Сигурен ли си?

Изпълнителният директор на "Google" Ерик Шмид сподели виждането си, че няма как да избягаме от виртуалното си минало. Точно човекът, който управлява най-големия виновник за невъзможността да се отървеш от виртуалното си минало обяснява колко неприятно е това. И е прав, между другото. И не е нагъл, защото никой не осъзнава този факт. Всеки, който желае вашата информация я получава, стига да имате Facebook или MySpace, който да ползвате като всеки нормален потребител на въпросните мрежи. И двата сайта работят над осигуряването на по-добра защита на личните ни данни, но има такива дебилни потребители, че това е невъзможно. Специално във Facebook има няколко полета за информация с 3 варианта - да се виждат само от приятели, да се виждат от приятели на приятели и да се виждат от всички, включително от Google и всичките търсачки. Има и тонове изписана помощна информация за това коя настройка какво прави. Излизат ти около 20 съобщения, които ти казват какво си направил и до какво ще доведе това. И пак има хора, които мрънкат, че Facebook не е сигурен.
И няма да бъркат, защото Facebook има една пробойна в сигурността наречена приложения. Доколкото съм запознат всеки може да направи приложение, което да ви изиска достъп до e-mail адреса, списъка ви с приятели, стената ви и всичката друга информация, която сте споделили във Facebook само с приятелите си. Тук идва и големия проблем за малко по-неразбиращите потребители, чиято информация попада в разни хора, само защото си попълнил тест или "цъкаш фермата".
В същото време Ерик Шмид управлява компанията, чиято основна цел е да "организира световната информация и да я направи достъпна и полезна за всеки" и,  както отбелязаха повечето медии, точно Google са виновни за задържането на огромна част от изтритата информация. Прост пример. Преди години бях писал някакъв коментар в един сайт с класации на български сайтове и там се публикува e-mail-а ми в коментара. След като се свързах с админите на сайта и мейла ми беше премахнат на Google ботовете им отне около година, за да индексират промяната. В това време моят e-mail беше достъпен като резултат в Google и като част от кеширана страница на техните сървъри. С Google няма как да се свържеш, за да ти изтрият e-mail-а от кеша си.
Също така точно Google е компанията, която има най-много информация за хората. Като се започне от кореспонденцията ми в GMail, през това какви сайтове имам чрез Analytics и се свърши с това какво чета и следя с Google Reader. Това като цяло не е приятно, но пък тази информация не е достъпна за бъдещия ми шеф или бившото ми гадже.
И въпреки това остава въпроса дали сме сигурни, че личния ни живот, който водим онлайн, не може да заработи срещу нас с пълна сила. Никой не знае кога ще изскочи някоя стара пиянска снимка или някоя тийнейджърска изцепка и да му провали плановете за сериозни неща. Но основния ми въпрос е ти сигурен ли си за личната си информация в Интернет? Аз съм, въпреки че големите компании разполагат с нея.
________________________________________
Този пост е вдъхновен от една анкета на PRO-BG, за която дойдоха в работата ми и ме разпитваха за социалните мрежи.