Духът на Бургас все още е тук!

Spirit of Burgas е фестът, за който си имам традиция - морска почивка около фестивала, пътуване на стоп в един от последните моменти, забавление с едни от най-интересните имена от световната музикална сцена и гостуване в дома на един определен бургаски приятел. И тази година традицията се запази, въпреки многото затруднения около феста, по-малкото дни, по-малкото сцени и т.н.

Всъщност истината е, че въпреки всичко Спиритът отново имаше онзи дух, който се носи и от името му. Аз лично го усетих още в началото на първия ден, докато Little Roy разнасяше реге ритмите си над централния плаж с реге кавъри на Nirvana, които разтанцуваха дори най-заспалите.

Духът носеше и Zaz, която не трябва да свири на друго място освен на плажа. Тя е супер сладка мацка, която успява да накара българите да припяват на френски песни, които мешат соул, джаз и нещо френско. И в това време говори (чете по-скоро) български фрази по също толкова симпатичен начин.

Но истината е, че за мен кулминацията на първия ден бяха Editors, група която гледах в Белгия преди година и, въпреки че харесах, видях, че не беше в добра форма. Тук реалността беше коренно противоположна. Лошият период е в миналото и Editors са по-силни от всякога. По време на концерта, който ни разходи из творчеството им, без да набляга само на новия албум The Weight of Your Love, Том постоянно беше в движение и сякаш изживяваше музиката. Запомнящо се специален концерт, който се надявам да е спечелил нови фенове на бандата и инди музиката като цяло.

До края на вечерта видяхме и чухме и Sentimental Swingers, които бяха по-скоро скучни, въпреки танцуващите хора, The Top Stoppers, които ме изненадаха с приятни парчета и няколко части от DJ сета на Chase & Status, като дъбстеп извращенията не ми харесаха, но за сметка на това към края имаше drum & bass веселие и танци. Хаус нещата решихме да си спестим, в името на добро наспиване.

Ден две започнахме с обиколка на фестивалната зона, по време на която чухме за по съвсем малко Che Sudaka и This Burning Day, снимахме се с полицайки от отдела за борба със скуката, спечелихме по един йегер, пихме по други напитки и акостирахме пред главната сцена. Там имаше около 150-200 души, които чакаха Enter Shikari - една от двете кулминации на вечерта. За щастие си спестихме резила и в последните минути се посъбра повече публика за британските пост-хардкор лунатици.

А лунатици, защото само една банда, пълна с лунатици, може да направи подобно шоу. Още в интрото System... ...Meltdown се видя, че някаква част от публиката знае защо е там, а и някъде там се видя, че Rou Reynolds ще има адски близък контакт с нея. Честно казано очаквах нещо специално от Enter Shikari, но не и сцената да им е толкова тясна. През цялото време по някой от групата, осново Роу Рейнълдс, беше в публиката, като към края на концерта Роу пя от един от баровете в задната част на публиката, а съвсем за финал се метна в морето.

След това емоционално изнасилване, което на мен поне ми напълни душата, трябваше да успокоим топката и да се насладим на Selah Sue. Изненадващо, тя беше адски лежерна, сетът и беше основно акустичен и белгийският славей очевидно не беше във форма. Въпреки това публиката сякаш остана доволна от изпълнените хитове. Поредният жанров обрат дойде от Jack Daniel’s Rock Arena, където Odd Crew приключваха поердното си силно изпълнение.

После отново полетяхме по жанровете, защото главната сцена се изпълни от Wu Tang Clan. Доста семпло, но все пак силно изпълнение, без светлинни или каквито и да е други сценични ефекти, но изпълнено с old school hip hop на най-високо ниво. За съжаление сетът им започна с ужасяващ звук, който издразни дори част от клана, но след това нещата се оправиха и публиката буквално избухна. Въпреки че това въобще не е моята музика, Wu Tang определено бяха хедлайнерът на вечерта и не се съмнявам, че феновете им са останали предоволни.

