. Нещо, което е неприемливо по всички параметри. Тези хора искат да им пада благословия от небето, а те да си живеят живота. И след като дори държава като Франция - родина на либерализма и свободомислието, предпочита да върне проблема там от където е дошъл какво може да направи жалкото ни правителство? Браво на чешкия министър на външните работи, който понадушва расизъм. Евалата на ЕК, която смята, че Франция няма правото да спре достъпа на Румъния и България до Шенген, заради потоците роми, които се изнасят на запад от нас.
Това е много хубаво мислене, но пък защо да трябва проблемите ни да бъдат решавани от Франция? Или от ЕК, или от който и да било друг. Та това са си нашите роми. На личните им документи пише Nationality BGR, а не FR или EU. За съжаление това е поредния проблем, с който няма да се справим сами, поне не и в близкото бъдеще. Поредния проблем, който е възможно да ни дръпне назад и поредния момент в, който "ромската напаст", както мило наричат тази общност много хора, ще навреди на редовия данъкоплатец.В случая съм изцяло за това Франция да се погрижи тези граждани да не влизат в границите на тяхната държава. Дори ако се наложи да се забави влизането на България и Румъния в Шенген смятам, че това би било правилно, тъй като явно не можем да се справим с проблемите си, трябва да носим последствията.
А ромската интеграция в България "кипи и ври". Всички споменават ромите само в комплект с Франция. Твърди се, че има средства за ромска интеграция, но аз лично не съм чул някъде да се направи нещо по въпроса.
А може и хората да са изгубили надежда, като виждат какво става със старите опити за интеграция...

Hotel Paradise from Joro Pentagram on Vimeo.

Филма е на HBO. Благодаря на Жоро Пентаграм, че го сподели с нас.

22 август 2010

Да помогнем.

Принципно съм голям темерут като стане дума за благотворителност. Не се кефя на прекалената показност на страданията на разни хора, а в същото време ми е неприятно за тях и бих искал да направя нещо, но пък нямам възможността за адекватна подкрепа тъй като заплатата ми едвам стига за моите нужди. Другият ми проблем с благотворителността са наниза от почти неспасяеми случаи, за които съм чувал. Случая с Елена Димитрова ми се струва малко по-различен. Момичето има реален шанс да се оправи и да заживее нормално, но има нужда от помощ. Не че точно в моя блог ще влезе някой богат чичко с голямо сърце, но нека има едно банерче по повода. Ще следя случая с интерес.

19 август 2010

Сигурен ли си?

Изпълнителният директор на "Google" Ерик Шмид сподели виждането си, че няма как да избягаме от виртуалното си минало. Точно човекът, който управлява най-големия виновник за невъзможността да се отървеш от виртуалното си минало обяснява колко неприятно е това. И е прав, между другото. И не е нагъл, защото никой не осъзнава този факт. Всеки, който желае вашата информация я получава, стига да имате Facebook или MySpace, който да ползвате като всеки нормален потребител на въпросните мрежи. И двата сайта работят над осигуряването на по-добра защита на личните ни данни, но има такива дебилни потребители, че това е невъзможно. Специално във Facebook има няколко полета за информация с 3 варианта - да се виждат само от приятели, да се виждат от приятели на приятели и да се виждат от всички, включително от Google и всичките търсачки. Има и тонове изписана помощна информация за това коя настройка какво прави. Излизат ти около 20 съобщения, които ти казват какво си направил и до какво ще доведе това. И пак има хора, които мрънкат, че Facebook не е сигурен.
И няма да бъркат, защото Facebook има една пробойна в сигурността наречена приложения. Доколкото съм запознат всеки може да направи приложение, което да ви изиска достъп до e-mail адреса, списъка ви с приятели, стената ви и всичката друга информация, която сте споделили във Facebook само с приятелите си. Тук идва и големия проблем за малко по-неразбиращите потребители, чиято информация попада в разни хора, само защото си попълнил тест или "цъкаш фермата".
В същото време Ерик Шмид управлява компанията, чиято основна цел е да "организира световната информация и да я направи достъпна и полезна за всеки" и,  както отбелязаха повечето медии, точно Google са виновни за задържането на огромна част от изтритата информация. Прост пример. Преди години бях писал някакъв коментар в един сайт с класации на български сайтове и там се публикува e-mail-а ми в коментара. След като се свързах с админите на сайта и мейла ми беше премахнат на Google ботовете им отне около година, за да индексират промяната. В това време моят e-mail беше достъпен като резултат в Google и като част от кеширана страница на техните сървъри. С Google няма как да се свържеш, за да ти изтрият e-mail-а от кеша си.
Също така точно Google е компанията, която има най-много информация за хората. Като се започне от кореспонденцията ми в GMail, през това какви сайтове имам чрез Analytics и се свърши с това какво чета и следя с Google Reader. Това като цяло не е приятно, но пък тази информация не е достъпна за бъдещия ми шеф или бившото ми гадже.
И въпреки това остава въпроса дали сме сигурни, че личния ни живот, който водим онлайн, не може да заработи срещу нас с пълна сила. Никой не знае кога ще изскочи някоя стара пиянска снимка или някоя тийнейджърска изцепка и да му провали плановете за сериозни неща. Но основния ми въпрос е ти сигурен ли си за личната си информация в Интернет? Аз съм, въпреки че големите компании разполагат с нея.
________________________________________
Този пост е вдъхновен от една анкета на PRO-BG, за която дойдоха в работата ми и ме разпитваха за социалните мрежи.

