SOPA

Щом сте тук, сте забелязали, че блогът почернява когато влезете, а ако сте се зачели има и странни надписи, които говорят за някаква сопа. Това не е бъг в сайта, а начинът, по който Интернет протестира срещу безумието на един американски закон, който ще се гласува съвсем скоро.

SOPA или Stop Online Piracy Act е проектозакон, който в общи линии ще убие Интернет във вида, в който го познаваме. Най-общо казано с този закон на корпорациите и правителствени организации ще се даде инструмент, с който ще могат да ограничат достъпа до всеки един сайт, за който имат дори съмнение, че има пиратско съдържание. 

Основният проблем е, че с новият закон се изисква от сайтовете да следят какво постват потребителите им и ако има пиратско съдържание, то трябва да бъде премахнато в петдневен срок - нещо, което е невъзможно в сайтове като Facebook, Twitter и YouTube. Ако пък това не се случи сайтовете ще носят цялата наказателна отговорност за това съдържание.

Стига се до там, че постването на ваш кавър на популярна песен може да затвори YouTube, постването на цитат от книга може да затвори Facebook, а индексирането на пиратски сайт може да спре Google.

Повече за SOPA - Wikipedia, протестно писмо, позицията на Google.

И едно видео.

Абсурдистан, circa 2012

Честно казано вече съм почти изчерпан откъм думи, с които да опиша що за същества живеят в България. Още по-малко думи имам за описание на съществата, които са завзели властта. Най-малко са думите за липсата на каквото и да е внимание от страна на първите, към действията на вторите.

Най-новата изцепка на властта, която честно казано преля чашата на осмиването, е днешната реплика на Бойко Борисов, който цитирам от медиите:

„Това момиче още същата вечер са го удушили, но вече ги задържахме, отидоха и показаха къде са го заровили. Съжалявам, че бяха изговорени от близките й такива лоши думи за МВР. Надявам се – те да се извинят и да ги отправят към най-близките си, които са участвали в този процес. Но, за съжаление, трупа го изровиха и е така”, внесе разяснение по случая Бойко Борисов 

В пристъп на неподправена откровеност министър-председателят Борисов обясни как е открит трупът на Мирослава: „Използвахме тежка техника и най-накрая куче на Червения кръст изрови трупа на момичето. Затова казах на Цветанов, когато вземе заплата да купи на кучето три-четири телешки пържолки„

Тези думи са недопустими. Не само за един политик, бил той и най-големият популист управлявал страната ни, но и за който и да било. 

Не става да се сърдиш, че хората плюят МВР, докато все още не знаем кой е убил Яна. Нито докато едно куче върши работата на същата безумна структура. Не може да предлагаш награда за това куче, особено по този циничен начин. Всичко в тази ситуация крещи, че не може да се прави така.

За съжаление това е Абсурдистан. Тук ББ може да наговори каквото си иска, после да се избъзика с журналистите по темата и всичко да отмине. После народа ще се посмее, няколко кучета ще се разлаят и така ще се приключи. Докато не дойде следващият труп, следващото куче и следващата реплика. Която пак да забравим.

PS:

Ядосайте се, наистина. Крайно време е.

Медийни топки

"Най-неприятното съсловие са гейовете", тръби свръхкултурният ни министър Вежди Рашидов в интервю от преди 10 години. "Сега съм министър и подобни думи не могат да излизат от устата ми", допълва същият в коментар на публикуваното интервю. То пък е част от една грозна история, която е поредното доказателство за безумните власти - първа, втора, трета, четвърта... Все тая.

Четвъртата власт в случая е представлявана от бившата журналистка на "Труд" и настоящ зам. главен редактор на в. "Преса" Валерия Велева. През 2001 г. тя взима интервю от Вежди Рашидов, което така и не се публикува. 10 години по-късно взима друго интервю със същия, по повод 60-ия му юбилей. Накрая г-жа Велева предава микс от двете интервюта, който се появява в сп. "Биограф".