Andy C направи обичайно силен диджей сет, който на мен поне в един момент ми дойде малко по-агресивен от нужното, но това беше компенсирано от страхотния Dub FX. Той започна сета си с обичайните бийтбокс и луупове, както и много импровизации, които сякаш направиха симбиоза с плажа. Една от тях бяха The Funky Miracles, които излязоха на сцената с австралиеца, който по-рано ги е видял на сцената на “На тъмно”. Сетът свърши с drum & bass, който успя да раздвижи всички.

Въпреки че според мен това беше най-хубавият Spirit of Burgas до сега, очевидно стратегията “за всеки по нещо” не е правилната у нас. Липсата на ясна музикална идентичност, която тази година беше адски очевидна, отблъсква много фенове, което доведе и до най-слабо посетеното издание на фестивала. Освен това промените в правилата за влизане и излизане меко казано раздразниха много от посетителите. На мой приятели дори са отрязали гривните в 1:30, защото искаха да починат за половин-един час на тихо, като смятам, че е прекалено охраната да действа чак толкова крайно.

Въпреки проблемите, дребните неприятности и малоумната охрана, наистина се надявам Spirit of Burgas да не си отиде. Причината е, че това продължава да е единственият фестивал, който кани млади и модерни изпълнители у нас - нещо, което е адски нужно. А и все пак духът на Спирита очевидно няма как да бъде убит и все още има хора, които го обичат!

Снимки от Facebook страницата на Spirit of Burgas

Текст от сайта на Радио "Реакция"

„Под повърхността“ на „Невидимите кризи“ от един 22-годишен мухльо

Да си 22-годишен мухльо, освен очевидните визуални и физически предимства, крие особени недостатъци. Те прозират в прости дейности като работа, почивка и забавление, но са очеизбождащи при офрмянето на критична и аналитична мисъл, особено породена от писмено произведение. Не особено тайната причина се крие в очакваната липса на опит, както и в абсолютното, фактическо и обектвно оправдано отсъствие на спомени за периоди от време по-ранни от, в случая, преди 10-15 години.

Незабележимата връзка между две книги, които сами по себе си са безкрайно далечни една от друга, се крие в темата, която засягат. В „Невидимите кризи“* Георги Господинов връща лентата в едно уж забравено време, за което младият читател само е слушал и чел, но има натрапчивото чувство, че познава много добре. В това време Николас Кар говори за непознати времена, в които Google е била неоформена мечта на отделни луди учени, докато нищи влиянието на Интернет върху паметта и мозъка ни в „Под повърхността: Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта“**.

На пръв поглед сближаването на тематиките в двете книги би трябвало е резултат на втората част на сборника на Господинов, в която са включени коментари за бъдещето на книгата и начина по-който тя и светът се променят. Това допускане обаче се оказва наивно и първосигнално, тъй като Господинов реално не казва нищо ново по темата, дори напротив - задълбава в красива литературност, която в общи линии е приятна за четене, а предвид факта, че голяма част от текстовете са речи, вероятно и за слушане, но не обогатява разбирането за книгата, макар да го вкарва в красиви думи. „Под повърхността“ е в абсолютната противоположност, що се отнася до книгата, като успява да очертае, както историята и настоящето, така и бъдещето й чрез научни методи, които се концентрират върху влиянието на книгата върху читателя.

Смислова близост, макар и изключително мъглива и далечна, двете книги постигат благодарение на първата част от „Невидимите кризи“ на Господинов, която е своеобразен реверанс към миналото на автора и родината му. Една носталгична критика на загубената система, която все пак успява да се прокрадва в ежедневието ни по един или друг начин. Всъщност описание на здраво застиналата в една остаряла линейна „книга“ България, която напомня на здравите мозъчни връзки, описани от Кар.

Писането на Господинов засяга неосъзнатите реалности на една застаряваща България, която е чужда на днешните млади. Точно както историите в първата част на сборника и споменатите от Кар справки в библиотеката или живот без Google. И докато Господинов се простира в паметта на локално ниво, Кар успешно ни кара да се замислим за неосъзнатите реалности, които влияят на целия свят, вглъбен в разсейващия медуим Интернет.

