Spirit of Burgas е фестът, за който си имам традиция - морска почивка около фестивала, пътуване на стоп в един от последните моменти, забавление с едни от най-интересните имена от световната музикална сцена и гостуване в дома на един определен бургаски приятел. И тази година традицията се запази, въпреки многото затруднения около феста, по-малкото дни, по-малкото сцени и т.н.
Всъщност истината е, че въпреки всичко Спиритът отново имаше онзи дух, който се носи и от името му. Аз лично го усетих още в началото на първия ден, докато Little Roy разнасяше реге ритмите си над централния плаж с реге кавъри на Nirvana, които разтанцуваха дори най-заспалите.
Духът носеше и Zaz, която не трябва да свири на друго място освен на плажа. Тя е супер сладка мацка, която успява да накара българите да припяват на френски песни, които мешат соул, джаз и нещо френско. И в това време говори (чете по-скоро) български фрази по също толкова симпатичен начин.
Но истината е, че за мен кулминацията на първия ден бяха Editors, група която гледах в Белгия преди година и, въпреки че харесах, видях, че не беше в добра форма. Тук реалността беше коренно противоположна. Лошият период е в миналото и Editors са по-силни от всякога. По време на концерта, който ни разходи из творчеството им, без да набляга само на новия албум The Weight of Your Love, Том постоянно беше в движение и сякаш изживяваше музиката. Запомнящо се специален концерт, който се надявам да е спечелил нови фенове на бандата и инди музиката като цяло.
До края на вечерта видяхме и чухме и Sentimental Swingers, които бяха по-скоро скучни, въпреки танцуващите хора, The Top Stoppers, които ме изненадаха с приятни парчета и няколко части от DJ сета на Chase & Status, като дъбстеп извращенията не ми харесаха, но за сметка на това към края имаше drum & bass веселие и танци. Хаус нещата решихме да си спестим, в името на добро наспиване.
Ден две започнахме с обиколка на фестивалната зона, по време на която чухме за по съвсем малко Che Sudaka и This Burning Day, снимахме се с полицайки от отдела за борба със скуката, спечелихме по един йегер, пихме по други напитки и акостирахме пред главната сцена. Там имаше около 150-200 души, които чакаха Enter Shikari - една от двете кулминации на вечерта. За щастие си спестихме резила и в последните минути се посъбра повече публика за британските пост-хардкор лунатици.
А лунатици, защото само една банда, пълна с лунатици, може да направи подобно шоу. Още в интрото System... ...Meltdown се видя, че някаква част от публиката знае защо е там, а и някъде там се видя, че Rou Reynolds ще има адски близък контакт с нея. Честно казано очаквах нещо специално от Enter Shikari, но не и сцената да им е толкова тясна. През цялото време по някой от групата, осново Роу Рейнълдс, беше в публиката, като към края на концерта Роу пя от един от баровете в задната част на публиката, а съвсем за финал се метна в морето.
След това емоционално изнасилване, което на мен поне ми напълни душата, трябваше да успокоим топката и да се насладим на Selah Sue. Изненадващо, тя беше адски лежерна, сетът и беше основно акустичен и белгийският славей очевидно не беше във форма. Въпреки това публиката сякаш остана доволна от изпълнените хитове. Поредният жанров обрат дойде от Jack Daniel’s Rock Arena, където Odd Crew приключваха поердното си силно изпълнение.
После отново полетяхме по жанровете, защото главната сцена се изпълни от Wu Tang Clan. Доста семпло, но все пак силно изпълнение, без светлинни или каквито и да е други сценични ефекти, но изпълнено с old school hip hop на най-високо ниво. За съжаление сетът им започна с ужасяващ звук, който издразни дори част от клана, но след това нещата се оправиха и публиката буквално избухна. Въпреки че това въобще не е моята музика, Wu Tang определено бяха хедлайнерът на вечерта и не се съмнявам, че феновете им са останали предоволни.
Andy C направи обичайно силен диджей сет, който на мен поне в един момент ми дойде малко по-агресивен от нужното, но това беше компенсирано от страхотния Dub FX. Той започна сета си с обичайните бийтбокс и луупове, както и много импровизации, които сякаш направиха симбиоза с плажа. Една от тях бяха The Funky Miracles, които излязоха на сцената с австралиеца, който по-рано ги е видял на сцената на “На тъмно”. Сетът свърши с drum & bass, който успя да раздвижи всички.
Въпреки че според мен това беше най-хубавият Spirit of Burgas до сега, очевидно стратегията “за всеки по нещо” не е правилната у нас. Липсата на ясна музикална идентичност, която тази година беше адски очевидна, отблъсква много фенове, което доведе и до най-слабо посетеното издание на фестивала. Освен това промените в правилата за влизане и излизане меко казано раздразниха много от посетителите. На мой приятели дори са отрязали гривните в 1:30, защото искаха да починат за половин-един час на тихо, като смятам, че е прекалено охраната да действа чак толкова крайно.
Въпреки проблемите, дребните неприятности и малоумната охрана, наистина се надявам Spirit of Burgas да не си отиде. Причината е, че това продължава да е единственият фестивал, който кани млади и модерни изпълнители у нас - нещо, което е адски нужно. А и все пак духът на Спирита очевидно няма как да бъде убит и все още има хора, които го обичат!
Снимки от Facebook страницата на Spirit of Burgas
