Срам, не срам, но пуша пушех от 14 годишен. И след повече от 7 години тровене, макар и не по кутия на ден, най-накрая от 3 месеца не пуша. Не съм отказал цигарите с цел, просто нещата се наредиха по начин, по който ми е по-лесно да не пуша. И в момента усещам някакви коренни промени в тялото си, както и някои в поведението си, които са изумителни.
Най-забележителната промяна е новооткритото ми обоняние. Цял живот съм се смятал за лишен от такова, но ето, че съм грешал. Откакто не пуша, мога да подуша всякакви неща. От това, че съквартирантът е отворил хладилника, през това, че някои е пушил на балкона ни преди час, до всякаквите миризми навън. Честно казано тази способност е по-скоро неприятна, защото много голяма част от нещата в нашия свят миришат ужасно.
Другата нова особеност е социализирането. Откакто не пуша, продължавам да вися пред баровете, докато хората пушат. В противен случай седя сам със смартфона си вътре и се чудя какво да правя. А хората изкарват изумително много време в пушене, когато са на бар. Същото се отнася и за доста други ситуации. Много хора ми се чудят, но смятам, че непушачите изостават в един свят с толкова хора пред бара.
Всъщност най-впечатляващото е нежеланието ми да пуша. Да, от време на време слушам Morphine и искам да съм в задимена стая с уиски, но като цяло не ми се пуши. Надявам се това да продължи, защото вече съм спирал цигарите за половин година. Но тогава ми се пушеше, при това супер много.
Та, спирането на цигарите си има и своите минуси, които се преодоляват с малко странно поведение. Но пък за сметка на това откривам разни неща за себе си, които ми харесват. А и безспорните плюсове също си заслужават. Стискайте палци да е по-постоянно явление.
Няма коментари:
Публикуване на коментар