 Докато Господинов се мотае в „колективното ни (и не само литературно) несъзнавано“, по един изумително литературен начин, той успява да достигне до някои реалности, за които пише Кар. Със сигурност „сакатлъкът умствен“ на Господинов, който води до „сакатлък телесен“ не визира значителните мозъчни промени, може би сакатлъци, до които води употребата на Интернет. Дори напротив, сякаш още на идейно ниво „Невидимите кризи“ обслужва „новия“ мозък на модерния читател, със селекцията от кратки, бомбастични текстове, които не изискват концентрация на вниманието.

Неподправеният нюх на Господинов го доближава до реалността още веднъж, когато говори за книгата. „Литературата е бавна медия“, пише той, обърквайки литературното изкуство с медията книга, по един типичен за литературните мозъци начин, „но бавното трае дълго“. И въпреки фактическото недоразумение, стига до може би най-ценното качество на книгата, което е развивано в продължение на хилядолетия, за да може човекът да се отдава на усамотено, бавно и линейно четене, а именно свойството й да се възприема бавно и задълбочено. Използваната от Господинов история за „бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат“ е страхотна литературна метафора на необходимото на мозъка време, в което да обработи, систематизира и запамети поетата информация. „Скоростта на душата е друга“, продължава той, без да осъзнава, че живее и пише във време, в което изискванията към душата са да премине на по-висока скорост.

Скорост, която Николас Кар доказва, че е недостижима за мозъка ни и която ни кара да работим освен с фиксации при четенето на думи и с „фиксации“ при усвояването на факти. Фиксации на вниманието, които се оказват недостатъчни за оформянето на познанието и интелекта, с който човечеството е свикнало благодарение на печатната книга. Очевидно налагащата се от Интернет и новите медии скорост не е скоростта на бедуинската душа.

 И като отново изключва нелитературните книги, Господинов достига до заключението, че „литературата знае повече за тази скорост“. Едно твърдение, което сякаш случайно поставя правилната диагноза на модерния човек, който не се съобразява със скоростта зададена му от технологията-демоде, която представлява книгата.

Като изключим случайните литературни начертания на научно доказани и доказуеми факти, Господинов представя един изненадващ прозорец към душевността на българина от предното поколение. Всъщност не толкова към душевността, колкото към оформящите фактори, които и до ден днешен оказват силно влияние на родителите на 22-годишния мухльо. Факти, житейски реалности и културни особености, които тровят живота на въпросния сополанко, докато успяват искрено да го забавляват.

В същото време Кар завежда всеки не-мухльо в главата на въпросния, чрез методите и езика на науката. Епикризата на модерния млад човек, която представлява „Под повърхността“, е далеч по-плашеща от локалните терзания, породени от едно загубено време, но все пак причиняващи множество от „невидимите кризи“. Всъщност ако промените в работата на мозъка ни, предизвикани от използването на  Интернет и описани от Кар, продължат с тези темпове, това ще е повод за още много нови кризи, които ще са видими за родителите, но крайно невидими за самия мухльо.

В този смисъл „Под повърхността“ може да се прочете като „Невидимите кризи“ на новото поколение. С огромната разлика, че новите кризи са, позволете да повторя, не просто „сакатлък умствен“, а един краен, вероятно труднообратим, „сакатлък телесен“. Другата ключова разлика е, че новите кризи все още могат да бъдат преодоляни, докато невидимите по-скоро трябва да бъдат преживяни.

Извън всички тези странни, вероятно измъчени, опити за паралелно разглеждане на две наистина коренно различни книги, остава фактът, че те са изключителни. В първата си част „Невидимтие кризи“ на Георги Господинов е колективен и все пак личен спомен, въпреки че 22-годишния мухльо не е бил част от онзи колектив, че да се хвали с лични спомени. Но пък Господинов умело събира себе си от 20. век, с читателя от 21. век в „ничията земя на една“ в случая не принудителна пауза, която успява за малко да въведе всеки в онзи колектив. Във втората си част „Невидимите кризи“ е сборник от извънконтекстни текстове, които някак висят в пространството, въпреки че са богати на ценни мисли относно книгите, наричани за авторовото удобство или поради незнание „литература“.