05 август 2010

451 манги

Преди около месец и нещо се проведе една от най-безумните акции на ГДБОП, която накара цялото Интернет общество да бръмне като ударен кошер. За съжаление никой, включително и аз не отбелязахме още една несправедливост от изземането на онзи сървър от онзи покрив.
Втората жертва на тази акция беше един не голям, но много полезен сайт за аниме и манга, който аз използвах сравнително често като източник на информация на български. Сайта е AnimeRulezzz.org. Както и администратора му OmegaKO е написал на заглавната страница, срещу сайта няма никакви искове и предявени претенции. На сайта имаше само и единствено анимета и манга. Все неща, които в България не се издават от никого (с минимални изключения) и за които няма кой да предяви претенции. Отново ще спомена, че нямам много представа от право, но се надявам да има наказани за това действие.
И нека после си твърдим, че не живеем в полицейска държава пълна с ненаказуеми лумпени.

04 август 2010

Ескалатор - указания за употреба

Любима гледка. Сутрин. 9ч. Софийското метро. Станция Васил Левски. Всичкото пътници се изсипват от влака и се юрват към двата ескалатора водещи нагоре. На ескалатора му отнема около 2 минути да се качи, което ако бързаш е адски много време. Но въпреки това родните пътници не вдяват да си стоят отдясно, като не им се катери и не бързат, а се пльокват по средата и се сърдят ако ги побутнеш. Затова един кратък наръчник за ползвателя на ескалатори.

Глава 1
Описание и предназначение

Ескалаторът е транспортно съоръжение предназначено за вертикално придвижване на хора. Изглежда като движещи се стълби и се използва най-вече в търговските центрове, метрото и летищата. Основното му предимство пред асансьора е по-големия капацитет пътници.

Глава 2
Правила за безопасност*

Част 1
Преди да се качите на ескалатора

т.1 Никакви ръчни колички.
т.2 Никакви товари.
т.3 Никакви инвалидни или бебешки колички.
т.4 Никакви проходилки или машини с колела
т.5 Никакви свободни дрехи - цървули, джапанки, меки обувки или шалове
т.6 Внимавайте когато носите висящи дрехи
т.7 Никакво тичане - стойте мирно.
т.8 Не се качвайте боси.
т.9 Родители, следвайте децата си и ги пазете
т.10 Използвайте спешния бутон, само в спешни ситуации


Част 2
Докато се качвате на ескалатор

т.1 Вижте посоката на движение
т.2 Стъпвайте на ескалатора с допълнително внимание. Особено внимавайте ако сте с бифокални очила.
т.3 Дръжте децата или малките пакети внимателно, с една ръка
т.4 Дръжте висящите дрехи далеч от стъпалата и краищата
Глава 3
Адекватно поведение

т.1 Не се кумете пред стъпалото, а просто се качете, като се хващате отстрани, за да не паднете
т.2 Не барикадирайте ескалатора, като застанете по средата - минете в дясно или се качвайте отляво
т.3 Ако сте решили да се возите, стойте вдясно като правите път на минаващите
т.4 Ако сте решили да се качвате, качвайте се отляво без да блъскате возещите се.
т.5 Слизането от ескалатора ви дава засилка за ходене. Не спирайте пред ескалатора, защото зад вас има още доста хора.

___________________________________________
*правилата са любезно изкопирани от тук