Сняг. Много, на парцали, до над глезените. Украса. Цветна, хвърчаща, писукаща и светеща. Песни. Със звънчета, весели гласчета и призиви за любов. Коледа. Дебнеща зад ъгъла, чакаща да види кой каква я е свършил. И някъде там има много канела.
Нека дебне, няма за какво да се хване. Подаръците са готови - големи, в красиви опаковки, чакат под елхата. Сладките се пекат и нетърпеливо чакат някой да ги изяде. Близките ей сега хващат влака и са тук да празнуваме. И украсата е готова, само една лампичка изгоря, ама...
Как да няма? Та подаръците са целогодишно явление, просто по Коледа сякаш са задължителни. Сладки имаше и през април, само че с по-малко канела и повече цветове. Пък леля ти да не се е родила оня ден? Тук си беше цяла година. Това ли е Коледа, по дяволите?
Ами да, наистна... Всичко е фалшиво и познато. Защо точно сега да подаря подарък, като всички го правят? Защо точно сега да... ям сладки, помагам на нуждаещите се, говоря на близките си? Та аз дори не харесвам повечето си роднини. Да не говорим за снега. Мокър и лепкав... И става на киша.
Но пък ти е хубаво, нали? Обстановката с близките е приятна и топла, като вкусните сладки, подаръците са красиви, като емоцията вложена в тях, а тя пък е приятна като стоплянето след като влезеш от студа навън. Тези неща не са фалшиви.
Ха, та какво е Коледа тогава? Нали било фалшиво, преигравка и тъп бизнес? После пък ни топлило и се чувстваме добре. Май излиза, че е каквато си я направим.
Няма коментари:
Публикуване на коментар