В това време „Под повърхността“ описва може би най-главният проблем и генералната промяна, която дойде с масовото навлизане на Интернет и дигиталните технологии в живота ни. В тази книга Николас Кар ни разхожда в историята на книгата, мозъкът и пластичността му, компютрите и интелектуалните технологии и още други теми, чрез които да покаже неизменимата връзка между технологиите и човешкият мозък. Може би последният пирон в ковчега на твърдението, че технологиите не ни променят, е и аларма за може би пагубното влияние на модерните медии.

Всъщност и двете книги могат да се похвалят с едно голямо постижение. То е контрапункт на кризата на „Изчерпване на залежите от смисъл“, за която говори Господинов. Защото и двете книги са част от „литературата (отново, да се чете книгите), като произвеждаща смисъл“, за която Господинов предсказва „страхотното бъдеще“. Онзи „алтернативен енергиен източник“, който е толкова необходим на новооформилия се интернет мозък.

_______________

* Господинов, Георги. Невидимите кризи. Пловдив, Жанет 45, 2013.

** Кар, Николас. Под повърхността - Как интернет влияе на мозъка ни. София, ИнфоДАР, 2012.

5 причини да отидеш на Spirit of Burgas

До най-големия музикален фестивал в България остават едва 4 дни. Това не пречи да имате съмнения дали ви се ходи на Spirit of Burgas или не. На помощ в този драматичен момент идват няколко причини, поради които Спирита не е за изпускане.

Обстановката

Имам късмета да съм бил на не малко фестивали из Европа и мога да заявя без притеснение, че Spirit of Burgas е един от малкото с толкова приятна обстановка. Основната причина е, че фестивалът се провежда на плажа, което някак предпразполага към тотално отпускане и потапяне в музиката. Другата причина е, че музиката е достатъчно разнообразна, че малко хора да съумеят да скучаят.

Editors

Една от големите ми музикални мечти взе че се сбъдна - голяма инди банда е хедлайнер на български фест. Честта се пада на Editors, които преживяха един от най-лошите си периоди, но се завърнаха по-силни от всякога и с чисто нов албум. Групата във върховна форма и новите парчета ще видим на главната сцена в събота.

Wu-Tang Clan

Американското рап крю Wu-Tang Clan съвсем спокойно може да се нарече една от най-легендарните случки в тази музика. Освен, че ще са хедлайнери на втората вечер на Спирита, Wu-Tang ще са тук в може би най-силния състав, който може да си пожелаем - RZA, GZA, Method Man, Ghostface Killah, Inspectah Deck, U-God, Masta Killa, Allah Mathematics, Cappadonna и Raekwon. За капак на всичко е силно вероятно да чуем парчета от новия алубум A Better Tomorrow, който се очаква до края на годината.

Българската музика

Все някак у нас продължава да се прави и качествена музика, която обаче сякаш няма особено голяма сцена. Едно от любимите ми неща на Спирита са Jack Daniel’s Rock Arena и На Тъмно Freestyle Stage - двете сцени, които дават поле за изява основно на качествени родни артисти. Сред бандите тази година са Them Frequencies, This Burning Day, Bright Sight, Pizza, My Disorder и други доста по-популярни имена.

Парти до сутринта

Миналата година фестивалът отнесе бясна критика, че след 1 ч. единствено DJ-те на отделената Solar Dance Arena пускаха музика, докато Spirit частта затваряше врати. Тази година грешката е поправена и разделение няма. Освен това три от четирите сцени ще предлагат DJ сетове до сутринта, така че да можем да посрещнем морските изгреви.

Текстът е публикуван и в http://reakcia.net

Джаджомания: Asus Fonepad

Asus Fonepad е една от най-смахнатите джаджи, с които някога съм имал удоволствието да си играя. Това е доста странен 7-инчов смартфон, който съвсем си е таблет, но, както подсказва и името, има всички функции на смартфон - иначе казано това е phablet. Ако това ви звучи непонятно, то докосването до джаджата няма да помогне за особено проясняване на нещата, но нека все пак разгледаме Fonepad малко по-обстойно.

