Джаджомания: Sony Xperia Z

Прекалено дълго време Sony избягваше да влезе в сферата на титаничните смартфони. Затова и няколко много дълги години, така и не видяхме флагман от японците. С Xperia Z компанията навлиза при батковците, като залага на дизайн и водоустойчивост.

Крайният резултат е 5-инчов гигант, с който можете да играете World of Goo дори под душа. На лице са и типичната за Sony едва пипната версия на Android, доста приятен дизайн и очакваната пъргавина на флагман от 2013. За съжаление има няколко основни неща, които куцат, но за това по-надолу.

Интериор

Между двете стъкла на Xperia Z тиктата четириядрен звяр с честота 1.5 GHz, който върви в комплект с 2GB RAM и 16GB вътрешна памет. За щастие телефонът има и слот за microSD карта. С тези характеристики е ясно, че всичко лети, като аз лично не срещнах никакви забавяния, абсолютно никъде.

Най-забележимото в Xperia Z е гигантският 5-инчов дисплей. Хубавото при него е, че с този размер е идеален за четене на комикси и всякакви игри. Лошото е, че е далеч по-красив когато е изключен, въпреки Full HD резолюцията. Макар и да има добри цветове, екранът на Z има ужасни ъгли на видимост и при малко по-нестандартна гледна точка, някои неща просто изчезват.

Екстериор

Красотата изисква жертви. В случая красотата е предизвикана от абсолютно симетричния дизайн на Xperia Z. От двете си страни той е покрит със стъкло, подобно на iPhone 4, а симетрията се нарушава само от бутона за включване и изключване, който стърчи леко от десния ръб. Шасито има остри ъгли и доста груб дизайн.

Точно тези остри ъгли обаче играят лоша шега на Z, тъй като правят държането на 5-инчовия телефон доста сложно упражнение. Писането с една ръка е живо приключение и като цяло боравенето с огромния тъчскрийн е доста затруднено. И все пак Xperia Z е един от най-добре изглеждащите смартфони на пазара.

Потребност

Безспорно огромният плюс на Sony Xperia Z е това, че е прахо- и водоустоичив. Така дори по-невнимателните потребители могат да са сигурни, че няма да се разделят с джаджата си прекалено бързо. Сред спорните предимства на Z е дисплеят, който е удобен за четене, но пък не е най-качествения на пазара и изисква свикване с размера. Това в комбинация с доста добрия живот на батерията са основните практически предимства, с които разполага отрочето на Sony.

Като цяло Z е интересен и красив модел, който съвсем гордо може да влезе в битка с конкуренцията. Проблемите, които има не са достатъчно големи, че да помрачат прекрасния дизайн и супер готината способност да го използвате в басейн. И все пак за следващия флагман очакванията към Sony са за нещо още по-интересно.

Light Side

Водоустойчив смартфон!

Груб, симетричен дизайн

Добра батерия

Dark Side

Категория: Чиния - неудобен за една ръка

Не-впечатляваща камера

Кофти дисплей

Цигарите

Срам, не срам, но пуша пушех от 14 годишен. И след повече от 7 години тровене, макар и не по кутия на ден, най-накрая от 3 месеца не пуша. Не съм отказал цигарите с цел, просто нещата се наредиха по начин, по който ми е по-лесно да не пуша. И в момента усещам някакви коренни промени в тялото си, както и някои в поведението си, които са изумителни.

Най-забележителната промяна е новооткритото ми обоняние. Цял живот съм се смятал за лишен от такова, но ето, че съм грешал. Откакто не пуша, мога да подуша всякакви неща. От това, че съквартирантът е отворил хладилника, през това, че някои е пушил на балкона ни преди час, до всякаквите миризми навън. Честно казано тази способност е по-скоро неприятна, защото много голяма част от нещата в нашия свят миришат ужасно.

Другата нова особеност е социализирането. Откакто не пуша, продължавам да вися пред баровете, докато хората пушат. В противен случай седя сам със смартфона си вътре и се чудя какво да правя. А хората изкарват изумително много време в пушене, когато са на бар. Същото се отнася и за доста други ситуации. Много хора ми се чудят, но смятам, че непушачите изостават в един свят с толкова хора пред бара.

Всъщност най-впечатляващото е нежеланието ми да пуша. Да, от време на време слушам Morphine и искам да съм в задимена стая с уиски, но като цяло не ми се пуши. Надявам се това да продължи, защото вече съм спирал цигарите за половин година. Но тогава ми се пушеше, при това супер много.

Та, спирането на цигарите си има и своите минуси, които се преодоляват с малко странно поведение. Но пък за сметка на това откривам разни неща за себе си, които ми харесват. А и безспорните плюсове също си заслужават. Стискайте палци да е по-постоянно явление.

Log Off

Социалните мрежи са моята стихия. Може да звучи супер лейм, но позитивите, които са ми донесли Facebook, Instagram и Twitter са смущаващи. И говоря за материални и измерими real life позитиви, а не за Klout Score. Въпреки това съм повече от щастлив, че в последните седмици съм повече log out, отколкото вътре, поне по моите критерии и параметри.

Разликите

За човек, който изкарва средно по 6-8 часа пред компютър на ден, без да е заключен в офис, е съвсем в реда на нещата да губи много време в социалките. За мое съжаление аз губех горе-долу половината от времето си там. Без значение дали ще е в Pinterest, Tumblr или Twitter, времето си излита безсмислено. Или поне така го усещам.

След детоксикацията, освен че изкарвам по средно 3-4 часа пред компютър, около 70% от времето е actual activity. Тук не броя гейменето и гледането на филми, тъй като те са целево забавление. Така успявам да постигна повече резултати в работата си - спазвам около 90% от дедлайните в работата и университета. Освен това имам повече време за други неща - книжки, разходки, музика. И английски.

Методите

Та, след като описах що за джънки съм/бях, сигурно се питате как така се пооткача човек. За мен разковничето е в смартфона. Напоследък следя фейсбук на 90% през телефона. Отговарям на съобщения, коментирам и публикувам основно през него. Тъй като платформата е по-неудобна за ползване, а и предлага по-малко разсейки, така изкарвам най-много час на ден във фейса. Хубавото е, че този час е докато чакам нещо или когато се измъквам от общуване с неприятни обекти, така че не е точно изгубено време.

Същото до голяма степен се отнася и за всички други социалки. От компютър гледам само служебните неща във Facebook - нещата около Реакция, университета и Накама и се "награждавам" между различните задачи. Нещата от Twitter пък продължавам да следя през телефона, като статиите вместо да запазвам за по-късно с favourite, просто слагам в Pocket и чета когато няма какво друго да правя, пак през телефона.

Изводът

Не спирайте фейсбука тотално, все още е най-полезния източник на контакти и комуникация с много хора. Но не му ставайте роб, защото яде ужасно много време. Също така приемете, че сте джънки. Всички сме, колкото и да отричаме. Радвайте си се на лайковете, но след като сте свършили работата си. Така ще се чувствате по-спокойни.