Къде е проблемът тук? На първо място не е етично да не уведомяваш събеседника си за това какво ще се включи в текста ти. Още повече когато възнамеряваш да включиш части от разговор, който е воден преди 10 години. И тук не става въпрос за нещата, които Рашидов е казал, а за чисто нормалните отношения между журналистите и интервюираните. По повода г-жа Велева би трябвало да поднесе извинения.

Докато Рашидов си подава оставката. Не за друго, а защото не може един министър на културата да изказва толкова остри хомофобски реплики. Всъщност тези реплики, ако бяха останали само те, не биха били толкова фрапиращи, колкото оправданието. Не че нещо, г-н Рашидов, но още в детската градина ни учеха, че казаната дума е хвърлен камък. В духа на този постулат, който обществото ни е поставил, единственият, който изглежда като да има от "най-долните качества на мъжа" е не кой да е, а самия вие.

Честно казано не ме вълнува мнението на Рашидов по темата, защото то по никакъв начин няма да повлияе на моето мнение. Но си правя извода, че на едно от министерските кресла седи човек, който не удържа на думата си, дори когато става въпрос за личното му мнение. Да, грозно е да си хомофоб и политик през 21 в., но е по-грозно да нямаш топките да си хомофоб докрай. А за мен е и доказателство, че този човек няма топките и да бъде истински мъж.

Едно

Алекс Търнър на сцената в Болоня
Снимка: onstageweb.com

Празници, гърмежи, пиене, ядене, шампанско и приятели. Подаръци, усмивки, поздравления, пожелания и прегръдки. Радост и тъга, равносметка, планове и леко съжаление. Всичко това се събира в рамките на 10-ина дни в края на всеки декември.

На 31 декември, докато се возих в трамвай 22 на път да си платя наема, си направих една кратка ретроспекция за приключенията на 2011. Те бяха толкова много и толкова прекрасни, че чак ми е мъчно, че тази година свърши.

Първо преживях първата си сесия. Някъде там имаше и една кратка, но влиятелна любов. След това дойдоха “Пари”-те. Сбъдната мечта - soregashi журналист. Но не е там хубавото.

То дойде после в разговорката. Обедната разговорка. Петима изтрещяващи идиота, които пречат, вдигат шум, смеят се на глас, вълнуват се от музиката, изкуството, живота, вселената и целостта на слушалките си. Изолирани отвън, светещи отвътре. Обичам ви!

Лято. Концертно лято. Разлог и вятър, Каварна и снимки. Друга снимка - от 2010 - ме изпрати в Будапеща! Sziget! Сбъдната мечта - огромен остров, населен само от фестивал. Музика, танци, картини, игри, бири, холандци, италианци и още музика. За финал 12 часа в рейс. И малко болен през август.

Още лято. Пътешествено лято. Дания, Копенхаген - центъра на света. Сбъдната мечта 2 - самолетен полет, и след това летище. Огромно и модерно, а сестра ми чака на терминала. С датски Tuborg. Ах, този датски Tuborg. Ах, тази моя сестра. Благодаря - за концерта на Turboweekend, за разходката и снимките пред парламента, самолетния билет, онези усмивки. Пак там - мол, ама огромен. И пак тя, пак благодаря - за втория етаж на автобуса, бирата в Крис и онова китайско и рикшите.

Още лято! Още един самолет. Италия, Болоня - още музика с Arctic Monkeys. Още сбъднати мечти. Италианци, човече. Италианска храна, италианско парти, италианско пътуване. И едни руснаци в парка, после пък някакъв черен ми предлага коз. Не мерси, и така не знам къде съм, но кецовете наистина са яки.

Стига лято - дом. Разговорката е там. И морето си е там. Карадере, епичен стоп. В 4 сутринта на Бяла. Забравих си апарата, но няма да се плашиш.

Есен, на към зима. Чао “Пари”, беше приятно. Но разговорката е цяла. Няма да умре, въпреки всичко. Здравей, рекламен бизнес.

To be continued...