Интериор

Вътрешно Fonepad се захранва от едноядрен Intel Atom процесор, който работи на 1.2 GHz и получава морална подкрепа от цял 1 GB RAM памет. С тези характеристики и Android 4.1 Jelly Bean, който би трябвало съвсем скоро да може да се ъпдейтне до 4.2, отрочето на Asus се справя смущаващо добре с всякакви задачи. Резултатите в бенчмарка AnTuTu поставят Fonepad, с неговите 9340 точки, над двуядрени смартфони като Galaxy SIII Mini и Motorola Razr HD. От практическа гледна точка, с този phablet не трябва да се притеснявате от лагване и забивания, като освен това можете да разчитате на добра работа дори при по-тежки HD игри.

Fonepad е оборудван с 7-инчов екран с резолюция 1280x800 пиксела, който има добра острота на изображението, макар понякога да му липсва достатъчно яркост. Това вероятно помага на сравнително голямата (4270 mAh) батерия да издържа близо два дни, при средно натоварена употреба.

Голямата липса тук е на качествена камера. Предната страна на Fonepad е оборудвана с 1.3 мегапикселова камера подходяща за видеоразговори, но няма каквато и да е друга камера. Това донякъде е за добро, тъй като малко хора използват таблетите си за снимане, а и малко таблети имат дори ставащи камери. Все пак ако това е изборът ви за основно устройство е хубаво да имате предвид тази липса.

Екстериор

Обичайно за Asus дизайнът на Fonepad остава впечатлението за стабилно устройство. Лицевата част е доминирана от дисплея, обграден от сравнително дебела пластмасова рамка, докато гърбът е алуминиев. По страните на устройството има копчета за включване/изключване и контрол на звука, както и вход за 3.5 мм. жак и microUSB за зареждане и връзка с компютър. Под гумен капак са слотовете за SIM карта и microSD карта, която може да е до 32 GB.

Потребност

Винаги ми е било супер интересно кому е нужен фаблет. Това е преголям смартфон, който не влиза в джоба на дънките и човек изглежда безумно като провежда разговор с него. След известно време с Fonepad обаче открих, че това всъщност е доста интересен клас устройства, който определено не е за всеки, но има свойте предимства.

На първо място е фактът, че имате още повече екран, което има значение, както за филми, игри и т.н., така и при четене на всякакви документи, книги и т.н. Не е за пропускане и това, че с таблет можете да покажете по-лесно всякакви неща на среща или приятелите си. Не на последно място е по-голямата батерия, която издържа горе-долу два пъти повече отколкото повечето смартфони, с които съм бил.

Всеки, който има нужда от мобилност, но все пак иска да може да върши работа в движение би харесал Fonepad. С едни Bluetooth слушалки, разговорите спират да изглеждат толкова безумно, а 7 инча, макар и много успяват да се поберат във вътрешния джоб на всяко сако. Всъщност едно от най-големите предимства на Asus Fonepad е фактът, че се продава срещу 450 лв., а комбинира телефон и таблет доста успешно.

Light Side

eMag.bg го продават за едва 450 лв.

Добър екран

3G и работещ мултитаскинг

Dark Side

7-инча може и да са много за някои

Няма камера на гърба

Три хиляди двадесет и четири цяло и чао

Снимка: WebCafe.BG

Според МВР на тази снимка има около 3000 души. Кратка аритметика показва, че разстоянието на Цариградско шосе от Орлов до Плиска е към 3 км или иначе казано 3000 м. Това значи, че на тази снимка има по не повече от 1 човек на метър.

Друга проста сметка показва, че на тази снимка има минимум 10-15 човека на метър. Когато го умножим по 3000 метра се получават интересни математики, в които има минимум 30 хил.

Това е на 24-ият ден от #ДАНСwithme. Това е доказателство, че България, или поне някаква доста голяма част от нея, е будна. Разгеле, добре дошли. Сега е време ядките да си ходят!