Едно

Алекс Търнър на сцената в Болоня
Снимка: onstageweb.com

Празници, гърмежи, пиене, ядене, шампанско и приятели. Подаръци, усмивки, поздравления, пожелания и прегръдки. Радост и тъга, равносметка, планове и леко съжаление. Всичко това се събира в рамките на 10-ина дни в края на всеки декември.

На 31 декември, докато се возих в трамвай 22 на път да си платя наема, си направих една кратка ретроспекция за приключенията на 2011. Те бяха толкова много и толкова прекрасни, че чак ми е мъчно, че тази година свърши.

Първо преживях първата си сесия. Някъде там имаше и една кратка, но влиятелна любов. След това дойдоха “Пари”-те. Сбъдната мечта - soregashi журналист. Но не е там хубавото.

То дойде после в разговорката. Обедната разговорка. Петима изтрещяващи идиота, които пречат, вдигат шум, смеят се на глас, вълнуват се от музиката, изкуството, живота, вселената и целостта на слушалките си. Изолирани отвън, светещи отвътре. Обичам ви!

Лято. Концертно лято. Разлог и вятър, Каварна и снимки. Друга снимка - от 2010 - ме изпрати в Будапеща! Sziget! Сбъдната мечта - огромен остров, населен само от фестивал. Музика, танци, картини, игри, бири, холандци, италианци и още музика. За финал 12 часа в рейс. И малко болен през август.

Още лято. Пътешествено лято. Дания, Копенхаген - центъра на света. Сбъдната мечта 2 - самолетен полет, и след това летище. Огромно и модерно, а сестра ми чака на терминала. С датски Tuborg. Ах, този датски Tuborg. Ах, тази моя сестра. Благодаря - за концерта на Turboweekend, за разходката и снимките пред парламента, самолетния билет, онези усмивки. Пак там - мол, ама огромен. И пак тя, пак благодаря - за втория етаж на автобуса, бирата в Крис и онова китайско и рикшите.

Още лято! Още един самолет. Италия, Болоня - още музика с Arctic Monkeys. Още сбъднати мечти. Италианци, човече. Италианска храна, италианско парти, италианско пътуване. И едни руснаци в парка, после пък някакъв черен ми предлага коз. Не мерси, и така не знам къде съм, но кецовете наистина са яки.

Стига лято - дом. Разговорката е там. И морето си е там. Карадере, епичен стоп. В 4 сутринта на Бяла. Забравих си апарата, но няма да се плашиш.

Есен, на към зима. Чао “Пари”, беше приятно. Но разговорката е цяла. Няма да умре, въпреки всичко. Здравей, рекламен бизнес.

To be continued...